Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 16678 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 442047 от 02.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 84559/2017 г., по
описа на СРС, ГО, 145 състав, е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.М.П. и М.Г.П.
искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр.
ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че последните дължат на „Т.С.“ ЕАД сумите, както
следва: В.М.П., дължи сумата
от 1 504, 59 лв., представляваща 3/4 от главницата за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2017 г. до окончателното
изплащане, както и сумата
от 97, 57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2014 г. – 05.05.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 39699/2017 г. на СРС, 145 състав, а М.Г.П., дължи сумата от 501, 53 лв., представляваща 1/4 от главница
за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016
г., сумата от 3, 11 лв., представляваща стойност на
услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 19.06.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 32, 52 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2014 г. – 05.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 39699/2017 г. на СРС, 145 състав. Исковете на
ищеца срещу В.М.П. са отхвърлени до пълния предявен размер на главницата за
потребена топлинна енергия от 1 761, 92 лв., до пълния предявен размер на
мораторната лихва върху нея в размер на 114, 53 лв. и в пълния предявен размер
на мораторната лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение в размер на 1, 63 лв. Исковете на ищеца срещу
М.Г.П. са отхвърлени до пълния предявен размер на
главницата за потребена топлинна енергия от 587, 31 лв., до пълния предявен
размер на мораторната лихва върху нея в размер на 38, 18 лв. и в пълния
предявен размер на мораторната лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение в размер на 0, 40 лв. Ответницата В.М.П. е осъдена да заплати на
ищеца, на основание ч.78, ал.1 ГПК, сумата от 63, 88 лв. - разноски в
заповедното и сумата от 585, 93 лв. - разноски в исковото производство,
съобразно уважената част от исковете. Ответницата М.Г.П. е осъдена да заплати
на ищеца, на основание ч.78, ал.1 ГПК, сумата от 21, 29 лв. -разноски в
заповедното и сумата от 195, 31 лв. разноски в исковото производство, съобразно
уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на ответницата В.М.П.,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 83, 91 лв. разноски по делото, и на
ответницата М.Г.П. – сумата от 52, 83 лв. разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от исковете. Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение
в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от
ответниците В.М.П. и М.Г.П.. Излагат съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон. Считат, че неправилно СРС е приел, че облигационното
отношение между страните е възникнало по силата на закона. Твърдят, че не е
сключван индивидуален договор нито помежду им, нито между техния наследодател и
ищцовото дружество. По делото не е установена реално потребената топлинна
енергия, като това обстоятелство не се установява от заключението на съдебно - техническата
експертиза. В същата изрично е посочено, че в индивидуалните
изравнителни сметки за аб. № 265187 е записано, че отоплителните тела в
процесния апартамент не са комплектовани с индивидуални радиаторни топломери.
През отчетния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. топлинната енергия за
отопление на ап. № 4 е изчислена на база максимална инсталирана отоплителна
мощност на радиаторите в имота на ответниците, приравнена към изчислени
потребителски единици (ИПЕ) чрез екстраполация по максимален специфичен разход (МСРС) по реда на т.6.5 от Методиката
за дялово разпределение на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, т.
е. не е била отчитана реално потребената топлинна енергия. Не са представени
доказателства в подкрепа на твърдението, че радиаторите в процесния апартамент
не са оборудвани с топломери. Не са
представени доказателства, че ответниците са отказвали достъп до отоплителните
тела в отоплявания обект. Подобни твърдения ищецът не сочи и в исковата молба. Ищецът
твърди, че претендира плащане на стойността на реалното потребление на топлинна
енергия от ответниците. Считат, че заявеното от вещото лице, че при посещение
на обекти не е имала достъп до отопляемия обект, не е доказано. Не е ясно кога
и в колко часа е бил посетен отопляемият обект и каква информация вещото лице е
получило от съседите на ответниците, както и да е посочило ден и час за ново
посещение. Излагат съображения, че неправилно СРС е определил размера на
мораторната лихва по реда на чл.162 ГПК. Макар правилно съдът да не е взел
предвид заключението на съдебно - счетоводната експертиза, същият е следвало да
възложи допълнителна задача на вещото лице, което да изчисли отново лихвата. Молят
съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове, като им присъди сторените по делото
разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ
се в гр. София, ул. „********, като му дължат сумата от общо 2 516 лв., както
следва: В.М.П.
– сумата от 1 761, 92 лв. - главница за доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., сумата от 114, 53 лв. -
мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2014 г. – 05.05.2017 г., сумата от
12, 43 лв. - главница за дялово разпределение и сумата от 1, 63 лв. - мораторна
лихва върху нея за периода 15.09.2014 г.
– 05.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.06.2017 г. до окончателното изплащане, а М.Г.П. – сумата от 587, 31 лв. -
главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. –
м.04.2016 г., сумата от 38, 18 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. –
05.05.2017 г., сумата от 3, 11 лв. - главница за дялово разпределение и сумата
от 0, 40 лв. - мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2014 г. – 05.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2017 г. до окончателното
изплащане. Във връзка с подадено на 19.06.2017 г. заявление, по ч.гр.д. № 29.06.2017
г. по описа на СРС, 145 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са
депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет
на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори на исковата молба от
ответниците оспорват предявените искове. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение с ищеца, съобразно както изискванията на чл.149, ал.1 ЗЕ.
Считат, че „Т.С.“ ЕООД няма правото да извършва дялово разпределение, тъй като
договорът му с ЕС е изтекъл. Позовават се на нарушение на чл.13 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съда от 05.04.2006 г. относно
ефективността при крайното потребление и осъществяване на енергийни услуги,
който изисква в сметките да се включва само реално потребеното количество
енергия. Оспорват претенцията за мораторна лихва. Молят съда да отхвърли
предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.
На 19.06.2017 г. „Т.С.“
ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу В.М.П. и М.Г.П. за сумата от 2 361, 66 лв. – главница, както и 154, 34 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. –
05.05.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали
доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „********, ап.4, аб. № 265187.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 2 349,
23 лв. - главница и 152, 71 лв. - лихва и за дялово разпределение: 12, 43 лв. -
главница и 1, 63 лв. - лихва. Видно от т.13 от заявлението, сумите се
претендират в условията на разделност – В.М.П. – 3/4 и М.Г.П. – 1/4.
С разпореждане от 29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 39699/2017 г. на СРС, 145 състав, съдът е постановил исканата заповед
за изпълнение, като е разпоредил В.М.П. и М.Г.П. да заплатят разделно на „Т.С.“
ЕАД сумата от 2 349, 23 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., а за дялово разпределение – 12, 43 лв., ведно
със законна лихва от 19.06.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
152, 71 лв. за периода 15.09.2014 г. – 05.05.2017 г. и лихва върху сумата за
дялово разпределение в размер на 1, 63 лв. и 100, 32 лв. - разноски по делото,
а именно: 50, 32 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Сумите
се разпределят както следва: В.М.П. – сумата от 1 771, 24 лв., ведно със
законна лихва за периода от 19.06.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 115, 76 лв. за периода 15.09.2016 г. - 05.05.2017 г. и 75, 24 лв. - разноски
по делото, а именно: 37, 74 лв. - държавна такса и 37, 50 лв. - възнаграждение
на юрисконсулт, а М.Г.П. – сумата от 590, 42 лв., ведно със законна лихва за
периода от 19.06.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 38, 58
лв. за периода 15.09.2016 г. – 05.05.2017 г. и 25, 08 лв. - разноски по делото,
а именно: 12, 58 лв. - държавна такса и 12, 50 лв. - възнаграждение на
юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които
оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********от 13.09.2002
г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
На 28.09 е сключен договор № 4453 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: в гр. София, ул. „********, вх. А и Б, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране
и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя
на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната
топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД
за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД – възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представено е удостоверение за наследници № 000761/18.05.2007 г., от
което се установява, че на 16.05.2005 г. е починало лицето Г.М.П., като е
оставил наследници по закон: В.М.П. – съпруга и М.Г.П. – дъщеря.
По делото са представени решение от 20.04.2012 г., постановено по гр. д.
№ 9970/2011 г. на СРС и решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 11864/2010 г. на
СГС. Доколкото съдебните решения са представени в препис със заличени лични
данни, въз основа на тях не могат да се направят категорични изводи във връзка
със спорното право. С оглед на това не следва да се обсъждат.
От заключението на вещото лице инж. А.З.по изслушаната съдебно - техническа
експертиза, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е
била топлоснабдявана през исковия период, като ищцовото дружество ежемесечно е
извършвало отчети на общия топломер в абонатната станция. За сметка на ищеца са
отчислявани ежемесечно технологични разходи за абонатната станция. Дяловото
разпределение, извършено от „Т.с.“ ЕООД, е в съответствие с методиката,
нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и
имота. Топлоенергията за отопление на процесния имот е определена по
изчислителен път по реда на т.6.5 от Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради - етажна собственост за отоплителни тела без
монтирани индивидуални топлоразпределители. В индивидуалните изравнителни
сметки за аб. № 265187 не е разпределяна топлоенергия за отопление на
стълбищната клетка на сградата - етажна собственост през целия процесен период.
Количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния имот
е изчислена на база нормативно определеното максимално потребление на топла
вода за битово горещо водоснабдяване от един потребител за едно денонощие,
съгласно чл.69, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването. Дяловото разпределяне на
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за аб. №265187 е извършвано
по реда на т.5.2 от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради -етажна собственост. Данните за разпределената топлинна енергия за аб. №
265187 по ценови периоди в рамките на съответния отчетен период фигурират в изравнителните
сметки за абоната. В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена за трима живущи
в имота, както и че не е било обявено пред съответното дружество, че
обитателите на процесния имот вече са двама, а не трима, за което те е следвало
да подадат молба, за да се намали разходът им за битово горещо водоснабдяване.
По делото е допусната допълнителна съдебно - техническа експертиза, от заключението
на която се установява, че ако топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване
бъде преизчислена на база двама, а не трима живущи, то стойността на реално
потребената топлинна енергия възлиза на сумата от 2 006, 12 лв.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Борислав Радайски, от която се установява, че няма данни за
извършени плащания на дължимата цена на топлинна енергия за процесния период. В
информационната система на ищеца са отразени непогасени задължения в размер на 2 361,
66 лв., от които: 2 349, 66 лв. - непогасени задължения за потребена
топлинна енергия и 12, 43 лв. - за дялово разпределение. Налице е сума за
възстановяване от изравняване в размер на 33, 36 лв. /33, 34 лв. осчетоводени
при ищеца/. Законната лихва е в размер на 152, 33 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и
топлопреносно предприятие. Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ
преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Жалбоподателите не са оспорили с депозираните писмени отговори на
исковата молба обстоятелството, че са съсобственици на топлоснабдения недвижим
имот, както и, че участието им в съсобствеността е при посочените от ищеца
квоти. Тези обстоятелства не са оспорени и с депозираната въззивна жалба, като
не са релевирани доводи относно изводите на решаващия съд в тази насока. Ето
защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК тези въпроси са извън предмета на
въззивния контрол и не следва да се обсъждат.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни
по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани
във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от
12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които
се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответниците
не твърдят и не установяват да са упражнили това право срещу Общите условия на
„Т.С.“ ЕАД от 2014 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същите
са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор между ответниците и
ищцовото дружество не означава, че не е възникнало валидно облигационно
отношение между страните. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като
претенцията на ищеца е насочена срещу ответниците в качеството им на потребител
за битови, а не за стопански нужди.
По изложените съображения се налага извода, че за исковия период между ответниците и „Т.С.“ ЕАД е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия
за битови нужди относно процесния имот, а възраженията на жалбоподателите в
обратния смисъл се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена
въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответниците топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. Изготвена е и допълнителна съдебно -
техническа експертиза, която е предоставила вариант на изчисления, при който
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е определена като за двама, а
не за трима живущи в процесния имот, съобразно твърденията на ответниците. За имота
е била начислена топлинна енергия като за отоплителни тела без монтирани
индивидуални разпределители.
Неоснователно се явява оплакването на жалбоподателите, че заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза не отразява
стойността на реално потребената топлинна енергия в имота. Съгласно чл.70, ал.1
от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, количеството топлинна
енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за
имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани
отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. Съгласно
т.6.5. от Приложение към чл. 61, ал. 1
– „Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост“, за сгради - етажна собственост, в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация
по максимален специфичен разход на сградата по реда: 1)
определя се инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата; при
липса на данни се приемат данните на подобно отоплително тяло, например от
аналогично помещение на друг етаж; 2) за
всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между
дяловите му единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение за
отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за максимален специфичен
разход за сградата (МСРС); 3) дяловите единици за отоплителните тела без
уреди се получават, като инсталираната мощност на отоплителното тяло без
отчет се умножи с МСРС. С така определените дялови единици всички
отоплителни тела без уреди се приравняват към отоплителни тела с уреди. Разпределението на енергията се извършва
по реда на т. 6.4, с изключение на случаите по т. 6.6. Неоснователно е
оплакването на жалбоподателите, че ищецът не е ангажирал доказателства, че
отоплителните тела са без монтирани индивидуални разпределители. В случай че
ответниците твърдят, че отоплителните тела в имота им имат монтирани
индивидуални разпределители, поради което топлинната енергия е следвало да бъде
начислена не по посочения начин, а на база реалния отчет на тези уреди, в тяхна
тежест е да ангажират доказателства в посочения смисъл. Такива доказателства по
делото не са ангажирани. Неотносимо е оплакването на жалбоподателите във връзка
с неизвършената проверка на място от вещото лице, изготвило съдебно -
техническата експертиза, тъй като релевантно в случая е имало ли е индивидуални
разпределители през заявения исков период м.05.2014 г. – м.04.2016 г., което не
би могло да се установи с последващия оглед на вещото лице.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -техническата
експертиза стойността на реално потребената топлинна енергия, като битово
горещо водоснабдяване е определено при наличие на двама потребители, възлиза на
сумата от 2 006, 12 лв. Страните не спорят, че отговорността на В.М.П.
е за 3/4 от общия дълг, а за М.Г.П. -
1/4. Ето защо задължението на В.М.П. възлиза на 1 504, 59 лв., представляващи 3/4 от
дълга, а за М.Г.П. – 501, 53 лв., представляващи 1/4 от дълга, в какъвто смисъл
са и изводите на първоинстанционния съд.
Жалбоподателите поддържат доводи относно начина на определяне размера на лихвата
за забава. В случая размерът е определен от решаващия съд по реда на чл.162 ГПК.
Доколкото не са налице специални знания за определяне размера на лихвата за
забава, не е необходимо изслушването на съдебно - счетоводна експертиза. Също
така определеният от СРС размер на лихвата за забава съответства на дължимия
такъв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
Предвид обстоятелството, че ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД не е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба, не е представляван в проведеното
открито съдебно заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че същият не е
защитаван във въззивното производството от юрисконсулт, поради което не са
налице предпоставките на чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК и не следва да му се
присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 442047 от 02.07.2018 г., постановено по гр. д. № 84559/2017 г., по
описа на СРС, ГО, 145 състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК
********, с адрес ***, срещу В.М.П., ЕГН ********** и М.Г.П., ЕГН ********** и
двете с адрес ***, искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, че В.М.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 1 504, 59 (хиляда
петстотин и четири лева и петдесет и девет стотинки) лв., представляваща 3/4 от
главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.
– м.04.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 19.06.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 97, 57 (деветдесет и седем лева
и петдесет и седем стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 15.09.2014 г. – 05.05.2017 г., а М.Г.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 501, 53 (петстотин и един лев и
петдесет и три стотинки) лв., представляваща 1/4 от главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., сумата от 3, 11 (три лева и единадесет стотинки) лв.,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2017 г. до окончателното
изплащане, както и сумата
от 32, 52 (тридесет и два лева и петдесет и две стотинки) лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2014 г. – 05.05.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№ 39699/2017 г. на СРС, 145 състав.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове над
уважените размери до пълните предявени размери, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.