№ 188
гр. Шумен, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20213600100455 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд – гр. София,
представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С., в която се твърди, че, на
основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, ГФ заплатил по щета № 210421/28.12.2017 г.
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 32 000 лева на Р. И.а Б., пострадала
като пътник в л.а. „ Фолксваген Бора „, рег. № 59ZU605 / турска регистрация /, при ПТП
настъпило на 05.10.2016 г.. Виновен за катастрофата, съгласно НП № 17-1099-000224 е И.Н.
Х., който в нарушение на чл.461, вр. чл.483 от КЗ е управлявал увреждащия автомобил „
Фолксваген Бора „, рег. № 59ZU605 без сключена застраховка „ Гражданска отговорност „.
ПТП е настъпило на 05.10.2016 г., около 15.30 часа, на кръстовището на път ІІІ-218 с път ІІ-
21, когато при управление на л.а. „ Фолксваген Бора „, рег. № 59ZU605 / турска регистрация
/, при извършване на маневра десен завой при наличие на знак Б2, ИЛ. Н. ХЮС. навлиза в
кръстовището без да пропусне правомерно преминаващата от ляво по път с предимство
тежкотоварна композиция със седлови влекач „ МАН „ и полуремарке „ Пейшл 3 Еспос „ и я
удря с предната лява част, а под въздействието на ротационните сили я удря и със задната
лява част на автомобила. Вследствие на ПТП травматични увреждания получили седящата
на задната седалка Р. И.а Б. и пътничката на предната дясна седалка Т. Х.. Р. И.а Б. се
обърнала към ГФ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.557
от КЗ – без сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ за л.а. „
Фолксваген Бора „, рег. № 59ZU605 като, по образувана щета № 210421/28.12.2017 г., УС на
ГФ й определил обезщетение в размер на 40 000 лева за нанесените й травматични
увреждания. При отчитане 20% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, определеното обезщетение е редуцирано в размер на 32 000 лева и изплатено
на молителя на 18.01.2018 г.. Поканили ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но
1
лицето не е погасило задължението си. Позовавайки се на изложеното, ищецът моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ИЛ. Н. ХЮС. да заплати на ГФ исковата сдума от 32
000 лева, представляваща изплатено от ГФ обезщетение за неимуществени вреди по щета №
210421/28.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения на
И.Н. Х., на основание чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител – адв. С. М. от ШАК, в който
изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен, по съображения, че ответникът
е страна по договор за застраховка „ Гражданска отговорност „, сключена между него и
застрахователна компания в РТ. Възникналото ПТП е станало на територията на РБ, когато
ответникът е управлявал собствения си лек автомобил. От доказателствата по делото не се
установява ищецът да е предявил извънсъдебно регресното си притезание срещу ответника,
с надлежно отправена му покана за плащане и такава да е получавана от адресата. На
следващо място, категорично не е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.1, б.“а“ от КЗ, тъй
като МПС, с което са причинени вредите се намира обичайно на територията на РТ, същото
е с турски регистрационен номер и има застраховка „ Гражданска отговорност „, сключена с
турска застрахователна компания. Ето защо, не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки по смисъла на чл.45 от ЗЗД, вр. чл.558, ал.7 от КЗ, за ангажиране
отговорността на ответника спрямо ищеца на посоченото деликтно основание. Извън
горното, по случая е било образувано ДП, прекратено с постановление на наблюдаващия
прокурор, макар да е прието, че е осъществено деяние, тъй като пострадалите са направили
искане за прекратяване на наказателното производство. Наблюдаващият прокурор е
разпоредил, след преценка на компетентния орган, ответникът да се привлече към
административно наказателна отговорност, в изпълнение на което е издадено НП № 17-
1099-000224 от 27.04.2017 г. на началника на ОД на МВР – С., Сектор ПП. По делото обаче
няма данни това НП да е било връчено на ответника и по какъв начин е влязло в сила. В
случая не може да намери приложение и чл.300 от ГПК. По делото няма представени
съдебно-медицински и автотехническа експертиза, както и доказателства, на които се е
позовал ищецът при определяне размера на обезщетението и процента на съпричиняване от
пострадалото лице, каквото безспорно е налице. Няма данни и за настъпили при
пострадалото лице усложнения, нито за допълнително развили се състояния, които да
оставят траен здравословен белег. Реално ищецът не установява фактите, от които черпи
своята претенция, поради което искът е недоказан и подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
В открито съдебно заседание страните поддържат предявените искания и
възражения.
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ, за сумата от 32
000 лева, който е предявен с редовна искова молба, от и срещу надлежно легитимирани лица
и подсъден като първа инстанция на ШОС.
2
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 05.10.2016 г., съставен от
дежурен ПТП при ОД на МВР – С., Постановление за прекратяване на наказателното
производство по
ДП № 1886ЗМ-623/2016 г. по описа на РУ – С., ПП № 1426/2016 г. по описа на РП – С. на
районен прокурор при РП – С., Наказателно постановление № 17-1099-000224/27.04.2017 г.
на началника на Сектор ПП при ОД на МВР- С., връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН
на 15.08.2017 г. и влязло в сила на 23.08.2017 г., както и от приложените по ДП № 1886ЗМ-
623/2016 г. по описа на РУ – С., ПП № 1426/2016 г. по описа на РП – С. протоколи за оглед,
постановление за привличане на обвиняем и заключително постановление с мнение за
прекратяване на наказателното производство се установява, че на 05.10.2016 г., около 15.30
часа, на кръстовището на главен път ІІ-21 и път ІІІ-218, на територията на общ. С., при
управление на л.а. „ Фолксваген Бора „, с турски рег. № 59ZU605, с посока на движение от
гр. С. за с. П...., ответникът е нарушил правилата за движение, като не е спрял и не е
пропуснал движещ се по път с предимство седлови влекач „ MAN 18.460-FLT „, рег. №
8237АР, с прикачено към него ремарке „ PEISCHL 3 ESPOS „, рег. № 7645 ЕХ и е
предизвикал ПТП, вследствие на което е причинил средна телесна повреда на пътуващите в
лекия автомобил лица Т. И. Х. / негова съпруга / и Р. И.а Б. / негова братовчедка /, за което,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 от ЗДвП му е било наложено административно
наказание „ глоба „, като НП е издадено въз основа на постановление за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 1886ЗМ-623/2016 г. по описа на РУ – С., ПП №
1426/2016 г. по описа на РП – С., прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
т.9, чл.199 от НПК и чл.348б от НК.
От молба вх. № 24-01-494/21.07.2017 г., протокол № 1/08.01.2018 г. от заседание на
ЗМК при ГФ, протокол № 01/12.01.2018 г. от заседание на УС на ГФ, писмо изх. № 24-01-
494/12.01.2018 г., преводно нареждане от 18.01.2018 г., регресна покана от 16.08.2021 г. и
известие за доставяне се установява, че пострадалата при описаното ПТП Р. И.а Б. е
поискала от ищеца да й заплати, на основание чл.557 от КЗ, обезщетение за причинените й
вследствие на същото неимуществени вреди. От страна на ищеца й е било определено
обезщетение в размер на 40 000 лева, при отчитане 20% съпричиняване от страна на
увредената, в резултат на което обезщетението е било редуцирано в размер на 32 000 лева,
която сума е била изплатена изцяло на молителката на 18.01.2018 г.. С покана от 16.08.2021
г., изпратена на постоянния адрес на лицето и върната като неполучена от същото, ищецът е
поканил ответника, на основание чл.558, ал.7 от КЗ, в едномесечен срок от уведомяването,
да му възстанови изплатеното на Р. И.а Б. застрахователно обезщетение, в размер на
32 042.20 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че при процесното ПТП на Р.
И.а Б. са били причинени следните травматични увреждания: клинично изявен травматичен
3
шок, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата с хематом орбитално, теменно
и слепоочно, разксъно-контузна рана на горен ляв клепач и на лява лицева половина,
субтотален пневмоторакс в дясно с остра дихателна недостатъчност, дясностранна
торакотомия, многофрагментарно счупване на десния хумерус над лакътната става.
Травмите са причинени едновременно и са в резултат от силен удар на съответните
анатомични части от тялото в твърдите части на купето на автомобила, с които е влязло в
съприкосновение. Причиненият на пострадалата травматичен шок следствие тъпа гръдна
травма с развитие на субтотален пневмоторакс, наложил извършване на тракотомия,
обуславят заедно и поотделно наличието на разстройство на здравето временно опасно за
живота. Счупването на дясната мишнична кост обуславя наличието на трйно затруднение на
движенията на десен горен крайник, а мекотъканните наранявания в областта на главата и
лявата очница – наличието на временно разстройство на здравето неопасно за живота. От
представените по делото медицински документи не се установяват данни за протичане
оздравителния процес на ищцата след изписването й от болница.
От приложените по делото епикризи, се установява, че непосредствено след
инцидента пострадалата Р. Б. е била приета в ОАИЛ при МБАЛ – С., където й са й били
направени обработка на откритите наранявания, гипсова имобилизация на горен десен
крайник и торакостомия и пороведено лечение с медикаменти, след което е била изписана
на 11.10.2016 г. и насочена за хоспитализация в Ортопедично отделение. През периода
11.10.2016 г. – 19.10.2016 г. пострадалата е била лекувана в ОТО при МБАЛ – С., където е
била подложена на оперативно и медикаментозно лечение по повод многофрагментарното
счупване на десния хумерус над лакътната става. През периода 17.11.2016 г. – 22.11.2016 г.
отново е била приета в ОТО при МБАЛ – С. за отстраняване на имплантирания в костта
уред – хумерус и провеждане на обезболяваща терапия с лекарства.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е било
осъществено при добра метеорологична видимост, на суха настилка от асфалтобетон в добро
състояние, на прав участък от пътя, оборудван със съответната вертикална пътна
сигнализация и хоризонтална пътна маркировка. Причината за възникването на ПТП е
навлизането на л.а. „ Фолксваген Бора „ в коридора за движение на товарния автомобил,
поради несъобразяване с пътната сигнализация от страна на водача на лекия автомобил и
отнемане предимството на влекача. При настъпване на инцидента на пътя не е имало
растителност или други обекти, които да са ограничавали или възпрепятствали видимостта
на водача на лекия автомобил, или да са му попречили да възприеме пътната маркировка и
сигнализация и наличието на друго превозно средство, движещо се по път с предимство.
Пострадалата Р. Б. е пътувала на задната седалка на лекия автомобил, който е фабрично
оборудван с обезопасителни колани за пътниците на задната седалка. При конкретния
мехавизъм на възникване на произшествието, при което има страничен нецентрален удар
между предна дясна част на седловия влекач и предна лява част на купето на лекия
автомобил, при което е настъпила деформация на купето и завъртане на автомобила около
4
масовия му център с последвало движение в посоката, която е имал преди удара с влекача,
не може с категорична точност да се посочи вида и размера на телесните увреждания, които
биха били причинени на пострадалата и би ли съществувала разлика от това дали е била с
или без обезопасителен колан по време на сблъсъка.
От приложените извлечение от ИР към ГФ, писмо изх. № 1-3418/20.12.2017 г. на
НББАЗ и документи и за самоличност и собственост на МПС, както и договор за
застраховка, издадени от компетентните органи на РТ, се установява, че към датата на
инцидента ответникът е бил с двойно гражданство – българско и турско, а управляваният от
него собствен автомобил „ Фоксваген Бора „ е бил с турска регистрация, като за същия е
мило сключена застраховка с турски застраховател. За автомобила не е имало сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомоболистите с български
застраховател, нито издаден сертификат „ Зелена карта „.
При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б. „в“ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени, на територията на Република България от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на трета държава и за което няма гранична застраховка
или сертификат "Зелена карта". Съгласно чл.557, ал.3 от КЗ, Гаранционният фонд не
извършва плащане от Фонда за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което
по собствена воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че: владението
върху него е било придобито чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от
Наказателния кодекс, или същото не е застраховано и Гаранционният фонд е доказал, че
лицето е знаело това обстоятелство. Съгласно чл.558 от КЗ, размерът на обезщетението,
изплащано от Гаранционния фонд, не може да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е
настъпило пътнотранспортното произшествие. Лихвите за забава на Гаранционния фонд се
изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497. За определянето и изплащането на
обезщетенията от Гаранционния фонд съответно се прилагат глава четиридесет и шеста и
глава четиридесет и седма. Увреденото лице не е длъжно да доказва, че виновният водач не
може или отказва да плати обезщетението. След изплащане на обезщетението по чл. 557, ал.
1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
Според чл.477 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
5
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата
по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.
Съгласно чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят
покрива: неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт; вредите, причинени на чуждо имущество; пропуснатите ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от увреждането; разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в
тежест на застрахования; лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
Съгласно чл.478 от КЗ, пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е
претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство. Увредено е лицето,
включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от
моторно превозно средство.
В чл.483 от КЗ е регламентирано изрично, че договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно
превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България,
когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Лицето е длъжно да
сключи гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на граничния
контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България и
трябва да има валидна гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
до напускането на територията на Република България. Същото не е длъжно да сключва
договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при влизане
на територията на Република България, при условие че притежава валиден сертификат
"Зелена карта". Не се сключва договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за моторно превозно средство: 1/ от друга държава членка; 2/ когато
изплащането на обезщетение във връзка с гражданската отговорност на виновния водач е
гарантирано от компетентна институция на държава членка и моторното превозно средство
или съответното лице е включено в списък, изготвен от компетентния орган на държавата
членка, посочващ освободените моторни превозни средства или лица от задължението за
сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и
предоставен на Република България.
Съгласно чл.481, ал.3 от КЗ, не се допуска движение на моторно превозно средство
по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс.
6
Съгласно чл.482, ал.1 от КЗ, територия, на която обичайно се намира моторното
превозно средство, е територията на държавата: 1/ където е издаден регистрационният
номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен; 2/
където е издаден застрахователният или друг отличителен знак на моторното превозно
средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 – в случаите, в които не се
изисква регистрация за определени видове моторни превозни средства; 3/ в която
държателят на моторното превозно средство има постоянно пребиваване – в случаите, в
които за определени видове моторни превозни средства не се изисква нито регистрационен
номер, нито застрахователен или друг отличителен знак.
Съгласно чл.488, ал.6 от КЗ, граничната задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите може да се издава за едно моторно превозно средство за
срок до 90 дни, като може да се издава повторно, така че общият срок за всички издадени
застраховки за това моторно превозно средство да не надвишава 180 дни в рамките на една
календарна година.
В случая, от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че
при управление на МПС с чужда регистрация на територията на Република България, за
което не се доказва да е с обичайно местопребиваване в страната, ответникът е предизвикал
виновно ПТП, в резултат на което по непредпазливост е причинил телесни увреждания на
лицето Р. И.а Б., като елементите от обективна и субективна страна на това деяние се
доказват от представените по делото и неоспорени от страните официални документи -
протокол за установяване на ПТП с пострадали лица и наказателно постановление. От друга
страна се установи, че пострадалата е поискала от ищеца да й изплати обезщетение за
причинените й от ПТП неимуществени вреди, като претенцията й е била уважена и на
18.01.2018 г. й е била изплатена сумата от 32 000 лева. Установи се също, че към момента на
настъпване на ПТП за управлявания от ответника лек автомобил не е имало сключена
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите за територията
на Република България с български застраховател или със застраховател на друга държава
членка, респ. на държава страна по Многостранното споразумение. Автомобилът е бил
застрахован към застраховател в Република Турция, като застраховката не е валидна за
територията на Република България. На следващо място се установи, че ответникът не е
имал сертификат „ Зелена карта „.
Изложеното налага извод, че извършеното от ищеца плащане на обезщетение за
неимуществени вреди на пострадалото, при причиненото от ответника ПТП, лице е
осъществено на валидно правно основание, а именно чл.557, ал.1 т.2, б. „в„ от КЗ, както и,
че с факта на заплащане на обезщетението в полза на ищеца е възникнало правото на регрес
срещу ответника за възстановяване на престираното на пострадалата, регламентирано в
чл.558.ал.7 от КЗ.
Ето защо, съдът приема, че исковата претенция е доказана по основание.
Що се отнася до размера й, съобрази следното:
7
Разпоредбата на чл.558, ал.1 от КЗ предвижда, че размерът на обезщетението,
изплащано от Гаранционния фонд, не може да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е
настъпило пътнотранспортното произшествие. В практиката на ВКС, която съдът споделя,
се приема, че размерът на застрахователните лимити не може да бъде водещ и
самостоятелен критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди –
в този смисъл решение № 34/27.03.2020 г. по т. д. № 1160/19 г., II т. о. на ВКС. С оглед на
горното и като съобрази естеството, интензитета и времетраенето на причинените на
пострадалата неимуществесни вреди, както и икономическата конюнктура и минималната
работна заплата за страната към датата на непозволено увреждане, приема, че изплатеното й
от ищеца обезщетение отговаря в пълна степен на критерия за справедливост по чл.52 от
ЗЗД.
Що се касае до възражението на ответника, че е налице по-голям процент на
съпричиняване на вредите от увреденото лице, съобрази следното:
Според трайната съдебна практика, изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД е допустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му
принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на
комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на
пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва
да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда.
Нарушението на правилата за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай следва да бъде направено
разграничение между допринасяне на пострадалия за настъпване на самото ПТП и приноса
му за настъпване на вредата спрямо самия него. Дали поведението на пострадалия е
допринесло за увреждането подлежи на установяване във всеки конкретен случай като
тежестта на доказване е на позоваващата се на съпричиняване страна.
Предвид изложеното и липсата на категорични данни, че по време на ПТП
пострадалата е била без предпазен колан или е допуснала друго нарушение на правилата за
движение по пътищата, което да е допринесло макар и в минимална степен за настъпване на
вредоносния резултат и да се намира в причинно – следствена връзка с него, приема, че
8
възражението на ответната страна е неоснователно и следва да се отхвърли, като
претенцията на ищеца бъде уважена изцяло като основателна и доказана по размер.
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 3 570 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 490 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИЛ. Н. ХЮС., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т.... да заплати на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С..., Булстат *********,
представляван от изпълнителните директори М.Н.К. и С.Г.С., сумата от 32 000 лева –
изплатено на Р. И.а Б., ЕГН **********, на 18.01.2018 г. обезщетение по щета
210421/28.12.2017 г., за причинени й неимуществени вреди при ПТП на 05.10.2016 г.,
предизвикано виновно от ИЛ. Н. ХЮС., ЕГН **********, при управление на л.а. „ „
Фолксваген Бора „, рег. № 59ZU605, с турска регистрация, за който към датата на
настъпване на произшествието не е имало сключена задължителна застраховка „
Гражданска отговорност „ на автомобилистите или издаден сертификат „ Зелена карта „,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
26.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ИЛ. Н. ХЮС., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т.... да заплати на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С..., Булстат *********,
представляван от изпълнителните директори М.Н.К. и С.Г.С. деловодни разноски в размер
на 3 570 лева, както и 1 490 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
9