Определение по дело №767/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 2002
Дата: 3 ноември 2023 г. (в сила от 21 ноември 2023 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20237170700767
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

2002

Плевен, 03.11.2023 г.

Административният съд - Плевен в закрито заседание на трети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА административно дело № 20237170700767 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197 във вр. с чл.202, т.1 и чл.103, ал.3 от АПК.

Административното дело е образувано по жалба на ЗП Х З К от с. Ленково общ.Гулянци против Заповед № 03-РД/3616 от 03.08.2023г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София. С оспорения акт е постановен отказ да бъде възобновено административното производство по заявление за подпомагане с УИН 15/070615/80371 на Х З К във връзка с издадено Уведомително писмо с изх.№ 02-150-6500/3417 от 23.08.2018г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за кампания 2016г.

Съдът, след като се запозна с жалбата, представените доказателства и закона, намира за установено следното:

Производството пред адм. орган е започнало по искане за отмяна на влязъл в сила административен акт на ДФЗ, УП изх.№ 02-150-6500/3417 от 23.08.2018г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2016г. и за възобновяване на производството по Заявление за подпомагане с УИН 15/070616/87069 по реда на чл.100 във вр. с чл.99, т.4 от АПК подаден от ЗП Х З К. Молителят е посочил, че ВАС с решение Решение № 4822/15.04.2021г. на ВАС по адм. дело № 9587/2020г., оставено в сила с Решение № 2340/14.03.2022г. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 6554/2021г е обявил нищожността на Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г.Молителят е посочил, че обявяването на нищожността на Методиката е основание по чл.99, т.4 от АПК – отмяна на акт на държавно учреждение, послужил за издаването на процесното УП на искането за отмяна на влезлия в сила адм. акт.

Видно от приложеното адм. д. е че отказът за преразглеждане отмяна на УП 02-150-6500/23317/23.08.2018г., обективиран в писмо изх.№ 02-150-2600/1678 от 12.08.2022г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ , с който ЗП Х К е бил уведомен, че не са налице правни основания за преразглеждане на искането е отменен с Определение № 2433/30.11.2022г. по адм. дело № 817/2022. Съдът е отменил писмото като издадено в нарушение на процесуалните правила и при липса на мотиви, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда.

В изпълнение на съдебния акт, Зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ гр. София е издал обжалваната в настоящото производство заповед, с която е отказал възобновяване на производството по издаване на УП изх.№ 02-150-6500/3417 от 23.08.2018г. За да постанови обжалвания акт, адм. орган е изложил мотиви, че искането е във връзка с влязъл в сила индивидуален адм. акт, който не е бил оспорен пред съда, подадено е от лице, което има правен интерес, поради което е допустим. Изложил е мотиви, че обявения за нищожен азм. Акт не е послужил като основание за намалянеи на финансовата помощ за кампания 2015г. по мярка 2014“Агроекологични плащания“ от ПСРС 2007-2013г, тъй като намалението е извършено по силата на Методика, утвърдена със Заповед РД-09-909/08.12.2015г.На следващо място е приел, че стриктното тълкуване на основанията за отмяна произтичащо от извънредния характер на този способ за защита не позволява разширителното им тълкуване и прилагане, води до извод че законовия израз „когато актът е основан ..на акт.. на друго държавно учреждение“ не обхваща случая за обявяване на нищожност или отмяна на подзаконови нормативни актове. Изложил е мотиви, че съгласно чл.195, ал.1 във вр. с чл.194 от АПК, съдебното решение, с което се обявява нищожността или се отменя подзаконов нормативен акт, действа само занапред, за разлика от отмяната на индивидуалните и общи административни актове, а подзаконовия нормативен акт ще се смята за отменен не от момента на издаването му, а от деня на влизането в сила на съдебното решение съгласно разпоредбата на чл. 195 ал.1 от АПК, следователно не са налице предпоставките на чл.99, т.4 от АПК.В заключение адм. орган е приел, че не са налице предпоставките по чл. 99 т.4 от АПК за отмяна на влязъл в сила адм. акт и е отхвърлил искането на ЗП. Х К. Оспорения адм. акт е връчен на пълномощника на жалбоподателя на 10.08.23г., видно от отбелязано върху нея, а жалбата е постъпила при АО на 23.08.2023г., т.е. подадена е в 14-дневния срок по чл.197 от АПК, от активно легитимирано лице с правен интерес. Разгледана по същество, жалбата е основателна но не по съображенията изложени в нея:

Съгласно чл.103, ал.2-3 от АПК административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на Глава Шеста – оспорване по административен ред, а отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на Глава Десета, раздел ІV, Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт.

По силата на приложимата норма на чл.99 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен в изрично и изчерпателно посочените в т.1 – т.7 случаи. Отмяната по чл.99 от АПК е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от административни органи, а целта – привеждане в съответствие с действителното фактическо и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване.

В случая административното производство е образувано на 26.07.2022г., с депозираното от ЗП Х К искане за отмяна на влязъл в сила административен акт – процесното УП. Към тази дата е действала редакцията на чл.29, ал.3 от ЗПЗП (ДВ, бр.58 от 2017г., в сила от 18.07.2017г.), гласяща, че Министърът на земеделието, храните и горите е компетентният непосредствено по-горестоящ административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон.

И към датата на издаване на оспорената заповед – 03.08.2023г, и към датата на депозиране на искането за отмяна на УП и възобновяване на административното производство в закона е била регламентирана изборност на реда на оспорване – по административен ред пред министъра или по съдебен ред пред съответния административен съд, т.е. предвидена е възможност за административен контрол на акта от по-горестоящия орган. Това изрично е посочено и в самото уведомително писмо. Новата редакция на чл.29, ал.3 от ЗПЗП, въвеждаща директно оспорване пред съда, е в сила от 01.01.2023г., действа занапред и не е приложима към завареното административно производство – арг. от §32, ал.3 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗПЗП, обн., ДВ, бр.102 от 23.12.2022г., в сила от 01.01.2023г., който гласи „Започналите производства по чл.33а и 43, във връзка с подадените до датата на влизането в сила на този закон заявления за подпомагане, се довършват по досегашния ред“.

Следователно съгласно нормата на чл.99 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а в случая това е Министърът на земеделието. Именно той е компетентния орган да се произнесе по искането за отмяна на УП изх.№ 02-150-6500/3417 от 23.08.2018г. Този извод се подкрепя и от чл.2в, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, съгласно който Министърът на земеделието контролира дейността на Разплащателната агенция чрез специализирано звено в Министерството на земеделието, и това специализирано звено е на пряко подчинение на министъра.

Съдът намира оспорената заповед за нищожна и на още едно основание. В представената на л.10 по делото Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ П С са делегирани редица правомощия във връзка с издаване на административни актове по мярка 214, но сред тях не фигурира нито производството по отказ за възобновяване на административно производство по чл.99 и сл. от АПК, нито отмяната на влезли в сила административни актове по същите разпоредби. И по тази причина издателят на оспорената заповед не е разполагал с материална компетентност за издаването й.

По изложените мотиви съдът намира жалбата на ЗП Х З. К за основателна, а оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган следва да бъде прогласена за нищожна и преписката да се изпрати на компетентния орган Министъра на земеделието за произнасяне по искането за отмяна на уведомителното писмо.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски е основателно и следва да бъде уважено на основание чл.143, ал.1 от АПК. Доказани са разноски в общ размер от 1050 лева, от които сумата 1000 лв представляваща адвокатско възнаграждение и държавна такса за завеждане на делото от 50 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София като юридическо лице, към чиято структура се числи административният орган, издал нищожния административен акт.

Водим от горното и на основание чл.200, ал.1 във вр. с чл.104 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 03-РД/3616 от 03.08.2023г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София.

ИЗПРАЩА по компетентност делото като преписка за произнасяне по депозираното от ЗП Х З К искане за отмяна на влязъл в сила административен акт с вх.№ 02-150-6500/3417 от 26.07.2022г., на Министъра на земеделието.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на Х З К УИН 15/010615/80371 от с. Ленково, общ. Гулянци, обл. Плевен, ул. „Ленко Мишев“ – стопански двор, направените разноски по делото в размер на 1050лв.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.200, ал.2 от АПК пред ВАС на РБ с частна жалба от страните, участващи в административното производство, в 7-дневен срок от съобщението, като съгласно ТР № 2 от 24.03.2021г., постановено по т. д. № 10/2019г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за административния орган.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия:

/п/