Протокол по дело №354/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 216
Дата: 2 ноември 2021 г. (в сила от 2 ноември 2021 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20212200100354
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 216
гр. Сливен, 02.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20212200100354 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът ГФ – София, редовно призован, не се представлява от законен
или упълномощен представител.
Ответницата Р. Б. Х.., редовно призована, се явява
ОТВЕТНИЦАТА Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът констатира, че на 01.11.2021г. по делото е постъпило писмено
становище от адв.Н.П., пълномощник на ищеца, надлежно упълномощен с
пълномощно от 09.12.2020г.
Заявява, че поддържа изцяло предявения иск. Няма възражения по
проекто- доклада, няма нови доказателствени искания.
В случай, че ответникът не се яви в първото с.з., моли за постановяване
на неприсъствено решение.
В случай, че се яви, моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати претендираните с исковата молба главница и лихви.
Претендира и за разноски по делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
1
Пристъпва към изясняване спора от фактическа страна.
ОТВЕТНИЦАТА Х.: Оспорвам исковата молба. Не съм виновна. Колата
я караше мъжа на И.А.А., а не аз. Аз бях вътре в колата. Бях със счупена ръка
и таз. Аз бях в колата на задната седалка и изхвърчах от колата. Аз бях там и
видях, че И. и мъжа й се биха в колата за едно яке втора употреба и това стана
причина за катастрофата. И. беше седнала на задната седалка, зад мъжа си и
както той караше, тя го удряше с якето по главата. Тя е виновна за
катастрофата и тя я предизвика. А защо търсят мен пари, не мога да знам. Аз
смятам, че тези пари, които търси фонда, трябва да ги плати И.. Мъжът й
почина. В колата бяхме шест човека – И., аз, синът ми Б.Р.Х., Н.А.Т., която
работи с нас, И.Я.Д. и той работи с нас и мъжа на И. - Г.. Колата беше на сина
ми, но я беше взел под наем и се водеше се на един фермер. Аз книжка нямам.
Не мога да карам кола. Мога да доведа тези хора за свидетели.
Съдът, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към устен доклад на
делото.
В исковата молба се твърди, че ГФ на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“
от Кодекса за застраховане (отм.) сега чл. 557, ал.1 ,т.2, б. “а”, от Кодекса за
застраховане, изплатил по щета №210270/11.09.2015г, обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 90 754.42 лева, присъдени с решене по
гр.дело № 12406/2015г на СГС и в.гр.дело № 583/2018г на САС, в полза на
пострадалата при ПТП на 18.10.2010г И.А.А..
Твърди се, че виновен за катастрофата била ответницата Р. Б. Х.. която
управлявала лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ***, без да има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата а ПТП.
Същата била трето лице- помагач на страната на ГФ, по предявените
срещу фонда искове на пострадалата И.А.А., по които били образувани
цитираните две дела.
Твърди се, че на 18.10.2010г., ответницата управлявала л.а. „Ф.Г.“, с рег.
№ *** в гр.Б. по ул. „Т.Г.” и поради несъобразяване на скоростта на движение
с атмосферните условия, видимостта, осветената част на пътното платно,
характера и релефа на пътя, тя реализирала удар с бетонна шахта. От удара
2
пострадала пътничката в автомобила И.А.А..
Твърди, че в нарушение на чл.249, вр чл.259 от КЗ /отм/ наследодателят
на ответниците управлявал увреждащия автомобил без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Твърди, че И.А.А. претендирала от ГФ обезщетение за неимуществени
вреди и по претенцията й била образувана щета № 210270 от 11.09.2015г., но
фондът отказал определяне на обезщетение поради непредставяне на
достатъчно доказателства за основанието и размера на обезщетението.
Твърди, че след отказа на фонда против него бил предявен иск от
И.А.А., по който било образувано гр.д. № 12406/2015г. на СГС и в.гр.д. №
583/2018г. на САС. Въз основа на тези две решения фондът се снабдил с
изпълнителни листи, послужили за образуване на и.д. № 615/17г. по описа на
ЧСИ С.Д.
Твърди, че на 25.09.2017г., след наложен запор по изпълнителното дело,
ГФ изплатил сумата 85 427.00 лв. по сметката на ЧСИ, от които: 66 000 лв.-
главница, 12 398.50 лв. - законна лихва, 7029.14 лв. – разноски по
изпълнението.
Твърди, че на 10.02.2020г. ГФ заплатил по сметка на СГС разноските по
делото в размер на 2640.00 – д.т. и 176.78 лв. разноски за вещо лице.
Твърди, че на 29.09.2020г. ГФ заплатил по сметка на АД „Ч.,П.,И.,” сума
в размер на 2510.00 лева – адвокатско възнаграждение. Твърди, че поканило
ответника да им възстанови изплатените суми, но до днес не е погасено
задължението.
Моли на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за
застраховането (отм) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да бъде
осъден ответника да им заплати на сумата 90 754.42 лева. представлява
изплатеното от ГФ по щета №210270/11.09.2010г., присъдени по гр.дело №
12406/2015г на СГС и в.гр.дело № 583/2018г. на САС, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба 04.08.2021г до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
3
ГПК.
Правна квалификация на предявения иск:
Предявена е регресна претенция от ГФ против прекия причинител на
увреждането за заплащане на сумата в размер на 90 754.42лв, представляваща
изплатено от фонда обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И.
А.А., в резултат на причинено от ответницата на 18.10.2010г. ПТП, към
която дата, е управлявала лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ***, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите.
Правна квалификация на иска - чл. 288 ал.12 вр. с ал.1 т.2 б. “А“ от
Кодекса за застраховането/ отм./ и цена- 90 754.42 лв.
Обстоятелства, които се признават от ответника: няма
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже, че на основание чл. 288 ал.1 т.2 б.“А“ от
КЗ/отм/, е извършил плащане в полза на правен субект, който от своя страна
има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, че към момента
на причиняване на вредите, деликвента е бил водач на МПС без валидна
застраховка “гражданска отговорност“, на автомобилистите и размера на
платеното обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът следва да докаже, че е възстановил на фонда изплатеното на
увредените лица обезщетение или че към датата на процесното ПТП е имал
валидна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но
поради пропуска му да подаде отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, е настъпила преклузията по чл. 133 ГПК.
Съдът дава възможност на ответницата да изрази становище по доклада.
ОТВЕТНИЦАТА Х.: Аз моля да отложите делото, защото искам да
доведа трима свидетели -очевидци, които са пътували в същата кола, за да
докажат, че не съм управлявала аз автомобила, а мъжа на И..
На основание чл.148 от ГПК, съдът
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
Съдът констатира, че в исковата молба се съдържа противоречие
относно факта кой е бил водач на увреждащия автомобил, с който е
причинено ПТП и по отношение на който е нямало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
На стр.1 от исковата молба се твърди, че ответницата е управлявала лек
автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ***, без да има сключена застраховка
„Гражданска отговорност”.
На стр.2 от исковата молба се твърди, че наследодателят на ответниците
е управлявал автомобила без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на процесното ПТП.
В днешното с.з. ответницата се яви лично и заяви, че не тя е управлявала
автомобила, а съпругът на постр.И. А. .
Съдът намира, че това драстично противоречие следва да бъде
отстранено от ищеца, като на основание чл.145 ал.1 от ГПК му бъде указано
да поясни и конкретизира твърдението си.
На основание чл.145 ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ищеца, най-късно в следващото с.з. да конкретизира
твърдението си в исковата молба и отстрани противоречието в нея относно
факта кой точно е управлявал лек автомобил“ „Ф.Г.“ с рег. № ***, при
процесното ПТП, настъпило на 18.10.2010г.
По искането на ответника за разпит на свидетели, съдът ще се
произнесе в следващото с.з., след като ищецът отстрани противоречието в
исковата молба.
Съдът намира, че не са налице условията за приключване на съдебното
дирене, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
5
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА с.з. за 07.12.2021г. от 11:00 часа, за
която дата ответницата да се счита редовно призована от днес, а ищеца - по
реда на чл.56 ал.2 от ГПК.
ДА СЕ СЪОБЩИ на ищеца, чрез адв.Н.П., указанието на съда.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10.35 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6