РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. К., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510101471 по описа за 2021 година
Гражданско дело №1471/2021 г. по описа на Районен съд К., е образувано по
предявен иск от Ф.А.Л.., П.А.С.., Е.А.С.., А.А.С.. и С.А.С.., против “*****”
ЕООД, с адрес на управление с. Д., общ. К., ул. “*****” ***, ЕИК ******,
управлявано и представлявано от Н.З.Я., с правно основание чл. 200 от
Кодекса на труда, с цена на всеки един от субективно съединените искове –
100 000 лева, предявени като частични от 120 000 лева всеки един.
Процесуалният представител на ищците твърди, че между А. С. Л. и „*****“
ЕООД бил сключен Трудов договор № ***/****г., по силата на който той
изпълнявал длъжността резач горски дървен материал. Към договора били
подписани Допълнително споразумение №***/02.12.2017г., Допълнително
споразумение №***/01.01.2018г. и Допълнително споразумение №***/
01.01.2019г. Сочи, че на ******г., около 12:00 часа, А. Л. се намирал на
територията на горски масив, находящ се в близост до с. Г.Ч., където в
изпълнение на трудовите си задължения последният режел дървета с помощта
на моторен трион Щил Ем ЕС 441. С него били Ц.К.Ц.. и Е.Р.. При рязане на
клоните на дърво, един от тях падайки, изменил посоката си и ударил в
главата А. Л.. Вследствие на удара работникът получил тежка черепно-
мозъчна травма и починал. Горепосочената злополука била обявена за
трудова съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, с влязло в сила Разпореждане №
***/******г., издадено от ТП на НОИ - С.*. Твърди, че на починалия А. Л. не
били провеждани инструктажи по безопасност и здраве при работа. Не бил
провеждан и инструктаж за работа с моторен трион Щил Ем ЕС 441. Твърди,
че работодателят допуснал редица нарушения на ЗЗБУТ, като не оценил
рисковете за безопасността на здравето на работещите служители, не посочил
безопасно място за работа с предоставения на А. Л. моторен трион, не
осигурил безопасни условия на работа с него, като по този начин не създал
здравословни и безопасни условия на труд. В тази връзка, следвало да бъде
1
отчетено, че задължение на работодателя било да създаде безопасна и
здравословна среда за работа, да обезопасява работния периметър и да
осигури здравословни и безопасни условия на труд за работниците си.
Следвало да бъдат осигурени и обезопасителни съоръжения, предпазни
сигнални ленти, предпазна екипировка, което в деня на злополуката не било
сторено. Твърди, че това не бил изолиран случай, а било практика на
работодателя „*****“ ЕООД да не обезопасява работния периметър и
обектите, които стопанисвал и да не създава здравословни и безопасни
условия на труд за работниците си. За това говорел и фактът, че в момента на
злополуката работило и лице, което дори нямало трудов договор - Е.Ю.Р..
Сочи, че ищците - Ф.А.Л.., Е.А.С.., А.А.С.., П.А.С.. и С.А.С.., били съответно
съпруга и деца на починалия А. Л.. Преди настъпването на трудовата
злополука А. Л. бил на ***** възраст - здрав, жизнен и работоспособен мъж.
Той произхождал от добро семейство, бил работлив, отговорен родител и
всеотдаен съпруг, грижещ се за прехраната на близките си. Между починалия
и всеки един от ищците имало изградена изключително силна емоционална
връзка, изразяваща се в силно чувство на обич, уважение, подкрепа и
всеотдайност. Съпрузите се грижили, както взаимно един за друг, така и за
децата си. Ищците разчитали на помощта на своя родител и съпруг в
ежедневието си, тъй като той бил главата на семейството. Със смъртта на
своя близък, ищците загубили моралната, физическа и финансова подкрепа,
на която разчитали, загубили стожера на своето семейство. Сочи, че
вследствие на трудовата злополука психическото състояние на ищците се
влошило. Получили нарушения на съня, понижено настроение, тревожност и
постоянно се връщали към спомена за миговете им с починалия.
Претърпяната загуба на съпруга й вследствие на процесната трудова
злополука, повлияла негативно на здравословното състояние на Ф.А.Л.., то
силно се влошило. Загубата на най-близкия й човек, нейния спътник в
живота, човекът, който се грижил за нея, приятел, събеседник била трайна и
необратима. Освен, че осигурявал морална подкрепа на ищцата, той й
помагал в домакинските задължения. Починалият обезпечавал финансовите
нужди на семейството. Сега ищцата се страхувала, че не можела да се справя
сама без неотменимата помощ на починалия й съпруг. Ищцата през целия си
живот живеела с починалия. Съжалявала, че не може да повлияе на
ситуацията и се чувствала безпомощна. Започнала да се самообвинява.
Твърди, че в качеството му на баща, А. Л. бил всичко за децата си, най-скъпия
и близък човек за тях. Той, заедно със съпругата си ги отгледал, издържал ги,
обучавал ги и бил стожер в целия им живот. Той помагал на децата, когато
били малки да се подготвят за училище, водел ги на летни лагери, на разходки
в гората. Смъртта на А. С. Л. се отразила тежко на дъщеря му Е.А.С...
Вследствие на смъртта на баща си, ищцата се чувствала тъжна и сломена,
станала мълчалива. Тя била депресирана, не можела да спи и не искала да
излиза от вкъщи. Ищцата през целия си живот живеела с баща си, била
отглеждана от него. Споделяла, че не знаела какво ще прави и че не знаела
кой ще бъде пътеводна светлина в живота й. Мисълта, че повече никога
нямало да види баща си я измъчвала постоянно и тя не можела да се радва на
живота както преди. Причинената вследствие на процесната трудова
злополука смърт на А. С. се отразила негативно и на психическото състояние
на дъщеря му А.А.С... Същата преживявала изключително тежко
невъзвратимата загуба на баща си. Тя се нагърбвала с всички отговорности и
се опитвала да помага на майка си, сестрите и брат си. Чувствала огромна
2
липса. Споделяла, че била изключително нещастна и че усещала празнота,
която никога нямало да бъде запълнена. Оплаквала се, че не можела да спи,
постоянно мислела за неочакваната загуба и била във влошено психическо
състояние. Сочи, че тежко се отразила загубата на баща й и на третата дъщеря
на починалия - П.А.С... При научаване на тъжната вест тя изпаднала в
състояние на шок, след което загубила настроение за дълъг период от време.
Близо година тя не изпитвала никакво удоволствие от живота. Отначало
трудно се справяла с работата си, била разсеяна, чувствала умора и
дискомфорт от нощното безсъние. Стресът, който изпитала от смъртта на
баща си довел до силен страх, ужас и паника. Ищцата се оплаквала от
сърцебиене, задух, треперене на крайниците и други. Тежка мъка и страдания
вследствие на смъртта на баща си преживявал и С.А.С.. - син на А. С.. Той
трябвало да заеме тежката роля на глава на семейството и то в момент, в
който той сам имал нужда от опора. Налагало се да се грижи за майка си и
сестрите си. Ищецът нямало да има силна мъжка фигура за пример, която да
му показва как да се справя с трудностите, които му поднася живота. Той и до
днес живеел в бащината къща. Споделял, че повече никога нямало да има
баща и че не знаел какво да прави, защото бил само на 32 години и живота
тепърва му предстои, а вече нямало от кого да потърси съвет. Предвид
гореизложеното, на основание чл. 200 КТ, за Ф.А.Л.., Е.А.С.., А.А.С.., П.А.С..
и С.А.С.., бил налице правен интерес да претендират по съдебен ред
изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
вследствие на смъртта на А. С. Л., причинена в резултат на претърпяна
трудова злополука, настъпила на ****** г., на територията на горски масив,
находящ се в близост до с. Г.Ч., в размер на по 100 000 лв. за всеки един от
тях, пряко от работодателя на техния близък - ,,*****“ ЕООД, като всеки иск
бил предявен като частичен от 120 000 лв. Моли да осъди ответника „*****“
ЕООД да плати на ищците претендираните от тях суми, ведно с лихва за
забава от деня на злополуката до окончателното плащане на задължението. С
допълнително писмено становище (л. 127 – л.132 от делото) прави
възражения за нищожност или евентуално за унищожаемост на представената
по делото от ответника Спогодба от *******г., сключена между страните по
спора.
Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Сочи, че било вярно, че
с Разпореждане №***/****** г. по описа на ТП на НОИ - гр. С.* инцидентът
бил признат за трудова злополука. В хода на извършената проверка било
установено, че пострадалият въпреки наличието на лични предпазни средства
и дългогодишния си опит като дървосекач, нарушил правилата относно
извършването на сечта, не е поставил предпазната си каска и последвалият от
дървото удар по главата му бил фатален за неговия живот. Твърди, че след
настъпилата смърт, работодателят в знак на уважение към починалия и
неговите близки, поел изцяло разходите по погребението и заплатил същите
на траурната агенция. В последствие, в началото на 2020 г. организирал среща
с всички наследници на починалия и поискал доброволно да се уреди въпроса
с отговорността му за настъпилата злополука и дължимите във връзка с нея
обезщетения. След като наследниците - ищци в настоящото съдебно дело, се
запознали с фактите по административното производство, проведено за
установяване характера на злополуката и наказателното производство,
образувано за установяване на евентуално престъпление, същите се съгласили
3
на извънсъдебно споразумение с работодателя. Твърди, че всеки един от
наследниците подписал сключената с него спогодба и получил от
работодателя сума в размер на 2000,00 лева в брой на *******г. Сочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 365 от ЗЗД с договора за спогодба страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като
си правят взаимни отстъпки. Посочва съдебна практика в подкрепа на
становището си, че материалното право на обезщетение на ищците е погасено
с подписването от тяхна страна на договор за спогодба и с изплащането от
страна на работодателя на договореното обезщетение. Оспорва твърдението
на ищците, че на починалия А. Л. не са провеждани инструктажи по
безопасност и здраве при работа. Работодателят стриктно бил спазвал всички
разпоредби на ЗЗБУТ и създал необходимите условия за безопасна работа.
Оспорва твърдението, че между починалия и всеки един от ищците е имало
силна емоционална връзка и привързаност. Твърди, че единствената причина
за настъпване на смъртта била проявена небрежност от страна на починалото
лице - неспазване на технологичния процес за рязане на дърва на корен и
неизползване на предоставено лично предпазно средство - защитна каска.
Претендира разноски в производството.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от: Трудов договор № ***/****г., Допълнително споразумение
№***/02.12.2017г., Допълнително споразумение №***/ 01.01.2018г. и
Допълнително споразумение №***/01.01.2019г. наследодателят на ищците А.
С. Л. е работил по трудов договор в ответното дружество „*****“ ЕООД, като
е заемал длъжността „резач горски дървен материал“ с основно месечно
възнаграждение 560,00 лева.
От представената декларация за трудова злополука вх. №***/14.11.2019г. и
Разпореждане № ***/****** г., издадено от ТП на НОИ - С.* се установява,
че на ******г., в 12,00 часа, в землището на село Г.Ч., при рязане на клон,
който променя посоката си, настъпва удар по главата на А. Л., който му
причинява черепно – мозъчна травма, в следствие на което настъпва смърт.
Злополуката е приета от административния орган НОИ за трудова такава, по
чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила на
24.12.2019г.
От препис-извлечение от акт за смърт се установява, че А. Л. е починал на
******г., в 12,00 часа, село Г.Ч..
От Удостоверение за граждански брак от ******г. е видно, че А. Л. е бил
женен за Ф.А.Л.., а от Удостоверение за наследници изх. №*****г. се
установява, че ищците по делото са законни наследници на починалия.
От Спогодба с дата *******г., сключена между ищците по делото и ответника
„*****“ ЕООД, представена в оригинал по искане на ищцовата страна е
видно, че двете страните са се споразумели работодателят, в изпълнение на
задължението си по чл. 200 от Кодекса на труда да изплати на всеки един от
ищците сумата 2000,00 лева. Според текста на спогодбата тази сума е
определена по взаимно съгласие на страните и ги удовлетворява напълно.
Страните по спора са се договорили с тази спогодба, че уреждат напълно
отношенията си, свързани с отговорността на работодателя към наследниците
на работника А. Л., нямат и няма да имат за в бъдеще претенции към него за
дължими суми по реда на чл. 200 КТ във връзка със злополуката. В хода на
процеса ищците направиха оспорване на истинността на това писмено
доказателство, за което беше открито производство по реда на чл. 193 ГПК.
4
Чрез извършена съдебно – почеркова експертиза, приета като доказателство
по делото, се установи по безспорен и категоричен начин, че всеки един от
ищците е написал както собственото, бащиното и фамилното си име, така и
лично е изписал с цифри сумата, която е получил от работодателя. С оглед
така приетото писмено доказателство съдът признава, че оспорването не е
доказано от ищците, че този документ не е неистински и че същият поражда
целените със създаването му правни последици.
От Справки на ТД на НАП за актуалното състояние на действащите трудови
договори за ищците се установява, че: А.А.С.. е сключила трудов договор с
„********“ ООД на 13.07.2020г., С.А.С.. е имал сключен трудов договор с
„****“ ЕООД за периода 09.12.2019г. – 01.08.2020г., Ф.А.Л.. е била в
трудовоправно отношение с „**********“ ООД от: 16.03.2018г. до
02.01.2020г., от 05.05.2020г. до 23.11.2020г. и от 26.02.2021г. до 01.12.2021г.
и Е.А.С.. е имала сключен трудов договор с „******“ АД от 26.04.2017г.
От приетите по делото писма, издадени от НОИ се установява, че за П.А.С..
за периода от 01.01.2020г. до 01.05.2021г. няма данни за сключени трудови
договори, Ф.А. Л. получава пенсия за инвалидност в размер на 225 лева
месечно, а останалите трима ищци не получават парични обезщетения за
безработица и временна неработоспособност.
От протокол за извършена проверка изх. №****** на Дирекция „Инспекция
по труда“ се установява, че при извършена проверка на „*****“ ЕООД на
******г. на обект: сечище в землището на с. Г.Ч. са констатирани седем на
брой нарушения на ЗЗБУТ и наредбите по прилагането му, за които са дадени
предписания. Няма данни да са наложени адм. наказания на работодателя.
От писмо рег. №1********.2021г. на МВР се установява, че на ******г. са
регистрирани две повиквания – едното от лицето Е. Р. и другото от
неизвестен подател.
От представените от ищците декларации за семейно и материално положение
и имотно състояние за периода 01.10.2019г. – 01.02.2020г. е видно, че Е.С. е
получила доход от 4 608,47 лева, А.А.С.. е получила доход от 6 422,50 лева,
П.А.С.. е получила доход от 834,42 лева, С.А.С.. е получил доход от 3 875,36
лева и Ф.А.Л.. е получила доход от 1 821,31 лева.
От приетите по делото две заключения на съдебно – почерковата експертиза,
които съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани се установява,
че всички ръкописни текстове – имена и цифри в оспорената спогодба от
*******г. са изпълнени от лицата, чиито имена са посочени в текста, както и
че положените от тях подписи са автентични.
Приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза,
изготвено от вещото лице Р.В., неоспорено от страните, което съдът
възприема изцяло, възпроизвежда разговорите, проведени на спешния
телефон 112 в деня на злополуката и потвърждава, че според очевидеца Е.Р.
смъртта на А. Л. е настъпила в следствие на удар от паднал клон.
По делото беше разпитан свидетелят Ф.З.А., който живее на семейни начала с
ищцата Е.А.С... Същият установи, че непосредствено след злополуката е
отишъл на място и е видял наклонено дърво на 15 метра от трупа на А. С..
Според него смъртта на А. се е отразила много зле на ищците, тъй като са
били „много близки и дружни“. Ф. изпаднала в окаяно положение и не била
на себе си. Разчитала за всичко на А., който се грижил за цялото семейство и
го издържал. Животът на Е. рязко се променил – отчаяла се от загубата на
баща си. Наложило се да ходят по доктори, не спяла, вдигала кръвно, била
депресирана. С. също преживял тежко загубата и се наложило той да стане
5
глава на семейството. Според свидетеля всички от семейството страдали и
постоянно почитали паметта на починалия. От показанията на свидетеля се
установява, че той е вдигнал починалия от земята, който в момента на
инцидента не е имал каска. Твърди, че разходите по погребението ги е поел
С.. Знае, че управителят на ответното дружество – Н.Я. е искал да помогне за
погребението, но не може да каже, какво точно се е случило. Според
свидетеля наследниците са били извикани в ответното дружество и са
получили всеки от тях по 2000 лева, като той също отишъл, но не бил
допуснат да влезе с тях. Знае, че Е. била подписала някакъв документ, но
твърди, че тя не знаела, какво точно е подписала. Заявява, че знае, че
управителят на ответното дружество обещал на наследниците да им даде още
пари.
Разпитаният по делото свидетел Я.И.М., който е съпруг на А.С. твърди, че е
бил със съпругата си на мястото на инцидента. Всички от семейството били
там, плачели, били неадекватни и за всички било много тежко. Като
семейство били задружни и загубата на А. им се е отразила зле. Разчитали на
него и на подкрепата му както морално, така и финансово. А. трудно приела
смъртта на баща си и в началото отказвала всякаква храна и вода, била
неадекватна, не спяла, като това състояние продължило месеци. С. също го
приел трудно, но намерил сили да се погрижи за погребението и сестрите си.
Според свидетеля семейството почита паметта на починалия непрекъснато.
Знае, че работодателят на А. се е обадил на наследниците му и ги е събрал.
Искал да подпомогне семейството финансово. Дал някаква сума на всички
наследници и казал, че в края на годината, като има печалба предприятието –
пак ще им плати. Собственикът на фирмата им дал да подпишат документ,
който после издърпал. Според него жена му не получила екземпляр от този
документ.
По делото беше разпитан свидетелят Ц.К.Ц.., колега на починалия А., с който
са работили в една бригада. Същият казва, че с А. обучавали заедно едно
момче – Е.х. На ******т. по обяд чул някой да вика, той взел да бяга и видял
на земята легнал човек. Хвърлил резачката и видял, че падналият е А..
Потърсили помощ с Е.х и се обадили на началниците. Починалият бил по
гръб като го видял, но после разбрал, че първоначално А. е паднал на една
страна, а Е.х го е обърнал. После дошли полицаите и лекари. Когато
свидетелят е отишъл до починалия, резачката не е работила и била отстрани.
Е.х не бил работник, само се учел и им помагал. Свидетелят твърди, че А.
работил като дървосекач 28-29 години общо и бил голям майстор.
Работодателят им бил дал каски, но те били „калпазани“, не ги носели. Не
знае, къде е била каската на А. – дали на пътя, дали в трактора, но не е видял
да има каска на мястото на злополуката.
От приетото по делото заключение на комплексната съдебна експертиза,
което съдът възприема като добросъвестно, компетентно и обосновано, се
установява че вещите лица са се запознали с материалите, събрани в
досъдебното и в административното производство и са проучили
документите за извършената сеч, находящи се ДГС К.. Установили, че А. Л. е
извършвал принудителна сеч на всички дървета на определена площ, които
били изсъхнали след пожар. Дърводобивния процес бил лесен, тъй като
теренът бил равнинен, отсичали се всички дървета и секачът лесно се
отдалечавал от опасната зона, като извозът на дървения материал, добит при
сечта, бил механизиран. Според вещото лице А. Л. е отсякъл дърво, което се е
закачило в правостоящо дърво. Трябвало е това дърво да се изтегли с
6
помощта на трактора и да се свали на земята, но вместо това А. Л. е отрязал
правостоящото дърво, на което е било закачено отсеченото дърво. В
следствие на товара двете дървета са паднали и са пречупили орехово дърво.
Отчупен клон от това орехово дърво е паднал върху главата на Л. и е
причинил смъртта му. Вещото лице посочва, че с описаните по-горе действия
починалият Л. е нарушил нормативните правила за здравословни и безопасни
условия на труд в горските територии, утвърден със Заповед №РД-09-
357/08.0.2019г. на Министъра на земеделието и горите. Заключението на
вещото лице е, че неспазването на тези правила от страна на Л. и неносенето
на защитна предпазна каска от него е грубо нарушение. Падането на две
отсечени дървета било неконтролируемо и починалият не е могъл да се
оттегли на безопасно място. Според вещото лице, ако правилата за
извършване на сеч бяха спазени от пострадалия дървосекач, до инцидент не
би се стигнало.
Вещите лица не могат да дадат категоричен отговор на въпроса, какви биха
били конкретните поражения върху тялото на пострадалия, ако е носел
предпазна каска поради липсата на достатъчно информация, но твърдят, че
тези поражения във всички случаи биха били по-леки. Разпитан в съд.
заседание експертът П. твърди, че при извършването на сеч остават белези, по
които може да се съди, дали едно и също лице е извършвало сеч. Според
експерта двете дървета, които са паднали, са отсечени от едно и също лице и
според него това безспорно е пострадалият.
От приетото по делото писмо изх. №***** от 12.01.2022г. на НОИ се
установява, че за лицето Е.Ю.Р. няма данни в системата на НОИ за сключени
трудови договори към ******г.
Предявените от ищците субективно съединени искове са с правно основание
чл. 200 КТ, съгласно който за вреди от трудова злополука, които са
причинили смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им.
Предмет на делото са искове за заплащане на обезщетение по чл. 200 КТ за
претърпени от ищците Ф.А.Л.., П.А.С.., Е.А.С.., А.А.С.. и С.А.С..
неимуществени вреди – физически болки и психически страдания, вследствие
на смъртта на техния наследодател А. С. Л., причинена в резултат на
претърпяна трудова злополука, настъпила на ****** г., на територията на
горски масив, находящ се в близост до с. Г.Ч. в размер на по 100 000 лв. за
всеки един от тях.
Въз основа на събраните по делото доказателства и предвид становищата на
страните съдът приема за безспорни релевантните за спора факти, че А. С. Л.
е работил в предприятието на ответника „*****“ ЕООД, с. Д., общ. К. на
трудов договор, като на ******г., при рязане на клоните на дърво, един от тях
падайки, изменил посоката си и ударил в главата А. Л.. Вследствие на удара
работникът получил тежка черепно-мозъчна травма и починал. Безспорно е
също, че съгласно Разпореждане №***/****** г. по описа на ТП на НОИ - гр.
С.* претърпяната злополука от А. С. Л., е трудова злополука.
Страните не спорят и относно факта, че ищците са законни наследници на
починалия работник и като такива имат право на иск по чл. 200 КТ.
Както се посочи по-горе, установи се че представената по делото спогодба от
*******г. не е неистински документ, тъй като е подписана от лицата,
посочени в нея, а именно: ищците Ф.А.Л.., П.А.С.., Е.А.С.., А.А.С.. и С.А.С..
7
и управителя на ответното дружество Н.З.Я.. Видно от текста на спогодбата,
страните, които са я подписали, са постигнали съгласие работодателят
“*****” ЕООД, с. Д., на основание задължението си по чл. 200 и следващите
от Кодекса на труда, да заплати в деня на подписване на споразумението, на
всеки един от наследниците, сума в размер на 2000,00 лева. Наследниците на
починалия са заявили, че всеки един от тях е получил в брой сума в размер на
2000,00 лева от “*****” ЕООД, с. Д. и приемат за изпълнено към всеки един
от тях задължението на работодателя по чл. 200 и следващите от Кодекса на
труда. Страните са заявили, че така получената сума е определена като размер
по взаимно съгласие, постигнато между всеки един от наследниците и
“*****” ЕООД, с. Д. и удовлетворява напълно всички страни, подписали
спогодбата. Ищците и ответника са се договорили, че с подписване на
спогодбата уреждат напълно отношенията си, свързани с отговорността на
работодателя към наследниците на работника А. С. Л., ЕГН **********,
починал на ******г., нямат и няма да имат за в бъдеще претенции към
„*****“ ЕООД или към което и да е друго лице за дължими суми по реда на
чл. 200 и следващите от Кодекса на труда във връзка със злополуката на А. С.
Л., станала на ******г.
Така представената спогодба е договор по чл. 365 ЗЗД и както всеки друг
договор има силата на закон между страните и обвързва както тях, така и
съда. Съгласно трайно установената практика на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 ГПК при наличието на валидно извънсъдебно споразумение
пострадалият при трудова злополука работник не може да претендира чрез
иск с правно основание чл. 200 КТ присъждане на обезщетения за
имуществени и/или неимуществени вреди, които са предмет на
споразумението. Споразумението, постигнато между пострадалия при
трудова злополука и работодателя, отговорен по чл. 200 КТ, обвързва
страните и не може да бъде изключено от института на доброволното
уреждане на спорове между тях по аргументи, че правоотношението е
трудово или че естеството на правата и задълженията при отговорността по
чл. 200 КТ не позволява договаряне; че е неприложим принципа за „по-
благоприятното положение на работника“ при договаряне с работодателя, но
от решаващо значение е принципната забрана за предварителен отказ от
права; че в предмета на споразумението е недопустимо да се включва или да
се извлича по тълкувателен път отказ от обезщетение от страна на
правоимащия за онези вреди, които ще настъпят и ще бъдат надлежно
констатирани впоследствие във връзка с увреждането; че решаващо за обема
задължения на работодателя не е заместването на доходите, от които
работникът има нужда, а изискването за обезщетение за всички вредни
последици от трудовата злополука в рамките на имуществената отговорност
при непозволено увреждане, но страните могат да постигнат обвързваща
уговорка по отношение размера на обезщетенията и вида им, като при всеки
конкретен случай подлежи на изясняване, кои вреди са в обема на
уговореното обезщетение, които по правило са настъпилите и проявили се
преди сключването на споразумението или предвидените за срока на неговото
действие, но не и тези, които не са могли да бъдат предвидени, съобразени и
уговаряни като предмет на спогодбата. Изложеното е приложимо и за
отговорността на работодателя спрямо наследниците на починал негов
работник.
Удовлетворението и изявлението на увреденото лице, че счита полученото
обезщетение за отговарящо на размера на получените от него неимуществени
8
и имуществени вреди, следва да се приеме за погасяващо правото му да търси
алтернативната престация. Увреденото лице като страна по спогодбата е
обвързано от даденото от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено
напълно с изплащане на уговорения размер в споразумението обезщетение.
Ако споразумението е валидно, както и ако е заявено, че обезщетението
репарира всички вреди от увреждането и е изплатено, пострадалият няма
право да търси обезщетение. Когато е постигнато споразумение, от значение
е обективираната воля на пострадалия относно размера на обезщетението,
вредите, които са обезщетени, както и реалното плащане на паричната сума.
В този смисъл: Решение № 158 от 1.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2569/2019 г.,
II т. о., ТК; Решение № 60156 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3156/2020 г.,
III г. о., ГК и други.
С оглед горепосоченото съдът счита, че материалното право на ищците е
погасено с подписването от тяхна страна на договора за спогодба, приет по
делото като писмено доказателство, ако същият е валиден и не е прекратен
или развален. Това налага разглеждането на направените от страна на ищците
възражения за нищожност или евентуално – за унищожаемост на
анализираната по – горе спогодба.
Съдът приема за неоснователно твърдението на ищците, че сключената между
страните по спора спогодба е нищожна поради нарушаване на добрите нрави
или поради противоречие със закона, тъй като с подписването й пострадалите
лица и работодателят не са пристъпили морални норми, нито пък са
нарушили законови разпоредби. Както се посочи по-горе, увреденото лице
като страна по спогодбата е обвързано от даденото от него извънсъдебно
съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащане на уговорения в
споразумението размер на обезщетението. Този размер, видно от текста на
спогодбата, е определен по взаимно съгласие, постигнато между работодателя
и всеки един от наследниците и не е предварително посочен в текста на
документа, а е изписан саморъчно от всяко едно от правоимащите лица, както
установи експертът – графолог. В случая не може да се говори за
еквивалентност на престациите, тъй като липсва предмет, на който може да
бъде определена пазарната цена. След като размерът на дължимото
обезщетение се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, то по същия начин следва да се определи и от страните, които са
подписали спогодбата. В този смисъл съдът счита, че ******та на договаряне
не е нарушена, поради което спогодбата не е сключена нито в противоречие
на добрите нрави, нито в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД,
както твърдят ищците.
Съдът извършвайки анализ на спогодбата счита, че не е на лице и другото
твърдяно основание за нищожност, а именно противоречие със закона поради
това, че в спогодбата съществувала клауза за предварителен отказ от
процесуални права. Съдът приема, че текстът на спогодбата напълно
съответства на разпоредбата на чл. 365 ЗЗД, съгласно която с договора за
спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един
възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. В случая с подписване на
процесната спогодба страните избягват един възможен бъдещ спор и
поведението им по никакъв начин не в противоречие със закона, а тъкмо
обратното – съобразно него. Изявлението, че страните уреждат напълно
отношенията си, свързани с отговорността на работодателя към наследниците
на починалото лице, нямат и няма да имат претенции в тази връзка, не
представлява предварителен отказ от права, тъй като към момента на
9
подписване на спогодбата тези права вече са били възникнали с настъпването
на трудовата злополука, били са установени като основание по безспорен
начин с влязлото на 24.12.2019г. в сила Разпореждане № ***/****** г.,
издадено от ТП на НОИ - С.* и страните сами са определили размера на
удовлетворяващото ги обезщетение за всички вреди, установени в
разпоредбата на чл. 200 КТ.
По изложените вече съображения за начина на определяне на дължимото
обезщетение и за ненарушаване ******та на договаряне съдът счита, че
процесната спогодба не е нищожна поради заобикаляне на закона и
подписвайки спогодбата работодателят не е ограничил размера на
отговорността си до размер, който би могъл да бъде приравнен на пълно
изключване на отговорността му. По делото не се твърди и не се установи
друга преследвана от ответника цел, която да е различна от явно изразената
му воля за спогодба и която да противоречи на закона.
Съдът не приема за основателно и възражението на ищците, че сключената
спогодба има невъзможен предмет, тъй като с нея ищците се отказвали от
бъдещо процесуално право на иск. Както се посочи по-горе, съдът счита, че с
подписването спогодбата ищците не правят отказ от бъдещи процесуални
права, а реализират вече възникнали в техния патримониум материални
права, като определят техния размер и се съгласяват да ги получат, с което
действие приемат, че отговорността на работодателя към тях ще бъде изцяло
погасена.
Неоснователно е твърдението на ищците, че процесната спогодба е
недействителна поради липса на съгласие. Както се установи посредством
експертното заключение на вещото лице К.П., страните по спогодба лично са
изписали имената си, размерът на обезщетението, което ги удовлетворява и са
положили подписите си. Твърдението, че волята на ищците, отразена в
спогодбата, била различна от действителната им воля не се установи по
делото с допустимите от закона доказателствени средства. Правната норма,
уредена в чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД обявява за нищожни привидните
договори - при персонална или обективна (абсолютна или относителна)
симулация. СимуЛ.ни са договорите, при които страните по него не са
изразили действително, а само привидно намерение (воля) за пораждане
правните последици на учреденото съглашение. Когато волята на страните по
облигационното правоотношение е насочена не към пораждане на правното
действие на съответната правна сделка, а само да се създаде привидна правна
обвързаност, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат
обвързани по различен начин от обективираното в съглашението намерение,
симулацията е относителна. Привидността на сделката в отношенията между
страните може да се разкрие чрез обратно писмо, подписано между тях, или
при наличие на начало на писмено доказателство. При установяване на
симулация, от съществено значение е намерението, мотивът с който е
сключена сделката. Този мотив не може да бъде търсен единствено в явната
сделка, защото тя се сключва, за да създаде убеждение у третите лица, че
именно тя е желана от страните. В действителност ефектът на привидната
сделка е нежелан, а зад нея стои друго намерение. Този, който се позовава на
симулацията следва да докаже и основанието за привидността, а именно –
съществуването на обратно съглашение между страните, т.е. действителното
им намерение.
В настоящия случай ищците се позовават на нищожност и доказването на
симулацията е в тяхна тежест – те трябва да я установят при условията на
10
пълно и главно доказване. Пълното разкриване и доказване на действителните
отношения между страните се извършва при наличието на начало на писмено
доказателство, чрез разпит на свидетели, както и чрез признанията на
страните. Такова доказване в процеса не беше извършено. Твърдението на
двама от свидетелите, че чули от своите близки – наследници на починалия А.
Л., че са получили финансова помощ за семействата си, а не обезщетение по
чл. 200 КТ, не е достатъчно основание за да се приеме спогодбата за симуЛ.на
и съответно – да бъде прогласена за нищожна. Текстът на същата е ясен,
недвусмислен и разбирам. Подписалите спогодбата лица са пълнолетни,
дееспособни, грамотни, владеещи български език, без физически недъзи,
пречещи им да разберат смисъла и значението на думите, употребени в
спогодбата.
Предвид всичко изложеното по-горе съдът счита, че подписаната от страните
спогодба не е нищожна.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ищците, заявени в условията
на евентуалност, че подписаната от тях спогодба била унищожаема като
сключена при крайна нужда, при явно неизгодни условия, на лице била
измама и ищците били въведени в заблуждение.
От приетите по делото писмени доказателства се установи, че ищците са били
трудоспособни лица и нито едно от тях в периода от настъпването на смъртта
на наследодателя им до сключването на спогодба не е бил лишен от доходи и
от имущество, като същите са притежавали недвижими имоти и МПС (видно
от представените по делото декларации за имуществено и имотно състояние).
Починалият А. Л. е получавал месечно трудово възнаграждение в размер на
560,00 лева, липсата на което не се е отразило съществено на материалното
положение на неговите наследници. По делото не се твърдят факти за
наличието на крайна нужда и не бяха събрани доказателства за такива.
Претърпените от ищците болки и страдания, доколкото такива се установиха
и липсата на получавания от починалия месечен доход от 560,00 лева, не се
приемат от съда като състояние на крайна нужда и не могат да обосноват
унищожаемост на спогодбата.
Съдът счита за неоснователно възражението, че подписната спогодба е
унищожаема, тъй като била явно неизгодна. Както се посочи по-горе, според
закона дължимото обезщетение се определя по справедливост, а съгласно
текста на спогодбата – страните са определили този размер по взаимно
споразумение и го считат за удовлетворяващ. Не съществува обективен
критерий, по който може да се приеме, дали изплатеното обезщетение е
изгодно или неизгодно за получилите го лица, тъй като всеки сам за себе си
дава оценка на своите лични възприятия за болката и страданието от загубата
на любим човек. Да се говори за изгода в случая е невъзможно, тъй като
предмет на спогодбата не е комерсиален договор, а уреждане на отношения за
обезщетение в следствие на злополука.
Неоснователно е възражението на ищците, че подписаната от тях спогодба
била унищожаема, тъй като те били въведени в умишлено заблуждение, че не
получават обезщетение, а помощ от по 2000,00 лева на човек. Тези твърдения
не бяха установени по делото и се опровергават както от текста на
подписаната спогодба, така и от обстоятелствата, при които това е сторено.
Както се посочи по – горе, спогодбата не съдържа подвеждащи текстове. В
нея ясно е записано, че всеки от наследниците получава дължимото му се
обезщетение по чл. 200 КТ, в следствие на смъртта на неговия наследодател.
Документът е наименован Спогодба и нито по форма, нито по съдържание
11
сочи да е друг вид документ. Наследниците на починалия са били поканени
от работодателя заедно, могли са да коментират текста и да се консултират.
Обстановката при подписването не е била напрегната или стресираща. Всеки
е имал време сам да напише сумата, която получава, да си изпише имената и
да се подпише, т.е. обратно на твърденията – ищците са имали възможност да
прочетат, разберат и попълнят спогодбата с липсващата информация.
Предвид горното съдът счита, че по делото не се доказа ищците да са били
въведени умишлено в заблуждение, поради което не е на лице основание за
унищожаемост на подписаната спогодба.
Съдът не възприема за основателен и доводът на ищците, изложен едва в
писмената защита, представена по делото, че от подписаното споразумение
между страните не ставало ясно, какъв точно е предметът на договора и че то
в никакъв случай не покривало неимуществените вреди, претърпени от
родствениците на починалия работник.
С подписаната спогодба страните по спора са се съгласили, че:
Работодателят “*****” ЕООД, с. Д., на основание задължението си по чл. 200
и следващите от Кодекса на труда, заплаща днес, в деня на подписване на
споразумението, на всеки един от наследниците, сума в размер на 2000,00
лева. Наследниците на починалия заявяват, че всеки един от тях е получил в
брой сума в размер на 2000,00 лева от “*****” ЕООД, с. Д. и приемат за
изпълнено към всеки един от тях задължението на работодателя по чл. 200 и
следващите от Кодекса на труда. Посоченият от закона текст гласи, че
работодателят носи отговорност за вреди от трудова злополука, които са
причинили смърт на работника, т.е. касае се както за имуществени, така и за
неимуществени вреди. Предмет на споразумението, подписано от страните е
целият обем от дължимото от работодателя обезщетение по чл. 200 КТ, т.е.
както имуществените, така и неимуществените вреди, претърпени от
пострадалите лица. Тъй като предмет на исковата молба са неимуществените
вреди – физически и душевни болки и страдания, претърпени от
наследниците на починалия А. Л., съдът счита, че същите са включени в
предмета на постигнатата от страните спогодба.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че споразумението,
подписано между страните е валидно, в него е заявено, че обезщетението
репарира всички вреди от увреждането и същото е изплатено, с оглед което
ищците нямат право да търсят обезщетение от ответното дружество.
Материалното право на ищците е погасено с подписването от тяхна страна на
договора за спогодба, приет по делото като писмено доказателство, поради
което съдът не следва да се произнася по възраженията на ответника за
изключване или намаляване на отговорността му поради съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия работник.
С оглед изложеното по-горе съдът счита, че предявените искове за
заплащането на обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни и
недоказани, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед изхода на спора, ищците следва да заплатят разноските, заплатени от
Бюджета на съда за приетите 3 броя експретизи, а именно: съдебно-почеркова
експретиза в размер на 850,50 лева; съдебно-почеркова експретиза в размер на
564,00 лева и съдебно-техническа експертиза в размер на 200,00 лева.
Ответникът „*****“ ЕООД е направил искане за присъждане на разноски по
делото, като е представил списък. Направените по делото разноски възлизат
на 434,50 лева и с оглед изхода от спора съдът счита, че следва да му бъдат
присъдени изцяло.
12
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Ф.А. Л., ЕГН
**********, с адрес с. С., обл. С.*, ул. „******“ *** иск с правно основание
чл. 200 КТ да бъде осъдено “*****” ЕООД, с адрес на управление с. Д., общ.
К., ул. “*****” ***, ЕИК ******, управлявано и представлявано от Н.З.Я., да
й заплати сумата 100 000 (сто хиляди лева), предявена частично от сумата 120
000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на съпруга й А. С. Л., настъпила на ******г.
в резултат на претърпяна трудова злополука, ведно с лихва за забава от деня
на злополуката до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от П.А.С.., ЕГН
**********, с адрес с. С., обл. С.*, ул. „******“ *** иск с правно основание
чл. 200 КТ да бъде осъдено “*****” ЕООД, с адрес на управление с. Д., общ.
К., ул. “*****” ***, ЕИК ******, управлявано и представлявано от Н.З.Я., да
й заплати сумата 100 000 (сто хиляди лева), предявена частично от сумата 120
000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща й А. С. Л., настъпила на ******г. в
резултат на претърпяна трудова злополука, ведно с лихва за забава от деня на
злополуката до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Е.А.С.., ЕГН
**********, с адрес с. Г.С., обл. С.*, ул. „******“ *** иск с правно основание
чл. 200 КТ да бъде осъдено “*****” ЕООД, с адрес на управление с. Д., общ.
К., ул. “*****” ***, ЕИК ******, управлявано и представлявано от Н.З.Я., да
й заплати сумата 100 000 (сто хиляди лева), предявена частично от сумата 120
000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща й А. С. Л., настъпила на ******г. в
резултат на претърпяна трудова злополука, ведно с лихва за забава от деня на
злополуката до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от А.А.С.., ЕГН
**********, с адрес гр. К., бул. „********“ №******* иск с правно основание
чл. 200 КТ да бъде осъдено “*****” ЕООД, с адрес на управление с. Д., общ.
К., ул. “*****” ***, ЕИК ******, управлявано и представлявано от Н.З.Я., да
й заплати сумата 100 000 (сто хиляди лева), предявена частично от сумата 120
000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща й А. С. Л., настъпила на ******г. в
резултат на претърпяна трудова злополука, ведно с лихва за забава от деня на
злополуката до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от С.А.С.., ЕГН
**********, с адрес с. С., обл. С.*, ул. „********“ *** иск с правно основание
чл. 200 КТ да бъде осъдено “*****” ЕООД, с адрес на управление с. Д., общ.
К., ул. “*****” ***, ЕИК ******, управлявано и представлявано от Н.З.Я., да
му заплати сумата 100 000 (сто хиляди лева), предявена частично от сумата
120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща му А. С. Л., настъпила на ******г. в
резултат на претърпяна трудова злополука, ведно с лихва за забава от деня на
злополуката до окончателното изплащане на задължението.
13
ОСЪЖДА ищците: Ф.А. Л., ЕГН **********, с адрес с. С., обл. С.*, ул.
„******“ ***, П.А.С.., ЕГН **********, с адрес с. С., обл. С.*, ул. „******“
***, Е.А.С.., ЕГН **********, с адрес с. Г.С., обл. С.*, ул. „******“ ***,
А.А.С.., ЕГН **********, с адрес гр. К., бул. „********“ №******* и С.А.С..,
ЕГН **********, с адрес с. С., обл. С.*, ул. „********“ ***, да заплатят на по
сметка на Районен съд – К. сумата от 1614,50 лева разноски, платени от
Бюджета на съда за два броя съдебно-почеркови ексепртизи и съдебно-
техническа експертиза.
ОСЪЖДА ищците: Ф.А. Л., ЕГН **********, с адрес с. С., обл. С.*, ул.
„******“ ***, П.А.С.., ЕГН **********, с адрес с. С., обл. С.*, ул. „******“
***, Е.А.С.., ЕГН **********, с адрес с. Г.С., обл. С.*, ул. „******“ ***,
А.А.С.., ЕГН **********, с адрес гр. К., бул. „********“ №******* и С.А.С..,
ЕГН **********, с адрес с. С., обл. С.*, ул. „********“ ***, да заплатят на
ответника “*****” ЕООД, с адрес на управление с. Д., общ. К., ул. “*****”
***, ЕИК ******, управлявано и представлявано от Н.З.Я., сторените от
последния съдебни разноски в размер на 434,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
14