МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 178/28.10.2014 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1102/2014 г. ПО ОПИСА
НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против Д.В.К. ***, за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б.
„б” от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт. С оглед
направеното от същия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, намира обвинението за доказано по безспорен начин и пледира
да бъде признат за виновен. Счита, че следва да му се наложи наказание лишаване
от свобода, при условията на чл.58а, ал.1 от НК около средния размер на
предвиденото в закона.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з., признава изцяло
изнесените от обвинението факти, изразява съжаление за
стореното и моли да
му се наложи минимално наказание.
Чрез служебния си защитник
– адвокат пледира за определяне на наказанието при условията на чл.58а,
ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, след отчитане приноса му за разкриване
обективната истина по делото и ниската стойност на отнетата вещ.
За да постанови присъдата си, на
основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2
от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
За времето от 18.00 часа на
23.02.2014 г. до 08.00 часа на 24.02.2014 г., подсъдимият Д.В.К. ***. Решил да
извърши кражба, като по този начин да си набави парични средства. В изпълнение
на намисленото подсъдимият К. влязъл в двора на дом № *** на ул. *** в с.
В., обл. Я., като
прескочил сравнително невисоката ограда. С ръце извадил от пантите вратата на стопанската постройка, находяща
се в двора на къщата, влязъл вътре и от там
взел една електрическа помпа за поливане „Вида 5”, монофазна, работеща, на
стойност 137 лева,
собственост на И.Л.М. ***. Откраднатата помпа изнесъл на ръце по обратния път и
я занесъл у дома си. На следващият ден я начупил на парчета, които продал на
свидетеля К. К. за 20
лв.
Към момента на извършване на деянието подс. К. е бил осъждан трийсет и един
пъти в влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер против
собствеността – по НОХД №№ ***/2001г. на ЯРС, ***/2002г. на ЯРС, ***/2001г. на
ЯРС, ***/2003г. на ЯРС, ***/2005г. на ЯРС, ***/2004г. на ЯРС, ***/2008г. на
ЯОС, ***/2000г. на ЯРС, ***/2001г. на ЯРС, ***/2001г. на ЯРС, ***/2001г. на
ЯРС, ***/2001г. на ЯРС, ***/2001г. на ЯРС, ***/1997г. на ЯРС, ***/2000г. на
ЕРС, ***/1999г. на ЯРС, ***/2000г. на ЯРС, ***/2001г. на ЯРС, ***/2001г. на
ЯРС, ***/2001г. на ЯРС, ***/2001г. на ЯРС, ***/2001г. на ЯРС, ***/2000г. на
ЯРС, ***/2001г. на ЯРС, ***/2000г. на ЯРС, ***/2001г. на ЯРС, ***/2001г. на
ЯРС, ***/2008г. на ЯРС, ***/2009г. на ЯРС, ***/2009г. на ЯРС и ***/2011г. на
ЯРС.
С Присъдата по НОХД
№ ***/2008г. на ЯРС, влязла в сила на 04.11.2008г., му е наложено ефективно
наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВООДА
за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК и, видно от отбелязването в
справката за съдимост, същият е изтърпял наложеното му с тази присъда наказание
на 25.02.2011г.
Четири месеца след
изтърпяване на наказанието по горната присъда – в периода от 08.06.2011г. до
10.07.2011г., подс. К. е извършил друго тежко умишлено престъпление от общ
характер против собствеността – по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4
и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, за което с
присъдата по НОХД № ***/2011г. на ЯРС, влязла в сила на 02.03.2012г., отново му
е наложено ефективно наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това
наказание подсъдимият е изтърпял на 24.05.2013г.
Направеното от подсъдимия признание на изложените
обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство
доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите М., П., К. и К.,
от данните, съдържащи се протокола за извършен средствен експеримент от
28.02.2014г. и приложения към него фотоалбум, от заключението на вещото лице,
изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства
по делото, които са безпротиворечиви.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С
деянието си подсъдимият К. и от
обективна и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, тъй като за
времето от 18.00 ч. на 23.02.2014 г. до 08.00 ч. на 24.02.2014 г. от стопанска
постройка в частен дом, находящ се на ул. *** в с.В., обл.Я., действайки в
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на лица и имот – изваждане вратата на стопанската постройка от пантите,
е отнел чужда движима вещ – 1 бр. електрическа помпа за поливане „Вида 5”, монофазна, на стойност 137
лв., от владението на собственика й - И.Л.М. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен
начин както от обясненията му и от показанията на свидетелите. К. и П., така и
от данните, съдържащи се в протокола за проведен следствен експеримент и
приложения към него фотоалбум.
От обективна страна, подсъдимият К. е осъществил всички признаци от
състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като
вземайки помпата от стопанската постройка в двора на св. М. и отнасяйки я със
себе си е извършил действия по прекратяване владението на собственика върху нея
и установяване на свое такова. Т.е., налице е прекратяване фактическата власт
на собственика върху вещта, което е настъпило вследствие на деянието на
подсъдимия, при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик.
Обективно, във всеки един от случаите се касае за извършена от подсъдимия взломна кражба, тъй като, за да
си осигури и да улесни достъпа си до вещите, същият е извадил вратата на
стопанската постройка от пантите й, като по този начин е разрушил преграда, която
по естеството и предназначението си цели да изключи достъпа на трети лица до вътрешността
на постройката, респ. и до намиращите се в нея вещи. По този начин, е
осъществил квалифицирания състав на чл.195,
ал.1, т.3, предл.1 от НК.
Обективно, подсъдимият е
действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като е извършил деянието след като с
присъдата по НОХД № …/2008 г. на ЯРС, влязла в сила на 04.11.2008 г. му е било наложено
общо безусловно наказание от ЕДНА ГОДИНЕА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВБОДА за тежко умишлено
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК. При това положение след като
посоченият размер на наказанието лишаване от свобода не е по-малко от година,
изпълнението му не е отложено по чл.66 НК, и с оглед размера на предвиденото
наказание от три до петнадесет години, престъплението се явява тежко по смисъла
на чл.93, т.7 от НК, умишлено е и е извършено след навършване на пълнолетие,
обективно деянието осъществява признаците на престъпление извършено в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а”
от НК. Обективно деянието се явява извършено и в условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б”
НК, тъй като отделно от
горната присъда К. е бил осъждан на лишаване от свобода за
умишлено престъпление от общ характер и с присъдата по НОХД № ***/2011г. на ЯРС. Освен това, деянието предмет на настоящото производство,
е извършено преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от
изтърпяване на наложените му с горните две присъди наказания.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че
лишава от фактическа власт върху вещта нейния собственик, предвиждал е
преминаването й в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с
намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху
вещта се е разпоредил с нея като със своя, начупвайки я на парчета и продавайки
остатъците на св. К. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е
целял противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият е разбирали
противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Разбирал
е, че изваждането на вратата на стопанската постройка от пантите й съществено
ще улесни достъпа му до вътрешността на помещението, респ. и до намиращите се в
него вещи, и е целял именно това, като е знаел, че върши деянието след като
многократно е бил осъждан на лишаване от свобода за други такива престъпления.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО
НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ:
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание от три
до петнадесет години лишаване отсвобода. При това положение, с
оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, и на основание чл.58а, ал.4 НК, наказанието му беше
определено в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 НК, под най-ниския предел на
предвиденото в закона наказание от три години лишаване от свобода, а именно – лишаване от свобода
за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, след отчитане на
многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства – невисоката стойност на отнетата
вещ, дадените в ДП подробни обяснения, доброволното съдействие за установяване
механизма на извършване на деянието чрез участване в извършването на следствен
експеримент, с което си поведение в значителна е допринесъл за разкриване
обективната истина по делото, че признава
и осъзнава вината си и проявява критичност към извършеното, както тежкото му имотно състояние
и социално положение, които са основната причина за извършване на деянието.
Изброените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът намери за
многобройни и същевременно счете, че същите водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от три
години лишаване от свобода, поради което определи размера на наложеното на
подсъдимия наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. От друга страна съдът отчете високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и обстоятелството,
че изключая присъдите по НОХД № ***/2008г. на ЯРС и по НОХД № ***/2001г. на
ЯРС, водещи до квалифициране на извършеното като такова в условията на опасен
рецидив, подсъдимият е бил осъждан още двайсет и девет пъти за престъпления от
общ характер против собствеността, и намери, че спрямо него не е оправдано определяне на по-леко
наказание, а, че така определено по размер, наложеното му наказание е
необходимо и достатъчно да окаже необходимото поправително и възпиращо
въздействие, както върху личността на подсъдимия, така и върху останалите
членове на обществото.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
С оглед предходните
осъждания на подс. К. на лишаване от свобода за престъпления от
общ характер – по
НОХД № ***/2008г. на ЯРС и по НОХД № ***/2001г. на ЯРС, спрямо него са налице законови пречки за прилагане
института на условното осъждане. Затова, и, тъй като същият е рецидивист по
смисъла на параграф 3, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, на основание чл.60, ал.1 и чл.61,
т.2 от същия закон, съдът постанови наложеното му наказание да бъде изтърпяно в
затвор, при първоначален строг режим.
При този изход на
делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение,
на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените
по време на ДП разноски по делото за изготвяне на експертиза в размер на 30
лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР –
Ямбол.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: