Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 91/16.07.2020 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в
публичното заседание на 24.06.2020 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 133/2020
год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази
следното:
С решение № 149/10.03.2020 год. по т.д.
№ 260/2019 год. на ВКС на РБ е отменено въззивното решение по в.гр.д. №
362/2018 год. на Апелативен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав.
Предмет на делото е въззивната жалба,
подадена от „Диагностично-консултативен център - I Добрич“ ООД срещу решение № 91/22.05.2018 год. по т.д. №
150/2017 год. на Окръжен съд Добрич, с което е отхвърлен предявеният от
дружеството срещу д-р В.Г.К. иск за признаване на вземане в размер на 157
760,52 лв. – обезщетение за
имуществена вреда, причинена от незаконосъобразни разпоредителни действия в
качеството й на управител на дружеството за периода от 01.01.2011 год. до
31.08.2015 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаването на
заявлението до съда – 01.03.2017 год. до окончателното изплащане, представляващи
разпоредено плащане на суми над определеното възнаграждение по договора за
управление; сумата 47 016,15 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от
причиняването на вредата до 01.12.2016 год., за които суми е издаден Акт за
начет № 11-04-25/01.12.2016 год. на Агенция за държавна финансова инспекция и
Заповед № 419/08.03.2017 год. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 706/2017 год. на Районен съд Добрич.
Касационното обжалване на въззвното
решение е допуснато с определение № 334/31.05.2019 год. на осн. чл. 280 ал.1
т.1 от ГПК по материално-правния въпрос, свързан с приложението на чл. 38, ал.1,
пр.1 от ЗЗД в хипотезата на договаряне на органен представител на търговско
дружество от името на дружеството лично със себе си. Цитирайки съдебна практика
по този въпрос, съставът на ВКС е дал отговор, че сключването на сделка между
дружеството, представлявано от управителя му и самия управител в качеството му
на физическо лице, попада в приложното поле на забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Както подробно е изяснено в т.2 на ТР № 3/2013 год. на ОСГТК на ВКС,
волята на управителя като физическо лице следва да бъде счетена като воля на
дружеството, изразена чрез органния му представител във външните отношения на
дружеството с другите правни субекти, но във вътрешните отношения между
дружеството и неговия управител в качеството му на физическо лице, отношенията
са между представляван и представител. Следователно сключвайки с
представляваното от него дружество облигационна или вещно-прехвърлителна
сделка, в качеството си на физическо лице, управителят встъпва в същата като
самостоятелен субект,воден от собствени интереси. Затова и спрямо него са
приложими общите граждански разпоредби, както и установената в чл. 38, ал. 1
предл.1 от ЗЗД забрана да договаря сам със себе си.
С оглед отговора на така поставения
материално-правен въпрос, ВКС на РБ е отменил въззивното решение и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав, който следва да се произнесе по
своевременно въведеното от ответника възражение за прихващане на вземането на
ищеца със сумата 365 733,54 лв. – обезщетение, твърдяно за възникнало от
неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД и обсъждане на събраните
в тази насока доказателства от инстанциите по същество.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба
е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Раззглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Предявен е иска от „Диагностично - консултативен център I -
Добрич" ООД срещу д-р В.Г.К. чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК за признаване за установено, че ищецът има вземане в размер на сумата от
157 760,52 лв. - обезщетение за имуществена вреда, причинена от
незаконосъобразни разпоредителни действия в качеството й на управител в периода
01.01.2011 год. до 31.08.2015 год., представляващи
разпоредено плащане на суми над определеното възнаграждение по договора за
управление, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
до съда - 01.03.2017 год. до окончателното плащане, сумата 47 016,15 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от
причиняването на вредата до 01.12.2016 год., за които суми е издаден Акт за
начет № 11-04-25/01.12.2016 год. на Агенция за държавна финансова инспекция и
Заповед № 419/08.03.2017 год. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 706/2017 год. на Районен съд Добрич.
Фактите, проследени в хронологичен ред, са следните:
В производството е безспорно, че в периода от 01.01.2011 год.
до 01.09.2015 год. са сключени договори за управление между „Диагностично -
консултативен център I - Добрич" ООД и д-р В.Г.К. /съответно от 24.06.2009
год., 15.06.2012 год., 23.07.2012 год., 03.07.2015 год. и анекс от 01.09.2015
год./, по силата, на които на последната по надлежния ред е възложено управлението на търговското дружество, с мажоритарното участие на община Добрич.
От 03.01.2011 год. в качеството си на управител на
дружеството, д-р В.Г.К. е подписала трудов договор, споразумения към същия и граждански
договори, по силата на който си е възложила осъществяването на лична лекарска практика
в лечебното заведение като офталмолог. За възлагането не е дадено съгласие от
Общото събрание на съдружниците и кмета на община Добрич.
Следствие на извършена проверка, е съставен Акт за начет №
11-04-25/01.12.2016 год. за сумата от 157 760,52 лв., представляваща
причинена имуществена вреда на дружеството от изплащането на допълнителни
възнаграждения на д-р В.Г.К., надхвърлящи определеното й възнаграждение по
договора за възлагане на управлението, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗДФИ,
ведно със законна лихва за забава по чл. 26 от ЗДФИ.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
е видно, че сумата по акта за начет е получена по гражданските и трудовия
договор за осъществена дейност от д-р В.Г.К. за периода от м. януари 2011 год.
до м. август 2015 год, общо както следва за 2011 год. – 29 210,92 лв., за
2012 год. – 34 104,45 лв., за 2013 год. – 30 560,71 лв., за 2014 год.
– 37 398,72 лв. и за 2015 год. - 26 485,72 лева. Същите суми са осчетоводени
и отразени в ГФО на дружеството за всеки един от периодите, към които се
отнасят.
В заключението по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, е установено съответствие между начислените и регламентираните
възнаграждения за работна заплата и ежемесечните заповеди на управителя за
конкретизиране на вътрешните правила за работна заплата, в периода от
01.01.2011 год. до 31.08.2015 год. В т. 2 от експертизата е изчислен размерът
на приходите, които дружеството е получило - за периода от 01.01.2011 год. до
31.08.2015 год. – 304 483.96 лева - от личната медицинската дейност на д-р В.Г.К. като офталмолог, както и
227 160 лева – от дейност по клинична пътека 131 „Факоемулдификация“,
реализирана от последната в участието й в операционен екип с д-р Ананиева и д-р
Косев.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира
следното:
В отменителното решение № 149/10.03.2020 год. по т.д. №
260/2019 год. на ВКС е прието, че сключването на сделка между дружеството,
представлявано от управителя му и самия управител в качеството му на физическо
лице, попада в приложното поле на забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Както
подробно е изяснено в т.2 на ТР № 3/2013 год., ОСГТК на ВКС, волята на
управителя като физическо лице следва да бъде счетена като воля на дружеството,
изразена чрез органния му представител във външните отношения на дружеството с
другите правни субекти, но във вътрешните отношения между дружеството и неговия
управител в качеството му на физическо лице, отношенията са между представляван
и представител. Следователно сключвайки с представляваното от него дружество
облигационна или вещно-прехвърлителна сделка, в качеството си на физическо
лице, управителят встъпва в същата като самостоятелен субект, воден от
собствени интереси. Затова са приложими общите граждански разпоредби, както и
установената в чл. 38, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД забрана да договаря сам със себе
си.
Указанията в отменителното решение по прилагането и
тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото, на
основание чл. 294, ал. 1, изр. 1 от ГПК.
В случая от страна на д-р В.Г.К. е нарушена забраната за договаряне
сам със себе си по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, доколкото е реализирана медицинска
дейност от същата без надлежното й овластяване за това. Поради което, съдът
намира за недължими допълнително изплатените суми в полза на д-р В.Г.К. по
трудовия и гражданските договори, в общ размер на 157 760,52 лв., предмет
на издадения акт за начет.
Съобразно горния извод, съдът дължи произнасяне по своевременно
наведеното възражение за погасяване по давност на част от исковата претенция за
периода от 01.01.2011 год. до 01.11.2011 год.:
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗДФИ имуществената
отговорност, включително и лихвите, се погасяват с изтичане на петгодишна
давност от деня на причиняването на вредата, а ако този ден не може да се
установи /какъвто е настоящият случай/ - от деня на откриването й.
Актът за начет е издаден на 01.12.2016 год., поради което за
предшестващия го петгодишен период вземането не е погасено по давност. Възражението
за погасяване по давност на вземането обаче обхваща само периода от 01.01.2011 год.
до 01.11.2011 год., поради което същото се явява основателно за посочения
период.
Съобразно заключението по съдебно-счетоводната експертиза платените
допълнителни възнаграждения по трудовия и гражданските договори за периода от м.
януари 2011 год. до м. октомври 2011 год. /вкл./, е в размер на 22 632,97 лв., а законна лихва за
забава върху погасената част от главницата е в размер на 12 339,60 лв., /а не както е посоченo в отговора на исковата
молба – 12 361,90 лв./.
Предвид горното, искът се явява неоснователен поради
погасяването по давност на част от претендираното вземане в горепосочения
размер и срок.
По наведеното евентуално възражение за съдебно прихващане на
исковата претенция със сумата в размер на 365 733,54 лв., представляваща обезщетение
от неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, съдът намира следното:
Предпоставките от фактическия състав на съдебното възражение
за прихващане по смисъла на чл. 103 от ЗЗД, са следните: 1/. наличие на две действителни
вземания, които са 2/. насрещни и 3/. еднородни. В константната съдебна
практика на касационната инстанция се приема, че възражението за прихващане,
заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно,
нито изискуемо /така решение №35/25.07.2017 год. по дело №3164/2015 год. на
ВКС, ТК, I т.о., решение № 113/09.07.2013 год. по гр. д № 1274/2013 год. на
ВКС, ГК, ІІ г.о. и др./. В разглежданата
хипотеза, погасителният ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй
като от този момент вземането става ликвидно и безспорно.
В настоящия случай, активното вземане произлиза от
неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. Фактическият състав на
иска предпоставя: наличието на обедняване, обогатяване, връзка между
обогатяването и обедняването, както и за липсата на друг иск, чрез който да
бъдат претендирани последиците от разместването на благата. При субсидиарната
кондикционна претенция обезщетяването е до размера на по-малката от двете величини
– обедняването или обогатяването.
Наличието на обогатяване на болницата е свързано с размера на
получените от същата плащания по извършваната медицинска дейност от страна на д-р
В.Г.К. /лично и при участието й в операционен екип/, а това на обедняването на последната
- със сумата, която е могла да получи от дейността си като офталмолог на
самостоятелна практика или в друг кабинет, различен от този в „Диагностично-консултативен
център - I Добрич“ ООД.
От заключението по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза се установява размера на активното вземане, а именно: приходите,
реализирани от болницата за периода от 01.01.2011 год. до 31.08.2015 год. от
самостоятелната медицинската дейност на д-р В.Г.К. от плащания от обслужени
пациенти и РЗОК по първични и вторични прегледи, диспансерни прегледи, високо
специализирани дейности, потребителски такси, са в общ размер на
304 483.96 лева, от които за 2011 год. - 56 696,20 лв., за 2012 год.
– 67 286,90 лв., за 2013 год. – 62 354,90 лв., за 2014 год. –
69 837,30 лв. и за 2015 год. – 48 308,66 лв.. В отговор на т. 2 от
заключението експертът е изчислил приходите от медицинска дейност по клинична
пътекa
131 „Факоемулсификация“, реализирани с участието й в операционен екип с лекари
с различна специалност и степен на участие в размер на 227 160
лева. Същите
биха били получени лично от д-р В.Г.К. при извършване на дейност на
самостоятелна практика в друг кабинет, различен от този в „Диагностично-консултативен
център - I Добрич“ ООД.
С оглед на горното, налице са предпоставките за извършване на
съдебно прихващане до размера на по-малката сума от двете вземания - 135 127,55
лв., представляваща обезщетение за
имуществена вреда, причинена от незаконосъобразни разпоредителни действия в
качеството й на управител на дружеството, както и за сумата от 34 676,55 лв.- обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.11.2011
год. до 01.12.2016 год. с активното вземане на
насрещната страна, възникнало от неоснователно обогатяване по реда на чл. 59 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, положителният устанивителен иск по
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен и в
непогасената по давност част от претендираното вземане, ведно с акцесорната
претенция към същото за заплащане на законна лихва за забава от 01.11.2011 год. до 01.12.2016 год., като погасен чрез прихващане с насрещното вземане
на В.Г.К.-И. за обезщетение за възникнало неоснователно
обогатяване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на д-р В.Г.К..
За настоящото производство разноски й се дължат в претендирания размер от 960 лева с ДДС, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК. За касационната инстанция в полза на същата следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 200
лева с ДДС, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
направата им, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на „Диагностично-консултативен център I Добрич“ ООД, ЕИК: ********* срещу В.Г.К.,
ЕГН: ********** по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК за приемане за
установено съществуването на вземането в
частта за сумата от 22 632,97 лв.,
представляваща обезщетение за имуществена вреда, причинена от незаконосъобразни
разпоредителни действия в качеството й на управител на дружеството за периода
от 01.01.2011 год. до 01.11.2011 год., представляващи разпоредено плащане на
суми над определеното възнаграждение по договора за управление, ведно със
законната лихва върху нея, считано от подаването на заявлението до съда –
01.03.2017 год. до окончателното изплащане, както и за сумата от 12 339,60 лв. -обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.01.2011 год. до 01.11.2011 год., за които суми е
издаден Акт за начет № 11-04-25/01.12.2016 год. на Агенция за държавна
финансова инспекция и Заповед № 419/08.03.2017 год. за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 706/2017 год. на Районен съд - Добрич, като погасен
по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска
на „Диагностично-консултативен център I Добрич“ ООД, ЕИК: ********* срещу В.Г.К., ЕГН:
********** по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК за приемане за
установено съществуването на вземането в
частта за сумата от 135 127,55
лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда, причинена от
незаконосъобразни разпоредителни действия в качеството й на управител на дружеството
за периода от 01.11.2011 год. до 31.08.2015 год., представляващи разпоредено
плащане на суми над определеното възнаграждение по договора за управление, ведно
със законната лихва върху нея, считано от подаването на заявлението до съда –
01.03.2017 год. до окончателното изплащане, както и за сумата от 34 676,55 лв.-обезщетение за
забава върху главницата за периода от 01.11.2011 год. до 01.12.2016 год., за които суми е
издаден Акт за начет № 11-04-25/01.12.2016 год. на Агенция за държавна
финансова инспекция и Заповед № 419/08.03.2017 год. за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 706/2017 год. на Районен съд Добрич, като погасен чрез
прихващане по реда на чл. 103 от ЗЗД с насрещното вземане на В.Г.К. за обезщетение за възникнало неоснователно
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Диагностично-консултативен център I –Добрич“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „Д. Петков“ № 3, представлявано от управителя М. А. да заплати на В.Г.К.-И., ЕГН: **********, с адрес: *** разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 960 лева с ДДС,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Диагностично-консултативен център I –Добрич“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „Д. Петков“ № 3, представлявано от управителя М.А. да заплати на В.Г.К.-И., ЕГН: **********, с адрес: *** разноски за адвокатско възнаграждение за производството
пред касационната инстанция в размер на 1
200 лева с ДДС, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)