Определение по дело №13393/2019 на Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№

 гр. Варна

 

Варненският районен съд, ХХI състав в закрито заседание на 04.10.2019 год., в състав:

Районен съдия: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело №13393 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „Ч.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу „Е-П. ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 2404,15 лева начислена ел.енергия за периода 01.02.2018г. - 03.07.2018г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който прави възражение за наличие на арбитражна клауза, поради което желае производството по делото да бъде прекратено.

Съдът с оглед възражението на ответника намира същото за основателно, при следните съображения:

Ответникът твърди, че страните са уговорили в протокол №***наличието на арбитражна клауза, съобразно която в случай, че възникне спор между страните то същия следва да бъде решен от Арбитражен съд Варна при сдружение „ППМ“. Страната представя цитирания протокол от 03.07.2018г., от който се установява наличието на включена арбитражна клауза с оглед установяване подсъдността на евентуални спорове между страните на Арбитражен съд Варна. Протоколът е подписан от представител на ответника, а за ищеца от Р.С.– управител.Протокола, в който е обективирана арбитражната клауза посочва обект на потребление на ел. енергия в гр. Шумен, който е идентичен с този посочен в исковата молба, на който е извършена процесната корекция, която е предмет на спора, с който съдът е сезиран. Изложеното налага извода, че уговорената арбитражна клауза валидно обвързва страните.

По въпроса за действителността на уговорката за арбитражна клауза в образец – бланка,констативен протокол за осъществена техническа проверка на СТИ, или др. документ по образец ВКС се е произнесъл (т.дело №324/2015г. на ВКС, т.дело №2051/2014г. на ВКС), като такава уговорка не се намира за нищожна.

Налична е и съдебна практика по отношение на въпроса представлява ли търговско дружество-потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1, т.41б, буква „а“ ЗЕ същевременно и потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП отнася ли се за него и разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК възпрепятстваща отнасянето до арбитраж на потребителски спорове, ВКС също се е произнасял в своята незадължителна практика: Р №12 /04.04.2018 г. по т.д. № 2485/17 на Първо т.о. на ВКС. В последното, двете категории потребители са категорично разграничени и неарбитруемостта на споровете, съгласно чл.19 ал.1 ГПК е приета само за потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, в който кръг ЮЛ определено не попадат. Този отговор предпоставя и необуславящия характер на вметнатите, в самата формулировка на въпросите, оплаквания за неотчитане защитата, с която потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП разполага срещу неравноправни клаузи. Последната не се отнася за търговско дружество-потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1, т.41б, буква „а“ ЗЕ, което, по вече изложените съображения в цитираната съдебна практика, не се явява адресат на защита по ЗЗП, в който смисъл определение №144/21.02.2019г., постановено по т.дело №190/2019г. на ВКС,ІІ т.о.

            При тези съображения доколкото в срока по чл. 131 ГПК ответникът се позовава на арбитражно споразумение, производството по делото пред гражданския съд следва да бъде прекратено, без същевременно делото да бъде изпращано на друг съд доколкото не се касае за неподсъдност или неподведомственост на спора, в който смисъл е определение № 469/06.07.2012г., постановено по ч.т.дело №226/2012г. на ВКС, І-во т.о.

            Предвид на изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

Прекратява производството по гр. дело № 13393/2019г. на ВРС образувано по искова молба от „Ч.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу „Е-П. ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 2404,15 лева начислена ел.енергия за периода 01.02.2018г. - 03.07.2018г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението ведно с препис от последното от страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: