Р Е Ш Е
Н И Е
№ 212
град Велико Търново, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на девети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 61/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Б.П.М., с адрес *** срещу Заповед № 31 РД
01-03/12.01.2021 г., издадена от кмета на Община Свищов. С оспорената заповед,
на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8
от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж „Метален навес“, изграден в
УПИ VI-9,
кв. 53 по плана на с. Овча могила, общ. Свищов. В жалбата се твърди, че
оспореният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва
извършването на проверката на място в негово отсъствие. Счита, че спорният
обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Сочи, че не
са му връчвани указания за представяне на нотариално заверени съгласия от
собствениците на съседните имоти. По тези съображения, доразвити от
процесуалния му представител в съдебно заседание и в писмена защита, се иска отмяна на
оспорения административен акт и присъждане на сторените разноски.
Ответникът
по жалбата – кмета
на Община Свищов, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност
на същата. В писмена защита излага доводи, че заповедта представлява законосъобразен административен акт, издаден
в съответствие с правилата на материалния и процесуалния закон във връзка с констатиране
на незаконно строителство. Счита, че е налице строеж, което се доказвало и от
заключението на повторната СТЕ, който е незаконен поради липсата на съответните
документи. Претендира разноски.
Заинтересованата страна П.Б.М.
с адрес ***, чрез процесуалния
си представител изразява становище за основателност на жалбата. Претендира
направените разноски.
Заинтересованите страни Х.Б.М.
с адрес *** и Х.Б.В. с адрес *** не изразяват становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 166, том 1, рег. № 1642 дело № 111/2020 от 11.03.2020 г. Х.Б.М.,
Х.Б.В. и П.Б.М. са продали на Б.П.М. техния съсобствен и сънаследен от Б.М. А.
и М.Т.М. недвижим имот, представляващ дворно място УПИ VІ-9 в кв. 53 по ПУП на с.
Овча могила с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня, второстепенна
постройка и гараж.
С писмо изх. № 08-00-2112/20.07.2020 г. кметът на
Община Свищов е изискал от П.Б.М. да представи нотариално заверени декларации
от собствениците на УПИ VІІІ-11 и УПИ VІІ-10 от кв. 53 по плана на с. Овча
могила, във връзка с изследване приложимостта на разпоредбите на § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗРЗИДЗУТ за търпимост на строеж „Метален навес“.
Писмото е връчено на П.М. на 23.07.2020 г., като от лицето не са представени
доказателства.
На
14.12.2020 г. в УПИ VІ-9 в кв. 53 по ПУП на с. Овча могила е извършена проверка от
служители при Община Свищов, в присъствието на П.Б.М., при която е установено,
че е налице „Метален навес“ – постройка на допълващо застрояване,
представляваща строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като същият е VІ-та
категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ със селскостопанско
предназначение. Посочено е, че възложители на строежа са Х.Б.М., Х.Б.В. и П.Б.М. като наследници на Б.М.
А. – собственик на имота към датата на изпълнение на строежа, и Б.П.М. като
собственик на имота към съставянето на констативния акт, а строител е П.Б.М..
Описано е, че строежът е изпълнен от метална носеща конструкция – колони, които
са захванати трайно за терена с бетонови стъпки. Навесът е изграден в южната
част на имота, свързано с допълващо
застрояване в съседен имот и на вътрешната регулационна линия с имота от запад.
Оградните стени са две и представляват тухлени зидове на съществуващи сгради в
югоизточната част на имота и в съседния от юг имот. Покривът е едноскатен от
метална конструкция, покрит с черна ламарина и наклон към имота на извършителя.
Строежът е със застроена площ от 70 кв. м.
и е изграден преди 2001 г. по данни на извършителя. Строежът е изграден без
разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Посочено е, че са
изисквани документи доказващи собствеността на имота, законността на строежа,
както и за изследване търпимостта на строежа, но такива не са представени. Установеното
от контролните органи е обективирано в Констативен акт № 15-РН/14.12.2020 г.
Последният е връчен с писма с обратни разписки на Б.П.М., П.Б.М., Х.Б.М. и Х.Б.В.. В законоустановения срок не е
подадено възражение от заинтересованите лица.
В
резултат на извършените и описани процедурни действия е издадена и оспорената в
настоящото производство Заповед № 31 РД 31-03/12.01.2021 г. на кмета на Община Свищов,
с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал.
1, т. 8 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Метален навес“, изграден
се в УПИ VІ-9 от кв. 53 по действащия регулационен план на с. Овча могила, общ.
Свищов. Мотивите на заповедта са идентични със съдържанието на констативния
протокол. Заповедта е съобщена на заинтересованите лица с писма с обратни
разписки, като на жалбоподателя е връчена на 29.01.2021 г., а жалбата срещу нея
е подадена до съда чрез административния орган на 01.02.2021 г.
В
хода на съдебното производство към доказателствения материал е приобщена административната
преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. От
жалбоподателя е представено нотариално заверено съгласие от Х. С.М. – собственик на съседния УПИ VII-10 от кв. 53.
По оспорване от жалбоподателя е открито производство по чл. 193 от ГПК по
проверка верността на съдържанието на Констативен акт № 15-РН/14.12.2020 г.
По
искане на страните е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.
М.Л.. Вещото лице е дало заключение, че изследваният обект се намира в УПИ
VІ-9, до вътрешната дворищна регулационна линия между УПИ VІ-9 и УПИ VІІ-10, по
протежение от стопанската постройка до
граничната точка с УПИ VІІІ-11, с дължина 22 м. и ширина 3 м. Обектът е
образуван от общо 14 бр. метални подпори /тръби/ със средна дължина от 1,60 м.,
всяка от които завършва в долния си край с метална полусферична стъпка /от дискови
брани/, без да е закрепена в земята, замонолитена или прикрепена по какъвто и
да е начин върху терена. Металните подпори са обрамчени една с друга чрез
дървени греди от подръчен материал, върху които през около 60 см. лягат в
напречна посока дървени ребра, свободно подпрени върху горния ръб на стените на
стопанските постройки в съседния УПИ VІІ-10, а с другия си край лежат свободно
или са обвити с тел към обрамчващите дървени греди между металните подпори,
поставени вертикално върху земята. Върху дървените ребра са свободно постлани
ламарини и др. подобни плоскости /листи или части от листи от корозирала
поцинкована ламарина/, служещи за покривно покритие, а от вътрешната страна под
ребрата са проврени найлонови листи. Средната височина на покрива до кота било
е 2,50 м., а до кота стряха 1,80 м. Обектът е без изградени към него околни
стени, като за южна стена служат стените на стопанските постройки от УПИ VІІ-10,
а за източна стена – стената на съществуващата в УПИ VІ-9 стопанска постройка. По този начин
другите две страни на обекта остават напълно открити, на места с провесени
найлони, а на места с дървени плоскости. Подът е земя, няма бетонова основа или
бетонова площадка. Обектът служи за подслоняване на кози към датата на огледа. Според
вещото лице няма елементи на извършено строителство, които да обуславят промяна
на субстанцията на земята в обсега на обекта и непосредствено около него, не е
налице конструктивна свързаност на обекта със земята или с околните сгради,
както и не е налице такава свързаност на отделните елементи на обекта помежду
им, нито на който и да е от елементите със земята или с околните сгради. В
обекта не са вложени тухли и бетонови блокчета, същият няма колони, доколкото
14-те бр. метални подпори със съответните им полусферични метални стъпки не
представляват колони, тъй като не са замонолитени в земята, а са преместваеми
подпори, поставени върху земята или върху единични каменни плочи, поставени на
земята. Обектът няма обособени помещения, като според в.л. същият и сам по себе
си не е помещение, тъй като не представлява отделено от външната среда
пространство. Вещото лице е заключило, че обектът не представлява строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не представлява сграда, постройка
или съоръжение. С оглед физическото състояние на елементите от обекта и
изявлението на П.М. по време на огледа в.л. е приело, че обектът е изграден
преди 31.03.2001 г. За обекта няма издадени строителни книжа.
Заключението
е оспорено от ответника, като по негово искане съдът е назначил повторна
съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице И.К.. Това вещо лице е
установило, че обектът се състои от общо 14 бр. метални подпори, всяка от които
завършва с метална полусферична стъпка от дискови брани с диаметър 550 мм.
Изграден е преди 31.03.2001 г. Няма бетонови основи и бетонова площадка, няма
елементи на извършено строителство, които да обуславят промяна на субстанцията
на земята в обсега на обекта и непосредствено около него. При изграждането на
обекта не са вложени тухли и бетонови блокчета, същият няма свои ограждащи
стени. Металните колони със съответните им полусферични стъпки не са замонолитени в земята, а са преместваеми. Обектът
няма обособени помещения, прозорци и врати. Покривът е едноскатен, от корозирали
парчета ламарина и др. материали. Според вещото лице обектът може да се
класифицира като строеж шеста категория – стопанска постройка със
селскостопанско предназначение. В съдебно заседание поддържа,
че за такива строежи не се изисква разрешение за строеж и същият е законен.
Съобразно
приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от лице,
засегнато неблагоприятно от нея, като същата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид това съдът счита за
неоснователно възражението на ответника за недопустимост на подадената жалба.
След извършената служебна проверка по чл. 168 от АПК намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
Съдът
намира, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен
орган в предвидената писмена форма. В нея са описани фактическите
обстоятелства, приети за установени от административния орган и е посочено
приложимото според него право.
При
издаване на заповедта са спазени процесуалните правила, като видно от
материалите по делото е съставен констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, който е издаден от служители на ответника
след оглед на процесния строеж на място и е връчен на заинтересованите лица, в
т.ч. на жалбоподателя. На лицето е дадена възможност да се запознае с
констатациите на органите, да изрази становище по тях и да подаде възражение,
от която възможност жалбоподателят не се е възползвал.
По
отношение съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон:
Съгласно
разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2
от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета
на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. По делото е
установено, че оспорената Заповед № 31 РД 01-03/12.01.2021 г. е издадена на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и с нея е наредено да се премахне незаконен
строеж, представляващ метален навес.
От жалбоподателя бяха оспорени фактическите установявания на контролните
органи, обективирани в Констативен акт № 15-РН/14.12.2020 г., като според съда
оспорването е успешно. По категоричен начин се установява от изслушаните СТЕ, че не отговаря на истината
отразеното в протокола, че металните колони
са захванати трайно за терена с бетонови стъпки, а покривът е от метална
конструкция, покрит с черна ламарина. И двете вещи лица са установили, че
обектът не е трайно прикрепен по никакъв начин към земята или сграда, нито като
цяло, нито някой от неговите елементи. Металните подпори са закрепени в метални
полусфери, всяка от които е разположена свободно върху земята, без да е
замонолитена. Всяко от дървените ребра ляга свободно с единия си край върху
зида на съседната сграда, а с другия си край ляга свободно върху дървената
обрамчваща греда между две съседни метални подпори, без да е прикрепено към тях
по някакъв начин. Покривът е изпълнен от парчета корозирала поцинкована
ламарина, огъната ламарина и други подобни подръчни материали. Обектът няма
врати, прозорци, помещения, не са използвани тухли и бетонови блокчета, от
двете страни е отворен, частично преграден с найлони и дървени плоскости, а
другите му две страни представляват стени на сгради от допълващото застрояване
в собствения и в съседния УПИ.
При
тези факти следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение с
материалния закон. Несъответна на действителното
фактическо положение е квалификацията на обекта и разпореденото му премахване
като незаконен строеж. От начина, по който е изграден и материалите които са
послужили за това за настоящия състав се налага извод, че навесът не
представлява строеж. Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „Строежи“ са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението. Обектът-предмет на
оспорената заповед, не попада в нито една от тези хипотези и сам по себе си не
представлява строеж по смисъла на цитираната правна норма. Същият не е нито
сграда, нито пък постройка, пристройка или надстройка, доколкото характерно за
всички тях е трайното закрепване за земята или друга сграда/част от сграда,
каквото в случая не се установява. В тази връзка съдът намира за необоснован и
не кредитира изводът на повторната СТЕ, че процесният обект представлява обект
от шеста категория. В действителност обектът е със селскостопанско
предназначение, но само това не е достатъчно, за да се приеме наличието на
допълващо застрояване по чл. 44 от ЗУТ. За това на първо място следва да е
налице постройка, каквато не се установява в случая. Останалите хипотези на
дефиницията за строеж са изцяло неотносими. Ето защо за построяването на обекта не е било
необходимо издаването на разрешение за строеж. Следователно, доколкото обектът
не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, той не може да бъде предмет на
заповедта на кмета за премахване на незаконен строеж. Освен това не е необходимо да се изследва въпросът за неговата търпимост,
тъй като разпоредбите на §16 и §127 от ПР на ЗУТ са приложими само по отношение
на обекти, които имат характер на строежи. С оглед изложеното дотук се налага
извод за незаконосъобразността на Заповед № 31 РД 01-03/12.01.2021 г. на кмета
на Община Свищов, като издадена в противоречие с материалния закон и целта му,
поради което същата следва да бъде отменена.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че заповедта е незаконосъобразна дори да се приеме, че
обектът представлява строеж от шеста категория. От описанието в заповедта и в
частност от диспозитива й следва извод, че навесът е приет за самостоятелен
строеж. Установено е, че оградните стени на навеса са две и представляват стени
на съществуващи сгради в югоизточната част на имота и в съседния от юг имот. При
така установеното и от разпореденото със заповедта премахване на навеса не
става ясно каква част от същия следва да се премахне - само покривната
конструкция върху навеса, металните колони или и останалите стени, които са
стени на други строежи, които не са част от процесната заповед и за които не е
установено да са незаконни строежи.
Предвид спецификата на самия строеж с оглед
установеното, че навесът ползва като ограждащи стени стени на други постройки, в
даденото описание в заповедта не става ясно коя част административният орган е
приел за навес и съответно коя част от общия строеж следва да се премахне. Следователно
спорният строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен. От изложеното
следва, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на принципа на
съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В случая ако навеса се премахне изцяло ще се засегнат и строежи, за
които не е установено, че са незаконни. Ето защо се налага извод за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя и на заинтересованата страна П.Б.М. за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представените списъци с разноски. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от тези страни адвокатско възнаграждение, което в действителност е под размера, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 228 от ЗУТ съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТМЕНЯ Заповед № 31 РД 01-03/12.01.2021 г., издадена от кмета на Община Свищов. ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на Б.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 810 лв. /осемстотин и десет лева/, представляваща разноски по делото. ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на П.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото. |
|
|
|
|
|
|
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: