Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 1250 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са за разглеждане три обективно кумулативно
съединени иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ,
вр. чл.9 ЗПК за сумата от 790.82 лева, представляваща непогасена главница по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ********** от
10.09.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението - 14.10.2019 г., до окончателното й изплащане; иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК за сумата от
76,70 лв. договорна лихва за периода 15.03.2016 г. – 15.09.2016 г.; иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 235.96 лв., представляваща лихва
за забава върху просрочената главница за периода от 15.03.2016 г. до 09.10.2016
г.
Ищецът твърди, че „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е
образувало ч.гр.д. № 4253/2019 г„ по описа на Районен съд - гр. Враца, 1 състав
по реда на чл. 417 от ГПК срещу М.Й.А. ЕГН: **********. С издадените
изпълнителен лист и заповед за изпълнение е образувано изпълнително дело №
120/20 г. по описа на ЧСИ И. Ц. № 899. Със свое разпореждане, получено от
дружеството на 20.05.2020 г„ съдът е предоставил едномесечен срок съгласно чл.
415 от ГПК за предявяване иск за установяване вземането. Във връзка с
предоставената възможност са предявени настоящите искове.
Посочва също, че на 10.03.2013 г. „ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД е сключила Договор за потребителски кредит № ********** с ответника М.Й.А.
ЕГН: **********. На основание така сключения Договор. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД
е предоставил сума в размер на 2480.80 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен
размера на предоставения кредит- 2000 лв., като към отпуснатия кредит се
включва еднократна такса за оценка на риска в размер на 200 лв., дължима в деня
на подписване на договора за кредит, се финансира от Кредитора и се
възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Предвид заявеното
желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 200
лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план.Съгласно чл. 7. ал.2 от Договора,
потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от
Кредитора по банкова сметка ***. В случаите, когато Потребителят е пожелал
сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми,
средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което
потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер
на 280,80 лв. Общото крайно задължение по Договора възлиза на 3922,83 лв.,
която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни- 35 вноски в размер на 108.97
лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 108,88 лв. Уговореният
между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит,
изразен като годишен лихвен процент е в размер на 38,03 % (чл. 9. ал.1 и ал.2
от Договора). Така предоставената сума кредитополучателят имал задължение да
върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и
договорна лихва. Твърди се също така, че длъжникът е преустановил плащанията, а
считано от 15.09.2016 г. процесния договор за потребителски кредит е падежирал.
Посочва се на следващо място, че към дата на входиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
(14.10.2019 г.) задължението на М.Й.А. ЕГН: ********** към ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД по Договора, е било в размер на 867.52 лв. (790.82 лв. главница и 76,70
договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за
потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за
просрочие), което към 09.10.2019 г. било в размер на 235.96 лв.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил
отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Ч., който
оспорва претенцията на ищеца изцяло като неоснователна и недоказана. Посочва,
че със заявлението по чл. 417 от ГПК ищецът е приложил извлечение от
счетоводните си книги, в което твърди, че ответницата не е заплатила 7 бр.
вноски по договор за потребителски кредит №**********/10.09.2013г., като в
исковата молба датата на договора е сгрешена на 10.03.2013г., което моли да
бъде коригирано. Съгласно извлечението по чл.417, ал.2 от ГПК изискуемата главница
е в размер на 790,82 лв., възнаградителна лихва за период от 3 месеца на 2016г.
- 76,70 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.03.2016г.
до 09.10.2019г. - 235,96 лв. или обща претенция 1 103,48 лв.
Навежда аргументи, че на 09.03.2016г. същият ищец е
подал предходно заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата М.А., въз
основа на което в PC - Враца е образувал ч.гр.д.№1055/2016г. От текста на
заявлението се установявало, че ищецът заявил, че по същия договор за потребителски
кредит ответницата е преустановила плащанията считано от 15.06.2014г., като към
09.03.2016г. забавата е била с повече от 3 месечни вноски съгласно погасителния
план на страница 2-ра от договора за потребителски кредит, като са посочени
конкретно първите три забавени вноски, а именно: за м.06, м.07 и м.08.2014г.
Ищецът заявил тогава, че на основание чл.16, ал.2 от договора цялото непогасено
и непадежирало задължение е станало предсрочно изискуемо, за което той бил
уведомил длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на всички
задължения по договора от 10.09.2013г. Със заявлението от 09.03.2016г.
настоящият ищец поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за обща сума в размер на 2 682,46 лв. от които: главница - 1 382,90 лв.,
договорна лихва - 805,83 лв. и 493,73 лв. - обезщетение за забава по чл. 15,
ал. 1 от договора в размер на законната лихва, считано от датата на първата
неплатена падежирала вноска/15.06.2014г./ до 24.02.2016г. /изготвяне на справка
за задължение/, приложена по ч.гр.д.№1055/2016г. на ВРС. Въз основа на така
подаденото заявление PC - Враца, VII-ми гр. Състав е издал в полза на „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД заповед № 696 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
10.03.2016г. за цитираните суми, както и изпълнителен лист за същите от
25.05.2016г. В резултат на това от страна на ищеца срещу ответницата е било
образувано изп.д.№160/2017г. по описа на ЧСИ Д. В. рег.№861 с район на действие
СГС. Изп.д.№160 от 2017г. е приключено с разпореждане на ЧСИ от 22.11.2018г. на
основание чл.433, ал.2 от ГПК, съгласно който текст изпълнителното производство
се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението. За целта представям уведомление по чл.433 от ГПК изх.№31379/22.11.2018г.
по изп.д.№160/2017г. на ЧСИ Д. В..
С издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№1055/2016г.
на ВРС в полза на ищеца са присъдени всички непогасени и непадежирали
задължения по договора за кредит от 10.09.2013г., в това число и 7-те броя
вноски от счетоводната му справка по чл.417, т.2 от ГПК от 09.10.2019г.,
приложена със заявлението по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№4253/2019г. на ВРС.
Счита, че при така установените факти на ищеца е бил издаден повторно
изпълнителен лист за част от сумите, включени в изпълнителния лист от
25.05.2016г. по ч.гр.д.№1055/2016г., което води до недопустимост на заповедното
производство по ч.гр.д.№4253/2019г., като на това основание недопустим се явява
и предявения по настоящото дело иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК,
тъй като с него се цели установяване съществуването на вече съдебно признато
вземане, а повторното му установяване би довело и до повторност на осъждането
на ответницата за суми, които е платила на ищеца.
По горните съображения се отправя искане съдът да
прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения иск и да
обезсили издадените по ч.гр.д.№4253/2019г. заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.Претендират се разноски на
основание чл.78, ал.4 от ГПК.
На следващо място се твърди, че предявеният иск е и
неоснователен, защото ищецът твърди, че с падежа на третата неплатена вноска от
15.08.2014г. цялото задължение е станало предсрочно изискуемо на основание
чл.16, ал.2 от договора. Видно от този текст в случай, че потребителят допусне
пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски,
цялото му непогасено задължение съгласно погасителния план става предсрочно и
незабавно изискуемо, считано от дата на падежа на последната от 3-те поредни
просрочени месечни вноски. При това положение и след като ищецът твърди, че
падежът на третата поредна просрочена месечна вноска е бил 15.08.2014г., то от
този момент цялото задължение, включително и законната лихва по чл.94 е станало
изискуемо. Посочва се, че съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. До датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК - 14.10.2019г. са изтекли повече от 5 години от
падежа на задължението, макар и подаването на заявлението да няма прекъсващ
давността ефект.
Навеждат се аргументи, че дори и да се окаже, че
процесиите 7 бр. вноски не са били включени в изпълнителния лист по
ч.гр.д.№1055/2016г. на ВРС, то същите са погасени по давност на 15.08.2019г.В тази
връзка се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
всички вземания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Ищецът „ТИ
БИ АЙ Банк" ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.417 ГПК срещу М.Й.А. ЕГН: ********** за
следните суми: 790,82 лева – просрочена главница по договор за потребителски
кредит № **********/10.09.2013г. г.; 79,70 лева - възнаградителна лихва от 15.03.2016г. до
15.09.2016 г.; 235,96 лева – обезщетение за забава от 15.03.2016 г. до
09.10.2019 г. вкл, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.10.2019 г. до погасяване на вземането; както и разноските по делото от 25
лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа
на подаденото заявление е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнени №
2769/ 13.11.2019 г., по ч.гр.д. № 4253 / 2019 г. по описа на Районен съд – гр.
Враца, като е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите така, както
са посочени в заявлението.
В срока по
чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, като след указание до заявителя,
последният е предявил установителен иск за вземанията си, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
По делото е
приет договор за потребителски кредит №
********** от 10.09.2013 г., сключен между М.Й.А. ЕГН: ********** от една
страна, в качеството й на кредитополучател и ищеца „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в
качеството му на кредитодател. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 2000
лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска
в размер на 200 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се
финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането -
декларация. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за
оценка на риска в размер на 200 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява
от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.Съгласно
чл. 7. ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по
кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. В случаите, когато
Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователните програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи
застраховка живот в размер на 280,80 лв. Отразено е в договора, че общото
крайно задължение по Договора възлиза на 3922,83 лв., която сума е разсрочена
на 36 погасителни месечни- 35 вноски в размер на 108.97 лв., ведно с последна
изравнителна вноска в размер на 108,88 лв. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 38,03 % (чл. 9. ал.1 и ал.2 от Договора). Установява се
от инкорпорирания в договора погасителен план, че на 15.09.2016 г. е настъпил
падежа и на последната погасителна вноска от кредита.
От заключението
на приетата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че към момента на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 14.10.2019 г. М.Й.А. е заплатила
следните суми:
- за
главница - сума в размер на 1794,80 лв - представляваща сбора на вноските за
главница, определени по Погасителен план до 15.02.2016 г/ вкл. / . Сумата
включва сума в размер на 411.90 лв, изплатена за периода от 15.10.2013 г до
датата на подаване на Заявлението и сума в размер на 1382,90 лв, изплатена за
периода от 11.05.2016 г. до 21.11.2018 г.
- за
договорна лихва - сума в размер на 1365.33 лв - представляваща сбора на
вноските за договорна лихва , определени по Погасителен план до 15.02.2016 г/
вкл. /. Сумата включва сума в размер на 564.48 лева, изплатена за периода от 15.10.2013 г до датата на подаване на Заявлението
и сума в размер на 800.85 лв, изплатена за периода от 11.05.2016 г. до
21.11.2018 г.Общият брой на заплатените вноски за главница и договорна лихва,
определени по Погасителния план е 29 бр.
-за
обезщетение за забава - сума в размер на 493,73 лева, определена като
задължение по ч.гр. д. 1055/2016 г.
Вещото лице
е изчислило и размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния
договор към датата на изготвяне на заключението по компоненти (главница,
договорна лихва и обезщетение за забава) и периоди са както следва:
- за
главница - сума в размер на 686.00 лв. - представляваща вноските за главница ,
определени по Погасителен план за периода 15.03.2016 -15.09.2016 г.
- за
договорна лихва - сума в размер на 76.70 лв - представляваща вноските за
договорна лихва , определени по Погасителен план за периода 15.03.2016- 15.09.2016
г.
- обезщетение
за забава - сума в размер на 318.58 лв - за периода от 16.03.2016 г. до 15.01.2021 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове са допустими. Съдът намира
възраженията за недопустимост на исковата молба за неоснователни, тъй като се
установи по несъмнен начин, че ищецът претендира суми, които са за различен
период от вече присъдените му по ч.гр.д.
1055/2016г. на ВРС.
За
основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между страните е
възникнало облигационно отношение по договори за заем, по силата на което за
заемателя е възникнало задължението за връщане на заетите суми в претендираните
размери.
Не е налице спор между страните, а и от представения по делото договор за
потребителски кредит № ********** от 10.09.2013 г., сключен между М.Й.А. ЕГН: **********
от една страна, в качеството на кредитополучател и ищеца „ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД, в качеството му на кредитодател се установява, че е възникнало валидно
облигационно правоотношение между страните.От заключението на допуснатата и
изслушана съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на 10.09.2013 г.
ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор, като е
превело заемната сума в размер на 2000.00 в банкова сметка *** М.Й.А.. На 02.10.2013 г ищцовото
дружество е превело по сметката на Застрахователя -Уника Живот АД сума в размер
на 280.80 лева, представляващи средствата за заплащане на застрахователните
вноски по застраховките.Преводът е извършен на основание на условията на чл.
7.2.1 от Договора.
Спорен по делото е въпросът дължими ли са претендираните суми, с оглед
настъпила погасителна давност за процесните вземания.
Съдът намира, че следва да вземе отношение най – напред по въпроса за
действителността на процесния договор.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния
спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това
чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда
при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми,
които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице
противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№
1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл.
9, ал. 1 ЗПК /приложим към процесното правоотношение/- въз основа на договор за
потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора. Съгласно нормата на чл. 22 Закон за потребителския кредит ЗПК/ (изм., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от
26.03.2013 г.), когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Сключеният
договор не отговаря и на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, в която норма
е посочено, че договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.В договора най –
общо е посочено, че ГПР е в размер на 46,82 % , но не е посочено от кои компоненти/ РАЗХОДИ/ на конкретния договор е формиран, като освен това не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 от ЗПК начин.Това е самостоятелно основание за
обявяване недействиетлността на договора.
Освен това,
към договора е приложен погасителен план, който не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал.1, т 12 - планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи .В
погасителния план е посочен само размерът на погасителната вноска /общо /,
както и нейният падеж.Не е отразено оставащата
за погасяване главница, тоест не е направена разбивка, от какви конкретния
плащания се формира конкретната погасителна вноска.
По
изложените съображения, сключеният договор за потребителски кредит се явява
недействителен по смисъла на чл. 22 Закон за потребителския кредит, тъй като не
отговарят на посочените по – горе императивни изисквания на ЗПК .Последиците от
тази недействителност е уредена в разпоредбата на чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, тоест всички извършени плащания от
ответника по кредита се отнасят към дължимата главница.От заключението на
изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че към момента на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 14.10.2019 г. М.Й.А. е заплатила следните
суми: за главница - сума в размер на 1794,80 лева - представляваща сбора на
вноските за главница, определени по Погасителен план до 15.02.2016 г/ вкл. / .
Сумата включва сума в размер на 411.90 лв, изплатена за периода от 15.10.2013 г
до датата на подаване на Заявлението и сума в размер на 1382,90 лв, изплатена
за периода от 11.05.2016 г. до 21.11.2018 г.: за договорна лихва - сума в
размер на 1365.33 лева - представляваща сбора на вноските за договорна лихва ,
определени по Погасителен план до 15.02.2016 г/ вкл. /. Сумата включва сума в
размер на 564.48 лв, изплатена за периода от 15.10.2013г. до датата на подаване
на Заявлението и сума в размер на 800.85 лв, изплатена за периода от 11.05.2016
г. до 21.11.2018 г.Или по договора ответника е погасил сума в общ размер от
3160.13 лева.Чистата стойност по кредита / главница / е уговорена в размер на
2000.00 лева, а ответника е погасил сума в размер на 3160.13 лева.
Предвид
изложените последици от обявяване недействиетлността на договора и с оглед
обстоятелството, че ответника е погасил пълният размер на дължимата главница по
договора, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени исковете за главница,за
възнаградителна лихва и акцесорната претенция за мораторна лихва.
С оглед изхода на делото и отхвърляне на исковете като неоснователни, съдът
не държи произнасяне по направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Не следва да бъде уважавано искането на процесуалния представител на
ответника да бъде обезсилена издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за
изпълнени № 2769/ 13.11.2019 г., по ч.гр.д. № 4253 / 2019 г. по описа на
Районен съд – гр. Враца.В това отношение следва да се имат предвид задължителните
постановки в т. 13 на TP № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което
е уточнено, че с решението по установителния иск по чл.422 ГПК се формира сила
на пресъдено нещо относно съществуването на вземане, но с изпълнителна сила се
полза издадената вече заповед за изпълнение. Затова ако с решението по иска
бъде признато съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, тя влиза в сила и това вземане подлежи на изпълнение. Ако с
решението исковата претенция по чл.422 ГПК бъде отхвърлена, то в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по 417 ГПК, съгласно
чл.422, ал.З ГПК изпълнението се прекратява, без да е необходимо обезсилване на
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. При прекратяване на
исковото производство по чл.422 ГПК, извън хипотезите на постигната между
страните по делото спогодба и на констатирано от решаващия съд влизане на
заповедта за изпълнение в сила, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист подлежат на обезсилване.
По разноските:
Предвид изхода на
делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК право на разноски има ответника.
Ответникът е доказал извършени разноски в настоящото производство в размер на
350.00 лева за адвокатско възнаграждение.За производството по ч.гр.д. № 4253/
19 г. по описа на РС – гр. Враца ответникът
е претендирал разноски в размер на 350.00 лева – за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
По претендираните от
ответника разноски по ч.гр.д. № 4253/ 19 г. по описа на РС – гр. Враца в размер
на 350.00 лева:
Съдът намира, че
разноски в заповедното производство на ответника не се дължат.Цялата
процесуална дейност на адвоката е изчерпана с подаване на възражение по чл.414 ГПК.Последното не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е
само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков
път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението
да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание
да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Правото на възражение по
чл.414 ГПК следва да бъде упражнявано без злоупотреба / чл.3 ГПК /, каквото би
съставлявало възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по
подаване на възражение по чл.414 ГПК и по защитата срещу иска по чл.422 ГПК,
като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за
възмездяване само в производството по чл.422 ГПК. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението.То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни
последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора
не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право. /в.т.см. Определение № 45/ 23.01.2019г., ч.т.д. № 3074 /
2018 год., ВКС, 4 търг.отд./.
Ищецът е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответника. Направеното възражение е неоснователно.
Заплатеното адвокатско възнаграждение е близко до минимално предвидения размер,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. на ВАС. Съдът, като отчете също така фактическа и правна сложност, не
намери основание за редуциране на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК
********* против М.Й.А. ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК за сумата от 790.82 лева, представляваща
непогасена главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№ ********** от 10.09.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението - 14.10.2019 г., до окончателното й изплащане; с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК за
сумата от 76,70 лв. договорна лихва за периода 15.03.2016 г. – 15.09.2016 г.; с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 235.96 лв., представляваща лихва
за забава върху просрочената главница за периода от 15.03.2016 г. до 09.10.2016
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на М.Й.А.
ЕГН: ********** сумата от 350,00 лв. разноски по
делото.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните, съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: