Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно
заседание на втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 564 по описа на ВРС за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК във вр. с чл. 50 и чл. 51 СК.
Образувано
е по постъпила молба от И.Х.С., ЕГН ********** и Н.В. И., ЕГН ********** за
допускане на развод по взаимно съгласие. Молителите желаят прекратяване на сключения
между тях на 19.07.2008 г. граждански брак. Към молбата са приложили
споразумение, с което са уредили последиците от прекратяване на брака.
В
съдебно заседание молителите поддържат молбата си и молят постигнатото между
тях споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа
страна:
От
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак №
0137/19.07.2008 год. се установява, че на 19.07.2008 г. молителите са сключили
граждански брак в гр. Враца, като съпругата е приела след сключване на брака да
носи фамилното име Иванова - Стоянова.
От
брака си молителите имат едно ненавършило пълнолетие дете – Д.И.Х., ЕГН **********,
роден на *** г., което се установява от приетото по делото заверено копие от удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 93/ 30.04.2009 г., съставен
в гр. Мездра.
Видно от
свидетелство за регистрация на МПС част I, по
време на брака си молителите са придобили лек автомобил марка “ Мерцедес ЦЛК“ с
регистрационен номер ******* и
идентификационен № ******.
С оглед на така възприетото от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с иск за развод по взаимно съгласие с правна квалификация чл. 50 СК
вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за развод по взаимно съгласие е
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Страните се намират в брачна
връзка, като същите са активно легитимирани да искат нейното прекратяване.
Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно заседание, е
налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за
развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва.
По делото е представено
споразумение по чл. 51 СК, с което съпрузите уреждат личните и имуществените си
отношения след прекратяване на брака. След като извърши проверка на
представеното споразумение, съдът намира, че то не противоречи на закона и
охранява интересите на ненавършилото пълнолетие дете, поради което следва да
бъде утвърдено с решението.
От изложеното по-горе може да се
направи извод, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по
взаимно съгласие и прекратяване на брака между И.Х.С. и Н.В. И.
На основание чл. 7, т. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, И.Х.С. дължи сумата от
70,80 лева, представляваща 2% върху застрахователната стойност на лекия автомобил,
който след прекратяване на брака остава негова изключителна собственост.
На основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, И.Х.С. следва да бъде
осъден да заплати сумата от 144,00 лева, представляваща държавна такса в размер
на 2% върху тригодишните платежи за издръжката на непълнолетното дете.
При образуване на делото страните
са представили доказателство за внесена държавна
такса в размер на 50,00 лв. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 40,00 лв. при допускане на развода. Съдът, като
отчете първоначално заплатена държавна такса при образуване на делото, както и
обстоятелството, че в споразумението изрично е упоменато, че окончателната
държавна такса ще бъде поета от И.Х., намери, че последния следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Враца,
сумата от 15,00 лв., като бъде отчетена надплатената държавна такса в размер на
25.00 лева при образуване на делото.
Така мотивиран и на основание чл.
330 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА развод между И.Х.С., ЕГН ********** и
Н.В. И., ЕГН **********, сключили граждански брак на 19.07.2008 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за
граждански брак № 0137/19.07.2008 год.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между И.Х.С., ЕГН **********
и Н.В. И., ЕГН ********** споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1.Упражняването
на родителските права по отношение на малолетното ни дете Д. И. Х., с ЕГН **********
се предоставят на майката Н.В. И., като местожителството на детето се определя
при майката на адрес: гр.***, ул.“ *****“ № **. Режимът на
лични отношения на другият родител - И.Х.С. с малолетното дете Д. И. Х., е ЕГН **********
се определя на всяка първа и трета събота и неделя и един месец през лятото,
който да не съвпада с годишния отпуск на майката.
2.Родителите
се споразумяха И.Х.С. да заплаща на малолетното дете Д. И. Х., ЕГН **********, чрез законният му представител
Н.В. И. месечна издръжка в размер на по 200.00 (двеста) лева месечно, считано
от утвърждаване на споразумението до настъпване на обстоятелства налагащи
нейното изменение или прекратяване.
3.След
прекратяване на брака Н.В. И.- С. ще носи предбрачното си фамилно име И.
4.Придобитият
по време на брака л.а.“ Мерцедес ЦЛК“ с регистрационен номер ****, идентификационен
№ ****остава в изключителна собственост на съпруга И.Х.С., като съпругата
заявява, че няма никакви имуществени
претенции, тъй като делът и е уравнен.
5.Страните
не разполагат със семейно жилище, нямат общи фирми и не претендират издръжка по
между си.
6.Страните
се договарят, че всички разходи по отглеждане на малолетното дете Д. И. Х.
извън обичайните са за СМЕТКА НА И.С.Х..
7.
Разноските по делото и окончателната държавна такса се поемат от съпруга И.Х.С..
ОСЪЖДА на основание чл. 7, т. 2
от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК И.Х.С., ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сума в размер
на 144,00 лв., представляваща държавна такса в размер на 2% върху
тригодишните платежи за издръжката на детето Д. И. Х., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 7, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК И.Х.С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сума в размер на 70,80 лева, представляваща 2% върху
застрахователната стойност на моторното превозно средство – лек автомобил марка
“Мерцедес ЦЛК“ с регистрационен номер *****
и идентификационен № *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК И.Х.С., ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - гр. Враца сумата в размер на 15,00
лв., представляваща такса при допускане на развода.
Решението
е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: