Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2019г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова и прокурора Силвиян И.,
като разгледа докладваното от съдия Д.Недева
адм.дело № 2994 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.А.В.,***, чрез адв. Б. против Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ с правно основание чл.1 ал.1 ЗОДОВ, с искане за
присъждане на сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство по НАХД № 278/2013 г. по описа на Районен съд – гр. ***, ведно
с мораторната лихва: 67,63 лв., считано от 04.03.2013 г. /влизане на решението
в законна сила/ - 24.10.2018 г. /до предявяване на исковата претенция в съда/,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане и сумата от 1000 лева, ведно с
мораторната лихва: 135,27 лева, считано от 04.03.2013 г. /влизане в сила на решението
в законна сила/ - 24.10.2018 г. /до предявяване на исковата претенция в съда/,
ведно със законната лихва, върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди.
Ищецът сочи, че с
Решение на Районен съд - гр. *** по НАХД № 278/2013г. е отменено Наказателно
постановление № 23-0000823/13.05.2013г., издадено от Директора на Дирекция
гр.Варна при Изпълнителна Агенция Автомобилна Администрация, с което за
нарушение по чл.89, т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лева, на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвП. С Решение № 467/04.03.2014г. по КАНД № 93/2014г. по описа на
Административен съд - гр.Варна решението на Районен съд-гр.*** е потвърдено. С
молба до ДРС с вх.№ 6274/13.12.2013г. е представил пълномощно, по силата на
което е ангажирал адвокат Б. за процесуално представителство във връзка с
НАХД№278/13г. за представителство пред Административен съд-гр.Варна, за което е
заплатил сумата от 150 /сто и петдесет / лева, както и сумата от 350 лева за
процесуално представителство пред Административен съд гр.Варна по адм.дело № 93/2014г.
по описа на Административен съд-гр. Варна. Общата заплатена сума за процесуално
представителство по касационното производство е в размер на 500 /петстотин /
лева и съобразена с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Поддържа, че от съставянето на АУАН - 29.03.2013 г. до влизането на решението
на касационният съд в законна сила - 04.03.2014 г. се е намирал под постоянен
стрес, заради обстоятелството че с НП му било наложено наказание - глоба в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, сума непосилна за заплащане. През
този период от връчването на НП до влизане на съдебният акт във законна сила
/около година/ изпитвал постоянно притеснение само от факта, че ще се явява на
съд, пред съдия. Не можел да спи. Вдигал кръвно, наложило се да пие лекарства и
да посещава лекар. Имал сърцебиене, сънят му бил нарушен през този период и
след това, когато отменили акта. Страхувал се от факта, да не бъде осъден за
тази сума. Когато си помислел за предстоящото съдебно заселение, както и че
актосъставителите ще се явят и ще се срещнат отново, изпитвал силно
безпокойство. Чувствал се неоправдан, без вина виновен. Усещал
несправедливостта върху себе си. Започнал да пие успокоителни на билкова основа
редовно. От връчването на наказателното
постановление до влизане на решението на съда в законна сила изпитвал страх,
притеснение и безпокойство.
Предвид на гореизложеното счита, че са налице трите
кумулативни предпоставки по ЗОДОВ, поради което отправя искане предявената
искова претенция да бъде уважена. Моли за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
поддържа иска по основание и размер и отправя искане за неговото уважаване.
Представя писмени бележки.
Ответникът - Изпълнителна Агенция „Автомобилна
Администрация”, в открито съдебно заседание не изпраща представител. В представен писмен отговор чрез пълномощник,
оспорва предявената искова претенция. Поддържа, че ищецът не е представляван от
процесуален представител по НАХД №278/2013г.
по описа на Районен съд-***, нито са настъпили твърдените неимуществени
вреди. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
настоящото производство и отправя искане за намаляването му към минималния
размер по Наредба №1/09.07.2004г. и присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер по преценка на съда.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Варна, дава
заключение за недоказаност и неоснователност на предявените два обективно
съединени иска с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. Поддържа, че по делото не е
доказано наличието на предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение в полза на ищеца. Двата иска се основават на отмененото като
незаконосъобразно НП издадено от ответника. Наказателното постановление, чиято
незаконосъобразност е установена по съдебен ред е безспорна предпоставка за
ангажиране на отговорността на Държавата по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Счита, че
събраните по делото доказателства не установяват наличието на следващата
необходима предпоставка, а именно вреди-имуществени и неимуществени, които да
са пряка и непосредствена последица от издаването на НП, такива каквито се
твърдят в исковата молба. Претенцията за имуществени вреди се основава на два
договора за правна помощ, които се появяват за първи път с настоящата искова
молба. Оригинали на посочените документи не се съдържат в приложените дела на
Районен съд гр. *** и гр. Варна, както и в това по описа на Административен
съд-гр. Варна. Съществува разминаване в датите на съставяне на първия
договор-12.12.2013 г. и датата, на която на ищеца е бил връчен препис от
касационната жалба, а именно 14.12.2013г. В тази връзка счита, че претенцията
за имуществени вреди се основава единствено и само на доказателства, които са
съставени за нуждите на настоящото производство и не е доказана по несъмнен
начин. По втората претенция счита, че събраните доказателства по делото не
установяват настъпването на неимуществени вреди такива, каквито се твърдят в
исковата молба, независимо от заключението на изслушаната експертиза. Установява
се от материалите по делото, че и след периода, за който се претендира
обезщетение-края на 2013 г.-началото на 2014 г. ищецът е продължил да упражнява
същата професия, тоест продължил е да управлява товарен автомобил. При това е
разполагал и с валидно удостоверение за психологическа годност, което през
2016г. е било подновено. Това са доказателства, които опровергават твърденията
изложени в исковата молба. Дава заключение, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени, тъй като по делото не са събрани достатъчно доказателства
установяващи наличието на причинени имуществени и неимуществени вреди, като
необходима предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установено следното:
С Наказателно постановление №23-0000823/13.05.2013г.
на директора на Дирекция при ИА”АА”, на Г.А.В., за нарушение по чл.89 т.9 от
Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП е
наложено административно наказание глоба в размер 1500 лв. По жалба на В. е образувано НАХД№
№3046/2013г. по описа на ВРС, което било прекратено и изпратено по подсъдност
на ДРС, и образувано НАХД №278/2013г. по описа на ДРС. На проведено открито
съдебно заседание на 17.09.2013г. В. се е явил лично и не е бил представляван
от процесуален представител. С решение № 141/13.11.2013г. по НАХД № 278/2013г.
на ДРС, Наказателното постановление е отменено. Въззивният съд приел от
фактическа страна, че на 29.03.2013 г. В. извършвал обществен превоз на товар с
товарен автомобил на общински път III-2008. При извършена проверка от страна на
служители на ОО „КД –ДАИ” водачът не представил карта за квалификация,
изисквана по реда на чл.7б ал.5 от ЗАвП, вр. §2, ал.4, т.3 от ПЗР на Наредба
№41/2008г. на МТ. За така установеното нарушение на водача бил съставен АУАН, а
в последствие било издадено и НП. В НП, нарушението било санкционирано по
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП с глоба в размер на 1500 лв. ДРС е констатирал, че във
връзка със справка за карта за квалификация от 01.04.2013г. се установило, че В.
няма такава карта и доколкото е ангажирана административно наказателната му
отговорност по чл.93 ал.1 т.1 ЗДвП, че водачът не представя карта за
квалификация /което би следвало да се санкционира по чл. 93 ал.2 от ЗАвП/, а
не, че не притежава такава карта е отменил НП, поради допуснато съществено
нарушение на материалния закон.
Решението на ДРС е било съобщено на В. на 22.11.2013г.
С молба вх.№6274/13.12.2013г. до РС-*** адв.Б. представя доказателства за
представителна власт по НАХД №278/2013г. на ДРС, с приложено към молбата
пълномощно от 12.12.2013г. От приложеното пълномощно и договор за правна защита
и съдействие от 12.12.2013г. се установява, че е с предмет оказване на правна
защита и съдействие на Г.А.В., изразяващи се в процесуално представителство по
АНД №278/2013г., във връзка с въззивна жалба по АНД№278/2013г. пред
Административен съд-Варна при договорено и платено възнаграждение в размер на
150 лева. Касационна жалба от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
против решение по НАХД №278/2013г. е връчена лично на В. на 14.12.2013г. с
указание за възможност в 14 дневен срок за възражение по същата. Писмен отговор
по касационната жалба не е депозиран. По касационна жалба от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, подадена чрез мл.експерт Георгиев против
решение № 141/13.11.2013 г. по НАХД № 278/2013г. на ДРС, е образувано КНАХД №
93/2014г. по описа на Административен съд-Варна. В открито съдебно заседание
проведено на 13.02.2014г. В. е представляван от адв.Б., въз основа на
пълномощно от 03.01.2014г./л.15/, видно от което В. е упълномощил адв.Б. да го
представлява по КНАХД
вх.№6212/11.12.2013г. по описа за 2013/94/2014г. на Административен
съд-Варна, представено в същото заседание.
С Решение № 467/04.03.2014 г. постановено по КНАХД № 93/2014 г. е
оставено в сила решение №
141/13.11.2013г. по НАХД № 278/2013г. на ДРС, V състав, влязло в законна сила
на 04.03.2014г. От приложеното КНАХД№93/2014г. по описа на Административен
съд-Варна номерирано от л.1 до л.19 се установява, че не е представян договор
за правна защита и съдействие, а единствено пълномощно на л.15 от същото дело.
По НАХД № 278/2013 г. на ДРС преди постановяване на решението от 13.11.2013г.
не са представени доказателства за упълномощаване, нито е изплатено
възнаграждение в размер на 150 лв. С исковата молба се представя договор за
правна защита и съдействие по НАХД №278/2013г. по описа на ДРС, пълномощно от
12.12.2013г., пълномощно от 03.01.2014г., договор за правна защита и съдействие
от 03.01.2014г. за договорено възнаграждение в размер на 350 лева и разписка от
02.03.2014г. за платено от В. на адв.Б. за процесуално представителство по
КНАХД №93/2014г. по описа на Административен съд-Варна във връзка с
договореното на 03.01.2014г. адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
От приобщеното по делото заключение на
съдебно-психиатричната експертиза се установява, че към настоящият момент
ищецът е с Разстройство в адаптацията - Генерализирана тревожност - Ф41.1. Вещото лице сочи, че към настоящият момент
това психично разстройство, което не
е психоза, създава психологичен
дискомфорт при ежедневното му функциониране. Психичното разстройство - Разстройство в адаптацията,
към настоящият момент е актуално. Разстройство
в адаптацията има и възможност за хронифициране и задълбочаване на симптоматиката.
Проблемите и усложненията у ищеца по
негови данни датират от съставянето на Акта за установяване на
административно нарушение на 29.03.2013г. Психотравменото преживяване на Наказателното
постановление нарушава психичният баланс на личността на ищеца, като повлиява преживяванията - настроение и
емоции, волева дейност, въздейства
върху самооценката /понижава я/, създава малоценностови изживявания, повишава
страховата готовност. Ищецът продължава да изпитва натрапчиви спомени и емоции
от инцидента. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в изпълнение на
възложената задача е провело с ищеца среща – разговор, диалог. Описва ищеца
като мъж на средна възраст - над 50 г., отговорен за икономическата издръжка на
семейството и към момента на наложеното наказание неговата професия е „шофьор
на товарен автомобил“ което му е оказало силен стрес. За наложената „глоба“, в
размер на 1500 лв., той споделил, че би нарушило прехраната на семейството му.
Той разказал, че към момента на случката и към настоящия момент, след като е
абдикирал от шофьорската професия и се е отказал да я работи, защото не можел
да преодолее факта, че в утрешния ден ще има отново наказание. Доколкото е било
извън предмета вещото лице не е провело беседа за изследване дали ищецът е имал
или не, други стресови състояния за периода от 2013 г. до настоящия момент.
Ищецът преценил за себе си, че повече не може да живее под този стрес и за да
съхрани себе си напуска работата, като шофьор и споделил, че сега извършва обща
работа, която му носи коренно различен дивидент, но е по-полезен с присъствието
си на семейството, макар и с малки доходи. Вещото лице уточнява, че всички
изводи в заключението, се основават на обясненията на ищеца.
Вещото лице сочи, че ищецът е споделил, че към настоящият момент не работи като
професионален водач. Споделил е, че категорично е взел решение, че няма да
упражнява този вид професия. Ищецът разказал, че не може повече да носи
отговорността и риска на пътя, и затова решава повече да не бъде шофьор, защото
излизайки на пътя всеки шофьор носи отговорността. Изследваният чувствал, че
психически вече не може да упражнява този вид професия. Той казал, че
„...неизвестното вече ме плаши...“, а неизвестното, е „тегоба“ за семейството
му.
Заключението е оспорено от представителя на ВОП с
възражение, че се основава,
единствено и само на твърденията на ищеца. В някои части, дословно повтаря
исковата молба. Отделно от това, за периода, за който се претендира
обезщетение, в заключението няма никакви данни, за психическото състояние на ищеца,
такова, каквото се претендира в исковата молба.
От свидетелските показания на Д.Х. се установява, че
на баща му през 2013 година съставили акт за административно нарушение, което
той му прочел. Баща му се стресирал и не му станало много приятно, защото били
отскоро на адреса, на който живеели и предприели извършването на ремонт. Финансово били зле. С течение на времето баща
му станал по-притеснителен, по-нервен, не бил същия човек като преди. Когато видел
по пътя полицаи, органите на ДАИ, се усещал някакъв натиск отгоре му. Баща му
към момента работел в гр. ***, в завода на „***“, където работи и самия
той. Баща му управлявал електрически,
малък автобус, с цел извършване на вътрешен транспорт на работниците от завод
„Аргополихим“. Казал му да напусне работата, свързана с камиона и да започне
работа в завода, в който работи.
Преди това работил пак в гр. *** из заводите с камион,
но за частни фирми. В „*** **“ и „*** “ имал 12-13 години трудов стаж, като
шофьор и цял живот е бил шофьор. Работил от 1980 година, откакто е взел книжка,
все като шофьор на автобус, през 1990-1991 г. си купил частен автобус. От 2013
година, до преди около 2-3 месеца баща му е работил, като шофьор на
тежкотоварен камион. Работел като шофьор на камион, може би от 2005 година до
миналата година. С автобусът, който управлява в момента от два месеца сутрин
извозва работниците по цеховете, които се намират в района на завода, и на обед
отново ги превозва за обяд. Страхувал се да шофира, дори до съда е шофирал Х..
Споделял, че е бил спиран за проверка от органите на реда. При постъпване на
новата работа баща му се адаптирал добре, защото нямал „ядове” с органите на
реда.
По делото от ищеца е представено удостоверение за
психологическа годност, издадено на 14.03.2016г. със срок на валидност
14.03.2019г.
ИД на ИА”АА” с молба
с.д.№2806/14.02.2019г. уточнява, че съгласно
чл. 153б, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ се извършва трето психологическо изследване. При извършена
проверка в информационната система за поддържане на централизираната база данни
за психологическите изследвания се установява, че Г.А.В. не се е явявал на
трето психологическо изследване. По тази причина в Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ няма документи от явяване на психологическо
изследване на това лице. Съгласно чл. 1536, ал. 1, т. 1 от ЗДвП първо и второ
психологическо изследване по чл. 152, ал, 1, т. 2 и ал. 2 на същия закон се
извършват от определени юридически лица. Видно от извършената проверка в
информационната система В. се е явявал на психологически изследвания, както
следва: - на 04.06.2012 г. на първо психологическо изследване в
психологическата лаборатория в гр. Варна 9009, бул. „Я.Х.“ № **, ет. * от
списъка към удостоверение № 0034 от 20.01.2012 г. за регистрация за
организиране и провеждане на психологически изследвания по чл. 152, ал. 1, т.
2 и ал. 2 от ЗДвП на „ДКЦ V Варна - С. Е.“ ЕООД и е получил заключение „Не се
допуска“; на 07.06.2012 г. на второ изследване в същата психологическа
лаборатория съгласно чл. 10, ал. 2 от 15 май 2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда №62792, което е било валидно за
превоз на пътници и товари за срок от три години - до 07.06.2015 г.; на
14.03.2016 г. отново в психологическата лаборатория в гр. Варна, бул. „Я.Х.“ № **,
ет. *, получил е заключение за психологическа годност „Допуска се“, в следствие
на което му е издадено удостоверение за психологическа годност № 339422, което
е валидно за превоз на пътници и товари за срок от три години - до 14.03.2019
г. В. няма резултатни карти от явяване на психологическо изследване през 2013
г. Съгласно чл. 22, ал. 9 и ал. 10 - от Наредба № 36 всяка психологическа
лаборатория създава и поддържа архив от регистрационните и резултатни карти на
изследваните лица, които съхранява за срок от три години. Във връзка с това
резултатните карти от явяванията на психологическо изследване на лицето Г.А.В.
се намират в архива на психологическа лаборатория в гр. Варна, бул. „Я.Х.“ №
33, ет. 2 от списъка към удостоверение № 0034 от 20.01.2012 г. за регистрация
за организиране и провеждане на психологически изследвания по чл. 152, ал. 1,
т. 2 и ал. 2 от ЗДвП на „ДКД V Варна - С. Е.“ ЕООД. Като съгласно изискванията
на Наредба № 36 резултатните карти на лицето от 2012 г. подлежат на унищожение
след м. юни 2015 г. Издадените удостоверения за психологическа годност са в
един екземпляр и се предоставят на лицето в деня на издаването им. Към
становището е представена Справка в Регистър на психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване на Г.А.В..
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. От мотивите на горното е видно, че
„законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за
обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред“.
С оглед горното, предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според
който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната
дейност. В производството по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск
съдът извършва проверката по чл. 129 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК, относно
правосубектността и дееспособността на страните, наличието на сила на пресъдено
нещо или идентичен висящ вече спор, както и доколко е родово и местно
компетентен. По отношение осъдителните искове правният интерес произтича от
природата на търсената защита и не е необходимо изрично да се установява.
Проверката относно обстоятелствата по чл. 204 от АПК следва да
се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически
твърдения. Твърденията на ищеца, че е претърпял вреди от незаконосъобразно
наказателно постановление и следва да се разгледат по същество на спора.
Преценката следва да обхване въпросите дали е налице незаконосъобразно
наказателно постановление, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер,
налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията на ответника, и
настъпилите вреди за ищеца. В конкретния случай, искът е предявен от лице,
претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди породени от незаконосъобразността на отменено наказателно постановление, срещу
юридическото лице, в чиято структура се намира органът издал
незаконосъобразното наказателно постановление.
От изложеното следва, че ищецът и ответникът са легитимирани да бъдат страни в
производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради
което искът е допустим за разглеждане.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.203 АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е
претърпял имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
отмененото наказателно постановление. Разноските са направените от страните разходи по
водене на делото- държавни такси и разходи за производството. Разноските за
правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един
адвокат. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се отразява в
договора за правна помощ, а самият договор се прилага по делото. От приложеното НАХД№278/2013г. по описа на ДРС се
установява, че до постановяване на решение № 141 от 13.11.2013г. не е
представян договор за правна защита и съдействие, нито пълномощно. Ищецът сам
се е явил в о.с.з проведено на 17.09.2013г. След приключване на производството
пред районния съд и постановяване на решение, след съобщаването му на
жалбоподателя на 22.11.2013г., с молба от 13.12.2013г. /л.18/ до ДРС е
представено доказателство за представителна власт по НАХД №278/2013г., което
вече е приключило с решение. Касационната жалба от Директора на Дирекция
Автомобилна инспекция против решение №141/13.11.2013г. по НАХД №278/2013г. на
ДРС е връчена на В. лично на 14.12.2013г. От приложеното по делото КНАХД
№93/2014г. по описа на Административен съд-Варна се установява, че не е представян
приложения с исковата молба договор за правна защита и съдействие, а единствено пълномощно, поради което и
претендираната имуществена вреда в общ размер от 500 /петстотин/ лева,
съставляваща заплатено възнаграждение за процесуално представителство по НАХД
№278/2013г. по описа на ДРС и КНАХД №93/2014г. по описа на Административен
съд-Варна, е недоказана. Договор за правна защита и съдействие, дори и да е
съставен на 03.01.2014г. е несвоевременно представен, и приложен с исковата
молба ведно с разписка за целите на настоящото производство. За да се присъдят
претендирани разноски, то освен да се ангажират доказателства за действително
направени такива, следва да са приложени по делото, по което се претендира, че
са сторени, какъвто не е настоящия случай. В настоящото производство не се
ангажираха доказателства за наличие на причинна връзка между отмененото
незаконосъобразно наказателно постановление и настъпилия имуществен вредоносен
резултат.
Относно претенцията за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди
са нематериални блага като накърнен обществен престиж, пропусната
възможност за професионална реализация, страдания, незачитане на човешко
достойнство и др. Неимуществените вреди подлежат на доказване и не се
предполагат. Те трябва да бъдат установени с конкретни доказателства
по делото, а не с общи твърдения, тъй като за всеки човек те са индивидуално
определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност. Неимуществените
вреди по общото правило се определят от съда по справедливост, но това не
освобождава ищеца от събиране и представяне на всички доказателства,
за да установи, че е претърпял такива вреди.
На първо място съдът констатира противоречие между
констатациите на вещото лице, уточненията дадени в съдебно заседание и извода,
че описаното психично разстройство - Разстройство в адаптацията е в резултат на съставения
АУАН на 29.03.2013г., довело и до психотравменото преживяване на наказателното постановление,
което нарушило психичният баланс на личността на ищеца. В тази връзка съдът
съобрази, че ищецът е професионален водач на ППС, със завишени, както
нормативни, така и обществени изисквания към професията, която упражнява.
Твърденията, че издаденото НП е довело
като краен резултат до преустановяване управлението на МПС са недоказани и
противоречат на останалите събрани по делото доказателства. В. към 01.04.2013г.
не е имал карта за квалификация, притежава от 2012г. до м.март 2019г.
удостоверение за психологическа годност, упражнява професия като шофьор през
целия период и до настоящия момент. Отмененото НП съдът не установява да е в
пряка причинно следствена връзка с описаните в исковата молба сърцебиене, безсъние
и повишено кръвно налягане. Свидетелските показания сочат основно на горното
като последица от среща с контролни органи, което от своя страна не е
задължителна последица от упражняване на професия не само на шофьор, но и всяка
друга заемана длъжност изискваща спазване на нормативно определени задължения,
отчетност и респ. контрол на качеството при изпълняването й. Изискванията към
шофьорите и тези осъществяващи обществен превоз, са свързани със
съблюдаване на конкретни нормативни изисквания, които са обект на проверка от
контролни органи и не се отличават от обичайните за всеки един водач на МПС. Упражняването на шофьорска професия предполага освен
отлични качества на шофьор, така и умения, преминаване на обучение,
квалификация и познаване на нормативните изисквания за заемане на длъжността и
др.
По делото липсват ангажирани доказателства от
ищеца за извършено посещение при лекар, медицински картон, предписани
медикаменти, изследвания за периода от съставяне на АУАН до влизане в силата на
решението, с което е отменено НП. Сочените
успокоителни на билкова основа, които ищецът твърди, че си е предписал и
е пиел редовно, нито са посочени с наименование, нито е възможно да се установи
тяхното действие върху неговото общото състояние, какви са били показанията на
тези билкови лекарства и техните противопоказания и като как повлияват
върху преживяванията - настроение и емоции, кръвно налягане, сърдечен ритъм,
сън и др.
За да е изпълнен и
последният елемент от състава на отговорността на държавата, е необходимо
наличието на причинна връзка между незаконосъобразното властническо
волеизявление, и настъпилите неимуществени вреди, т.е. вредните последици
да са неизбежно следствие от незаконосъобразното НП.
По отношение на претендираните неимуществени вреди в
размер на 1000 лева съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от отмененото наказателно постановление и исковата
претенция е изцяло недоказана.
Отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ не
се презумира от закона, а е в тежест на ищеца да установи кумулативно
изискуемите предпоставки за възникването й. При липса на някой от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по посочения ред. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдебната практика определя
пряката последица като директно въздействие върху правната сфера на увредения,
т.е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния
административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха
действали съобразно закона. Затова под „преки вреди” се разбират само тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат, които са адекватно следствие от увреждането-издаването на порочен
акт. Понятието „вреда” е утвърдено в науката и съдебната практика. Тя представлява
накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага и
се състои в претърпяна загуба или пропусната полза. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ,
границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съдът намира, че по делото не се
доказа да са произлезли твърдените неблагоприятни последици или вреди за ищеца,
които да са пряка последица от издаденото НП.
Описаните оплаквания не могат да се обвържат с издаденото НП. От
заключението на СПЕ и показанията на разпитания по делото свидетел, не се
установяват факти, които да се кредитират като такива водещи до настъпване на
негативни за физическото и психическото състояние на
ищеца последици. За посочените като причинени притеснение,
сърцебиене, безсъние, повишено кръвно, от датата на съставяне на АУАН до
отмяната на НП не са ангажирани
писмени доказателства, от които да се установява, че са се породили,
респ. обострили в този период от време и да са повод
за обезвреда. Показанията на
свидетеля и заключението на експерта не спомагат и не свидетелстват за
физическо и психическо състояние на ищеца с такъв интензитет, което
да доведе до обезвреда. Свидетелските показания не доказват негативни
преживявания, които да се разгледат било като преки или непосредствени вреди
обуславящи обезвреда по реда на ЗОДОВ. Доколкото гласните доказателства са
допустими главно за установяване размера неимуществените вреди, то настоящия
състав приема, че по делото не са налице доказателства, както за причинени
неимуществените вреди, така и за техния размер. Размерът на определената с НП
санкция и сочените състояния на ищеца в резултат на невъзможност за заплащането
й са свързани с изпълнението на влезли в сила НП, за които са предвидени в
закона способи за събирането им от задължените лица, които не включват оставяне
на длъжника без доходи. Твърдението за породеният страх от явяване „на съд”,
„пред съдия” в съдебно заседание не е подкрепено с доказателства и сочат на
евентуална неоправдана липса на доверие, и не е самостоятелна причина за
обезвреда по реда на ЗОДОВ. Дори да се приеме, че ищецът е имал притеснения, че
ще види актосъставителите или, че ще бъде спрян за проверка от контролни органи
на ИА „АА” и/или КАТ, респ., че ще му бъде наложено административно наказание в
определен размер, то тези притеснения не са извън обичайните характерни
евентуално за начинаещ управляващ лек автомобил и подобни твърдения са в разрез
на общо възприетите правила за спазване на закона.
Въз
основа на изложеното, настоящия състав намира, че липсват доказателства, от
които да се направи заключението, че ищецът действително е претърпял определени
неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с отмененото НП.
Предвид
гореизложеното исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди,
настъпили в резултат на отменено НП следва да се отхвърли изцяло като
неоснователна и недоказана.
При този изход на
спора на отхвърляне подлежи и аксесорния иск за присъждане на
лихви.
С оглед изхода на спора и направеното от пълномощника
на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
съобрази следното: В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални
разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, законодателят не е
предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове,
на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв
или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Липсата
на изрична норма по този въпрос, не е празнота, която следва да се запълни по
аналогия на закона, чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК.
Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ за едната страна по спора-ищеца. В ЗОДОВ не е предвидено
изрично възстановяването на разхода за ползваната от ответника по иска
адвокатска услуга по делото или заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
негова полза. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че при
отхвърляне на иск по ЗОДОВ, ищецът не дължи възстановяване на разхода на
ответника за юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално
представителство от юрисконсулт.
Водим от горното, настоящия състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба на Г.А.В.,***,
чрез адв. Б. против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с правно основание
чл.1 ал.1 ЗОДОВ, с искане за присъждане на сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство по НАХД № 278/2013 г. по описа на Районен съд – гр.
***, ведно с мораторна лихва: 67,63 лв., считано от 04.03.2013 г. /влизане на
решението в законна сила/ - 24.10.2018 г. /до предявяване на исковата претенция
в съда/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане и сумата от 1000 лева, ведно
с мораторна лихва: 135,27 лева, считано от 04.03.2013 г. /влизане в сила на
решението в законна сила/ - 24.10.2018 г. /до предявяване на исковата претенция
в съда/, ведно със законната лихва, върху главницата от датата на предявяване
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: