Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.Стара
Загора, 22.02.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА адм.дело
№ 632 по описа за 2020 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.61, ал.11 от Закона за
здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба от Б.Е.М.,***, подадена чрез
адвокат П.К. ***, против Предписание за изолация в домашни условия изх.№26-40740/11.09.2020
година на Директора на Регионална здравна инспекция –Стара Загора, с което на
основание чл.61, ал.5 от ЗЗ е предписана изолация на жалбоподателя за срок от
11.09.2020 година до 24.09.2020 година. Изложени са оплаквания за нищожност на оспореното
предписание, тъй като същото не е издадено от директора на РЗИ гр. Стара Загора,
а от друго лице. В административният акт не била посочена относимата към случая
фактическа обстановка, не били представени доказателства, че лицето страда от
заразна болест. В предписанието не било посочено коректно правното основание за
издаването му. По подробно изложени съображения в жалбата е направено искане за
отмяна на Предписание за изолация в домашни условия изх.№26-40740/11.09.2020
година на Директора на Регионална здравна инспекция –Стара Загора. Претендира
за присъждане на направените разноски по представен списък.
Ответникът – Директорът на Регионална здравна
инспекция - Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административноправния спор:
С оспореното Предписание за изолация в домашни условия
изх.№26-40740/11.09.2020 година на директора на Регионална здравна инспекция
–Стара Загора, с което на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ е предписана изолация на
жалбоподателя за срок от 11.09.2020 година до 24.09.2020 година на адрес гр.
Стара Загора, Малка Верея, Алабаир.
По делото са представени
като доказателства заповед № РД-01-78/06.03.2020 година, анкетна карта за
проучване на инфектиран с Ковид-19, Заповед № РД-01-404/15.07.2020 година на Министъра
на Здравеопазването, Трудов договор № РД-22-1/22.01.2015 година и Допълнително споразумение №РД-23-15/31.05.2017г.
Съдът направи проверка както
за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието
на всички основания по чл. 146,
във вр. с чл. 168, ал.
1 от АПК.
От фактическа и правна
страна се установява следното:
Директорът на РЗИ – Стара
Загора в депозирано по делото писмо от 26.01.2021г. сочи, че предписанието е
подписано от д-р Е.К., заместник-директор в РЗИ – Стара Загора. На ответника е
указано, че същият следва да представи доказателства за наличието на правомощия
за издаването на предписанието за изолация в домашни условия на лицето,
подписало процесното такова – д-р К..
По делото са представени
доказателства - Заповед №РД-01-78/06.03.2020 година, с която на основание чл.9,
т.1 и във връзка с чл. 7, ал.4 и чл.10 от Устройствения правилник на РЗИ доктор
К. е оправомощена в случай на отсъствие поради временна неработоспособност,
командировка в страната и чужбина и във всеки случай на непредвидено отсъствие
на Директора на РЗИ - Стара Загора да изпълнява посочените в заповедта функции.
Не е спорно, а това се установява от Трудов договор № РД-22-1/22.01.2015
година, че доктор Е.К. изпълнява длъжността заместник-директор на РЗИ Стара
Загора.
Въз основа на повторно
искане от съда за установяване правомощията на д-р Е.К. е постъпило писмо изх.№
05-12/12.02.2021 година, в което се удостоверява, че Директорът на РЗИ гр.
Стара Загора на 11.09.2020 година е бил на работа, но е бил на служебна среща с
Директора на РЗИ гр. Пловдив.
Тъй като първото основание
на жалбоподателя е свързано именно с липсата на правомощия на лицето, издало
процесния ИАА, а този порок би довел до нищожност на Предписанието, в случая е
без значение датата на която същото е било връчено или съобщено на адресата, т.
к. нищожните актове могат да се атакуват по съдебен ред безсрочно, на основание
чл. 149, ал.
5 от АПК.
Процесното предписание е
издадено на основание чл. 61, ал. 5,
във вр. с ал. 1 от
Закона за здравето /ЗЗ/, както изрично е посочено в него. Съгласно
тази разпоредба, която към момента е отменена, но е била в сила към датата на
издаване на процесния ИАА през месец септември 2020 г., задължителната изолация
и/или лечението на лице по ал. 1 и 3 може да се извършва в домашни условия с
предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по
предложение на лекуващия лекар, въз основа на извършена оценка на съществуващия
епидемичен риск. Жалбоподателят е поставен именно под "изолация" при
посочените в АА условия. Съгласно чл. 142, ал.
1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му или за процесното Предписание следва
да се установи съответствие с материалната нормативна база към 11.09.2020 г.,
т.е. с така цитираната разпоредба, с това нейно съдържание. Вярно е, че към
настоящия момент е налице законова уредба за принудителна изолация - в нормата
на чл. 61, ал. 4
от ЗЗ, според която задължителната изолация на лице по ал. 1 или 3
се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него
заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. И при старата,
и при настоящата редакция е изрично посочено кой административен орган има
правомощието да издаде процесното предписание за изолация и това е само
директорът на РЗИ /в приложимата към 11.09.2020 г. редакция/ и то след
предложение на лекуващ лекар въз основа на извършена оценка на риска. В случая
предписанието е издадено от некомпетентен орган и при липса на задължителната
предпоставка – предложението от лекуващия лекар, което го прави нищожно –
непораждащо правен ефект от момента на самото му издаване. Дори и новата сега
действаща редакция предвижда възможност такова предписание да се издава от
орган, различен от директора на РЗИ, но неприложима към случая редакция –
оправомощен от този административен орган заместник-директор на РЗИ, но по
делото липсват доказателства, че директорът на РЗИ Стара Загора е делегирал
правомощията си на доктор К. да издава предписания за изолация по реда на Закона
за здравето.
Въз основа на така
изложеното съдът намира, че оспореното предписание е нищожен административен
акт, поради липса на материална компетентност на автора му. Основното
разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на
нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който
са засегнати. В административното право, за разлика от гражданското, липсва
специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и
кога – унищожаем. За да бъде един административен акт нищожен, е необходимо да
е засегнат от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на
властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни
последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се
преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той
е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Доколкото
в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че
нищожен е този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че той
изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен. Съдебната практика от дълги години е възприела ясни критерии, че
административен акт, издаден от некомпетентен орган е съществено опорочен,
поради което се явява нищожен и непораждащ правен ефект.
С оглед установяване
наличието на този най-тежък за един ИАА порок, се явява безпредметно
обсъждането на останалите основания, които биха довели до незаконосъобразност
на същия.
При този изход на спора
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя, адв. К. за възлагане
в полза на жалбоподателя на направените от него разноски, се явява обоснована и
следва да бъде уважена, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК. Същите се равняват на 510. 00 /петстотин и десет/ лв., от които 10.00 лв. заплатена
държавна такса и 500. 00 /петстотин / лв. договорен и заплатен адвокатски
хонорар.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО по жалба на Б.Е.М.,***, подадена чрез адвокат П.К. *** Предписание
за изолация в домашни условия изх.№26-40740/15.07.2020 година на Директора на
Регионална здравна инспекция –Стара Загора, с което на основание чл.61, ал.5 от
ЗЗ е предписана изолация на Б.Е.М. за срок от 11.09.2020 година до 24.09.2020
година.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр. Стара Загора ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Е.М.,***, сумата 510 /петстотин
и десет/лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: