Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 11.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и девети януари
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 8128 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Ю.М.О.
срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./, във връЗ.а с § 22 от ПЗР от КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди,
че на 29.12.2014 г. пътувал с л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № ******, управляван от Б.М.Д.
***. Поддържа се, че в района на отбивката за с.Казаците водачът изгубил контрол
над управляваното от него МПС, излязъл в ляво извън пътя и се ударил в дърво на
ската, след което се преобърнал по таван. Твърди се, че при удара пострадал
ищеца, на когото се причинени телесни наранявания. Поддържа се, че във връЗ.а
със случая е образувано ДП № 66/2014 г. по описа на РУ на МВР-Джебел и е
издадено НП № 14-1300-001618/14.04.2015 г. ОДМВР Кърджали, от които се
установява, че вина за процесното ПТП има водача на лекия автомобил. Поддържа
се, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил травми в областта на
главата, корема, гръдния кош и крайниците, а именно: травма на няколко
интраабдоминални органа, без открита рана в корема, контузия на гръдния кош,
множествени счупвания на ребра, закрито, деформация в областта на лява лакътна
става, ограничени и болезнени движения. Твърди се, че ищецът освен интензивни
физически болки, претърпял и емоционален шок. Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22114002950291, валидна от 03.12.2014 г. до 03.12.2015 г. Поддържа се,
че по заявената от ищеца застрахователна претенция, ответното дружество му е
предложило обезщетение в размер на 7 840 лв. при отчетено съпричиняване, което
не може да репарира действително претърпените болки и страдания от ищеца.
Поддържа се, че справедливо обезщетение е сумата от 70 000 лв.
Моли Съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 70 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените
травматични увреждания, които се намират в пряка и непосредствена връЗ.а с ПТП,
реализирано на 29.12.2014 г. на пътя с.Желъдово-гр.Джебел,, виновно причинено
от водача Б.М.Д. управлявал л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № ******, чиято
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22114002950291, валидна от
03.12.2014 г. до 03.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането-29.12.2014 г. до окончателното издължаване.
В срока по
чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Александрова, надлежно упълномощена с пълномощно
приложено към отговора. Оспорва предявения иск за неимуществени вреди по
основание и размер като недължим и прекомерно завишен. Оспорва механизма на
ПТП, както и твърдението за наличието на причинно-следствена връзка на
претендираните вреди с ПТП. Оспорва твърдението, че в резултат на процесното
ПТП за ищеца са възникнали описаните в ИМ като вид и характер вреди. Оспорва
твърдението за изключителна вина на водача на лекия автомобил. Навежда довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с твърдението, че е пътувал в
автомобила без поставен предпазен колан.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, съобразно представен
списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С приобщеното към доказателствата
по делото ДП № 66/2014 г. по описа на РУ-МВР-Джебел, пр.пр.№ 13/2015 г. по
описа на РП-Момчилград и намиращите се в преписката протокол за оглед на
местопроизшествие от 29.12.2014 г., фотоалбум от огледа на местопроизшествието,
със свидетелските показания на водача Б.М.Д. и със заключението на комплексната
СМЕ и САТЕ се установява, че на 29.12.2014 г. около 10,15 часа л.а.м. «Опел
Астра» с ДК № ****** се е движил по третокласен път ІІІ-508, като в района на
км 14, при преодоляване на десен завой в режим на спускане, поради движение с
висока скорост около 82 км/ч, върху мокро и хлъзгаво пътно платно, лекият
автомобил започнал да се поднася на ляво. Водъчът употребил спирчната система,
при което колелата са блокирали /оставили следи по банкета/ и по този начин
автомобилът станал неуправляем. При движението си напред и наляво, предната
част на автомобила среща дебело крайпътно дърво, като ударът е настъпил на
около 50 см вдясно от левия край на автомобила. Следствие на този удар, автомобилът
се завърта по посока на часовата стрелка и следствие на наклона на ската се
преобръща около надлъжната ос и се установява по таван върху крайпътното
пространство.
Вследствие на гореописаното
возещият се като пътник на задна дясна седелка ищец е получил следните
травматични увреждания: контузия на главата, охлузвания на челото,
разкъсно-контузна рана на долната устна, контузия на гръдния кош, счупване на V
и VІ леви ребра, счупване на лявата лакътна кост в средна 1/3, счупване на
дясната малкопищялна кост, охлузна рана на дясната подбедрица.
Между страните е прието за
безспорно, че към момента на настъпване на произшествието, л.а.м. «Опел Астра»
с ДК № ****** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество със застрахователна полица № 22114002950291, валидна от
03.12.2014 г. до 03.12.2015 г.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че ищецът е провел болнично лечение в продължение на 10 дни, по
време на което е опериран-обработване на раната на дясната подбедрица, поставен
гипс на лявата ръка за 36 дни. В рамките на пет месеца е провел
домашно-амбулаторно лечение, по време на което е ходил на прегледи и провеждал
раздвижване на левия горен крайник. Установява се, че получените при ПТП
травматични увреждания са пряка причинна връзка с произшествието.
Заключението на комплексната СМЕ
и САТЕ е, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, както и че ако е имал
такъв, не би могъл да получи травматичните увреждания на главата, счупването на
лявата лакътна кост, раната на дясната подбедрица и счупването на десния пищял.
Във връзка с оспорването на
заключението на комплексната експертиза е допусната повторна такава. При
разпита си в съдебно заседание на 23.01.2018 г. вещото лице А.заявява, че с
оглед уврежданията е имало движение вътре в купето и пътникът на задна дясна
седалка вероятно не е бил с колан. Вещото лице д-р К. сочи, че дори и с правилно
поставен предпазен колан, ищецът би получил същите травматични увреждания от
удари с или върху твърди тъпи предмети от деформираните части от вътрешността
на купето на катастрофиралия автомобил.
Съдът кредитира изцяло
заключението на комплексната СМЕ и САТЕ изготвени от вещите лица Д.и Е., като
приема, че ищецът е пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен колан.
Заключението на вещите лица е изготвено обективно и компетентно и кореспондира
със събраните по делото доказателства, включително и свидетелските показания на
Б.М.Д., който установява, че ищецът е пътувал в автомобила без поставен
предпазен колан.
Съдът не кредитира заключението
на д-р К., че дори и с колана ищецът би получил същите увреждания, доколкото
този негов извод не кореспондира нито с механизма на произшествието, нито с
настъпилите травматични увреди. Безспорно се установява, че първият удар на
автомобила е челен, при който удар поставените колани са ефективни.
Пред настоящата И.танция е
разпитана свидетелка З.Р.К., която живее на семейни начала с ищеца.
Свидетелката установява, че
познава Ю.от 15 години, от когато живеят
заедно, на семейни начала. Свидетелката установява, че преди ПТП ищецът бил много здрав, запазен човек. Установява, че видяла ищеца след
ПТП на другия ден - избити
зъби, кръв течала от устата му. В болницата останал 2-3 седмици, като през това време го гледал брат му. В къщи за него полагали грижи както свидетелката, така и брат му, тъй като ищецът не можел да
става. Това продължило 4-5 месеца. Лявата му ръка била счупена и зараснала на
криво. На десния крак и досега има белег под бедрото. След 4-5 месеца започнал да се движи с патерици. Сега в момента е с бастун. Не
може да коси, тежка работа не може да върши. Ищецът провеждал рехабилитация, въпреки това ръката зараснала накриво.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е
именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото е
безспорно, че по отношение на увреждащия лек автомобил «Опел Астра» с ДК № ******
е налице валидна застраховка «Гражданска отговорност» при ответника.
Настъпването на деликт, виновното
и противоправно поведение на водача Б.М.Д. и настъпилото в пряка причинна
връзка от него увреждане за ищеца са установени в настоящия процес.
Безспорно водачът е нарушил
нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като управлявал автомобила с несъобразена с
предстоящо навлизане в десен завой, което е причина за настъпване на
произшествието.
От своя страна возещият се в
автомобила ищец безспорно с поведението си-непоставяне на предпазен колан, е
допринесъл за увеличаване на обема на вредите, поради което възражението на
ответника за съпричиняване се явява основателно и доказано.
Съдът като съобрази нарушенията
извършени от водача и пострадалия, като съобрази че водачът носи по-голяма
отговорност в случая, намира, че приносът на ищеца е равен на 20 %. При
определяне на този размер съдът съобразява, че всъщност поради не поставяне на
предпазен колан, ищецът е получил и по-тежките увреди, от които са налице и
трайни остатъчни последици, поради което и на основание чл.51, ал.2 от ГПК
определеното застрахователно обезщетение ще следва да бъде намалено.
Съдът
приема, че с ангажираните до делото доказателства безспорно се установяват елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца.
Причинната
връзка безспорно се доказва със заключението на приетата по делото и неоспорена
от страните СМЕ.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното предявените искове за
неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на предявените
искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като след 11.06.2012 г. тези размери са
съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими
към датата на процесното ПТП.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото
ПТП, в резултат на което са причинени телесни увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди, а именно:
Касае се за мъж на 73 години към
датата на произшествието, който вследствие на произшествието получил контузия
на главата, охлузвания на челото, разкъсно-контузна рана на долната устна,
контузия на гръдния кош, счупване на V и VІ леви ребра, счупване на лявата
лакътна кост в средна 1/3, счупване на дясната малкопищялна кост, охлузна рана
на дясната подбедрица. Възстановителният период продължил около 5 месеца.
Установява се, че при ищеца има видима деформация на лява лакътна става, като
движенията на ставата са ограничени с 70-80% от нормата болезнени, не може да
обръща лявата си ръка с дланта нагоре.
Разпитаната свидетелка
установява, ръката на ищеца се намира в това състояние и към момента въпреки
проведените рехабилитации, както и че на десния крак и досега има белег под бедрото, че в момента ищецът се
придвижва с помощта на бастун, не може да коси, тежка работа не може да върши.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 40 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В този смисъл предявеният иск ще
следва да бъде уважен за сумата от 40 000 лв. и отхвърлен за разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 70 000 лв., а на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос за разликата над 32 000 лв. до
сумата от 40 000 лв.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на
увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ/отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда лихва
върху главницата от 32 000 лв., считано от датата на увреждане-29.12.2014 г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
Ищецът е освободен
от държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което не е
правил разноски, съответно такива не му се присъждат.
Видно от
договор за правна защита и съдействие /л.48 от делото/ адвокат Д.И.С. е
осъществявала безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат С. адвокатско възнаграждение, което е съответно на
уважената част от иска.
При
материален интерен от 70 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение
изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 2630
лв., от която ответникът дължи сума в размер на 1 202,29 лв., която е
съответна на уважената част от иска /32000 лв./
Ответникът е
направил разноски в размер на 60 лв.-депозит свидетел, 400 лв.-депозит вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. на основание чл.78,
ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във
връзка с
чл.25, ал.2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
От общата сума от 910 лв. на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника сума в размер на 494 лв., която сума е съответна на отхвърлената част
от исковете /38 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1280 лв.,
съобразно уважената част от иска /32 000 лв./, както и сумата от 274,29
лв.-депозит вещи лица от бюджета на съда, също изчислен съобразно уважената
част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г. във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Ю.М.О., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, адвокат Д.И.С., сумата от 32
000 лв. /тридесет и две хиляди лв./, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от получените травматични увреждания, които се намират в пряка и
непосредствена връзка с ПТП, реализирано на 29.12.2014 г. на пътя
с.Желъдово-гр.Джебел, виновно причинено от водача Б.М.Д. управлявал л.а.м.
„Опел Астра“ с ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
22114002950291, валидна от 03.12.2014 г. до 03.12.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-29.12.2014 г. до
окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 40 000 лв. до пълния
претендиран размер от 70 000 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за
разликата над сумата от 32 000 лв. до сумата от 40 000 лв., поради
приет принос в размер на 20%.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Д.И.С.,*** адвокатско възнаграждение в размер
на 1 202,29 лв./хиляда двеста и два и 0,29 лв./.
ОСЪЖДА Ю.М.О., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, адвокат Д.И.С. да заплати на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 494 лв. /четиристотин деветдесет и четири
лв./ разноски направени от ответника.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1 280 лв. /хиляда двеста осемдесет лв./,
както и сумата от 274,29 лв. /двеста седемдесет и четири и 0,29 лв./-депозит
вещи лица, заплатени от бюждета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: