Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 02.06.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 10.05.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 81 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.380 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 04.10.2019г., на път
II55, км 51+600, в обл. С.З., водач на л.а. БМВ с рег.
№СТ251ЗРВ - В.К., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост на
десен завой губи контрол на управляваното от него МПС и навлиза в лентата за
насрещно движение като по този начин става причина за ПТП с правомерно движещия
се л.а. „Ауди“ с рег. №СН9314АМ. Лекият автомобил „Ауди“ е управляван от Н. И. С.,
а пътници са Т.В. С.. Й. И. и Н. И.. От удара между двата автомобила, л.а.
„Ауди“ излиза извън платното за движение, вдясно на посока на движението си,
където се самозапалва. Всички пътници и водачът на л.а. „Ауди“ изгарят живи в
трагичния инцидент. Й. И. е на 6 години, а Н. е на 15.
Ищците са родители на загиналите деца и са съкрушени
от нелепата и безвременна загуба на невръстните си дъщеря и син. До преди
ПТП-то, родителите са имали силна връзка с децата. След настъпилото ПТП,
родителите няма да виждат повече детските очи, няма да са до децата си докато
те растат, няма да се радват на житейските им успехи и да са до тях в неволите
на живота.
Твърди се, че между ищците и починалите им деца имало
установена силна емоционална връзка и особено близка привързаност. Връзката им
се основава на взаимна обич, уважение, подкрепа, духовна и емоционална близост.
Внезапната и нелепа смъртта на обичаните им деца прекъсва тази силна духовна
връзка, поради което ищците понасят неизмерими болки и страдания.
Смъртта на Й. и Н. ги лишава от радостта в живота.
Родителите са съкрушени. В. постоянно плаче, не знае как да намери утеха. И. не
може да понесе сполетялата го съдба да погребе малката си дъщеричка и
невръстния си син. Скръбта от смъртта на малките им деца е неизмерима. Болката
в сърцата им никога няма да намалее и те винаги ще носят спомена за смъртта на
двете си деца.
Смъртта поставя край на човешкия живот и предизвиква
невъзвратима скръб за близките на починалия. Претърпяната загуба и мъка по
смъртта на Й. и Н. е безгранична и няма никога да се преодолее. Прекъсната е
една връзка на обич, разбирателство и взаимни грижи, която е била основата на
семейството на ищците. Ищците загубват и двете си деца твърде рано - на шест и
на петнадесет години, процесното събитие е трагедия не само за семейството, но
е и широко отразено в медиите, които допълнително се отразява негативно на ищците.
Посочва, че към настоящия момент родителите все още не
могат да повярват, че децата им ги няма вече на този свят, че няма да чуят вече
детските им гласове, няма да ги посрещнат от училище, няма да ги гледат как
растат и няма да бъдат тяхна опора и да споделят радостите и неволите в живота.
На младите хора, които са ищците е отнето най-ценното, което имали-живота на
техните деца. Родителите са почернени и процесното събитие белязва живота им
завинаги. Към настоящия момент тя изключително тежко понасят събитието.
Твърди се, че Н. С. и Т. С. са родители на първия ищец
- И.И.. За И. процесното събитие е повратно в живота му. На 04.10.2019г. той
губи по-голямата част от живота си - трагично умират двете му деца и родителите
му в тежка катастрофа и по особено мъчителен начин. И. губи най-близките си
хора за един миг, в катастрофата, в която те изгарят живи.
Сочи, че между И. и покойните му родители била
установена силна емоционална връзка, основаваща се на любов, подкрепа,
разбирателство и взаимопомощ. Те разчитали изключително много на един на друг. И.
израснал в семейство, което го отгледало с много грижи и обич и ги възпитало да
почита родителите си. Н. и Т. били опора за двете си деца, винаги им помагали и
били готови на всичко за тях. Цялото семейство било много сплотено, като на
особена почит бил Н., който бил глава на семейството- всички го обичали и
уважавали, допитвали се често до него. Тези обстоятелства ги направили още
по-близки. Поради това И. приема смъртта на родителите си изключително тежко.
Негативното отражение на процесното събитие върху доверителя ми се засилва и от
особено мъчителния начин, по който са си отишли родителите му в процесното ПТП
- изгорели са в настъпилия пожар заедно с двете му деца.
Посочва, че неописуема е мъката на И. и В.,
сполетялото ги е трагедия, която не бива да се случва на никого. И. е погребал
родителите и децата си в един ден. Мъката, която И. изпитва, болката от
загубата на най-близките му ще го преследва цял живот и никога няма да бъде
същия. В. е почернена, младата майка вместо да се радва на децата си вижда как
са изпепелени и ги погребва невръстни. Ищците, няма и няма и как да бъдат
същите след преживяната от тях загуба и всяко обезщетение е малко за вредите
претърпени от тях.
Твърди се, че за погребението на близките си И. е
направил и 3500,00 лв. разходи, които представляват имуществените вреди.
Посочва, че всички вреди са причинени от водача на
л.а. „БМВ” с рег. №СТ2513РВ. За автомобила има сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” със „З.” АД, за която е издадена полица
№ВС/02/119002780688, валидна към датата на ПТП.
Твърди се, че в изпълнение на законовите изисквания, ищците
предявили доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред
застрахователя, като представили и банкова сметка, ***. Към настоящия момент и
след изтичане на законоустановения тримесечен срок, застрахователното дружество
не е платило претендираното застрахователно обезщетение. За ищците е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск за осъждане на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да плати
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.
Абсолютно неоснователно застрахователят отказа да се произнесе по
основателността на претенцията на ищците, при положение, че законодателя в чл.
496, ал. 3, т. 1 от КЗ прокламира, че застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенцията, при положение, че към претенцията
е представен констативен протокол за ПТП, какъвто е представен с доброволната
претенция пред застрахователя.
Молят съда да призове страните и след като се убедите
в основателността на предявените искове да осъди „З.” АД, да плати на:
И.Н.И., ЕГН:********* сумата в размер на 250000,00лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП -
04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение на
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина му Н. И. И.. Искът
е предявен като частичен от сумата 350 000,00лв.
- сумата в размер на 250 000,00лв., ведно със
законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
загубата на дъщеря му Й. И.. Искът е предявен като частичен от сумата 350
000,00лв.
- сумата в размер на 200 000,00лв., ведно със
законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
загубата на баща му Н. И. С.. Искът е предявен като частичен от сумата 300
000,00лв.
- сумата в размер на 200 000,00лв., ведно със
законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
загубата на майка му Т.В. С.. Искът е предявен като частичен от сумата 300
000,00лв.
- сумата от
3 500 лв. представляващи обезщетение за имуществени вреди – сторени
разходи за погребение на близките му ведно със законната лихва от датата на ПТП
- 04.10.2019 г. до окончателното плащане.
ЗА В.Д.И., ЕГН: ********** сумата в размер на 250 000,00лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП -
04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина й Н. И.. Искът е
предявен като частичен от сумата 350 000,00лв.
- сумата в
размер на 250 000,00лв., ведно със
законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
загубата на дъщеря й Й. И.. Искът е предявен като частичен от сумата 350000,00лв.
Моли да осъди „З.“ АД, ЕИК: *** да плати на ищците
сторените съдебно-деловодни разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочват клиентска
сметка, по която ответникът може да плати:
IBAN: ***, В1С: ***, при „О.“ АД.
Ответникът „З.“ АД, ЕИК: ***, чрез процесуалния си
представител, взема становище, че предявените искове са процесуално допустими,
но изцяло неоснователни, поради което оспорва същите.
Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска
отговорност" по отношение на сочения за виновен автомобил с ДКН СТ2513РВ
Оспорва
механизма на ПТП, като счита че представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено
доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставения по случая
Констативен протокол за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена
сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни
длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е
установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците
е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи
на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Оспорва изложените от ищеца твърдения относно
механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения материал.
Посочва, че предвид функционалната обвързаност между
отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в
поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за
водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК
твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане
подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на ищеца за
допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
Счита, че, доколкото по делото има данни за висящо
наказателно дело, настоящото производство следва да бъде спряно до
постановяване на решението по наказателното дело, предвид задължителността на
присъдата на наказателния съд за гражданския по отношение на вината и противоправността
на деянието.
Посочва,
че ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение,
осъществено от водача на МПС, твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди са
съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и
условия за настъпването на инцидента и настъпилите от него вреди.
Твърди, че управляваното от Н. С. МПС е било
оборудвано с газова бутилка за горивна система на пропан - бутан или метан,
която не е била технически изправна и/или не е била монтирана съгласно
изискванията на законодателството и е причинила пожара, при който е загинал
той, съпругата му и двамата му внуци.
Оспорва
предявеният иск и по размер. Твърди, че претендираната с исковата молба сума е
силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за
обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в
чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по
чл. 45 ЗЗД.
Възразява срещу
предявените искове за имуществени вреди, счита извършените разходи за
прекомерни и не необходими.
Оспорва претенцията
за забава като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението.
Действително, ищците са сезирали дружеството с претенция за изплащане на обезщетение по чл.
380 КЗ, без обаче същата да съдържа всички посочени в закона реквизити, в това
число банкова сметка *** - аргумент от чл. 380, ал.1 КЗ. Липсват надлежни данни
за сметка и на упълномощените лица.
Съгласно чл. 380, ал.З КЗ, непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковите претенции на ищците, като изцяло неоснователни и недоказани.
Евентуално моли да намали размера на претендираното обезщетение с оглед
възраженията.Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 04.10.2019г., на път II55,
км 51+600, в обл. С.З. е настъпило ПТП между на л.а. БМВ с рег. №СТ251ЗРВ - В.К.
и л.а. „Ауди“ с рег. №СН9314АМ, управляван от Н. И. С., като пътници в л. а.
„Ауди“ били Т.В. С., Й. И. и Н. И.. От удара между двата автомобила, л.а.
„Ауди“ излиза извън платното за движение, където се самозапалва и всички
пътници и водачът на л.а. „Ауди“ изгарят.
Не е спорно, че за л.а. „БМВ” с рег. №СТ2513РВ има
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със „З.” АД,
за която е издадена полица №ВG/02/119002780688, валидна към датата на ПТП - то.
Ищците предявили доброволна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя, като представили и банкова
сметка, ***. Към настоящия момент и след изтичане на законоустановения
тримесечен срок, застрахователното дружество не е платило претендираните застрахователни обезщетения.
От заключението на комплексната съдебномедицинска,
автотехническа и пожаротехническа експертиза се установява следното:
Вещото лице посочва, че механизмът на ПТП е следният:
На 04.10.2019 г., на път № II 55, км 51+60°, около 17,15 ч., на смрачаване, при
нормална видимост, в условия на мокра пътна настилка л.а. БМВ с рег.№ СТ 2513
РВ, управляван от украинския гражданин В.К. се е движил в посока север, към гр.
В.Т., със скорост на движение около 79 км/ч. В същото време в обратна посока -
на юг, се движил л.а Ауди с рег. № СН 9314 АМ, управляван от Н. С. със скорост
на движение около 67 км/ч. Опасната зона за спиране при тази скорост е около 52
м. В участък на пътя със завой, л.а. БМВ, завивайки надясно със скорост на
движение, по-голяма от критичната скорост на плъзгане за безопасно преминаване
през участъка с радиус на дъгата 226 м = 64 км/ч) навлиза в лентата за насрещно
движение. Времето за движение на л.а. БМВ от момента, в който е бил опасност за
движението на л.а. Ауди е по-малко от общото необходимо време за спиране на
л.а. Ауди (ТБ = 0,73 сек < ТА= 4,09 сек). Настъпил е челен кос удар на около
51-52 м северно от ориентира и на около 2,50 м източно от западния край на
асфалтовото покритие. Мястото на удара е в западната пътна лента. В момента на
ударът л.а. Ауди е бил в своята пътна лента, с направление на движение от север
на юг, а л.а. БМВ е навлязъл в насрещната пътна лента, заемайки около 1,50 м от
нея. Първоначалният контакт на МПС е бил в предните им леви части. В резултат
на удара и в резултат на действията на водача л.а БМВ се е завъртял надясно
около вертикалната си ос и е продължил движението си до дясното крайпътно
пространство, изминавайки разстояние около 8,30 м. Последвало е въртене по
часовата стрелка и движение на МПС в посока на северозапад. Автомобил БМВ е
изминал разстояние около 37,50 м от дясното крайпътно пространство до
установяването му в покой в западната пътна лента, ориентиран с предната си
част на север. В резултат на удара, л.а. Ауди се е завъртял надясно около
вертикалната си ос и въртейки се е изминал разстояние около 7,50 м от мястото
на удара .Автомобилът е напуснал платното за движение в посока запад и се е
установил в западното крайпътно пространство, ориентиран с предна част на
североизток. Вследствие на удара е възникнал пожар в л.а Ауди. МПС е изгоряло
напълно, а водачът и всички пътници в него са изгорели до степен, несъвместима
с живота
Преди да
настъпи ПТП – то, л.а БМВ се е движил в посока север, към гр. Велико Търново.
Към момента на удара автомобилът е бил насочен с предна част на север, като
десните му състави са били в източната пътна лента в непосредствена близост до
осовата линия, а левите му състави са били в западната пътна лента.
Преди да настъпи ПТП л.а. Ауди се е движил в посока
юг, към гр. Г.. Към момента на удара, л.а. Ауди е бил изцяло в средната зона на
западната лента, насочен с предната си част на юг.
Скоростта на
движение на л.а. БМВ към момента на удара и непосредствено преди настъпване на
ПТП е била около 79 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. Ауди към момента на
удара и непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 67 км/ч.
Техническите
причини, довели до възникване на ПТП - то са субективните действия на водача на
л.а. БМВ, който при избора си на скорост на движение не се е съобразил с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на
видимост, както и с максимално допустимата стойност на скоростта в пътния
участък - 60 км/ч, при което не е запазил разположението на автомобила си в
своята пътна лента, а е навлязъл в лентата за насрещно движение. Произшествието
не би настъпило, ако скоростта на движение на л.а. БМВ, е по- малка от
критичната скорост на странично плъзгане в завоя = 64 км/ч. Вещото лице е
изготвило мащабна скица, която е приложена към заключението.
Н. И. С., ЕГН ********** е получил следните
травматични увреждания: Гръдна травма - счупване на всички ребра в двете гръдни
половини, счупване на гръдната кост, кръвонасядане на меките тъкани на
средостението, контузия и разкъсване на двата бели дроба, разкъсване на
околосърцевата торбичка, разкъсване на сърцето, набиране на кръв в двете гръдни
половини. Коремна травма - разкъсване на слезката и капсулата на черния дроб,
разкъсване на опорака на тънките черва, набиране на кръв в коремната кухина.
Малокръвие на трупа и вътрешните органи. Счупване на лява раменна кост.
Счупване на лявата бедрена кост. Разчленяване на срамната кост и дясна
кръстнопоясна става. Оток на мозъка и белите дробове. Чужди тела /сажди/ в
дихателните пътища. Овъгляване на главата, тялото и крайниците.
Н. И. И., ЕГН ********** е получил следните
травматични увреждания: Счупване на костите на дясна предмишница. Счупване на
дясната голямопищялна кост. Изгаряне до степен на овъгляване на главата, шията,
тялото и крайниците.
Й. И., ЕГН ********** е получила следните травматични
увреждания: Коремна травма — разкъсване на слезката, набиране на кръв в
коремната кухина. Изгаряне до степен на овъгляване на главата, шията, тялото и
крайниците.
Т.В. С., ЕГН ********** е получила следните
травматични увреждания: Гръдна травма - счупване на ребра в двете гръдни
половини, контузия на двата бели дроба, разкъсване на левия бял дроб,
кръвонасядане на меките тъкани на предното и задното средостение, разкъсване на
околосърцевата торбичка, разкъсване на сърцето, набиране на кръв в двете гръдни
половини. Коремна травма - разкъсване на слезката и черния дроб, набиране на
кръв в коремната кухина. Малокръвие на трупа и вътрешните органи. Счупване на
костите на лява предмишница. Счупване на дясна бедрена кост. Счупване на
костите на лява подбедрица. Разчленяване на срамната кост. Счупване на лявата
хълбочна кост. Овъгляване на главата, тялото и крайниците.
Получените
телесни повреди отговарят на начина на получаването им, описан в исковата
молба.
Причина за смъртта на Н. И. С. са тежки и множествени
травматични увреждания, несъвместими с живота. Настъпването на смъртта е било
ускорено от действието на висока пламъкова температура, причинила прижизнени
изгаряния по цялата телесна повърхност.
Причина за смъртта на Н. И. И. са изгаряния по цялата
телесна повърхност от висока пламъкова температура, след изпадането му в
безпомощно състояние от получените травматични увреждания- счупване на костите
на дясна предмишница и счупване на дясната голямопищялна кост.
Причина за смъртта на Й. И. са изгаряния по цялата
телесна повърхност от висока пламъкова температура, след изпадането й в
безпомощно състояние от получените травматични увреждания - разкъсване на
слезката.
Причина за смъртта на Т.В. С. са тежки и множествени
травматични увреждания, несъвместими с живота. Настъпването на смъртта е било
ускорено от действието на висока пламъкова температура, причинила прижизнени
изгаряния по цялата телесна повърхност.
Смъртта на пътниците и шофьора на л.а. „Ауди“ е в
причинна връзка с процесното ПТП.
Процесният автомобил Ауди Б4, рег. № СН 9314 АМ е
снабден с газова уредба.В материалите по делото няма данни кога е била
монтирана.
В приложеното към делото копие на удостоверението за
техническа изправност на ППС се вижда, че последният технически преглед е
извършен на 18.03.2019 г. В графата „Забележки от проведения преглед“ е
записано:Монтираната на ППС уредба за работа на двигателя с ВНГ отговаря на
изискванията.Данни за резервоара:Марка МСМ; сер. № 1278; Типово одобрение №
Е1367К01026800; Година на производство: 2012
Причината за
настъпилото възП.яване на МПС с ДКН СН 9314 АМ е изтичане на бензин и газ при
нарушаване целостта на съответните горивопроводи и компоненти на автогазовата
уредба в областта на двигателния сектор на автомобила по време на сблъсъка и
контактуването им с нагрети повърхности и искри.
При извършения оглед след ПТП е констатирано, че:
Преди сблъсъка бензиновата горивна система на
автомобила - фабричната е била технически изправна.
Преди сблъсъка горивната система с алтернативно гориво
газ пропан бутан е била технически изправна.
Не са констатирани неизправности на фабричната и/или
алтернативната горивна уредба на автомобила при огледа след ПТП.
Причината за
настъпилото запалване на МПС с ДКН СН 9314 АМ не е техническа неизправност.
Травматичните увреждания, без изгарянията, при Н. И. С.
и при Т.В. С. причиняват за кратко време /минути/ смърт. Травмите на Н. И. С.
са от вътрешността на автомобила - лява предна врата, бордно табло, волан,
предпазен колан. Травмите на Т.В. С. са от задна лява врата, облегалката на
предна лява седалка и предпазен колан. Причинените при Н. И. И. травматични
увреждания, без изгарянията, са причинили както следва: счупването на костите
на дясна предмишница - трайно затруднение на движенията на дясната ръка,
счупването на дясната голямопищялна кост- трайно затруднение на движенията на
десния крак. Травмите са от бордното табло за предмишницата и от предмети под
него за дясната голямопищялна кост. Причинените при Й. И. травматични
увреждания, без изгарянията, са както следва: разкъсаната слезка от предпазен
колан или от облегалката на предна дясна седалка, ако не е ползван предпазен
колан.
Механизмът на получаване на травматичните увреждания
на Н. И. С., Т.В. С., Й. И. и Н. И. И. при процесното ПТП е действие на твърди
тъпи предмети от вътрешността на лекия автомобил, в който са пътували с последващо
действие на висока пламъкова температура.
Първоначалния
удар за л.а. Ауди е в предните му челни, леви състави. В този момент тялото на
водача Н. С. и телата на пътниците Т. С., Й. И. и Н. И. се изместват напред и
наляво-към мястото на удара.
В резултат на удара автомобилът се върти надясно около
вертикалната си ос, а тялото на водача и телата пътниците се изместват наляво.
Пострадалият Н. С. е бил водач на автомобила.
Пострадалият Н. И. е заемал предна дясна седалка.
Пострадалата Т. С. е заемала задна седалка, в лявата й
част, зад шофьора.
Пострадалата Й. И. е заемала задна седалка, в дясната
й
част.
Лек автомобил Ауди с рег. № СН 93 14 АМ е оборудван с
триточкови предпазни колани за водача и за всички места на пътниците.
Според вещото
лице Н. И. И. категорично е бил с поставен предпазен колан, видно от находка,
установена при аутопсията. Останалите трима пострадали биха могли да получат
установените травматични увреждания при поставени предпазни колани.
Предвид
наличните травматични увреждания никой от пострадалите не е имал възможността
самостоятелно да напусне купето на автомобила преди то да се възП.и.
След поставяне
на автогазовата уредба в лек автомобил „Ауди“ с рег. № СН 93 14 АМ
конструкцията на автомобила не е променена. Газовата горивна система дава
възможност за работа на двигателя с алтернативно гориво- газ пропан бутан.
Автомобил „Ауди“ с рег. № СН 93 14 АМ не е стандартно
оборудван с автогазова уредба. В материалите по делото няма данни дали монтажа
е извършен в оторизиран (сертифициран) сервиз.
В материалите
по делото няма данни за протокол за монтаж на автогазова уредба в лек автомобил
„Ауди“ с рег. № СН 93 14 АМ.
В материалите по делото няма данни дали са извършвани
редовни ежегодни профилактика, сервизно обслужване и преглед за техническата
изправност на монтираната в лек автомобил „Ауди“ с рег. № СН 93 14 АМ
автогазова уредба, както и дали са извършвани в сертифицирани сервизи и
пунктове посочените дейности.
В материалите
по делото няма данни, дали е извършено периодично изпитване на якост на
резервоара и на плътност на останалите елементи на монтираната в лек автомобил
„Ауди“ с рег. № СН 93 14 АМ автогазова уредба, съобразно действащата нормативна
уредба, както и за поставени съответни маркировки след изпитването и съставени
съответните протоколи.
В материалите по делото няма данни за нестандартни
и/или нестандартно монтирани части и вериги от компоненти по поставената в лек
автомобил „Ауди“ с рег. № СН 93 14 АМ автогазова уредба.
Автогазова уредба монтирана в лек автомобил „Ауди“ с
рег. № СН 93 14 АМ е предвидена за работа с пропан -бутан.До 2011 г. монтажа на
автогазови уредба и се регламентира от НАРЕДБА ЗА УСТРОЙСТВОТО, БЕЗОПАСНАТА
ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ НАДЗОР НА ГАЗОВИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ И ИНСТАЛАЦИИ ЗА
ВТЕЧНЕНИ ВЪГЛЕВОДОРОДНИ ГАЗОВЕ- Раздел VIII Автомобилни газови уредби (Отм. -
ДВ, бр. 99 от 2011 г.). След това е в сила „НАРЕДБА Н-3 за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите- страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство- Изисквания относно
монтирането на специфични компоненти за използване на втечнен нефтен газ (ВНГ)
или сгъстен природен газ (СПГ) в задвижващата система на превозното средство ,Раздел
I Изисквания към системата за втечнен нефтен газ (ВНГ)Л материалите по делото
има заключение на Инженерно техническа експертиза(инж.Х.Х., И.П.), че горивната
система за алтернативно гориво пропан бутан е правилно монтирана. От това
следва, че не е имало нарушения на противопожарните правила по време на монтажа
на автогазовата уредба в лек автомобил „Ауди“ с рег. № СН 93 14 АМ. В същата
Инженерно техническа експертиза е направено заключение, че преди сблъсъка
горивната система за алтернативно гориво пропан бутан е била технически изправна.
От това следва,че не е имало нарушения на противопожарните правила по време на
нейната експлоатация.
В материалите по делото няма данни относно ежегодната
профилактика, сервизно обслужване и преглед за техническата изправност на
монтираната в лек автомобил „Ауди“ с рег. № СН 93 14 АМ автогазова уредба.
Вещото лице посочва, че пожарът е неконтролируемо
горене. Необходимо условие за да възникне горене е да са налице трите фактора, които
затварят триъгълника на горене:
-наличие на
горимо натоварване- в случая това са горимите синтетични материали с които е
оборудвано купето на автомобила(пенополиуретан, каучук, пластмаси и синтетични
тъкани) характеризиращи се с висока линейна скорост на разпространение на
горене.
-наличие на
окислите - кислород намиращ се в достатъчно количество във въздуха;
- наличие на достатъчен по мощност източник на
запалване
Не се установяват нестандартни и/или нестандартно
монтирани части и компоненти по поставената в лек автомобил „Ауди“ с рег. № СН
93 14 АМ автогазова уредба.
Описаната в
материалите по делото горивна система на автомобила („Ауди“ с рег. № СН 93 14
АМ ) е бензин с алтернативно гориво пропан бутан. Пропан-бутан (газовата смес LPG,
въглеводороден втечнен газ) газообразно състояние е около два пъти по-тежък от
въздуха (плътност на парите спрямо въздуха-1,5-2,0). При изпускане изпуснатата
течност преминава бързо в газообразно състояние. При изпарение на газа се
образуват големи количества студена мъгла и взривоопасни смеси, които се
разпространяват надалеч. Мъглите са по-тежки от въздуха и се разстилат по
земната повърхност. Могат да се запалят от горещи повърхности или открит огън.
Бензина е леснозапалима течност с пламна температура 30-40°С, като при
нагряване течността се изпарява и образува с въздуха взривоопасна смес, която
може да се възП.и от горещи повърхности, искри или открит пламък. Вследствие на
сблъсъка, както е описано и в Инженерно техническа експертиза от 30.09.2020г. е
получен пробив в горивните системи. Следва изтичане на бензин и газ
(пропан-бутан) в зоната на нагретите части от двигателя, както и нарушаване
целостта на ел.инсталацията на автомобили(кабели) предизвикващо къси съединения
(искри) довежда запалват парите на бензина и пропан - бутана.
Предвид обстоятелствата при ПТП и описаното в
материалите по делото (нарушаване целостта на горивопроводи, елементи на
газовата уредба, ел.инсталация на автомобила), както и състоянието на водача на
автомобила не е имало възможност за предотвратяване и ограничаване на пожара.
Причините за
бързото възникване на пожара в лек автомобил „Ауди“ с рег. № СН 93 14 АМ е
запалване парите на бензина и пропан - бутана довело до разпространение на
горене по горимите синтетични материали с които е оборудвано купето на
автомобила (пенополиуретан, каучук, пластмаси и синтетични тъкани) имащи висока
линейна скорост на горене.
В материалите по делото няма данни за причинна връзка
между бързото възникване на пожара в лек автомобил „Ауди“ с рег. № СН 93 14 АМ
и действията на опредени лица или нестандартно монтирана автогазова горивна
система или технически неизправна такава .
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят К.П.А. посочва, че познава И. и родителите
му, тъй като с тях са съседи, а с И. са приятели от деца. Посочва, че И. и В.
имат две деца - Н. и Й. и въпреки че се разделили, запазили добри отношения -
грижели се добре за децата си. Й. живеела при майка си от понеделник до петък и
обикновено почивните дни се виждала с баща си – някой от родителите пътувал до
или от Ш., за да се види с Н. или Й.. Връзката на И. със сина му била много
силна, възпитавал Н. да бъде почтен и честен и да помага на сестра си Й.. Й.
също била много привързана към И. и Н..
Свидетелят посочва, че И. му е споделял, че децата са
най- важното нещо в живота му и бил готов на всичко за тях, искал да ги възпитава
като честни и трудолюбиви хора.
Според свидетеля И. бил в прекрасни отношения с
родителите си. С брат си - П. живеели в една къща и реално били в едно
домакинство. Всички живеели в една къща - родителите на И., И. и семейството му
и брат му П.. За И., загубата на родителите му била огромна. След катастрофата,
И. му се обадил му казал, че от полицията са му се обадили, че е станала
катастрофа с автомобила на брат му в прохода Х. към гр. Г.. Когато пристигнали районът бил отцепен, имало екипи на пожарната
и линейки. И. бил в неадекватно състояние, а гледката била страшна. Малко
по-късно пристигнала В. с брат си и други близки и познати. Малко по-късно дошъл
полицай, който ги подканил да се прибират, но П. и В. решили да останат докато
пожарната не разреже колата и не дойде съдебна медицина. След като разбрали, че
в колата са родителите му и двете деца, отвели И. и В. в Бърза помощ, за да им
сложат инжекция успокоително. И. бил в шок. През цялото време плачел и казвал,
че животът му е свършил. Постоянно гледал ключодържателя си със снимка на двете
деца. Свидетелят посочва, че се притеснил се за него, че няма как да преживее
това събитие и че ще посегне на живота си. Свидетелят присъствал на погребението
и посочва, че И. и В. били неадекватни. И. и В. решили двете деца да бъдат
погребани в общ гроб с баба си и дядо си. Според свидетеля И. не е преживял
това тежко събитие и няма и да го преживее, бил отчаян, непрекъснато говорел за
катастрофата, ходел или на мястото на катастрофата, или на гробищата да сложи
цвете или да запали свещ. И. му споделя, че има здравословни проблеми, със
стомаха, започнали да му падат зъбите.
Свидетелката Д. П. Т. заявява, че познава В. и И. И.. С
В. се запознали преди пет - шест години, когато свидетелката била на гости на
жената на големия й брат. Свидетелката и В. заедно излизали на разходки с
децата, станали близки. Свидетелката познава и родителите на И., тъй като са
ходили на Ш., където живеели майката и бащата на И..
Въпреки, че В. и И. се разделили, съумели да запазят
добри отношения между тях и децата всяка седмица ходели в Ш. или идвали в Л.. И.
и В. непрекъснато комуникирали за образованието на децата и за техни общи
почивки, а децата се виждали и чували по телефона. Според свидетелката В., като
майка еднакво обичала и двете си деца. Имала добри отношения и с Й., и с Н.. Н.
идвал на тържества на Й. и Й. ходела на тържества на Н.. Всяка седмица се виждали
децата и родителите. Едната седмица Н. идвал в Л., или Й. ходела в Ш.. Това, че
родителите били разделени, не разделило децата.
След катастрофата, свидетелката за първи път видяла В.
на погребението. И В., и И. на
погребението бил в доста тежко състояние – и двете им деца починали в един ден.
Били на успокоителни и абсолютно неадекватни, не можели да стоят на краката си,
движели се с придружители. Когато свидетелката отишла на погребението първите и
думи на В. били „Свърши моята. Вече няма за какво да живея.“ Вечерта, когато
бабата и дядото взели Й. от Л., свидетелката била там. Според нея Н.чо седнал отпред
и сам си сложил колана, а на Й. – В. й сложила колана. На погребението имало страшно
много хора - близки и роднини. Дори от Л. от детската градина имало приятели на
Й.. Целия клас на Н. дошъл на погребението. В един гроб били погребани децата и
бабата и дядото. Децата били по средата, а от двете страни са бабата и дядото,
за да ги пазят.
Свидетелката разказва, че около седмица след
погребението една сутрин около 7 ч. сутринта, В. й звъннала и казала: „Седнала
съм на терасата. Всеки бърза за някъде - деца на градина, за работа. Аз за къде
да бързам?“
Свидетелката посочва, че В. в момента не се занимава с
нищо, не излиза от вкъщи, ден през ден ходи до мястото на катастрофата и
гробищата. Била в депресия и на медикаменти. Когато се виждали си говорили за
децата и за катастрофата. По никакъв начин не можела да прежали децата си. И към
момента не се чувствала по добре, все още е в депресия и на успокоителни. Първите
и думи били, че не намира смисъл да живее и не е успяла да се съвземе. Според
свидетелката, В. не може да преодолее случилото се и да продължи напред. Вече
повече от година не излизала от вкъщи, не контактувала с никого, не говорела,
затворила се е в себе си изцяло, все още не била започнала работа. Помагали й
майка й и брат и. Според свидетелката В. приемала Лексотан ежедневно, който бил
изписан от психолог.
Свидетелката С.К.Д. посочва, че познава семейството от
30 години, а В. от 4-5 г., откакто гледа детенцето й Й. в детската градина.
Баткото Н. също го познава, като е вземал Й. от градината. Отношенията им били
много добри, много добре се разбирали. Баткото живеел с баща си в Ш., а майката
живеела с Й. в апартамента на брата на В.. Баткото вземал Й. от градината,
идвал и на тържествата в детската градина. Почти всяка седмица били заедно.
Дори Й. била по цял месец в Ш. с бащата. Двете деца били в много добри
отношения, чували се непрекъснато и се виждали често. Според свидетелката Й.
била много спокойна, разказвала къде са
излизали и какво са правили с майка си, с баща си, с батко си. Свидетелката
говорила с В. за бъдещето на децата й. Й. много обичала да играе балет и майка
й искала да я запише това да учи. Свидетелката и В. често се виждали, излизали
с Й. и с В.. След раздялата на родителите, продължили да бъдат задружно
семейство. Това, че родителите били разделени не се отразило на децата.
Вечерта в петък В. дошла да вземе Й. от градината и
казала, че ще дойдат бабата, дядото и Н. и ще ходят в Ш. . Към 7,30 ч. вечерта й
се обадила В. да й каже, че Й. не е между живите, че е станала катастрофата. След
погребението В. напуснала работа и останала вкъщи при майка си. Била потресена
и приемала успокоителни. Не била в състояние да се среща с хора и да започне
работа. Не искала да вижда хора, защото казвала, че ще я разпитват за децата и
катастрофата. Според свидетелката родителите никога няма да преодолеят смъртта
на децата си.
Свидетелят Р.Д.Д. посочва, че през октомври 2019г.
ходил в П. да купува една кола и някъде преди Г., го подминало едно БМВ, според
свидетеля „с доста по сериозна скорост от моята“. Свидетелят твърди, че карал с 90 км/ч или
повече и БМВ – то го подминало рязко. Приятел на свидетеля карал пред него
колата, която бил купил. Имало права отсечка и десен завой. Приятелят на
свидетеля спрял, спрял и свидетелят и тогава видял, че в мантинелата се ударило
БМВ-то, което го изпреварило и когато се обърнал на ляво, видял, че нещо гори в
гората. На пътя било още светло, а в гората – сумрак. Според свидетеля, пътят бил
хлъзгав, тъй като когато излязъл от колата се подхлъзнал. Свидетелят извадил от
колата пожарогасител. Неговият приятел погледнал и се уплашил, и тръгна да
спира камионите от горна страна, а жената на свидетеля от долна. Имало и още
един човек, който се опитвал да извади пострадалите от колата. Впоследствие свидетелят
разбрал, че този, който се е опивал да извади пострадалите е водача на БМВ-то.
Колата горяла от предната страна и според свидетеля развила много висока температура.
Според свидетеля, шофьорът на колата е загинал на място. От светлината на огъня
видял слабо тяло на предната седалка до шофьора, помислил, че е жена, после
разбрал, че е момче. Явно тялото било заклещено на предната седалка, защото не
могли да го издърпат. Никой не се е сетил да погледне на задната седалка, тъй
като всичко станало за минута-две.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП за л.а. „БМВ” с рег. №СТ2513РВ по
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „Б.” АД
се установява от
справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице застрахователна полица № ВG/02/119002780688, със срок
за валидност 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г., т. е валидна към датата на ПТП -
то.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенциите си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред ЗАД ЗД „Б.” АД и са представили всички документи, с които разполагат,
които са получени от ответното дружество на 25.11.2019 г. Поради това
съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От заключението на комплексната съдебномедицинска,
автотехническа и пожаротехническа експертиза безспорно се установява, че техническите
причини, довели до възникване на ПТП - то са субективните действия на водача на
л.а. БМВ, който при избора си на скорост на движение не се е съобразил с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на
видимост, както и с максимално допустимата стойност на скоростта в пътния участък
- 60 км/ч, при което не е запазил разположението на автомобила си в своята
пътна лента, а е навлязъл в лентата за насрещно движение. Произшествието не би
настъпило, ако скоростта на движение на л.а. БМВ, е по- малка от критичната
скорост на странично плъзгане в завоя = 64 км/ч.
С оглед изложеното
съдът намира, че водачът на л.а. БМВ е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
По делото е
установено, че скоростта на движение на л.а.
БМВ към момента на
удара била 79 км./ч., а тази скорост е по - висока от максимално допустимата стойност на скоростта в пътния
участък - 60 км/ч което
представлява нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира, че
допуснатите нарушения на водача на л.а. „БМВ” с рег. №СТ2513РВ, са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод,
че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да
бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
По предявените искове от И.Н.И. за сумата в
размер на 250 000 лв. ведно със законната лихва от датата на ПТП -
04.10.2019 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение на
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина му Н. И. И. и за сумата в размер на 250 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
загубата на дъщеря му Й. И. и
По предявените искове от В.Д.И.
за сума в размер на 250 000
лв., ведно със законната лихва от датата
на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина й Н. И. и за сумата в размер на 250 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП -
04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на дъщеря й Й. И..
В настоящия случай следва да се вземат предвид особено
близките отношения и силната връзка между родители и деца; младата възраст на
загиналите, съответно възрастта на родителите им - в аспект на обстоятелството,
че дълго ще преживяват сполетялата ги участ и ще носят в себе си болката от
загубата и на двете си деца; личността на всяко от загиналите деца; начина по
който родителите преживяват трагедията; начина и обстоятелствата, при които са
загинали децата.
Житейски погледнато
загубата на дете или деца е най-голямото нещастие, което може да сподели
родителя. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото
същество е непреодолимо и неминуемо води до промяна както в мирогледа на
родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на двете деца се е
отразила изключително зле върху психиката на ищците, като болките и страданията
ги съпътстват и сега, а и ще продължат през целия им живот, поради невъзвратимостта
на загубата им. Настъпила е безвъзвратна промяна в
живота им, отразила се на цялостното им функциониране - лично, социално и трудово /и към настоящия момент
майката В. все още не е започнала
работа, не иска да вижда хора, а здравето на бащата И. е разклатено/. Внезапната смърт на Н. и Й. е лишила
завинаги родителите от тяхната обич и опора, от възможността да се радват на
израстването им, завършването на висшето им образование, бъдещо семейство, да
имат внуци, от подкрепата, от която биха имали в бъдеще. От свидетелските
показания, които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и
непротиворечиви се установява, че след сполетялата ги загуба, И. и В. са с
коренно променена житейската мотивация, ограничено и затруднено социалното им
общуване, дните им са помрачени от случилата се трагедия и подчинени на същата,
с ежедневно посещаване на гробищата или мястото на катастрофата и постоянно
връщане към спомена за децата, което неминуемо ще поддържа състоянието им на
отчаяние и безсилие през целият им живот. Животът на ищците е изгубил смисъл и
значение, каквото загубата на дете винаги причинява. Неминуемо смъртта на дете
на всякаква възраст, /в случая следва да се отчете обстоятелството, че са
загинали и двете деца/ и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките
удари, които човек може да преживее, поради което трудно може паричен
еквивалент да компенсира тежкия психически товар и необратимата загуба. Мъката
на родителите никога няма да бъде преодоляна, но все пак съобразявайки горните
критерии съдът определи размера на обезщетението както следва: за И.Н.И.
обезщетение в размер на 250 000 лв. за причинените
болки и страдания от загубата на сина му
Н. И. И. и сумата в размер на 250 000
лв., за причинени болки и страдания от загубата на дъщеря му Й. И. и за В.Д.И.
обезщетение в размер на 250 000 лв. за причинените
болки и страдания от загубата на сина й Н.
И. И. и сумата в размер на 250 000
лв., за причинени болки и страдания от загубата на дъщеря й Й. И..
По предявените искове от И.Н.И.
за сумата в размер на 200 000лв.,
ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното
плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания
от загубата на баща му Н. И. С. и за
сумата в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП
- 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на майка му Т.В. С. и за сумата от
3 500 лв. представляващи обезщетение за имуществени вреди – сторени
разходи за погребение на близките му ведно със законната лихва от датата на ПТП
- 04.10.2019 г. до окончателното плащане.
В случая, съдът взе предвид, изключително близките
отношенията между ищеца и неговите родители, с които е живеел в едно
домакинство и с които е имал изключително близки отношения. Внезапната и
преждевременна загуба на родителите е довела до изключителен срив в психиката и
физическото здраве на ищеца /показанията на К.П.А./. Видно от показанията на
разпитаните свидетели привързаността им е била много силна и взаимна, между тях
са съществували отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката
между родители и дете, силна духовна близост и уважение. Внезапната смърт на
родителите на ищеца е лишила завинаги сина им от неговата обич и морална и
материална опора. Съдът счита, че несъмнено загубата и на двамата родители и то
по такъв непредвидим начин причинява огромни болки и страдания и това прави
преждевременната им загуба особено тежка, за неговите деца. Връзката “родители
– деца” освен кръвна е и емоционална и следва да се отчете, че съществуващата в
случая биологична връзка между родителите и неговите деца, житейски предполага,
че физическата загуба на родители би причинило в голяма степен страдания на
преживялите лица – неговите деца. Преминаването
през мъката на син, който е загубил двамата си родители и двете си деца няма да
бъде преодоляно никога и завинаги ще остане дълбок емоционален белег и болка. С
оглед изложеното съдът съобразявайки горните критерии определя размера на
обезщетението от по 150 000 лв. за смъртта на всеки от родители на ищеца И.Н.И..
По иска за имуществени
вреди за сумата от 3 500 лв. представляващи обезщетение за имуществени вреди –
сторени разходи за погребение на близките му.
От представените доказателства /два броя фактури с
приложени фискални бонове към тях/ безспорно се установява, че ищецът И.Н.И. е извършил разходи за погребението на
сина му Н. И. И., на дъщеря му Й. И., майка му Т.В. С. и
на баща му Н. И. С. в размер на 3 500 лв., поради което претендираната
сума следва да му се присъди.
От страна на ответното дружество са направени няколко възражения
за съпричиняване от страна на пострадалите:
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
На първо място ответното дружество излага доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н. И. С.,
изразяващо се в управление на МПС - лек автомобил „Ауди" с рег. N2 СН 93
14 АМ, оборудвано с технически неизправна автогазова уредба.
От заключението на комплексната съдебномедицинска,
автотехническа и пожаротехническа експертиза категорично се установява, че
монтираната на ППС уредба за работа на двигателя с ВНГ отговаря на
изискванията, като в приложеното към делото копие на удостоверението за
техническа изправност на ППС се вижда, че последният технически преглед е
извършен на 18.03.2019 г. и в графата „Забележки от проведения преглед“ е
записано: Монтираната на ППС уредба за работа на двигателя с ВНГ отговаря на
изискванията. Вещите лица са посочили, че причината за настъпилото възП.яване
на л. а. „Ауди“ с ДКН СН 9314 АМ е изтичане на бензин и газ при нарушаване
целостта на съответните горивопроводи и компоненти на автогазовата уредба в
областта на двигателния сектор на автомобила по време на сблъсъка и
контактуването им с нагрети повърхности и искри. В съдебно заседание вещите
лица допълват, че няма данни в материалите по делото за разхерметизиране или
пробиване на газовата бутилка, нито от удара, нито вследствие на техническа
неизправност.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е
на ответното дружество, което в настоящия случай не установи, че от страна на
пострадалия Н. И. С. е налице съпричиняване, изразяващо се в управление на МПС
- лек автомобил „Ауди" с рег. N2 СН 93 14 АМ, оборудвано с технически
неизправна автогазова уредба. Поради това съдът намира, че това възражение за
съпричиняване е неоснователно.
Второто възражение за съпричиняване е
неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение на чл. 137а ЗДвП – от страна на пострадалите Н. И. С., Т.В. С. и Н. И. И. и неизползване на
система за обезопасяване на Й. И. в нарушение на чл. 137в, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 137б ЗДвП като пътник в МПС.
Според вещото лице Н. И. И. категорично е бил с
поставен предпазен колан, видно от находка, установена при аутопсията, поради
което съдът намира, че възражението за неизползване на предпазен колан е
неоснователно.
За останалите трима пострадали, като причина за
смъртта им е посочено, че смъртта на Н. И. С. и Т.В. С. е вследствие на тежки и
множествени травматични увреждания, несъвместими с живота. Причина за смъртта на
Й. И. са изгаряния по цялата телесна повърхност от висока пламъкова
температура, след изпадането й в безпомощно състояние от получените травматични
увреждания. Поради получените травматични увреждания никой от пострадалите не е
имал възможността самостоятелно да напусне купето на автомобила преди то да се
възП.и. Вещото лице е категорично, че Н. И. С., Т.В. С. и Й. И. биха могли да
получат установените травматични увреждания и при поставени предпазни колани.
Поради това съдът приема, че ответното дружество не
установи по никакъв начин, че смъртта на Н. И. С., Т.В. С. е вследствие на
неизползването на предпазни колани, а за Й. И. вследствие на неизползване на
система за обезопасяване на Й. И. в нарушение на чл. 137в, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 137б ЗДвП като пътник в МПС и следователно възражението е неоснователно.
С оглед изложеното до тук се опроверагава и
възражението за нарушение на нормата на
чл. 8, ал. 8 от Закрила на детето родителите,
където е посочено, че не трябва да оставят
децата си, ненавършили 12 годишна възраст, без надзор и грижа, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие.
По
иска за законна лихва.
При сега
действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по -
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума.
По делото е
представено доказателство, че ищците са предявили застрахователната си
претенции на 27.11.2019 г.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други
данни следва да приеме, че 27.11.2019 г.
е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищците, поради
това за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019
г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че „З.” АД,следва да плати на И.Н.И.
сума в размер на 250 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
загубата на сина му Н. И. И. при ПТП на
04.10.2019г. частичен иск от
350 000 лв. ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното
плащане на сумата, като отхвърля искът за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г.
като неоснователен.
„З.” АД, следва да плати на И.Н.И. сума в
размер на 250 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
загубата на дъщеря му Й. И. при ПТП на
04.10.2019 г. частичен иск от
350 000 лв. ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното
плащане на сумата, като отхвърля искът за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г.
като неоснователен.
„З.” АД,
следва да плати на И.Н.И. сума в размер на 150 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания от загубата на баща
му Н. И. С. при ПТП на 04.10.2019 г.
частичен иск от 300 000 лв.
ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 150 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв. и искът за
законна лихва за периода
от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г. като неоснователен.
„З.” АД,следва
да плати на И.Н.И. сума в размер
на 150 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на майка му Т.В. С. при ПТП на 04.10.2019
г. частичен иск от 300 000 лв.
ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 150 000 лв. до претендирания
размер от 200 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г.
като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че „З.” АД, да плати на И.Н.И.
сума от 3 500 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди – сторени разходи за погребение
на близките му ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното
плащане на сумата, като отхвърля искът за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г.
като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че ответното дружество следва да
заплати на В.Д. сума в размер на
250 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания от загубата на сина й Н. И. И.
при ПТП на 04.10.2019г. частичен иск
от 350 000 лв. ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното
плащане на сумата, като отхвърля искът за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г. като
неоснователен.
Ответното дружество следва да заплати на В.Д. сума в размер на 250 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на дъщеря й Й. И. при ПТП на 04.10.2019 г. частичен иск от 350 000 лв. ведно със
законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като
отхвърля искът за законна лихва за периода
от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г. като неоснователен.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищците са материално затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
В настоящото производство са
предявени
седем иска с материален интерес, както следва:
По предявения иск от И.Н.И. за сумата в размер
на 250 000 лв. ведно със
законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019 г. до окончателното плащане,
представляващи обезщетение на неимуществени вреди - болки и страдания от
загубата на сина му Н. И. И..
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до
1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване
на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на И.Н.И. е в размер на 6 530 лв. Предявеният иск за
неимуществени вреди е уважен в претендирания размер от 250 000 лв., поради
което ЗД „Б.”АД следва да заплати на адв. Т.Г.
адвокатско възнаграждение в размер на
6 530 лв.
По предявения иск от И.Н.И. за сумата в размер
на 250 000 лв. ведно със
законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019 г. до окончателното плащане,
представляващи обезщетение на неимуществени вреди - болки и страдания от
загубата на дъщеря му Й. И..
Съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от
100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000
лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на И.Н.И. е в размер на 6 530 лв.
Предявеният иск за неимуществени вреди е уважен в претендирания размер от
250 000 лв., поради което ЗД „Б.”АД следва да
заплати на адв. Т.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 6 530 лв.
По предявения иск от И.Н.И.
за сумата в размер на 200 000лв.,
ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното
плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания
от загубата на баща му Н. И. С..
Съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над
100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на И.Н.И. е в размер на 5 530 лв.
Предявеният иск за неимуществени вреди е уважен в размер на 150 000 лв., поради
което ЗД „Б.”АД следва да заплати на адв. Т.Г.
адвокатско възнаграждение в размер на 4 147,
50лв. съразмерно с уважената част от иска.
По
предявения иск от И.Н.И. за сумата в
размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г.
до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от загубата на майка
му Т.В. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3
530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на И.Н.И. е в размер на 5 530 лв. Предявеният иск за неимуществени вреди е
уважен в размер на 150 000 лв., поради което ЗД
„Б.”АД следва да заплати на адв. Т.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 4 147,50лв. съразмерно с
уважената част от иска.
По предявения иск от И.Н.И. за сумата от
3 500 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди – сторени
разходи за погребение на близките му ведно със законната лихва от датата на ПТП
- 04.10.2019 г. до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ на И.Н.И. е в размер на 475лв.
Предявеният иск за имуществени вреди е уважен в претендирания размер от 3 500
лв., поради което ЗД „Б.”АД следва да
заплати на адв. Т.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 475 лв.
С оглед изложеното ЗД „Б.”АД следва
да заплати на адв. Т.Г. за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца И.Н.И.
адвокатско възнаграждение в размер на 21 830 лв. съразмерно с уважената
част от исковете.
По предявения иск от В.Д.И.
за сума в размер на 250 000
лв., ведно със законната лихва от датата
на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина й Н. И..
Съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над
100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на В.Д.И. е в размер на 6 530
лв. Предявеният иск за неимуществени вреди е уважен в претендирания размер от
250 000 лв., поради което ЗД „Б.”АД следва да
заплати на адв. Т.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 6 530 лв.
По предявения иск от В.Д.И.
за сумата в размер на 250 000
лв., ведно със законната лихва от датата
на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на дъщеря й Й. И..
Съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над
100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на В.Д.И. е в размер на 6 530 лв. Предявеният иск за
неимуществени вреди е уважен в претендирания размер от 250 000 лв., поради
което ЗД „Б.”АД следва да заплати на адв. Т.Г.
адвокатско възнаграждение в размер на
6 530 лв.
С оглед изложеното
ЗД „Б.”АД следва да заплати на адвокат Т.Г. адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на В.Д.И. в общ размер на 13
060 лв.
Ответното
дружество е направило разноски в настоящото производство в общ размер на 32 368, 50 лв., както следва: адвокатско
възнаграждение в размер на 30 720 лв. с ДДС; възнаграждение за комплексната
съдебномедицинска, автотехническа и пожаротехническа експертиза в общ размер на
1 598, 50 лв.; депозит за свидетел в размер на 40 лв. и държавна такса за
съдебни удостоверения в размер на 10 лв.
Съдът
е уважил частично предявените искове от И.Н.И. за причинените му неимуществени вреди от смъртта на майка му Т.В. С. и баща му Н. И. С.. Поради това единствено И.Н.И. следва да заплати на ответното
дружество разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, които са в размер
на 3 582, 56
лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД “Б.“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата
от 52 140 лв. за държавна такса, както и сумата от 648, 73 лв., представляваща
за възнаграждение на вещо лице по съдебномедицинската експертиза,
възнаграждение на вещо лице по автотехническа експертиза и възнаграждение на
вещо лице по пожаротехническата експертиза,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.”АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. *** да заплати И.Н.И., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. Т.Г.,***, *** сума в размер на 250 000 лв., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина му Н. И. И. при ПТП на 04.10.2019 г. частичен иск от 350 000 лв. ведно със
законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.”АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. *** да заплати И.Н.И., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. Т.Г.,***, *** сума в размер на 250 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на дъщеря му Й. И.а И. при ПТП на 04.10.2019
г. частичен иск от 350 000 лв. ведно
със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.”АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. *** да заплати И.Н.И., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. Т.Г.,***, *** сумата в размер на 150 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на баща му Н. И. С. при ПТП на 04.10.2019 г. частичен иск от 300 000 лв. ведно със
законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 150 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв. и искът за
законна лихва за периода
от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „Б.”АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. *** да заплати И.Н.И., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. Т.Г.,***, *** сумата в размер на 150 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на майка му Т.В. С. при ПТП на 04.10.2019
г. частичен иск от 300 000 лв.
ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 150 000 лв. до претендирания
размер от 200 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г.
като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „Б.”АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. *** да заплати И.Н.И., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. Т.Г.,***, *** сумата от 3 500 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди
– сторени разходи за погребение на близките му ведно със законната лихва от 27.11.2019
г. до окончателното плащане на сумата, като отхвърля искът за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.”АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. *** да заплати В.Д.И., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. Т.Г.,***, *** сума в размер на 250 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на дъщеря й Й. И.а И. при ПТП на 04.10.2019
г. частичен иск от 350 000 лв.
ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва
за периода от 04.10.2019 г. до
26.11.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.”АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. *** да заплати В.Д.И., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. Т.Г.,***, *** сумата в размер на 250 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина й Н. И. И. при ПТП на 04.10.2019 г.
частичен иск от 350 000 лв.
ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва
за периода от 04.10.2019 г. до
26.11.2019 г. като неоснователен.
Сумите могат да бъдат заплатени по банкова
сметка: ***: ***, В1С: ***, при „О.“ АД.
ОСЪЖДА ЗД ”Б.”АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. *** да заплати адв. Т.Г.,***,
*** адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ
на ищеца И.Н.И. в общ размер на 21 830 лв. съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД ”Б.”АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. *** да заплати адв. Т.Г.,***, *** адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата
В.Д.И. в общ размер на 13 060 лв.
ОСЪЖДА
И.Н.И., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на ЗД ”Б.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С.,
ул. *** направените по делото разноски в
размер на 3 582,56 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД ”Б.”АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. *** да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 52 140 лв. за държавна такса, както и сумата от 648, 73 лв., представляваща
за възнаграждение на вещо лице по съдебномедицинската експертиза,
възнаграждение на вещо лице по автотехническа експертиза и възнаграждение на
вещо лице по пожаротехническата експертиза,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :