Р Е Ш Е Н И Е
№ 509/7.8.2023г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІ-и състав,
в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 35 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С Определение № 28 от 06.01.2023 год. постановено по адм. дело № 3239 от
2022 год. по описа на Административен съд – Пловдив делото е изпратено по
подсъдност на Административен съд – Пазарджик за разглеждане жалба, подадена от
В.М.Д., ЕГН **********, депозирана чрез адвокат Н.К., срещу Решение №
2153-15-323 от 10.11.2022 год. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е
отхвърлена нейна жалба вх. № 1012-15-437 от 14.10.2022 год. против Разпореждане
№ **********/Протокол № N01252 от 07.07.2022
год. на Ръководителя на пенсионното осигуряване на ТП на НОИ – Пловдив.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради нарушение на материалния закон и на
административнопроизводствените действия. Моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. адвокат Н.К.,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалвания акт. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез
пълномощника юрисконсулт В. – М., в писмено становище от 26.06.2023 год.
оспорва жалбата като неоснователна. Излага аргументи за законосъобразност на
оспорения акт, тъй като същият е в изпълнение на влязло в сила Решение № 2331
от 14.03.2022 год. постановено по адм. дело № 10134 от 2021 год. от Върховния
административен съд, шесто отделение. Заявява претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, VII-и състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в
оспорената му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за
установено следното:
С Решение № 616 от 21.07.2021 год. постановено по адм. дело № 29 от 2021 год.
по описа на Административен съд – гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на В.М.Д.
срещу Решение № Ц-2153-15-252 от 02.12.2020 год. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № **********/№2/ прот. № N01359 от 10.09.2020
год. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр. Пловдив, в
частта му, с която е потвърдено разпореждането относно отмяна на Разпореждане №
**********/ прот. № N01065 от 20.07.2005 год. на оспорващата, считано от
18.02.2005 год., с което на лицето е отпусната пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на
КСО при условията на втора категория труд и всички последващи разпореждания за
изменение и осъвременяване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 99, ал. 1, б. „г“ КСО, отменено е Решение № Ц-2153-15-252 от 02.12.2020
год. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на Д. спрямо Разпореждане № **********/№2/ прот. № N01359 от 10.09.2020
год. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр. Пловдив, в
частта му, с която е потвърдено разпореждането по отношение на отпуснатата
лична пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 24.12.2016 год.
на оспорващата и делото, в тази му част, е върнато като административна
преписка на органа за ново произнасяне с указание да се предостави възможност
на лицето да посочи най-благоприятен 3 (три) годишен период според него. В.Д. е
инициирала касационно оспорване, по реда на чл. 208 и сл. от АПК, на
първоинстанционния съдебен акт, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й
срещу Решение № Ц-2153-15-252 от 02.12.2020 год. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № **********/№2/ прот. № N01359 от 10.09.2020
год. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр. Пловдив, в
частта му, с която е отменено Разпореждане № **********/ прот. № N01065 от
20.07.2005 год. по отношение на В.Д., считано от 18.02.2005 год., с което на
лицето е отпусната пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при условията на втора
категория труд и всички последващи разпореждания за изменение и осъвременяване
на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, б.
„г“ КСО. С Решение № 2331 от 14.03.2022 год. постановено по адм. дело № 10134
от 2021 год. от Върховния административен съд, шесто отделение е оставен в сила
първостепенният съдебен акт, в обжалваната му част, като правилен.
В изпълнение на решението на Административен съд – Пазарджик, в
необжалваната му част, пенсионният орган е изпратил Писмо с изх. № 2175-15-73#1,2
от 29.04.2022 год. на Д., с което я е уведомил, че следва да представи
заявление за избор на 3 (три) последователни години от последните 15
(петнадесет) години осигурителен стаж до 01.01.1997 год., от които да бъде
изчислен размерът на пенсията и удостоверение за осигурителен доход обр. УП – 2
за желания период. В тази връзка жалбоподателката е подала заявление с вх. №
2175-15-73#3 от 25.05.2022 год., в което е посочила, че избраните от нея
последователни години са от 01.01.1987 год. до 31.12.1989 год. Заявила е, че
ведомостите за заплати на осигурителя ОФ „Винчо Горанов“ – Велинград се
съхраняват в НОИ и е поискала служебно да се изискат необходимите документи.
Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, определен съгласно Заповед №
1015-15-251 от 09.09.2019 год. на Директора на НОИ – вж. л. 189 от адм. № 3239
от 2022 год. по описа на Административен съд – Пловдив и л. 32 от настоящото
дело, с Разпореждане № **********/Протокол № N01252 от 07.07.2022 год. е
изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. от 24.12.2016 год.
пожизнено на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, при зачетен осигурителен
стаж от III – та категория труд – 38 години 08 месеца 05 дена.
Съгласно посочения от жалбоподателката 3 (три) годишен период от 01.01.1987
год. до 31.12.1989 год. осигурителният доход е определен в размер на 7696,47
лева; от 01.01.1997 год. до 30.06.1999 год. в размер на 5055089,80 лева; от
01.07.1999 год. до 30.06.2004 год. в размер на 15586,38 лева. Формиран е
индивидуален коефициент 1.005. Определен е месечен размер на пенсията в размер
на 521,71 лева, изменен на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, считано от
24.12.2026 год. – началната дата на пенсията и преизчислена, на осн. чл. 102,
ал. 2 от КСО, с придобит осигурителен стаж, считано от 01.04.2021 год. и
01.04.2022 год. На 29.09.2022 год. разпореждането на пенсионния орган е
съобщено на В.Д. чрез изпращане на известие за доставяне с обратна разписка,
получено срещу подпис от сина й.
С жалба вх. № 1012-15-437 от 14.10.2022 год. оспорващата е обжалвала
разпореждането за изменението на личната й пенсия за осигурителен стаж и
възраст пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО.
По-горестоящият административен орган се е произнесъл с Решение № 2153-15-323
от 10.11.2022 год., с което на осн. чл. 117, ал. 3 от КСО, е отхвърлил като
неоснователна жалбата й против Разпореждане № **********/Протокол
№ N01252 от 07.07.2022 год. на Ръководителя на пенсионното осигуряване на ТП на
НОИ – Пловдив. При издаването на акта органът е изложил мотиви, от които се
установява, че потвърденото разпореждане е правилно.
Пред настоящата съдебна инстанция по искане на процесуалния представител на
административния орган съдът е изискал за послужване адм. дело № 29 от 2021
год. по описа на Административен съд – Пазарджик. Към него е приложено и адм.
дело № 10134 от 2021 год. по описа на Върховния административен съд, шесто
отделение.
С оглед така установената фактическа обстановка, Административен
съд-Пазарджик, в настоящия съдебен състав, намира жалбата за процесуално
допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, за
което индивидуалния административен акт има неблагоприятни правни последици,
след изчерпване на административния ред за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Пазарджик представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. С
оглед нормата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът следва да извърши проверка на
всички обстоятелства в посочената по-горе правна норма и не следва да се
ограничава само досежно направените от жалбоподателя оплаквания. При проверката
съдът следва да прецени актът дали е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма ли е, спазени ли са административнопроизводствените
правила, материалноправните разпоредби и съобразен ли е с целта на закона.
Решението, предмет на настоящия съдебен контрол, е издадено от компетентен
орган – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, с оглед изричната разпоредба на
чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „е“ от КСО и предвид Заповед № 4019 от 27.09.2022
год. на Управителя на НОИ (л. 33 от настоящото дело). При издаването му е
спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени последователно извършените действия, изложени са
фактически и правни изводи. Волята на органа ясно е формулирана в нарочен
диспозитив. В акта се съдържа информация за реда, срока и органа, пред който
подлежи на обжалване. Обозначена е датата на издаването му е положен подпис от
издателя му – Директора на ТП на НОИ – Пловдив.
Потвърденото с решението Разпореждане № **********/Протокол № N01252 от
07.07.2022 год. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване на ТП на НОИ – Пловдив също е издадено от компетентен орган - посочен
в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО и предвид представената по делото Заповед №
1015-15-251 от 09.09.2019 год. на Директора на НОИ (вж. л. 189 от адм. № 3239
от 2022 год. по описа на Административен съд – Пловдив и л. 32 от настоящото
дело). Издадено е по реда на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО и в изпълнение
на задължителни указания на съда. При издаването му е спазена предвидената в
закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са
посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни
изводи. Волята на орган е формирана в нарочен диспозитив. В акта е посочен
редът, срокът и органът, пред който може дас е обжалва. Поставена е датата на
издаването му и е подписано.
В обстоятелствената част на решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е
посочил, че в изпълнение на решенията на Административен съд – Пазарджик и
Върховния административен съд задължителни указания е инициирал производството
по преизчисляване пенсията на Д. и въз основа на направения от жалбоподателката
избор на 3 (три) последователни години от последните 15 (петнадесет) години
осигурителен стаж до 01.01.1997 год., личната й пенсия за ОСВ е изменена на
осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, считано от 24.12.2016 год. – началната дата на пенсията и
правилно е преизчислена, съгласно чл. 102, ал. 2 от КСО, с придобит
осигурителен стаж, считано от 01.04.2021 год. и 01.04.2022 год. Въз основа на
тези мотиви органът е приел, че разпореждането на Ръководителя на пенсионното
осигуряване на ТП на НОИ – Пловдив е правилно.
В производството по административен контрол за законосъобразност не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Въз основа на изложеното не се
откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
При преценка относно спазването на материалноправните разпоредби и
съобразяване с целта на закона, съдът намери следното:
Спорът по делото се свежда до въпроса дали административният орган е изпълнил
волята на съда, обективирана в Решение № 616 от 21.07.2021 год. постановено по
адм. дело № 29 от 2021 год. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, в
отменителната му част и влязло в законна сила като необжалвано от страните след
изтичане на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, предвиден за касационното оспорване.
За да приеме, че жалбата, подадена от Д. срещу Решение № Ц-2153-15-252 от
02.12.2020 год. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, е основателна, съдът е
приел, че жалбоподателката е била лишена от възможността да избере 3 (тригодишен)
период, който се явява най-благоприятен за нея. В мотивите си е посочил, че от
приобщения доказателствен материал се установява, че подаденото от името на В.Д.
заявление с вх. № 41194 от 18.07.2005 год. не е подписано от нея, а именно в
това заявление е посочен като избран от лицето 3 (три) годишен период
01.01.1991 год. – 31.12.1993 год. Този период не е избиран от жалбоподателката,
а именно визираният период е приет в разпореждането от 10.09.2020 год., което е
потвърдено с Решение № Ц-2153-15-252 от 02.12.2020 год. на директора на ТП на
НОИ – Пловдив. В тази връзка съдът е отменил оспорения акт и е върнал делото
като административна преписка на административния орган за ново произнасяне
предвид дадените задължителни указания, а именно да се предостави възможност на
лицето да посочи най-благоприятен 3 (три) годишен период според него. Именно с
оглед указанията на съда осигурителните органи са дали възможност на лицето да
избере 3 (три) годишен период от последните 15 (петнадесет) години осигурителен
стаж до 01.01.1997 год. за преизчисляване на личната й пенсия за ОСВ. Видно от
представената по делото административна преписка Д. е подала заявление с
конкретизация на последователните 3 (три) години, които са най-благоприятни за
нея и да бъдат включени при преизчисляване на пенсията й за ОСВ, предвид
разпоредбата на чл. 99, ал. 1, .т 2, б. „д“ от КСО – когато се установи, че
пенсията е определена в неправилен размер. Осигурителният орган е определил
размера на пенсията за ОСВ на оспорващата, с оглед подадената от нея декларация
с посочен период от 01.01.1987 год. до 31.12.1989 год.
Размерът на пенсията е преизчислен служебно по чл. 102, ал. 1, т. 1 от КСО,
в сила от 01.01.2021 год. Според цитираната правна норма пенсиите, свързани с
трудова дейност – за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо
заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест,
може да се преизчисляват по един от следните начини: 1. служебно – с
допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след
отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията; 2. по
заявление на пенсионера – с допълнително придобития осигурителния стаж и
осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното
преизчисляване на пенсията.
Според ал. 2 на чл. 102 от КСО, пенсията подлежи на служебно преизчисляване
по ал. 1, т. 1, когато пенсионерът е придобил осигурителен стаж през
предходната календарна година и не е подал заявление по ал. 1, т. 2 до датата
на служебното преизчисляване. Преизчисляването се извършва считано от 1 април
на съответната година, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, а
за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които
се отнасят за времето до 31 декември включително на предходната календарна
година и които са налични в информационната система на Националния осигурителен
институт към 1 март на текущата календарна година. Според ал. 5,
преизчисляването на пенсиите по този член се извършва по реда на чл. 70,
съответно на чл. 75 – 77, като при преизчисляването на пенсията се взема
предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца
преди месеца на първото й отпускане, а за пенсия, отпусната до 1 януари 2000 год.
– средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 год., след което
полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно
нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията, а при
преизчисляването осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 год., не се
превръща по реда на чл. 104.
По делото се установява по безспорен начин, че през 2021 год. и 2022 год.
жалбоподателката не е подавал заявление за преизчисляване на пенсията по реда
на чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО, поради което административният орган правилно е
пристъпил към хипотезата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от КСО за служебно
преизчисляване на размера на вече отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на В.Д., считано от 01.04.2021 год. и 01.04.2022 год. Въз основа на
разпоредбата на чл. 102 от КСО се определя нов размер на отпуснатата и
получаваната от лицето пенсия, при наличието на вече установен осигурителен
стаж и доход, като при определянето на конкретния нов размер се съобразяват
всички факти, които законът релевира при определяне на базата, спрямо която
пенсията следва да бъде изчислена.
Предвид изложеното оплакванията на жалбоподателката за неправилност на
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради нарушение на
материалния закон са неоснователни. Следва да се отбележи, че в настоящото
съдебно-административно производство и предвид указаната доказателствена тежест
на страните по чл. 170, ал. 1 от АПК процесуалният представител на оспорващата
не ангажирани доказателства, установяващи твърденията му в жалбата. Воден от
горното, съдът намира, че оспореният административен акт и потвърденото с него
разпореждане са правилни, постановени в съответствие на материалния закон и
събраните доказателства по спора, поради което жалбата на В.Д. следва да се
отхвърли като неоснователна.
Останалите твърдения, изложени от жалбоподателя касаят мотивите, изложени в
Решение № 2331 от 14.03.2022 год. постановено по адм. дело № 10134 от 2021 год.
от Върховния административен съд, шесто отделение и в него не са дадени
задължителни указания за изпълнение на пенсионния орган, поради което съдът не
следва да ги коментира в настоящия съдебен акт.
При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, следва в
полза на ТП на НОИ - Пловдив да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка
с чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик,
VІІ-и административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.Д., ЕГН **********, подадена чрез адвокат Н.К.,
срещу Решение № 2153-15-323 от 10.11.2022 год. на директора на ТП на
НОИ-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № N01252
от 07.07.2022 год. на Ръководителя на пенсионното осигуряване на ТП на НОИ –
Пловдив.
ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Пловдив сумата
от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
На
основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по
реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: (П)