Р Е Ш Е Н И Е
№ 2393/21.11.2019г.
гр. Пловдив, 21.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, II състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с
участието на прокурора В. В., като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 2210 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по протест, подаден от прокурор от ОП – Пловдив против чл.27 ал.2
т.1, чл.27 ал.2 т.2, чл.27 ал.2 т.3, чл.27 ал.3, чл.27 ал.4, чл.27 ал.5, чл.27
ал.6, чл.33 ал.2, чл.39 ал.1, чл.40 ал.1, чл.70, чл.71, чл.72, чл.73, чл.74,
чл.75 ал.1, чл.75 ал.3, чл.75 ал.4, чл.75 ал.5, чл.76 ал.1, чл.76 ал.2, чл.76
ал.3, чл.76 ал.4, чл.76 ал.5, чл.76 ал.7, чл.76 ал.8, чл.76 ал.9, чл.76 ал.10,
чл.76 ал.11, чл.76 ал.12, чл.76 ал.13, чл.76 ал.14, чл.76 ал.15, чл.76 ал.16,
чл.76, ал.17, чл.76 ал.18, чл.76 ал.20, чл.76 ал.21, чл.76 ал.22, чл.77 ал.1,
чл.77 ал.2, чл.78 ал.1, чл.78 ал.2, чл.79 ал.1, чл.79 ал.2, чл.81 ал.1, чл.81
ал.2, чл.82 ал.1, чл.82 ал.2, чл.82 ал.3,
чл.83 ал.1, чл.84 ал.1, чл.80, чл.85 ал.1, чл.85 ал.2 и чл.86 ал.2 от
Наредба за управление на отпадъците на Община Хисаря. Твърди се, че оспорените разпоредби противоречат на нормативни
актове от по-висока степен. В СЗ прокурор от ОП – Пловдив поддържа
протеста. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата – ОбС - Хисаря не се представлява в съдебно заседание и не
взема становище по протеста. В постъпило
писмо се уведомява съда, че от страна на ОбС –
Хисаря не са предприети действия по изменения на оспорената разпоредба.
Протестът е допустим, а разгледан по
същество е основателен. Въпреки посочването, че атакуваните разпоредби са
нищожни, предвид многократно повтореното твърдение, че същите противоречат на
НА от по-висока степен, съдът приема, че следва да се произнесе и по отношение
на тяхната незаконосъобразност на това основание, доколкото изложените
аргументи сочат именно това.
1.
По отношение чл.27 ал.2 т.1, чл.27
ал.2 т.2, чл.27 ал.2 т.3:
Цитираните разпоредби на наредбата
противоречат на чл.15, ал.1, т.1, 3 и 5 от НАРЕДБА за управление на
строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета
на основание чл.43, ал.4 от ЗУО. Съгласно атакуваните разпоредби „Изискването
по ал. 1 не се прилага за: 1. разрушаване на сгради с разгъната застроена площ
(РЗП) под 100 кв. м; 2. реконструкция, основен ремонт и/или промяна
предназначението на строежи с РЗП, по-малка от 500 кв. м; 3. строеж на сгради с
РЗП, по-малка от 300 кв. м.“ НАРЕДБАТА за управление на строителните отпадъци и
за влагане на рециклирани строителни материали предвижда съответно 300 кв. м; 700 кв. м и 700 кв. м. Видно е, че е налице
съществена разлика между уреденото в разпоредбите от двете наредби досежно РЗП на сградите /строежите/. Предвид факта, че
съгласно § 2 от ПЗР на специалната НУСОВРСМ, същата е била приета на основание
чл.43, ал.4 от ЗУО, който гласи, че изискванията за управление на строителни
отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали се определят с
наредба на Министерския съвет, то следва да се приеме, че по отношение
конкретно управлението на този тип отпадъци е налице изрично определяне от
закона на специална компетентност на органа, който следва да уреди с подзаконов
нормативен акт посочения по-тесен кръг обществени отношения. В този смисъл съдържанието на
оспорените разпоредби на чл.27 ал.2 т.1,
чл.27 ал.2 т.2, чл.27 ал.2 т.3 е в противоречие с нормите на друг подзаконов
нормативен акт, за който обаче е налице изрично предвиждане в закон, че следва
да уреди по-тесен кръг обществени отношения, свързани с управлението на
отпадъците, по отношение на които Общинският съвет има компетенции, но касаещи
конкретно посочения по-тесен кръг
отношения.
2.
По отношение чл.27 ал.3 и чл.27 ал.4:
Цитираните разпоредби са в
противоречие с чл.156б от ЗУТ. Първата разпоредба гласи „Планът по ал. 1 се
включва в обхвата на инвестиционните проекти по глава oсма
от ЗУТ, а за обектите, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект, се
изготвя като самостоятелен план.“ ЗУТ обаче дава възможност това да стане и на
по-късен етап, а единствено по желание на възложителя това се прави в хода на
одобряване на проекта, при което в тази част наредбата противоречи на закона.
Втората разпоредба гласи: „Плановете
за управление на строителни отпадъци се одобряват: 1. за строежи, за които се
изисква одобрен инвестиционен проект – като част от процедурата за съгласуване
и одобряване на инвестиционни проекти по реда на глава осма, раздел II от ЗУТ; 2.
за обекти, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект - от Кмета на Община
Хисаря или оправомощено от него длъжностно лице.“
Първата точка е незаконосъобразна по съображенията, посочени в предходното
изречение, а втората - тъй като привидно
създава за кмета компетентност, която
ЗУТ не му дава, тъй като тази компетентност принадлежи по закон на
гл.архитект.
3.
По отношение чл.27 ал.5 и чл.27 ал.6:
Цитираните разпоредби предвиждат
различни срокове за произнасяне на администрацията в сравнение с тези по чл.11,
ал.6 и 7 от ЗУО, при което пряко му противоречат.
4.
По отношение чл.33 ал.2, чл.39 ал.1 и чл.40 ал.1:
Оспорените
разпоредби предвиждат разрешителен режим за определени дейности, в това число и
за „събиране“ на отпадъци, в пряко противоречие с чл.35, ал.2 ЗУО, който предвижда
регистрационен режим за тази дейност.
5.По
отношение чл.70, чл.71, чл.72, чл.73 и чл.74:
С
чл.70 се предвижда възможност Кметът на Община Хисаря или упълномощено от него
длъжностно лице да прилага принудителни административни мерки, в пряко
противоречие с чл.127, чл.128 и чл.129 от ЗУО, тъй като законът не предвижда
кмета сред субектите, които могат да прилагат такива мерки. При това положение
е безпредметно, както основателно се сочи в протеста и съществуването на
останалите четири разпоредби, тъй като същите касаят именно прилагането на
ПАМ.
6.По отношение чл.75 ал.1, чл.75
ал.3, чл.75 ал.4, чл.75 ал.5, чл.76 ал.1, чл.76 ал.2, чл.76 ал.3, чл.76 ал.4,
чл.76 ал.5, чл.76 ал.7, чл.76 ал.8, чл.76 ал.9, чл.76 ал.10, чл.76 ал.11, чл.76
ал.12, чл.76 ал.13, чл.76 ал.14, чл.76 ал.15, чл.76 ал.16, чл.76, ал.17, чл.76
ал.18, чл.76 ал.20, чл.76 ал.21, чл.76 ал.22, чл.77 ал.1, чл.77 ал.2, чл.78
ал.1, чл.78 ал.2, чл.79 ал.1, чл.79 ал.2, чл.81 ал.1, чл.81 ал.2, чл.82 ал.1,
чл.82 ал.2, чл.82 ал.3, чл.83 ал.1, чл.84 ал.1 и чл.80:
Всички цитирани разпоредби без тази
на чл.80 са административнонаказателни и предвиждат
различни от ЗУО размери на санкции за различни административни нарушения, при
което пряко противоречат на закона. От друга страна съгласно чл.22, ал.1 от ЗУО
„Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за
изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни
отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови
отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината,
разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните
услуги по реда на Закона за местните данъци и такси.“ Очевидно е, че липсва
делегирано от закона правомощие на ответника за приемането на разпоредби с
административно-наказателен характер. Приемайки протестираната
разпоредба, общинският съвет е излязъл извън делегираната му със специалния ЗУО
компетентност. Що се отнася до чл.80, същият е незаконосъобразен поради липсата
на компетентност на Кмета на общината или определено от него лице да налага
ПАМ, което влече и липса на компетентност за издаване на НП при неспазване на
тези ПАМ, каквато отговорност наредбата предвижда.
7.
По отношение чл.85 ал.1, чл.85 ал.2:
Първата разпоредба, която гласи „Нарушенията
по настоящата наредба се установяват с акт на оправомощени
със заповед на кмета на общината длъжностни лица.“ е в противоречие с чл.157,
ал.1,2 и 6 от ЗУО, които предвиждат компетентност и за други лица, която
наредбата стеснява. Втората разпоредба, която гласи „Наказателните
постановления по ал. 1 се издават от Кмета на общината или оправомощено
от него длъжностно лице.“ е в противоречие с чл.157, ал.4 от ЗУТ, който
предвижда компетентност и за Директора на РИОСВ, каквато наредбата не
предвижда.
8.
По отношение чл.86 ал.2:
Цитираната разпоредба гласи: „За
нарушения, извършени от малолетни лица, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години,
отговарят съответно родителите или настойниците,
когато съзнателно са допуснали извършването им или са били в състояние да
предотвратят нарушението, но не са го сторили.“
В глава II на ЗАНН „Административни
нарушения и наказания също така изчерпателно са регламентирани административно
наказателно отговорните лица. В чл. 26, ал. 3 от ЗАНН е предвидено, че за
административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от
14 до 16 г. и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите,
попечителите и настойниците, които съзнателно са
допуснали извършването им. В ЗАНН не са предвидени правни възможности за
Общинските съвети при приемане на Наредба да регламентират по различен начин от
този, в раздел IV, глава II на ЗАНН административно наказателно отговорните
лица и условията за отговорността им. В ЗМСМА също не са предвидени правомощия
за ОбСъвет да се отклонява от регламентацията в ЗАНН.
Съгласно чл.8 от ЗАНН „Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да
урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях
обществени отношения с местно значение”, както и с чл. 15 от същия закон.
Съгласно чл.7, ал.2 ЗНА Наредбата е
нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а в чл.8 ЗНА и чл.76, ал.3
от АПК е предвидено, че всеки Общински съвет може да издава Наредби, с които да
урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените от тях
обществени отношения от местно значение.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА
нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни
актове от по-висока степен, а в чл. 15, ал. 3 от ЗНА е предвидено, че ако
постановление, правилник, Наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт.
При съобразяване на цитираните
разпоредби се налага извод, че за Общинския съвет не е налице правна възможност
да регламентира по различен начин от този в ЗАНН реда и начина за установяване
на административните нарушения и административно-наказателно отговорните лица и
условията за отговорността им. Изложеното мотивира извода, че атакуваната норма
поради противоречието й с чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове и чл.8
от ЗАНН е незаконосъобразна /мотиви в този смисъл - в РЕШЕНИЕ
№ 2657/ 28.02.2018 г. по адм.д. № 1362/ 2017 г . на Върховният
административен съд на Република България - Трето отделение/.
Поради всичко изложено по-горе
протестът е изцяло основателен и следва да бъде уважен. При този изход на
делото следва да бъде осъден
Мотивиран от
горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, II състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ чл.27 ал.2 т.1, чл.27 ал.2 т.2,
чл.27 ал.2 т.3, чл.27 ал.3, чл.27 ал.4, чл.27 ал.5, чл.27 ал.6, чл.33 ал.2,
чл.39 ал.1, чл.40 ал.1, чл.70, чл.71, чл.72, чл.73, чл.74, чл.75 ал.1, чл.75
ал.3, чл.75 ал.4, чл.75 ал.5, чл.76 ал.1, чл.76 ал.2, чл.76 ал.3, чл.76 ал.4,
чл.76 ал.5, чл.76 ал.7, чл.76 ал.8, чл.76 ал.9, чл.76 ал.10, чл.76 ал.11, чл.76
ал.12, чл.76 ал.13, чл.76 ал.14, чл.76 ал.15, чл.76 ал.16, чл.76, ал.17, чл.76
ал.18, чл.76 ал.20, чл.76 ал.21, чл.76 ал.22, чл.77 ал.1, чл.77 ал.2, чл.78
ал.1, чл.78 ал.2, чл.79 ал.1, чл.79 ал.2, чл.81 ал.1, чл.81 ал.2, чл.82 ал.1,
чл.82 ал.2, чл.82 ал.3, чл.83 ал.1,
чл.84 ал.1, чл.80, чл.85 ал.1, чл.85 ал.2 и чл.86 ал.2 от Наредба за управление
на отпадъците на територията на Община Хисаря.
ОСЪЖДА Общински съвет - Хисаря да заплати на Окръжна прокуратура –
Пловдив разноски в размер на 20 лв.
Решението подлежи на обжалване и
протест пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
Решението да се обнародва от Общински
съвет - Хисаря, по реда, по който е бил
обнародван оспореният акт, при спазване разпоредбата на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.