№ 1186
гр. Варна, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Г. Г. Славова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100501770 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 50207/21.07.2022г.,
депозирана от Х. К. К., действаща лично и като майка и законен представител на детето М.
И. М., чрез адв. Г.Н., срещу Решение № 2101/28.06.2022г., постановено по гр.д. №
1992/2022г. на Х състав на ВРС, с което е отхвърлена молбата за защита по отношение на
нея и детето М., а също така и в частта за разноските.
НаМ.а, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано.
Иска да бъде наложена мярката по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН, като И. М. М. бъде задължен да
се въздържа от домашно насилие по отношение на нея-Х. К. К. и детето М. И. М. и мярката
по чл. 5, т. 3 от ЗЗДН, като на И. М. М. бъде забранено да приближава Х. К. К. и детето М.
И. М. жилището в което живеят двете, находящо се в гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“, № 79, ет. 8, ап.
100, жилищетов което живеят през летния период, находящо се в гр Варна, м. „Г.Ч.“, № 477,
вх. А, ет. 1, ап. 8, вилата в която пребивават през уикендите, находяща се в гр. Варна, ул.
„М.“, № 105, местоработата на Х. К.-Община Варна, Район „Аспарухово“ с адрес гр. Варна
,ул. „Н.Б.“, № 2 и местоработата й в с. Кичево, ЦНСТ „Надежда, Вяра и Любов“, Детска
градина № 3 „Звездичка“ с адрес гр. Варна, ул. „Фр.Ж.Кюри“, № 14, където ходи детето М.
И. М. и танцовата школа на детето в „Тракийско дружество Кап. Петко войвода“, на адрес в
гр. Варна, бул. „Вл.Варнечик“, № 61, при условия и срок определени от съда.
1
В писмени възражения И. М. М., чрез адв. Ч.Ч. изказва становище за неоснователност
на подадената въззивна жалба. Решението в обжалваната част е правилно, законосъобразно
и съобразено с интереса на детето М.. Смята, че майката злоупотребява с търсене на защита
по ЗЗДН, опитвайки се да вземе властта и накаже другия родител. Моли се решението на
ВРС в обжалваните части да бъде потвърдено.
Постъпила е и въззивна жалба № 46503/08.07.2022г. , депозирана от И. М. М., чрез
адв. Д.Ч., против Решение № 2101/28.06.2022г., постановено по гр.д.№ 1992/2022г. на ВРС,
с което е наложена мярка за защита по отношение на Х. К. К., като е задължен да се
въздържа от домашно насилие, на осн. чл. 5, т. 1 от ЗЗДН.
Страните по спора са страни и по гр.д. № 13728/2021г. на ВРС, заведено по
определяне на мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето
им М.. Те са в сериозен родителски конфликт и налагането на мерки по ЗЗДН е добро
оръжие в ръцете на недобросъвестния родител. Смята, че са останали недоказани всички
твърдения на Х. К. К. за осъществени от него актова за насилие. Освен това съдът се е
произнесъл свръхпетитум, като е мотивирал решението с извършваните от бащата
видеозаписи, каквото оплакване няма наведено в молбата за защита. Моли се решението в
обжалваната част да бъде отменено и молбата за защита отхвърлена изцяло. Претендира
присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
Х. К. К. е възразила в срок, чрез процесуалния си представител адв. Г.Н. против
въззивната жалба на И. М. М.. Отрича произнасяне на първоинстанционния съд
свръхпетитум.
Моли се да бъде потвърдено решението в обжалваната част. Претендира също
присъждане на разноските за въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В молбата си до съда Х. К. К., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си
на майка и законен представител на детето М. И. М. ЕГН **********, двете от гр. Варна, ул.
„Г.С.Р.“, № 79, ет. 8, ап. 100, чрез адв. Г.Н. е навела твърдения, че с ответника И. М. М. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. «Г.В.», № 10, вх. 2, ап. 5 са родители на детето М. И. М..
Отношенията между тях се влошили и на 23.07.2021г. настъпила раздялата им. През
м.септември 2021г. тя завела гр.д. № 13738/2021г. на 47-ми състав на ВРС, с което
предявила срещу него иск с правно осн. чл. 127, ал. 2 от СК. По това дело са постановени
привременни мерки, като на бащата е определен режим на лични отношения с детето.
И. М. М. осъществил актове на домашно насилие, както следва:
-На 26.01.2022г. в телефонно обаждане на работното й място отправил множество
обиди, наричайки я луда, смешна, неадекватна, че не може да си гледа детето, че се е
продала за жълти стотинки… и я заплашил, че ще я затрие, че ще я унищожи и, че по един
или друг начин ще й вземе детето.
-На 14.02.2022г., около 17.40ч. ответникът причакал майката на молителката (баба на
детето), пред Тракийското дружество на бул. „Вл.Варнечик“ № 61, където М. посещавала
2
уроци по народни танци и започнал да заплашва бабата на детето, че ще види какво ще им
се случи и, че ще им вземе детето. На излизане от сградата в 19.10ч. М. още бил там и и
отново вдигнал скандал на бабата в присъствието на детето. Грабнал М. и я качил на
раменете си. Бабата се изплашила, че ще тръгне на някъде. Казал и, че детето си има само
баща, а майката си има друго семейство, затова ще вижда дъщеря си когато поиска.
Заплашил с думите да внимават какво говорят, че всичко се записва. По целия път до дома
се карали. Бабата вдигнала високо кръвно, а детето се уплашило много и не могло да заспи
вечерта.
-На 16.02.2022г., детето отново било заведено на народни танци, този път от своята
баба и майка си. При излизането от танцовата школа ответникът се приближил към тях, като
по главата му забелязала множество жици, а телефонът му светел, което е знак, че прави
запис. Нахвърлил се срещу майката на детето, проявявайки вербална агресия, като я нарекъл
луда, смешна, неадекватна, продажна и др. Заплашил я, че ще разпилее топ-психоложката на
прах в съда и повече няма да си види детето, ще ги затрие, ще ги унищожи, че ги записва и
цяла Варна ги слуша. Към детето се обърнал с думите да не слуша майка си и баба си,
защото са луди. Детето се разстроило и почнало да вика , да плаче и да моли баща си да
спре. Тя самата също се уплашила и се обадила на тел. 112. На място пристигнал екип на
МВР. Те я посъветвали да подаде жалба в полицията. Те останали с М., за да му попречат да
ги последва.
През последните две седмици преди подаване на молбата за защита М. идвал и звънял
на вратата докато му се отвори почти всеки ден без предупреждение и уговорки. Майка й
отваряла, в страха си да не започне да блъска и прави скандали, при което бащата давал по
нещо сладко на детето. Това счита за системен психически тормоз за всички.
Моли се да бъдат предприети мерки за защита, като И. М. М. бъде задължен да се
въздържа от домашно насилие по отношение на детето М., да бъде забранено на И. М. М. да
се приближава до нея и малолетното дете М., жилището в което живеят, находящо се в гр.
Варна ,ул. „Г.С.Р.“, № 79, ет. 8, ап. 100, жилището в което живеят през летния период в гр.
Варна, м. „Г.Ч.“, № 477, вх. А, ет. 1, ап. 8, и вилата, в която пребивават през уикендите в м.
„Изгрев“, ул. „М.“, № 105, местоработата й в гр. Варна, ул. „Н.Б.“, № 2- Община-Варна,
Район Аспарухово, както и в с. Кичево, ЦНСТ „Вяра“, детската градина на М.-ДГ № 3
„Звездичка“ на адрес гр. Варна, ул. „Фр.Ж.Кюри“, № 14 и танцовата школа на детето-
Тракийско дружество „Кап.Петко войвода“ на адрес гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 61,
при условия и срок, определени от съда.
В писмен отговор ответникът И. М. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г. В.“, №
10, вх. 2, ап. 4, чрез адв. Д.Ч. изказва становище за неоснователност на молбата за защита.
Оспорва изложените от молителката факти и наведени твърдения за извършени от него
актове на домашно насилие на 26.01.2022г., 14.02.2022г. и 16.02.2022г. Молбата е подадена
с цел осигуряване на благоприятен за нея изход по гр.д. № 13738/2021г. на 47-ми състав на
ВРС, съсредоточена върху това да бъде изведен от живота на детето изцяло неоснователна.
Не спори, че при срещи с молителя К. използва звукозаписни устройства.
3
На 26.01.2022г. звънил на майката на детето единствено във връзка с дадения от него
материал за изследване в лаборатория. Не й е отправял обиди, не я е заплашвал.
За инцидента от 14.02.2022г. твърди, че е имал уговорка с детето да дойде и да се
видят, като води със себе си кучето Пиер. Детето поискало да се видят пак след
тренировката и той бил там. С бабата не е разговарял пред тренировката. Като излезли,
детето поискало да го вземе „на конче“, вървели и си приказвали. Детето било щастливо и с
охота отговаряло на въпросите му. Бабата започнала да мрънка да свали детето от раменете
си, да суфлира на всяка дума на детето. Достигайки входа на блока попитал бабата на детето
кога ще върнат гривната на малката, която й подарил за Коледа. Преди да отговори баба му,
детето казало, че са я скрили, защото има записващо устройство. Бабата започнала да крещи,
защо той говори така. М. обяснила, че майка й свалила гривната защото има подслушватели.
Като чула думите на детето, бабата започнала да я сочи с пръст, да й крещи и обижда, да
заплашва, че ще я накаже, ако не спре да приказва такива работи. Детето се притеснило и
уплашило.
На 16.02.2022г. към 18.55ч. дошъл с кучето Пиер пред Тракийския дом, за да види
детето и то да си поиграе с кучето. Видял познато дете с баща си и попитал за М.. Бащата го
уведомил, че Марианчето е било на тренировка с майка си и баба си. Тогава разбрал, че
двете са се наговорили и организирали група за взаимопомощ по ЗЗДН. Включил телефона
си на аудиозапис, като ползвал хендсфри. Потърсил детето си. То било заградено от майка
си и баба си. Зарадвал се на детето и го попитал как е. Майката започнала агресивно да
настоява да се махне и да ги освободи от присъствието си. Като излезли, детето направило
опит да помилва кученцето. Бабата го дръпнала силно. Той й направил забележка да не
дърпа детето така. Поискал при позвъняване да вдигат телефона и да може да говори с
детето по-дълго. Детето обяснило, че предния ден като звънял майка й спяла. При това
бабата започнала с грубост да дърпа детето напред, а майката се разкрещяла да се маха и, че
няма право да е там. Заплашила, че ще звънне в полицията. Той им обяснил със спокоен
тон, че е наясно какво искат да изфабрикуват и, че всичко се записва. К. позвънила на тел.
112. Решил да остане и дочака полицаите. Тръгнали към подлеза на Тракия. К. го нападнала
и издърпала слушалките с микрофона, които били вързани с кабел към телефона му.
Телефонът му паднал и се счупил екрана в горния и долния край. Минали през подлеза от
другата страна на булеварда. Продължил да прави запис с микрофона на телефона. В
момента, когато дошла патрулката, майката и бабата на детето се затичали към полицаите и
през сълзи заобяснявали, как той ги заплашва. Обяснил на служителите ситуацията. Те
казали, че нищо не могат да разберат и да направят. Единствено случилото се се отразило на
детето и то дни наред продължило да пита защо да не може да се виждат, а майка й вика
полиция.
Моли се да бъде отхвърлена молбата.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и
предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
4
Между страните не се спори и се установява от приложеното удостоверение за
раждане на М. И. М., р. 20.11.2015г., че негови родители са страните Х. К. К. и И. М. М..
Приобщена към доказателствения материал по делото е представена от Х. К. К.
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от нея в лично качество и като майка и законен
представител на детето М. И. М., в която същата е декларирала осъществени от И. М. М. по
отношение на нея и детето актове на домашно насилие:
- на 26.01.2022г. И. М. й се обадил по телефона на работното място и вдигнал
скандал, придружен с множество обиди и заплахи за саморазправа и, че ще й отнеме детето.
- на 14.02.2022г. в 17.40ч. И. М. причакал майка й и детето М. пред Тракийското
дружество в гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“ № 61, където детето посещава народни танци и
отправил заплахи към възрастната жена. На излизане в 19.10ч. И. М. пак бил там и
последвал пореден скандал в присъствието на детето. До дома им на ул. „Г.С.Р.“ № 79 се
карали непрекъснато бащата и бабата на детето. То било много изплашено..
- на 16.02.2022г. И. М. в 19.00ч. ги причакал пред залата за танци на детето в
Тракийското дружество и се нахвърлил върху нея със заплахи, че ще ги унищожи, че ще
вземе детето, че прави записи и цяла Варна. Нанесъл й обиди. С детето М. и майка й
хукнали да бягат. Той ги последвал. Наложило се да звъни на тел. 112 на три пъти. Дошла
полиция. Полицаите останали с М., за да се приберат.
- през последните две седмици почти всеки ден идвал до дома им без предупреждение
и уговорки и звънял докато не му отворят. От страх да не блъска по вратата и да не прави
скандали майка й му отваряла. Той давал по нещо сладко на детето. Счита извършваното от
бащата на детето си като системен психически тормоз.
Няма спор между страните, че по гр.д. № 13738/2021г. на ВРС има постановени
привременни мерки, като на бащата И. М. М. е определен режим на лични отношения с
детето М., а към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция-и
влязло в сила решение по това дело, с оглед постигнато между родителите споразумение по
родителската отговорност.
По първоинстанционното дело е приет и приложен социален доклад, изготвен от
ДСП-Варна. Изразено е становище, че не е установено детето да е потърпевшо от акт на
насилие. Детето не следва да бъде поставяно в дисфункционална среда. На този етап, не е
нужно да се прекъсва връзката баща-дете, т.е. да бъде ограничен И. М. да общува с дъщеря
си М. М.. Детето се нуждае от сигурна среда, но трябва да форМ.а пълноценна емоционална
връзка със своя баща, при установеното разделно живеене на родителите. Изказва се
надежда, че въпреки влошените си отношения, родителите ще проявят зрялост и ще
направят опит да преодолеят различията си, за да съхранят физическото и психическото
здраве на детето си.
По първоинстанционното дело е изслушано заключението на вещото лице инж. Й. Ч.
по допуснатата СТЕ. Вещото лице поддържа, че аудиофайловете, които са записани на
предоставения му за работа на диск са презапис, направен от техническо устройство. При
5
изследване на аудиозаписите, направени на смартфон и предоставени от ответника, не се
установява тяхната манипулация. Допълнително предоставените оригинално записани на
смартфон аудиофайлове са автентични. Те са два. Единият е направен към седем часа на
шестнадесети, а вторият-в дванадесет и двадесет и девет. Обяснил е, че посочените часове
съответстват на часа, според това как е настроен часовникът на телефона. Вещото лице е
обективирал в писмен вид думите на всяка от страните в заключението си. Не се
установяват от записа отправени обиди или заплахи от страна на И. М. към Х. К.. Вярно е,
че веднъж записът прекъсва, той е с лошо качество на места и думите са неразбираеми,
както и за известни периоди от време в порядъка на секунди запис липсва. В открито
съдебно заседание ответникът е признал, че прави записи с камера на срещите си с детето и
с неговата майка, като изрично заявява, че поставя камера на главата си.
По първоинстанционното дело са изслушани показанията на две групи свидетели:
А.Ж.М.-без родство и дела със страните и М. Г. К.-майка на молителката, водени от нея и
Й. Х.В.-без родство и дела със страните, воден от ответника.
А.М., която е приятелка на Х. от 15 години сочи, че с нея работят заедно. Оказала се е
пряк свидетел на обаждане на ответника по време на обедната им почивка, в нейния
кабинет, в присъствието на още една тяхна колежка. Един единствен път Х. си позволи да
пусне на високоговорител разговор с него. Било във връзка с изследване на детето през
м.януари. Бащата се обадил по телефона и крещял. Станал скандал. Х. била много
разстроена. Свидетелката чула с ушите си следното: Ще видиш от къде изгрява слънцето, ще
ти взема детето, ти си неадекватна, ти не можеш да си гледаш детето, ти и майка ти сте
луди, тука само ме разкарваш. Не знае дали преди това или след това е провеждан и друг
разговор между Х. и И.. Ако е имало такъв, то Х. си е била в кабинета, защото не работят в
едно и също помещение.
М. К. е майка на молителката Х. и баба на детето М.. Съдът цени показанията й с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непротиворечиви и непосредствени относно
инцидентите от 14.02.2022г. и 16.02.2022г. Свидетелства, че взаимоотношенията на Х. и И.
са много лоши. Непрекъснати заплахи. Случаите са много, но най – фрапиращото е, че
когато детето било болно и той им пратил полиция. Крещял, обиждал, заплашвал ги. Следял
ги с камера. На 14.02. трябвало да заведе детето на народни танци в „Тракийския дом“.
Бащата И. ги чакал отпред с кучето си. Детето помилвало кучето и искали да се качат по–
бързо горе, но той им казал да внимават какво приказват, защото всичко се записвало. След
танците той ги чакал долу. Тогава грабнал детето, сложил го на врата си и хукнал. На 16.02.
пак били на танци, но този път и Х. била с тях. И. пак бил там и ги записвал с телефон.
Дъщеря й му казала да ги остави, но той казал на детето да не ги слуша, те са луди.
Извикали полиция, защото И. ги следял. Детето се страхувало, че баща му го следи и е
сложил камери.
Свидетелят Й. В. е заявил пред съда, че е присъствал на случилото се на 26.01.
Докато бащата и майката на М. си говорели, той не е чул И. да й отправя заплахи. Спорели
по отношение на изследванията и какво точно трябвало да направи И., какви изследвания да
6
пусне. Тонът на И. бил във формата на спор. Наложило се да заговаря няколко пъти детето в
колата докато пътуват и баща му разговарял с майката по телефона, за да не става свидетел
на разговора им.
Разпитани са и призованите по искане на молителката полицейски служители-С. М.
В. и Б. Т. Г., отзовали се на позвъняването й на тел. 112 на 16.02.2022г. Били извикани, тъй
като сигналът бил, че момчето уж е преследвало госпожата. Като отишли си били спокойни
и двамата. Не може да кажа В. дали извършителят я е преследвал или не, но си бил там.
Момичето било с детенцето и с майка си. Момчето казало, че просто искало да види детето.
Ходили са два пъти на сигнали. Единият път на кино „Тракия“, вторият- на ул. „Г.Р.“.
Вторият път бил преди месец. Тогава ответникът бил пред дома на момичето и казал, че не
му дават да види детето. Бабата на детето им отворила и казала, че детето е болно. При
първия сигнал свидетелят В. си спомня, че детето не е плачело. Св. Г. обяснява, че тогава,
както и втория път предупредителен протокол не е бил съставян, понеже не е имало закани
и заплахи.
ВРС е приел на осн. чл. 13, ал. 2, т. 12 от ЗЗДН като доказателство и ценил извършено
психологично изследване на детето М. М. от клиничен психолог В.Х.. В изследването е
посочено следното: Данните от изследването на емоциите разкриват палитра от
преживявания, които детето полага усилия да интегрира във вътрешния си свят на фона на
конфликтни ситуации между родителите. Проекциите разкриват позицията на детето в
родителския конфликт – обект на въздействие по средата на „бойно поле“ между две
враждуващи страни с опити да бъде привлечено в коалиция с всяка от тях. Налице са опити
на детето да удържа преживяванията си, да приема случващото се мълчаливо, като
едновременно с това се стреми да поддържа изградения до момента социален образ на
изпълнително, справящо се дете. Нуждата от изказ на преживяванията, както и страха от
неговото санкциониране от страна на близките, представляват противодействащи сили,
пораждащи вътрешно напрежение у детето.
Ценил е и заключението по КСППЕ, изготвена по друго дело между същите страни,
касаещо и детето М.. От заключението на вещите лица Т.А. и А.Ц.. Вещите лица са
посочили, че емоционалното влияние на майката създава у детето чувство за несигурност и
тревожност, които майката несъзнателно пренася върху детето, поради постоянните
конфликти с бащата. От друга страна бащата проявява излишна строгост на моменти и
дистанцираност, като наказателна мярка спрямо детето, проекция на непреработените
проблеми с майката. Детето изпитва живи и пластични емоции с всеки родител.
Несъзнаваните страхове са свързани със задълбочаването на конфликта между родителите и
неговите преживявания за вина от всичко това. Наблюдава се начална фаза на конфликт на
лоялност. Детето разбира, че родителите му не са в добри отношения и се старае да
балансира своите емоции спрямо двамата си родители, което създава у детето силно
напрежение и тревожност. Ако родителите не възстановят комуникацията помежду си и
продължават конкурентно да се противопоставят, с времето детето ще започне да игнорира
единия от тях.
7
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009г./ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се наМ.ат в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в
тежест на молителя Х. К. К., понастоящем въззивница е да докаже, че И. М. М. е
осъществил твърдяните от нея актове на домашно насилие на сочените от нея дати, с оглед
подадената от нея молба за защита, а в тежест на ответника И. М. М.-да представи
доказателства оборващи изложеното от молителите в подадената по реда на ЗЗДН
декларация.
Настоящият състав наМ.а, че като акт на домашно насилие следва да бъде възприето
случилото се на 26.01.2022г., когато при телефонно обаждане от страна на И. М. на Х. К.
около обед, й е нанесъл обиди и отправил заплахи. Това твърдение на молителката се
установява от представената поделото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация и
показанията на разпитаната по първоинстанционното дело свидетелка А.Ж.М.-пряк свидетел
на изявленията на И. М. по телефона на Х. К., пуснат на микрофон. Настоящият състав
наМ.а, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че доказателствената стойност на
декларацията е опровергана от показанията на свидетеля, воден от ответника И. М. -Й. Х.В.,
а понеже показанията му са в противоположен смисъл на тези на свидетелката А.Ж.М., няма
да цени изобщо техните показания. Свидетелят Й. Х.В. заявява единствено, че не е чул
заплахи, докато пътувал по обед на 26.01.2022г. в колата с И. М. и детето М., а бащата
провеждал телефонен разговор с майката на детето, но не и, че е нямало заплахи. Той
самият е заявил, че по време на разговора между родителите е имало спор и се е налагало да
заговаря детето М., за да не става свидетел на „лекия спор по телефона“. Ако спорът е бил
„лек“, не е имало нужда да го прави. И И. М. и Х. К. сочат, че през този ден са провели
няколко разговора. Освен това свидетелят Й. Х.В. не установява със точност, че
проведеният в негово присъствие телефонен разговор е точно този, за който е подписаната
декларация. Не се установява по същата причина, че обидите и заплахите от страна на И. М.
към Х. К. са й нанесени в присъствието на детето М., още повече, че в молбата за защита
няма такива наведени твърдения и декларирани обстоятелства. Дори и да е присъствало,
видно свидетелят Й. Х.В. го е заприказвал и не е допуснал да стане свидетел и то на „лекият
спор“ между родителите си.
Като акт на домашно насилие следва да бъдат ценени честите посещения на бащата на
адреса на детето без предупреждение и уговорка и звънене на звънеца на входната врата,
докато някой отвори, в период от две седмици преди подаване на молбата за защита по
ЗЗДН, както е посочено от молителката почти всеки ден, в противоречие с постановения от
8
съда режим на лични отношения на детето с баща му по привременните мерки по гр.д. №
13738/2021г. на ВРС. Това обстоятелство е декларирано от молителката в подписаната от
нея декларация и не са ангажирани доказателства от ответната страна за опровергаването
им. Действително може да бъде оценено като психически тормоз по отношение на Х. К..
На 16.02.2022г., въпреки подписаната декларация не се установява И. М. да е обиждал
и/или заплашвал Х. К., според заключението на вещото лице инж. Й. Ч. по допуснатата СТЕ
и разпита на двамата полицаи, отзовали се на повикването на Х. К. на тел. 112.
На 14.02.2022г. не се установява да е извършен акт на домашно насилие по отношение
на Х. К. от И. М.. Възможно е да се е вдигнало кръвното налягане на майка й-свидетелката
М. Г. К., но не по отношение на нея е търсената защита.
Настоящият състав наМ.а, че остава недоказано, че случилото се на 14.02.2022г. и
16.02.2022г., като осъществено в присъствието на детето М., представлява актове на
домашно насилие по отношение на него. Това се установява от разпита на свидетелите С.
М. В. и Б. Т. Г., изготвения от ДСП-Варна социален доклад и приетото на осн. чл. 13, ал. 2,
т. 1 от ЗЗДН доказателствено средство-психологично изследване на М. И. М. от 08.03.2022г.
Детето преживява раздялата на родителите си и е разстроено от поведението на двамата,
заети да враждуват помежду си, в разрез с интереса му. Вероятно още следващият път
детето ще стане свидетел на това, как баща му нарича майка му и й се заканва със
саморазправа, каква е реакцията на майка му към баща му и как вика полиция. Нито
нейното поведение, нито неговото се отразява добре на психиката на детето, когато
родителите му го правят свидетел на влошените си взаимоотношения и влошените си
взаимоотношения с роднини на другата страна. Двамата родители са демонстрирали
морално укоримо поведение, с което създават предпоставки за конфликти. Те проявяват
емоционална незрялост и ако възнамеряват така да възпитават детето си, следва да имат
предвид най-напред, че подлагат на страдание именно него. То следва да може да
контактува регулярно с баща си, без да бива препятствано за това от майка си, която
неправомерно цели да се възползва от възможностите, които предоставя ЗЗДН. Бащата от
своя страна следва да коригира поведението си и не реагира с насилие, дори и само по
отношение на майката на детето си.
Хубавото в случая е, че вероятно родителите са си взели поука и превъзмогвайки
неприязнените си отношения са постигнали споразумение в производството по чл. 127, ал. 2
от СК, по гр.д. № 13738/2021г. на ВРС.
Само за пълнота на изложението настоящият състав наМ.а, че следва да посочи, че не
е следвало първоинстанционният съд да цени заключението по допуснатата по гр.д. №
13738/2021г. на ВРС комплексна СППЕ, доколкото тя не представлява акт на психолог,
консултирал пострадало лице по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗЗДН, а е допусната и
изслушана за нуждите на спора за родителската отговорност по отношение на детето М., а
като такава е недопустимо по настоящия спор доказателствено средство.
Неоснователни са оплакванията, че делото за налагане на мерки по ЗЗДН е
инициирано с цел домогване до благоприятен за молителката резултат по гр.д. №
9
13738/2021г. на ВРС. Неоснователно е възражението на насрещната страна, че при подаване
на исковата молба по гр.д. № 13738/2021г. на ВРС не са изложени твърдения за извършвани
от И. М. актове на домашно насилие по отношение на Х. К. и детето М.. Както се сочи,
исковата молба по това дело е била депозирана през м.септември 2021г., а твърдяните актове
на домашно насилие касаят периода от края на м.01.2022г. и до средатат на м.02.2022г.
Същите са станали обаче достояние на вещото лице-психолог Ал.Цолчовски, включен в
състава на КСППЕ, заключението по която е изслушано в о.с.з. на 29.04.2022г.
Трябва да бъде отчетена тежестта на конкретно извършените действия от страна на
въззиваемия, въздигнати от закона като противоправни-чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като
домашно насилие, от една страна и посочените от молителката, настояща въззивница
мерки, като се преценява адекватността им-постигане целите на закона, но едновременно с
това да не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответника.
Настоящият състав наМ.а за адекватна мярката за задължаване на извършителя да
се въздържа от насилие единствено по отношение на Х. К. К., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, каквато е наложил и ВРС, макар и по други съображения. Няма как да е могло да
бъде взето предвид нарушеното право на молителката К., гарантирано й в разпоредбата на
чл. 32, ал. 2 от КРБ, доколкото изобщо няма наведени такива твърдения, а и не представлява
само по себе си основание за предприемане на мерки за защита по ЗЗДН.
Достатъчно е налагането на първата мярка, с която се постига целта да не се
извършват актове на домашно насилие и тази мярка е безсрочна, а санкциите при
неизпълнение-сериозни. Първоинстанционното решение в тази част следва да бъде
потвърдено.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в отхвърлителната си
част, в която е отхвърлена молбата за защита, подадена от Х. К. К., като майка и законен
представител на детето М. И. М..
С оглед изхода на спора следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение
и в частта, в която е прието, че на основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗСДН на ответника следва да
бъде наложена глоба в размер от 200,00лв. и в частта, в която на основание чл.11 ал.2 от
ЗЗДН, в тежест на ответника е възложено заплащането на дължимата за първата инстанция
държавна такса от 30,00 лв.
Изложеното по-горе налага извода за неоснователност и на двете подадени
въззивни жалби-вх. № 50207/21.07.2022г. от Х. К. К. и вх.№ 46503/08.07.2022г. от И. М.
М. и съответно потвърждаване на обжалваното решение в цялост.
Отново с оглед изхода на спора И. Н.Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ВОС дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 15.00лв., т.к. не
е платена такава с подаването на въззивната жалба, а молбата за защита е уважена, на осн.
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Отново с оглед изхода на спора И. М. М. следва да бъде осъден да заплати на Х. К. К.
разноски за въззивната инстанция в размер на 400.00лв., представляващи намалено от съда,
10
на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК на л. 47 и 48 по делото, адвокатско възнаграждение
за защита по подадената от страната въззивна жалба и по подадената от насрещната страна
такава, цялото в размер на 850.00лв., с оглед направеното възражение за прекомерност от
въззиваемата страна И. М. М., което се явява основателно, предвид ниската фактическа и
правна сложност на спора, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2101/28.06.2022г. по гр.д. № 20223110101992
по описа за 2022г. на Х състав на ВРС.
ОСЪЖДА И. М. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г. В.“, № 10, вх. 2, ап. 5, да
заплати по сметка на Варненски Окръжен съд сумата от 15.00лв., представляваща
дължимата за въззивното производство държавна такса, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. М. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г. В.“, № 10, вх. 2, ап. 5, да
заплати на Х. К. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“, № 79, ет. 8, ап. 100, разноски
по въззивното дело в размер на 400.00лв., на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 17,
ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11