Решение по дело №1345/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

20.04.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалииски районен

съд

състав

На

25 февруари

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията Спасов

АН

дело номер

1345

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002472 от 12.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл. 152 от КТ.

Жалбоподателят „Нуке” ЕООД гр.Кърджали, представляван от управителя Т.Р.Т., намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че същото било в противоречие с материалния закон, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Управител на дружеството до 23.10.2020 г. бил Т. Б., гражданин на Р.Турция, който не владеел български език. В чл.43, ал.1 от ЗАНН се предвиждало АУАН да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис. Предявяването на акта се извършвало на български език за лицата, които го владеят, а по отношение на тези, които били чужденци и заявили изрично езика, на който желаят превод, се назначавал преводач съгласно чл.21, ал.2 от НПК. В случая АУАН не бил предявен в присъствието на преводач, каквото било изискването на закона и това следвало да се приравни на непредявяване на акта. Наказващият орган следвало да върне акта за предявяване по предвидения в закона ред. Непредявяването на АУАН по съответния ред съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.   

В съдебно заседание жалбодателят се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли по изложените в същата съображения, атакуваното постановление да бъде отменено. Твърди, че били нарушени разпоредите на чл.43, ал.1 от ЗАНН и чл.21, ал.1 от НПК, които гарантирали правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство. С непредявяването на акта с надлежен превод били нарушени разпоредбите на закона. Настоява и за присъждане на направените по делото разноски.  

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди атакуваното  наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Сочи, че не били допуснати твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. От свидетелските показания и писмените доказателства се установило, че актът бил предявен по съответния ред. На предявяването на акта присъствал свидетелят А.С., който превел съдържанието му на турски език. Процесуалният представител е депозирал и писмена защита по делото, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Претендира за юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на спора. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.10.2020г. при извършeна  проверка за спазване на трудовото законодателство по документи, представени в Дирекция „ИТ”-Кърджали, на „Нуке”ЕООД- присъствен график за м. август 2020г. за действително отработените дни и часове на работниците и служителите в обект на контрол: ресторант „Нуке“ (бивш ресторант „Мемори“) в гр.Кърджали, ул.„Екзарх Йосиф“ № 14А, стопанисван от „Нуке” ЕООД гр.Кърджали, било установено, че лицето А. Н. И., заемаща длъжността „управител” в обекта, работила на 07.08.2020г. втора смяна с работно време от 14:00ч. до 22:00ч., а на 08.08.2020г. работила първа смяна с работно време от 08:00ч. до 16:00ч., от което е видно, че работодателят не е осигурил непрекъсната междудневна почивка не по- малко от 12 часа на управителя И.. По повод установеното нарушение, на 16.10.2020 г. срещу „Нуке” ЕООД гр.Кърджали бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.152 от КТ. Актът бил съставен в Д”ИТ” гр.Кърджали от инспектор И.С. в присъствието на управителя на дружеството към тази дата – Т. Б., както и на св. К.С. и А.П.. При предявяване на акта присъствал и свидетелят А.С., който бил служител в Д”ИТ” и владеел турски език. Той превел на управителя съдържанието на АУАН на разбираем за него език, обяснил му за какво е съставен. Т. Б. подписал и получил акта, като още същия ден посетил счетоводителя и адвоката си, които също му разяснил съдържанието на акта. На 12.11.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ наложил на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.152 от КТ. 

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства, които се характеризират със своята еднопосочност и непротиворечивост, поради което не следва да бъдат обсъждани.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на  чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. В конкретния случай е безспорно установено, че лицето А. Н. И., заемаща длъжността „управител” в ресторант „Нуке“, стопанисван от дружеството жалбоподател, работила на 07.08.2020г. втора смяна с работно време от 14:00ч. до 22:00ч., а на 08.08.2020г. работила първа смяна с работно време от 08:00ч. до 16:00ч., с което почивката на лицето между посочените дни е с продължителност 10 часа. Видно е, че междудневната почивка е значително по-малка от 12 часа, поради което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението по  чл. 152 КТ, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Цитираната норма е императивна и следва да се изпълнява от работодателите, какъвто се явява жалбоподателят по отношение на А.И.. Прочее, факта на нарушението не се оспорва от жалбодателя, който изтъква единствено доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при предявяване на АУАН.

Следва да се отбележи, че в случая е наложена имуществена санкция на юридическо лице, работодател по смисъла на КТ, а съгласно чл. 83 от ЗАНН тази отговорност е безвиновна и за да е налице административно нарушение, е необходимо да е осъществен съставът на нарушението единствено от обективна страна.

 

С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „НУКЕ” ЕООД гр. Кърджали на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на 152 от КТ. Наложената санкция е минималната по размер и съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.     

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като тогавашният управител на дружеството-жалбоподател не владеел български език, а не му бил назначен преводач. Действително съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл.21, ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, като тогава им се назначава преводач. По този повод съдът намира за нужно да отбележи, че преценката дали неучастието на преводач при предявяването на АУАН представлява съществено процесуално нарушение, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на назначен преводач. Безспорно, според вътрешното ни законодателство, упражняването на субективното процесуално право на запознаване с акта е съществен елемент от правото на защита. По аргумент от чл. 36, ал.1 от ЗАНН в обичайните хипотези на административнонаказателно производство началото му се поставя със съставянето на АУАН, а съгласно чл. 43, ал.1 от ЗАНН, началният момент, от който възниква правото на защита на нарушителя, е този на предявяването на акта, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Също така, в чл. 1 от ЗАНН е посочено, че този закон осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите, т.е. гарантирано е правото на защита на нарушителя, основна част от което е и правото му да разбере за извършването точно на кое действие или бездействие е санкциониран. Изискването за назначаване на преводач на нарушителя, невладеещ езика, на който се води производството - български, не е изрично уредено в ЗАНН, но следва да се има предвид, че, според настоящия съдебен състав, не се касае за преводач по смисъла на чл. 142 от НПК, а за обикновен преводач, който на достъпен за лицето език да обясни в какво се състои проверката и да му преведе съдържанието на АУАН.  Последното изискване е било изпълнено от св. С., който е обяснил на жалбодателя на турски език съдържанието на акта.  

 

 

 

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че жалбодателят е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено НП. Т.е., в конкретното административнонаказателно производство е било гарантирано правото на защита на нарушителя, включващо съответно и правото му да разбере за извършването на какво деяние е обвинен. Относно този факт разпитаните по делото свидетели не оставят никакво съмнение и са категорични, че съставения за процесното нарушение АУАН е бил преведен на разбираем език на управителя на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали от свидетеля С.. Последният обяснил на турски език на представителя на дружеството за какво е съставен АУАН и какво нарушение му се вменява. Отделно от това, самият Т. Б., който към 16.10.2020 г. е бил управител на санкционираното дружество и всъщност е получил акта, заяви в съдебно заседание, че още същият ден е посетил адвокат и той му разяснил за какво е съставен АУАН. При това положение съдът приема, че жалбоподателят е бил информиран за нарушението, което е допуснал, поради което правото му на защита не е препятствано. Именно последното обстоятелство е задължително условие, за да бъде преценено нарушението като съществено, а в случая такова не е налице. Визираната от защитата норма на чл.43, ал.1 от ЗАНН предвижда, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Както вече се посочи, събраните по делото доказателства водят до извод, че нарушителят е бил запознат със съдържанието на акта, т.е. горното изискване е спазено, като в ЗАНН липсва разпоредба, която да задължава съответния контролен орган да връчва АУАН в писмен превод на съответния разбираем за нарушителя език.   

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, на които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

 

                                               Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002472 от 12.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл. 152 от КТ.

ОСЪЖДА „Нуке” ЕООД гр. Кърджали, ЕИК *********, да заплати по сметка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”- София сумата в размер на 100 лева, представляваща ю.к. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

                                

 

 

                                                                 Районен съдия: