№ 685
гр. Бургас, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско
дело № 20252100501174 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 166 от 09.05.2025 г., постановено по гр. д. № 907/2024 г. по
описа на Районен съд –Несебър, е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 357, ал. 1 от КТ от И. Д. К., ЕГН **********, против Център за
спешна медицинска помощ – гр. Бургас, представляван от Директора д-р Асен
Кърджиев, за признаване за незаконосъобразно на наложеното на ищцата К.
със Заповед № РД-16-2/20.06.2024 г. дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ и за отмяна на същото, като неоснователен,
като ищцата И. Д. К. е осъдена да заплати на ответника Център за спешна
медицинска помощ – гр. Бургас на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените
разноски по делото в размер на 1250 лева.
Срещу решението в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от
ищцата И. Д. К.. В жалбата се изразява неудовлетвореност от постановеното
решение, като същото се счита за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Въззивницата излага, че изводите на съда са неправилни и извършени при
неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Сочи, че съдът
не е взел предвид в достатъчна степен показанията на свидетелите У. и М.,
които са единствените независими свидетели по делото, а е дал превес на
свидетелските показания на лицата, ангажирани от работодателя. Релевира се
твърдение, че предвид събраните в първоинстанционното производство
писмени доказателства, се поставя под съмнение достоверността на
посоченото в показанията на свидетелите Р. и Т., с оглед на съществуващите
1
трудовоправни отношения между същите и ответника, както и предвид
обстоятелството, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ на ищцата е издадена на основание
единствено и само при преценка достоверността на изявленията на
медицинския фелдшер Р..
На следващо място, въззивницата сочи, че ответникът не е успял да
докаже твърдените в Заповед № РД-16-2/20.06.2024 г. нарушения. Посочва, че
по делото не се ангажират по никакъв начин доказателства относно
твърдените в заповедта нарушения, че медицинската сестра И. К. не желае да
извършва манипулации и да прави превръзки и изпраща пациентите за това
при личните им лекари, както и не са ангажирани доказателства, от които да е
видно, че посочените в заповедта дейности – измерване на кръвно налягане,
извършване на ЕКГ и поставяне на ампула Фуроземид, са били изрично
възложени на ищцата от медицинския фелдшер Р. и с оглед нейния отказ са
извършени от медицинската сестра К.Д.. Твърди се, че съдът не е обсъдил в
своето решение посочените в Заповед № РД-16-2/20.06.2024 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, нарушения на
длъжностната характеристика на длъжността „Медицинска сестра“, както и че
заповедта не отговаря на изискванията за обоснованост и законосъобразност,
тъй като в нея няма посочване с кое поведение, кога и как въззивницата е
нарушила съответното задължение.
Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуални нарушения. На първо място във връзка с направеното в
проведеното на 17.10.2024 г. открито съдебно заседание оспорване на
положения подпис и имена върху длъжностната характеристика, утвърдена на
01.11.2022 г. и връчена на ищцата на 14.11.2022 г., приложена към отговора на
исковата молба. Счита, че след като в същото съдебно заседание
процесуалният представител на ответника е заявил, че желае да се ползва от
въпросната длъжностна характеристика, процесуално недопустимо е
приемането на представената от ответника с молба–уточнение нова
длъжностна характеристика, утвърдена на 01.11.2022 г. и връчена на ищцата
на 30.01.2023г., поради преклудиране на срока за представяне на това
доказателство. Счита също за процесуално недопустимо, след оповестяване на
доклада на съда, да бъде допусната подмяна на свидетеля на ответното
дружество – вместо предварително заявения свидетел Тодоров да бъде
призован друг свидетел – Т.. В заключение моли въззивният съд изцяло да
отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови ново
решение, с което да признае наложеното дисциплинарно наказание за
незаконосъобразно и да отмени Заповед № РД-16-2/20.06.2024 г. на директора
на ЦСМП – гр. Бургас. Претендира се и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответникът по жалбата Център за спешна медицинска помощ – гр. Бургас
счита, че Решение № 166/09.05.2025 г., постановено по гр. д. № 907/2024 г. по
описа на Районен съд –Несебър е правилно и обосновано, поради което следва
да бъде потвърдено. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се
оспорват изцяло като необосновани и неверни оплакванията на въззивната
жалбоподателка. Въззиваемата страната счита, че в първоинстанционното
производство, е провела пълно и главно доказване на защитните си твърдения
2
и възражения. Претендира се и присъждането на направените разноски по
делото.
Окръжен съд – Бургас, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с
чл. 188, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Районен съд –Несебър.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Безспорно е по делото, а и това е видно от представения по делото
Трудов договор № 169 от 28.09.2004 г., че между страните е възникнало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала
длъжността "медицински специалист – медицинска сестра“ в „Център за
спешна медицинска помощ –Бургас“, филиал – Несебър (ФСМП –Несебър).
За безспорно установено и ненуждаещо се от доказване е прието, че на
16.05.2024 г. ищцата И. К. е била на работа, в дневно дежурство, в екип с
медицински фелшер П. и медицински фелшер А. в ФСМП – Несебър,
разположен в к.к. „Слънчев бряг“.
Представени по делото са Длъжностна характеристика за длъжността
"медицинска сестра", връчена на ищцата на 07.11.2013 г. и Длъжностна
характеристика за длъжността "медицинска сестра", връчена на ищцата на
30.01.2023 г., в които подробна са описани функциите, задълженията и
отговорностите на ищцата.
Спорните по същество във въззивното производство въпроси са
свързани с това дали заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
"предупреждение за уволнение" е мотивирана и наличието на твърдените от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина.
На първо място, Окръжен съд – Бургас приема, че необходимо
съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по
смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога
и от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения
законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед
изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването
на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или
служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при
обжалване на наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението
на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или
3
служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му
обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на
документите/ – същественото е работникът или служителят да узнае за
фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да
защити правата си, включително и по съдебен ред /като не е необходимо в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани
конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на
нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него
твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани
извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са
според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на
извършването им/. Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на
чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. №
7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Въззивният съд намира, че заповедта, с която на ищцата е наложено
дисциплинарното наказание – предупреждение за уволнение, отговаря на
изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочена датата, на
която работодателят твърди, че е извършено нарушението, описани са
обстоятелствата, при които то е извършено и в какво се изразява нарушението.
Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се
подвежда описаното нарушение – чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 8
КТ , като евентуалното несъответствие между описаното нарушение и
правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от значение за това
дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата
дисциплина, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание.
Изпълнени са и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото е
несъмнено установено по делото, а и е безспорно между страните, че преди
издаване на процесната заповед от ищцата са били поискани обяснения в
разумен срок /достатъчен, с оглед конкретните обстоятелства/ именно във
връзка с проверка на наличие на нарушение трудовата дисциплина, по повод
на рапорт с вх. №75-136/28.05.2024 г., подаден от медицински фершер М. Р.,
като ищцата И. К. е дала писмени такива /л. 18 от първоинстанционното дело/,
което също означава, че е разбрала какво точно нарушение й се вменява.
Следователно въззивният съд приема, че на ищцата е била предоставена
реална възможност да упражни правото си на защита. Спазени са и сроковете
по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 10 от КТ работникът или
служителят е длъжен да спазва вътрешните правила, приети в предприятието,
и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си
задължения, а съгласно чл. 126, т. 13 от КТ да изпълнява и всички други
задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов
договор, от трудовия договор и от характера на работата.
Неизпълнението на опредена работа по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3
4
КТ е съществено нарушение на трудовата дисциплина. Това нарушение
поначало се осъществява чрез бездействие. Техническите и технологичните
правила относно изпълнението на работата са също елемент от задълженията
на работника или служителя по трудовото правоотношение и следователно
елемент от съдържанието на трудовата дисциплина. Те представляват
указания относно начина, по който трябва да бъде изпълнявана уговорената
работа.
Фактическият състав на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 10
КТ включва неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони
и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото
правоотношение.
Окръжен съд – Бургас приема, че описаното в процесната заповед
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ, изразяващо се в отказ на същата
да изпълни разпорежданията на медицинския фелдшер М. Р. и да извърши
необходимите действия по обслужване на пациента Ю. У. – измерване на
кръвно налягане, ЕКГ и поставяне на инжекция Фуроземид, е доказано по
несъмнен начин въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите М. Р. и С. Т. /шофьор във ФСМП – Несебър/, които следва да
бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни и неопровергани
от останалия доказателствен материал по делото, в т. ч. от показанията на
разпитаните по искане на ищцата свидетели Ю. У. и Пламен М..
Несъмнено е доказано, че на 16.10.2024 г. към 18.10 часа, пациентът
Ю. У. е пристигнал в ФСМП – Несебър, като видно от посочения от свидетеля
час, смяната на ищцата К. не е била приключила, същата с оглед на вменените
и съгласно длъжностната характеристика за длъжността „медицинска сестра“
задължения, е била длъжна да обслужи пациента, което ищцата е отказала да
извърши, въпреки двукратните опити на медицински фелшер да подкани
същата да изпълни трудовите си задължения, а именно да измери на кръвно
налягане, ЕКГ и поставяне на инжекция Фуроземид.
При спор относно законността на наложеното дисциплинарно
наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното
дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди да
наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1
КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението /определя се от значимостта
на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя – в този
смисъл Решение № 461 от 17.06.2010 г., на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., ІІІ г. о.,
ГК, Решение № 305 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 620/2009 г., III г. о., ГК,
Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г., IV г. о., ГК,
Решение № 236 от 19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 34/2012 г., III г. о., ГК.
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите
или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата,
5
при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение.
В частност, след съобразяване на посочените обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че наложеното на ищцата второ по тежест
дисциплинарно наказание – чл. 188, т. 2 КТ, съответства на тежестта на
установеното по делото нарушение на трудовата дисциплина. При преценката
тежестта на извършеното нарушение, следва да се посочи, че се касае за
неизпълнение на основно трудово задължение, както и следва да бъде
съобразен и характера и спецификата на трудовата дейност. Както правилно е
заключил първоинстанционният съд, ищцата е служител във филиал за
спешна медицинска помощ, като от нейната навремена реакция и нейните
действия зависят човешки животи. Не без значение е и субективното
отношение на ищцата към допуснатото нарушение, в т. ч. липсата на
самокритичност в изразеното становище в писмените й обяснения по чл. 193
КТ, както и обстоятелството, че преди това е била привлечена към
дисциплинарна отговорност за идентично нарушение – със Заповед № РД-16-
4 от 05.07.2023 г., /законосъобразността на последната понастоящем не е
предмет на съдебен спор/, което сочи на наличието на тенденция на
незачитане на трудовата дисциплина. Изложеното обоснова по критериите на
чл. 189, ал. 1 КТ определеното от работодателя дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение", поради което и релевираната претенция се
явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Въззивният състав, счита за неоснователни твърденията във
въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, свързани с оспорването от страна на ищцата на автентичността на
подписа и трите имена под длъжността характеристика и процесуални
нарушения, изразяващи се в недопустимо приемане на представената от
ответника с молба–уточнение нова длъжностна характеристика, утвърдена на
01.11.2022 г. и връчена на ищцата на 30.01.2023г., поради преклудиране на
срока за представяне на това доказателство, както и в недопустима подмяна на
свидетели по делото след оповестяване на доклада. С протоколно
определение от 17.10.2025 г., по гр. д. № 907 от 2024 г. Районен съд – Несебър
е отложил произнасянето по окончателния доклад както и произнасянето по
доказателствата, като е дал на страните седем дневен срок за становища по
депозираната молба от процесуалния представител на ответника, с която се
навеждат възражения по изготвения предварителен доклад по делото.
Произнасянето на съда относно окончателния доклад по делото и относно
доказателствата, относно приемането на писмените доказателства,
включително и по приемането на утвърдена на 01.11.2022 г. и връчена на
ищцата на 30.01.2023г. длъжностна характеристика, и допускането на гласни
доказателства-допускането до разпит на въпросния свидетел Т., наред с
допускането до разпит на свидетелите Р. и У., е станало едновременно в
проведеното на 22.11.2024 г. съдебно заседание, което е първото по делото
заседание, в което съдьт се произнася по доказателствата. В същото съдебно
заседание първоинстанционният съд е открил на основание чл. 193 от ГПК
производство по оспорване автентичността на подписа и трите имена под
длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 30.01.2023 г., като е указал,
че тежестта на доказване, пада върху страната, която го е оспорила, а именно
6
ищцата.
Ето защо Окръжен съд – Бургас счита, че приемането от РС –Несебър
на длъжностна характеристика от 30.01.2023 г. не е пруклудирано, замяната на
свидетел не представлява процесуално нарушение, а въпреки правилно
разпределената доказателствената тежест по оспорване на автентичността на
подписа и трите имена под длъжностна характеристика, връчена на ищцата на
30.01.2023 г, ищцата не е ангажирала доказателства.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав счита, че
решението на Районен съд – Несебър, е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено, а искът по чл. 357, вр. с чл. 188, т. 2 КТ – отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на жалбоподателя /ищец/ следва да бъде осъден да заплати на
ответника действително направените разноски във въззивното производство
за възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лв., видно от
представения договор за правна защита и съдействие от 16.06.2025 г., ведно с
платежно нареждане от 18.06.2025 г. за банков превод на сумата, съобразно
предписанията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС по тълк.
дело № 6/2012 г., ОСГТК.
На основание чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166 от 09.05.2025 г., постановено по гр.
д. № 907/2024 г. по описа на Районен съд –Несебър.
ОСЪЖДА И. Д. К., ЕГН ********** да заплати на Център за спешна
медицинска помощ – гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Успенска“ № 1,
представляван от Директора д-р Асен Кърджиев, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за
един адвокат в размер на 1000 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7