Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 25.03.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и втори февруари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Мария
Ранкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3752/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.Т.К., в която се
излагат твърдения, че за периода от 01.11.2008г. до 19.10.2018г. се е
намирал в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността * с
основано месечно трудово възнаграждение от 510 лв. Твърди се, че със заповед * на управителя на *му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” поради неявяване на работа през
повече от два последователни работни дни и трудовото правоотношение е
прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Изтъква се, че заповедта
за уволнение не е мотивирана като липсва конкретизация на нарушенията, за които
е наложено наказанието, че в същата са включени нарушения, за които не са
изискани обяснения и че срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ е изтекъл преди
издаването й. Ищецът твърди, че добросъвестно е изпълнявал трудовите си
задължения като изложените обстоятелства в издадената заповед, с които
работодателят е обосновал наличието на нарушения на трудовата дисциплина са
неверни и прикриват незаконосъобразното му недопускане на работа за периода от *до
19.10.2018г. Ищецът твърди, че поради уволнението е започнал по-ниско платена работа
за периода от 19.10.2018г. до 05.12.2018г., поради което претендира заплащане на обезщетение в размер на
разликата между дължимото от ответника трудово възнаграждение и получаваното
такова от 255 лв., или сумата от 1275 лв. С оглед гореизложеното отправя искане
до съда за постановяване на решение, с което да отмени заповедта за уволнение
като незаконосъобразна и да осъди ответника да му заплати обезщетения поради
недопускане до работа за периода от 02.07.2018г. до 19.10.2018г. в размер на
1808,16 лв. и за периода от
19.10.2018г. до 05.12.2018г., през който е
получавал по-ниско възнаграждение поради уволнението в размер на 1275 лв.,
ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковете до
окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, е представил отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на предявените искове. Признава, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
горепосочената длъжност както и прекратяването му с оспорената заповед от 16.10.2018г. Заема становище, че ищецът е извършил посочените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина свързани с продължителното му
неявяване на работа, както и че при изпълнение на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е спазил законовите изисквания. Изтъква, че на *ищецът
е ******* и преустановил да се явява на работа, което е наложило прекратяване
на трудовото му правоотношение. С оглед гореизложеното се отправя искане за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 и 3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ и по чл. 213, ал. 2 от КТ.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
По
делото не се оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение
въз основа на трудов договор за неопределено време, по силата на който ищецът е
назначен на длъжността * и че
със заповед на работодателя * му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” като правоотношението е
прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 19.10.2018г. Не
се оспорва и че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца
предхождащ уволнението е 583,90 лв. Съгласно длъжностната си характеристика М.К.
следвало да *. По време на работната си смяна на *ищецът ***********. В
резултат на това работодателят предприел мерки да разпредели смените на ищеца
между останалите работници, за да не допусне прекъсване на работния процес в
търговския си обект. Поради неявяването на работа на М.К. за периода от 15.06.2018г.
до 26.06.2018г., на 28.06.2018г. ответникът му изпратил покана да даде писмени обяснения на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ. В указния срок ищецът представил отговор, че неявяването
му се дължи на недопускане от страна на работодателя до работното му място, за
да изпълнява трудовите си задължения, като изразил воля за прекратяване на
трудовото си правоотношение. По делото е представена молба на ищеца от
29.06.2018г. за отправяне на предизвестие по чл. 326 от КТ относно прекратяване
на трудовия договор, за която липсват доказателства да е връчена на ответника. Във
връзка със закрилата си при уволнение по чл. 333 от КТ, на 04.07.2018г. ищецът
представил на работодателя експертно решение на ТЕЛК, **********. На
03.08.2018г. работодателят отправил искане до ******** за получаване на
разрешение за уволнение на ищеца по реда на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, на
което е постановен отказ поради липса на мнение от ТЕЛК по смисъла на чл. 333,
ал. 2 от КТ. Последвало изискване на мнение от ТЕЛК, изготвяне на медицинско
заключение от службата по трудова медицина от 27.08.2018г. за необходимостта от
трудоустрояване на работника както и на експерно решение на ТЕЛК от
17.09.2018г. ********. На 20.09.2018г. ответникът отправил ново искане по
смисъла на чл. 333, ал. 1 от КТ като на 26.09.2018г. инспекцията по труда дала
предварително разрешение за уволнението на ищеца. На 12.10.2018г. работодателят
с нотариална покана отново изискал обяснения от работника по реда на чл. 193,
ал. 1 от КТ във връзка с неявяването му на работа за периода след 03.09.2018г.
като в указания срок получил отговор, че причината за това е свързана със
забавяне в изплащането на трудовото му възнаграждение и осогурителни вноски. След
запознаване с обясненията на ищеца, работодателят достигнал до извода за липса
на причини, които да оправдаят констатираните нарушения на трудовата дисциплина.
С оглед на това, той издал заповед *, с която наложил на М.К. дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратил
трудовото му правоотношение, поради извършено дисциплинарно нарушение по чл.
190, ал. 1, т. 2 от КТ изразяващо се в неявяване на работа от *до 16.10.2018г. По делото не са представени доказателства на ищеца да са
налагани други дисциплинарни наказания, за които срокът по чл. 197 от КТ да не
е изтекъл като след уволнението е установено, че той е започнал работа по
трудово правоотношение и за периода от месец октомври до месец декември
2018г. е получил брутно трудово възнаграждение от 532,56 лв. От събраните
гласни доказателства се установява, че за процесния период ищецът не се е
явявал на работното си място и не е изразявал воля да престира труд. При
преценка на показанията на разпитаните свидетели по реда на чл. 172 от ГПК, съдът
намира същите за достоверни тъй като се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която задължително се посочва нарушението с индивидуализиращите го
признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му. Само
при конкретното описание на горепосочените обстоятелства съдът може да извърши
проверка за спазване на императивните изисквания на чл. 193 и 194 от КТ, както
и преценка по същество за наличието на виновно неизпълнение на трудовите
задължения и за правилното прилагане на критериите за определяне на
наказанието. Съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът е
следвало да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването
на фактическите обстоятелства, които са обусловили налагането на
дисциплинарното наказние и че е спазил законовите изисквания за това. По делото
е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което
след налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” с процесната заповед на
работодателя е прекратено на 19.10.2018г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. При проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание се
установява, че е издадена от компетентен орган при спазване на процедурата по
чл. 193, ал. 1 от КТ, отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ и е
редовно връчена на работника. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се достига до извода, че за периода от *до 16.10.2018г. ищецът не
се е явявал на работа, в резултат на което е нарушил задълженията си по чл.
126, т. 1 от КТ. Въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не е
установил при условията на пълно и главно доказване, че за горепосочения период
е посетил предприятието и е изявил готовност да престира труд по трудовото
правоотношение, но незаконно не е допуснат до работа от ответника да направи
това в нарушения на задължението му по чл. 127 от КТ. От съдържанието на
отговорите на ищеца във връзка с изисканите от работодателя обяснения не се
установява воля за започване на работа, а само за прекратяване на трудовото
правоотношение по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. След като
предложението за прекратяване не е прието от работодателя и работникът не е
отправил писмено предизвестие по чл. 326 от КТ, последният е имал задължение да
спазва задълженията си по трудовия договор като се явява на работа, за да
престира работна сила. От гореизложеното се достига до извода, че неявяването
на работа на ищеца не е по вина на работодателя, поради което претенцията за заплащане
на обезщетение по чл. 213,
ал. 2 от КТ от 1808,16 лв.
за периода от 02.07.2018г. до 19.10.2018г. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В
хода на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание действително е изтекъл
двумесечният преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ по отношение на една част
от описаните в оспорената заповед нарушения свързани с неявяването на ищеца на
работа за периода от *до 15.08.2018г., в резултат на което към момента на издаването
й това право на работодателя е било погасено. По отношение на нарушенията за
останалия период от време, включващ и дните от 04.09.2018г. до 08.09.2018г., срокът
за налагане на наказанието е спазен като за същите са изискани обяснения с
нотариалната покана от 12.10.2018г. При определяне на наказанието работодателят
е спазил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, като е съобразена тежестта на
нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, и поведението на ищеца.
Налице е трайно и повтарящо се виновно неизпълнение на значимо трудово
задължение за явяване на работа, което е продължило повече от два
последователни работни дни и представлява достатъчно основание за дисциплинарно
уволнение съгласно чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. Преди да наложи наказанието работодателят
е спазил и изискванията на чл. 333 от КТ като с оглед основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение и здравословното състояние на ищеца е
изискал мнение на ТЕЛК и е получил разрешение за уволнението му от инспекцията
по труда. Гореизложените съображения водят до извода, че работодателят е спазил
изискванията на закона при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
поради което уволнението му се явява законосъобразно. Това от своя страна води
до неоснователност и недоказаност на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
поради което същата следва да бъде отхвърлена. От преюдициалния характер на
обстоятелствата свързани със законосъобразността на уволнението и конкретното
им установяване в разглеждания случай се достига до извода за неоснователност и
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ относно заплащане на сумата от 1275 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ за периода 19.10.2018г.
до 05.12.2018г.
При
този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, той следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 840
лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението
на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение
е неоснователно, тъй като същото ненадвишава размерите определени в чл. 7, ал.
1, т. 1 и в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размерни на адвокатски възнаграждения.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
като неоснователени предявените от М.Т.К. с
ЕГН: ********** ***, срещу * *, иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението му със заповед * на управителя на *, иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане
на сумата от 1275 лв. /хиляда двеста седемдесет и пет лева/
- главница, представляваща обезщетение по
чл. 225, ал. 2 от КТ за периода 19.10.2018г. до
05.12.2018г. и иск по чл. 213, ал. 2 от КТ за заплащане на сумата от 1808,16
лв. /хиляда осемстотин и осем лева и шестнадесет стотинки/ -
главница, представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за
периода от 02.07.2018г. до 19.10.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.12.2018г. до окончателното изплащане на
задълженията.
Осъжда М.Т.К. с
ЕГН: ********** ***, да заплати на **, сумата от 840 лв. /осемстотин и
четиридесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: