№ 97
гр. Монтана, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20221600100366 по описа за 2022 година
Предявени са искове от В. Л. В. с ЕГН ********** против ЗД „Б.“ АД с
ЕИК ***, с правно основание чл.432 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ във вр. чл.45,
чл.52 и чл.86 от ЗЗД за сумата от 26000,00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 22.07.2022 г., около 08:10 ч., в с. Ч.,
на път 7306, с посока на движение към с. С. се движи МПС марка „ХХХ“,
модел „ХХХ“, с рег. № ***, управлявано от Я. А. В.. При извършване на
маневра „ляв завой“ на сух участък от пътното платно, на хоризонтална крива
без надлъжен наклон, поради несъобразена скорост, водачът на автомобила
губи контрол над управляваното от него превозно средство, вследствие на
което се блъска в стоманобетонен стълб вдясно по посока на движението си.
В резултат на пътния инцидент е пострадала В. Л. В., която е пътувала на
предна дясна седалка в процесния автомобил. Непосредствено след пътния
инцидент, пострадалата загубила съзнание и е транспортирана по спешност в
„МБАЛ Сърце и мозък“ ЕАД – Б.. Сочи се, че след проведените прегледи и
изследвания, медицинските специалисти са й поставили следната диагноза:
мозъчно сътресение, контузия на глава.
Твърди се, че вследствие на ПТП ищцата е получила травма в лявото
1
коляно, като в тази област се появил силен оток и се наложило да потърси
медицинска помощ. При проведения преглед е констатирано наличие на оток
в препатералната бурса на лява колянна става. Поради нестихващите
страдания, изразяващи се в главоболие, световъртеж и болки в областта на
коленете, ищцата отново потърсила лекарска намеса, като при проведения
преглед на 30.08.2022 г. и е поставена диагноза постконтузионен синдром,
като също така е отбелязано и наличието на цикатрикс в областта на челото.
Излагат се твърдения, че настъпилото ПТП се отразило значително на
ищцата, като при посещение на психиатър от последната, е констатирано, че
при нея са налице цефалгия, астения, анхедония, инсомния и избягващо
поведение. Сочи се, че ищцата изпитва страх при качване в превозни
средства, а отделно от това се притеснява, че е обезобразена от получения
голям белег на челото й, който загрозява външния й вид.
Излагат се твърдения, че предвид наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на лекия автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“, с
рег. № ***, ищцата е отправила претенция за обезщетение за претърпените от
инцидента неимуществени вреди към застрахователя ЗД „Б.“ АД, но
последният не се произнесъл.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ЗД „Б.“ АД да заплати на В. Л. В. сумата от 26000,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени вследствие на настъпилото на 22.07.2022 г. ПТП, ведно със законна
лихва от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Съшо
така се прави искане за присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД
„Б.“ АД, чрез адв. А. И., с който се оспорва претенцията по основание и
размер. Поддържа се, че представените доказателства не установяват начина
на настъпване на инцидента, поради което се оспорва твърдения от ищцата
механизъм на ПТП. Предвид това се оспорва и наличието на деликт. Оспорва
се и претендирания размер, като се излагат съображения, че ищцата е
получила единствено мозъчно сътресение, което представлява лека телесна
повреда, а твърдяната травама в коляното не е в причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП. В тази връзка се сочи, че адекватната сума за
обезщетение е до 4000-5000 лв., в случай, че искът бъде приет за основателен.
2
В условията на евентуалност предявава и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, предвид че същата е пътувала без
поставен предпазен колан. Оспорва иска за присъждане на лихва за забава, с
твърдения, че увреденото лице не е представило поисканите от
застрахователя доказателства, установяващи претенцията за неимуществени
вреди, поради което не е изпаднал в забава. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител,
поддържа исковата молба, като твърди, че от приетите по делото експертизи
се установяват претендираните вреди, респ. искът следва да уважи като
основателен. Също така прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Ответникът поддържа депозирания отговор, като моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и да
присъди сторените в производството разноски. В условията на евентуалност
моли да не уважи иска в пълния му размер.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и
изслушани експертизи – съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и
съдебно-психолочина.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От съдебно-автотехническата експертиза се установява следния
механизъм на ПТП:
На 22.07.2022 г. лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с рег. №
***, управляван от Я. А. В., се движел на път 7306 в с. Ч., общ. С. в посока
към с. С.. Освен водача, в автомобила пътували ищцата В. В., която била на
предната дясна пасажерска седалка и Н.Г., която била на задната седалка.
Около 8,10 часа в населеното място, поради управление с несъобразена
скорост, в условията на ляв завой по посока на движението си, водачът
изгубил контрол върху автомобила и излязъл вдясно от платното за
движение, като с предната си челна част се блъснал в намиращия се от
дясната част стоманобетонен стълб. В резултат на произшествието на лекия
автомобил са нанесени повреди и деформации по предната му част (преден
капак, маска, броня, фарове, предно обзорно стъкло и др.), а двете пътнички
получили телесни увреждания. Експертизата установява, че пътната настилка
била суха, а инцидентът станал през светлата част на денонощието.
Според вещото лице основна причина за настъпване на ПТП е
управлението на лекия автомобил с несъобразена (над допустимата за
движение в населено място) скорост от страна на водача му, като в резултат
3
на това, в условията на завоя, автомобилът е изгубил напречната си
устойчивост, поради което напуснал платното за движение вдясно и се
блъснал в стълб, намиращ се вдясно от пътя. Автотехническата експертиза
установява също, че автомобилът е снабден с предпазен колан за мястото, на
което е пътувала ищцата, но последната е била без поставен такъв. До този
извод се стига, тъй като при челния удар тялото на пътничката се движи в
посока, обратна на ударния импулс, т.е в посока към стълба. При наличието
на поставен предпазен колан тялото ще бъде блокирано и ще се придвижи
само до 5 см. напред. В случая, поради липсата на поставен предпазен колан
тялото на ищцата не е блокирано, а се е придвижило в посока напред и е
счупило предното стъкло на автомобила. Вещото лице е категорично, че при
поставянето на предпазен колан могат да бъдат избегнати или ограничени
нараняванията на пътнитчката, респ. тялото и щеше да е блокирано на
разстояние до 5 см. и е нямало да стигне до предното панорамно стъкло.
От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.
Г., се установява, че в резултат на ПТП, осъществило се на 22.07.2022 г.
ищцата е получила:
мозъчно сътресение, но същата не е изпаднала в безсъзнателно
състояние, което да обуслови реална опасност за живота й;
разкъсно-контузна рана на челото, като в резултат на тази рана е
получен белег (цикатрикс), който е добре заздравял, но е с постоянен
характер и може да се премахне единствено с помощта на специални
медицински интервенции. Според експерта белегът не променя
симетрията на лицето, нито води до решително (грубо) изменение на
образа на пострадалата. Единствено поради чувствителната зона е
възможно дълго време след инцидента пострадалата да има неприятни
усещания в увредената област – тръпнене, „мравучкане“, дори болкови
усещания с различен интензитет и продължителност;
препателарен бурсит, което представлява възпалителен, асептичен
процес на структурите, оформящи и влизащи в състава на колянната
става, който процес е свързан с оточност, ограничение на движенията и
неприятни болкови усещания в ставата. Според вещото лице механизма
на получаване на този процес е много вероятно да е в резултат на
травматизъм, дори и при процесното ПТП - при удар на колянната става
в части от автомобилното купе, независимо от по-късното
диагностициране на травмата. В съдебно заседание вещото лице поясни,
че е възможно да има „светил период“ между травмата и проявяването на
симптомите в разстояние на 10-20 дни.
Съдебно-медицинската експертиза установява, че гореописаните
увреждания са причинили на ищцата разстройство на здравето – временно и
неопасно за живота, с оздравителен период две-три седмици, до месец, при
нормален процес на оздравяване, без настъпване на усложнения, за каквито
няма данни. Освен това експертизата установява, че няма данни за
увреждания по тялото на ищцата, от които да се направи категоричен извод
4
за наличие на поставен предпазен колан по време на процесното ПТП.
От съдебно-психологичната експертизата се установява, че процесния
инцидент се е отразил по травмиращ психиката начин на ищцата. Последната
е преживяла остра стресова реакция, последвана от депресивно състояние,
силна тревожност, безпокойство, чувство за невъзможност за справяне със
ситуацията, остър стрес от нарушаване целостта на тялото й, натрапчиви
мисли и преживявания относно белега на челото й, водещи до нарушения в
личностното, емоционалното и социалното й функциониране. Психическата
травма, която ищцата е получила, е от краткотрайно неочаквано травмиращо
събитие, което го е преживяла като застрашаващо сигурността й.
Впоследствие психичната травмираност се задълбочила поради субективната
значимост и дълбоко негативно вътрешно личностно преживяване, което
ищцата преживява, заради белега на челото си, както и поради разгърналата
се посттравматична психична симптоматика. В заключението вещото лице
пояснява, че към момента на провеждане на обследването при ищцата не е
настъпило възстановяване в психологичен аспект, като вероятно
възстановяването ще продължи още поне 6 месеца.
От показанията на св. Л. Ч. се установява, че след настъпването на
инцидента ищцата е откарана в гр.Б., в болница „Сърце и мозък“, където й е
зашита раната на главата. След изписването от болницата ищцата била с
болки и не помнела нищо. В първите дни, след като се прибрала вкъщи, не
искала да се погледне в огледалото и изпитвала страх да види раната си.
Започнала прием на лекарства. Майката на ищцата й помагала в
придвижването в къщата, тъй като последната нямала сили да се движи.
Имала болки в главата и коляното. По думи на св.Ч. болките в коляното се
появили след катастрофата, а ищцата не могла да ходи около 1 месец. От
показанията на свидетеля се установява, че В. и към настоящия момент
изпитва страх при пътуване, какъвто страх преди не е имала.
От показанията на св. Я. А. се установява, че същия управлявал
процесния лек автомобил, като в колата били той, ищцата и още една жена.
Същия заявява, че при завой загубил контрол над автомобила и се блъснал в
стълб, вдясно от страната на В.. След инцидента дошла Бърза помощ и
откарала ищцата в болница, където останала само един ден. По думи на
свидетеля всички в колата били с поставени колани.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно
основание чл.432 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ във вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от
ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл.432 от КЗ, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки за
5
наличие на отговорност, а именно: извършено деяние, противоправност на
същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина. Също така следва да е налице валидно
застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и
делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане
вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От назначената автотехническа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована и компетентно изготвена, се установява, че процесното ПТП е
причинено от противоправното поведение на водача – св.Я. А., който
управлявал лекия автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с рег. № *** и се
движел с несъобразена скорост, над допустимата за движение в населено
място. Именно несъобразената скорост е причината водача да загуби контрол
над лекия автомобил и да се блъсне в стоманобетонния стълб, намиращ се
вдясно от платното за движение. Видно от установеното, съдът приема, че
водачът на автомобила е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която
определя допустимата скорост за движение в населено място, съответно
забранява нейното превишаване. Освен това, дори да се приеме, че водачът е
управлявал процесния лек автомобил с допустима спрямо ограниченията за
населено място скорост, същият е следвало при избиране на скоростта си, да
се съобрази с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на
пътя и на превозното средство, интензивността на движението и конкретните
условия за видимост (чл.20, ал.2 от ЗДвП). Така установеното води до извода,
че деянието на водача на лекия автомобил е противоправно, като няма нито
едно доказателство водещо до извод в обратна посока. Съдът намира, че ако
св. А. бе избрал подходяща за конкретната ситуация скорост, не би се
стигнало до настъпване на ПТП.
От назначената съдебно-медицинска експертиза се установяват и
настъпилите от процесното ПТП вреди, които са причинени на ищцата, а
именно: мозъчно сътресение, разкъсноконтузна рана на челото и
препателарен бурсит. В причинна връзка с инциднета е и преживяната от
ищцата остра стресова реакция, последвана от депресивно състоние, силна
тревожност, безпокойство и остър стрес от нарушаване на целостта на тялото
й. Това се установява от съдебно-психологичната експертиза, като тук е
мястото да се посочи, че и двете експертизи, установяващи настъпилите за
6
ищцата вреди, се кредитират от съда като обективни и компетентно
изготвени. Освен това настоящият състав намира, че по делото няма нито
едно доказателство, което да обори презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от
ЗЗД.
Видно от гореизложеното, следва да се приеме, че е налице
фактическият състав на непозволено увреждане. С доклада по делото съдът
обяви за безспорен фактът, че л.а. марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с рег. № ***
към датата на ПТП е разполагал с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ сключена с ответника, съответно следва да се приеме, че в
случая е възникнало задължение за обезщетяване на причинените вреди,
претърпени от увреденото лице.
С оглед комплексния характер на причинените на ищцата увреждания,
съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи в общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на
настъпилите вреди. За определяне размера на обезщетението съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни
увреждания, следва да се вземат предвид: характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически и емоционални болки и страдания, психическите и физически
последици за пострадалия, степента на възстановяване и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането.
Във връзка с гореизложените критерии, съдът намира за безспорно
установено, че на ищцата е причинена лека телесна повреда. Мозъчното
сътресение и разкъсно-контузната рана на челото представляват временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно СМЕ оздравителния
период трае от две до четири седмици, при нормален процес на оздравяване,
като в случая няма данни за настъпване на усложенения. Също така съдът
приема, че препателарния бурсит, който ищцата е получила, е в причинна
7
връзка с настъпилото ПТП. В подкрепа на този извод е заключението на
вещото лице по СМЕ, от което се установява, че препателарния бурсит е
много вероятно да е в резултат на травматизъм. Автотехническата и съдебно-
медицинската експертизи са категорични, че ищцата е била без поставен
обезопасителен колан по време на настъпване на ПТП. Съгласно САТЕ при
настъпване на удара тялото на ищцата се е придвижило в посока напред, тъй
като не е било блокирано от поставен обезопасителен колан. Може да се
направи обоснован извод, че при настъпване на произшествието ищцата,
придвижвайки тялото си напред, е ударила колянната си става в част от
автомобилното купе. Същото се приема за възможно и от вещото лице по
СМЕ, като последното конкретизира в съдебно заседание, че при този тип
увреждане е възможно да има т.нар. „светъл период“ между травмата и
проявяването на симптомите в разстояние на 10-20 дни. По делото няма
данни, от които да се устави, че преди датата на ПТП ищцата е имала
проблеми с колената, предвид което съдът намира, че полученият
препателарен бурсит е в причинна връзка с процесното ПТП. В подкрепа на
това са и показанията на св. Л. Ч., видно от които след катастрофата ищцата
имала болки в коляното и не могла да ходи около 1 месец. От показанията му
също се установяват претърпените болки и странията, които ищцата В. е
изпитала. След изписването от болницата ищцата имала болки в главата и
коляното. В периода на оздравяване приемала лекарства и изпитвала трудност
при придвижването си, поради което се наложило нейната майка да й помага.
Установява се още, че вследствие на инцидента ищцата изпитва страх при
пътувания, като този страх продължава и към настоящия момент. Тези
показания кореспондират със приетата съдебно-психологична експертиза,
видно от която процесното ПТП се е отразило по травмиращ за психиката на
ищцата начин. В. е преживяла остра стресова реакция, последвана от
депресивно състояние, силна тревожност, безпокойство и остър стрес от
нарушаване целостта на тялото й. Психологическата експертиза установява,
че към настоящия момент ищцата не се е възстановила в психологичен
аспект, като това възстановяване ще продължи поне още 6 месеца.
Установява се още, че В. е получавала натрапчиви мисли и преживявания
поради белегът на челото й. Съгласно СМЕ този белег е с постоянен характер,
но същия не променя симетрията на лицето на ищцата, нито води до грубо
изменение на образа й. Този факт следва да се отчете от съда при определяне
8
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.
Съдът като взе предвид вида и продължителността на преживените от
ищцата В. болки и страдания, неудобства, емоционални и психически
сътресения, както и съществуващата в страната икономическа конюнктура
към момента на увреждането, приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата от 9000,00 лева.
На следващо място, МОС намира за основателни релевираните от
ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
От автотехническата и медицинската експертизи се установява, че ищцата е
била без поставен обезопасителен колан по време на настъпване на ПТП. Тези
изводи са логически издържани, доколкото по делото се установи, че при
настъпването на инцидента тялото на ищцата се придвижило в посока напред
и е счупило предното стъкло на автомобила, от което са последвали
разкъсно-контузната рана на челото и мозъчното сътресение. Вещото лице по
САТЕ е категорично, че ако ищцата е имала поставен предпазен колан, тялото
й ще бъде блокирано и щеше да се придвижи единствено до 5 см. напред,
респ. при евентуално поставяне на предпазния колан са щели да бъдат
избегнати или поне ограничени причинените на ищцата наранявания, като
същата нямаше да стигне до предното панорамно стъкло на автомобила. С
оглед пълнота, следва да се отбележи, че св. Я. А. твърди, че всички пътници
в автомобила са били с поставени колани, но неговите показания остават
изолирани и некореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради
което съдът не ги кредитира. При така установеното съдът намира, че
непоставяйки обезопасителен колан ищцата е нарушила разпоредбата на
чл.137а от ЗДвП, която вменява на водачите и пътниците задължителното
поставяне на обезопасителен колан, когато автомобилът е в движение.
С разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл
за увреждането, като приложението на това правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия
или бездействия и вредоносния резултат. По делото се установи, че ищцата е
създала предпоставки за настъпване на вредите, тъй като е пътувала в лекия
автомобил без поставен обезопасителен колан.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице основание за
намаляване на определеното обезщетение по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като
следва да се определи степен на съпричиняване от 30% /тридесет процента/.
Така поведението на ищцата се квалифицира като съпричиняващо във
вредоносния резултат и води до извод, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл.52 от
9
ЗЗД, следва да бъде редуцирано, респ. на ищцата следва да се присъди
неговия непълен размер – 6300,00 лв., като за разликата до претендирания
размер от 26000,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск,
основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава. Това се
приема по следните съображения:
Ищцата е заявила писмена претенция пред застрахователя на 09.08.2022
г., като към нея са представени заверени копия на Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, Акт за установяване на административно нарушение,
Епикриза и други документи.
На 12.08.2022 г. ответното дружество е поискало от ищцата да
представи Присъда, Решение или Споразумение по наказателно дело,
автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза, както и
протокол за оглед, фотоалбум и скица към него.
На 13.09.2022 г. ищцата е представила медицинска документация във
връзка с претърпените от нея вреди.
На 21.09.2022 г. ответното дружество отново е отправило същото
искане, като това от 12.08.2022 г.
На 23.09.2022 г. ищцата е уведомила ответника, че по случая не е
образувано наказателно производство, а единствено е взето административно
отношение спрямо виновния водач, като това е причината, поради която не
може да се представят поисканите от застрахователното дружество
документи. Също така е конкретизирала, че с предявената писмена претенция
е представила всички документи, с които разполага.
На 28.09.2022 г. ответното дружество е поискало да бъде представено
копие от издадено Наказателно постановление на сочения за виновен водач –
Я. А. В..
Съобразно изложеното, съдът намира, че в случая не може да се
приложи разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2, пр.2 от КЗ, тъй като ищцата
обективно не е разполагала с възможност да предостави поисканите
документи. При липса на образувано наказателно производство не е налице
възможност да се предостави влязъл в сила съдебен акт, а непредставянето на
Наказателно постановление също не би могло да се вмени във вина на
10
ищцата, доколкото последното се връчва на нарушителя. На основание
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ и предвид, че първата претенция е предявена на
09.08.2022 г., лихва за забава, в случая се дължи с изтичането на 15 работни
дни от тази дата, тъй като е установено, че към момента на предявяване на
застрахователната претенция ищцата е предявила всички обективно
съществуващи доказателства, с които е разполагала за установяване на
основанието и размера на претенцията й. Следователно ответникът дължи
лихва за забава от 30.08.2022 г.
По разноските:
Предявените от страните възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като
възнаграждението, което ищецът е заплатил за адвокат отговаря на
минималния размер, определен въз основа на чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 2730,00 лв., докато заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение (1680,00 лв.) е дори под този минимум.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски
в размер на 1121,88 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът ЗД „Б.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, има право на
разноски в размер на 1613,88 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н „Л.“, бул./ул. „Д.“ №** да заплати на В. Л. В. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., кв. „Р.“, ул. „Л.“ №**, сумата от 6300,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди в резултат
на ПТП на 22.07.2022 г., настъпило по вина на Я. А. В. с ЕГН **********, при
11
управление на лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“, с рег. № ***, за
който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2022 г. до окончателното
й изплащане, като за разликата до претендираните 26000,00 лева ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н „Л.“, бул./ул. „Д.“ №**, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, да заплати на В. Л. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., кв. „Р.“, ул. „Л.“
№** сумата от 1121,88 лева, представляваща направени в производството
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Л. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., кв. „Р.“, ул. „Л.“
№**, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ЗД „Б.“ АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „Л.“, бул./ул. „Д.“ №** сумата
от 1613,88 лева, представляваща направени в производството разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
12