№ 516
гр. Видин, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20251320101066 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на В. Ц. К. от гр. ******, чрез А. Г. от АК –
Ловеч против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – София и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - София, с която са предявени обективно съединени искове за
нищожност на договор за заем и на договор за предоставяне на гаранция с правна
квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Твърди се в исковата молба, че на 29.05.2023 г. ищцата е сключила с ответника „ ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД договор за паричен заем № 4809235 в размер на 2500.00 лева,
при условия: лихвен процент 35%, ГПР 41.71%, срок на погасяване 48 седмици, общо сума
за плащане 2942.16 лева.
Посочва се също, че в чл. 4 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция. На същата дата, на която е
сключен договорът за заем, ищцата е сключила договор за предоставяне на гаранция с
ответника„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което се е задължило да обезпечи пред
кредитора задълженията на ищцата. Въз основа на този договор, ищцата се е задължила да
заплати на гарантиращото дружество възнаграждение на разсрочено плащане заедно с
месечната вноска по договора за кредит.
Поддържа се, че договорът е нищожен поради това, че поставя изначално условия за
кредитополучателя и цели да го насочи към единствената форма на обезпечение –
сключване на договор за гаранция с втория ответник.
Поддържа се, че договора за предоставяне на гаранция с втория ответник е нищожен
поради това, че е лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя
1
услуга. Обезпечението е единствено в полза на първия ответник. Договорът е сключен в
нарушение на разпоредбите на ЗПК . Договорът е нищожен и поради накърняване на
добрите нрави, защото сумата която е уговорена като възнаграждение е в размер на повече
от половината от сумата по отпуснатия заем.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че договорът
за паричен заем е недействителен поради неточно посочване на ГПР.
Иска се от съда също да постанови решение, с което да прогласи за нищожен
договора за предоставяне на гаранция.
Ответникът „ ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД в срока за отговор е оспорил исковата
претенция като неоснователна. Посочил е, че договорът е действителен и валидно сключен.
Изложил е подробни основания за това.
Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в срока за отговор е оспорил
исковата претенция като неоснователна, като е навел подробни съображения за това.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представения препис на договор за паричен заем № 4809235 от 29.05.2023
г., сключен между ищцата и ответника „ Изи Асет Мениджмънт“ АД, е видно, че на ищцата
е предоставен заем в размер на сумата от 2500.00 лева със срок на заема 48 седмици, платим
на 24 вноски, всяка в размер на по 122.59 лева. В договора са посочени падежите на
плащане, както и как се определя договорната лихва. Посочен е фиксиран ГЛП в размер на
35%, както и че ГПР е 41.71 %. Посочена е обща дължима сума 2942.16 лева.
В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на горецитирания договор да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в
размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за
поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със
срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия
договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
Във връзка с договора за заем на същата дата 29.05.2023 г. ищцата е сключила
с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция,
съгласно който гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на кредитора -
2
първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“АД, с наредител – потребителя, с цел за
гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за паричен
заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за заем. В чл. 3, ал. 1 от договора е посочено, че потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 2193.84 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка
от които по 91.41 лева, което плащане следва да се извърши на кредитора при условията и
сроковете на плащане по договора за паричен заем, съгласно договореното в чл. 3, ал. 2 и ал.
3 от договора за гаранция.
От преставения погасителен план се установява, че месечната вноска на ищцата с
включен размер на възнаграждението за предоставяне на гаранция е 214.00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Вземанията на ищеца се основават на договор за паричен заем, уреден в чл.
240 от ЗЗД. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която
кредиторът е предал на ответника. Страните са договорили плащането да се извършва на
равни погасителни вноски, всяка по 122.59 лева, платими на две седмици за срок от 24
седмици.
Настоящият съдебен състав намира въведеното изискване в чл. 4 от
заемодателя за представяне на обезпечение – банкова гаранция, поръчителство от две
физически лица в срок от три дни от сключване на договора или одобрено от заемателя
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки, за неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП в каквато насока са и твърденията на ищцата.
Няма спор с оглед качеството на заемателя, че е налице договор с потребител
по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се преценява конкретно,
като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Изискването за обезпечение на задължението чрез банкова гаранция,
поръчителство от две физически лица, които да отговорят на определени условия или
обезпечение, чрез сключване на договор за гаранция с гарант – одобрен от заемодателя,
противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като по този начин потребителят се
3
обременява с още задължения, които представляват още един източник на генериране на
доходи извън уговорената договорна лихва и лихва за забава при плащането.
Клаузата на чл. 4 от договора за заем противоречи на добрите нрави и добрите
търговски практики и представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния да
извършва допълнителни разходи, чрез задължението му да сключва договор за гаранция във
връзка с отпуснатия заем. Тези допълнителни разходи под формата на възнаграждение за
гаранция, представляват източник на доходи за дружеството –гарант „Файненшъл
България“ ЕООД , чийто собственик на капитала е именно заемодателя „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. По този начин, заемодателят при формиране цената на предоставения от
него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват и така
потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
следва да възстанови. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузата на чл. 4 от
договора е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД. За да достигне до този извод съдът прави преценка за естеството
на договора за заем /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, съотношение на заема и
възнаграждението за гаранта.
В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК поради това, че ГПР бил посочен единствено като процент без изрично да са
описани и основните данни, послужили за неговото изчисляване.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според
императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски
кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други прекиили
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите
по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
4
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Приложение намира и определението,
съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за
потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по- специално застрахователни
премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия.
В конкретния случай, при изчисляване на ГПР, не са включени разходите на
потребителя по сключения договор за гаранция, поради което потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния ГПР.
Между страните са налице правоотношения по договор за паричен заем, сключен
между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както по договор за предоставяне на гаранция,
сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, поради което съдът следва да се
произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност.
С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани
заедно. В тази насока съдът намира следното:
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение
за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство
5
може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се
поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не
може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.
Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за
потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на
договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на
несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен
резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на
закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не
може да доведе до неговото саниране.
Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини:
На първо място това е така, защото от извършената от съда служебна справка по
партидата на „Файненшъл България“ ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към
датата на сключване на процесния договор за поръчителство /29.05.2023 г./, както и към
настоящия момент, едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант е „Изи Асет
Мениджмънт“ АД –кредитор по договора за потребителски кредит, поради което двете
дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно от
клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем /с характер на договор за
потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата на обезпечение на заема чрез
дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно
определя кое дружество да бъде поръчител по кредита.
На следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на
гаранция се установява, че възнаграждението на гаранта е разсрочено на погасителни
вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с падежите на погасителните вноски по
договора за потребителски кредит. На следващо място от клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора
за предоставяне на гаранция се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по този договор и всички други вземания на гаранта по този договор. На
последно място в чл. 12 от договора е уговорено право на гаранта да прехвърли по всяко
време своите права по този договор /включително суброгационните права срещу
потребителя/ на всяко трето лице по своя преценка, включително на изрично посоченото
дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, което дружество е посочено
изрично като бъдещ цесионер и в чл. 10 от договора за паричен заем.
6
От гореизложеното следва, че е налице договор за гаранция, сключен с
предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит юридическо
лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е предвидено
възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/
заедно с погасителните вноски по кредита, и е уговорена изрично възможността
суброгационните права на гаранта да бъдат придобити възмездно чрез цесия от конкретно
посоченото в двата договора трето лице „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД /чл. 9, ал. 1, т. 5 от Договора за паричен заем/, което от своя страна води до
възстановяване на платените от гаранта суми и придобиване на вземанията от
предварително определения от кредитора цесионер.
При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално
получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при
плащане. Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД на допълнителен финансов приход от 2193.84 лева,
представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.
При липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на
договора за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв
договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване му е било известно при
сключването на договора /чл. 4, т. 3 от договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за
гаранция/. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на
разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за
кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да
изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и
приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК, а не тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че процесният договор за паричен заем е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на
закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД по изложените по-горе съображения.
Ето защо съдът намира, че предявените установителни искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските.
7
При този изход от спора, право на разноски има само ищцата, която е сторила
разноски за държавна такса в размер на 205.44 лева, които следва да й бъдат присъдени. В
производството по делото ищцата е била представлявана безплатно от А. Г. съгласно
представения Договор за правна помощ и съдействие от 14.04.2025 г. Както е уточнено в
Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г. съдът не е обвързан от минималните
размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за адвокатските
възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл. 101, пар. 1 от ДФЕС.
При това положение при определяне на възнаграждението съдът взе предвид
следните критерии: 1/ фактическата и правна сложност на делото /в случая такава липсва/;
2/ обема на извършената от представителя защита /подаване на искова молба и молба за
даване ход на делото в негово отсъствие, без явяване в открито съдебно заседание/; 3/
защитаваният материален интерес по всеки от исковете; 4/ обичайният възприет в съдебната
практика размер на адвокатските възнаграждения по делата, касаещи договори за малки
потребителски кредити /около 400 лева/; както и 5/ обстоятелството, че двата съединени
иска защитават един и същи интерес на ищеца, доколкото се касае за оспорване на свързани
съглашения, поради което следва да се вземе предвид съвкупният размер на
възнагражденията по исковете. При тези критерии съдът определи възнаграждението на А.
Г. по иска за нищожност на договора срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 480.00 лева с
ДДС, а по иска за нищожност на договора за предоставяне на гаранцияо срещу „Файненшъл
България“ ЕООД на 480.00 лева с ДДС.
Следователно ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да бъде осъден да
заплати на ищцата държавна такса в размер на 102.72 лева и на А. Г. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 480.00 лева с ДДС, ответникът
„Файненшъл България“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищцата държавна такса в
размер на 102.72 лева и на А. Г. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер
на 480.00 лева с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Ц. К. с ЕГН ********** от гр.
******, ул. ****** против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, ет. 2, ап. 40-46, иск че Договор за паричен заем № 4809235 от 29.05.2023 г., сключен
между страните по делото е недействителен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Ц. К. с ЕГН ********** от гр.
******, ул. ****** против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, ет. 2, ап. 40-46 иск, че сключеният помежду им договор за предоставяне на гаранция №
4809235 от 29.05.2023 г., е нищожен.
8
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46 да заплати на В. Ц. К. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** разноски за платена
държавна такса в размер на 102.72 лева.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46 да заплати на адвокат Д. Г., вписан в АК – Ловеч с № **********, служебен адрес: гр.
Троян, ул. „Захари Стоянов“ № 7 ет. 4, офис № 30 разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 480.00 лева.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46 да заплати на В. Ц. К. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК разноски за платена държавна такса в размер на 102.72 лева.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46 да заплати на адвокат Д. Г., вписан в АК – Ловеч с № **********, служебен адрес: гр.
Троян, ул. „Захари Стоянов“ № 7 ет. 4, офис № 30 разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 480.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9