Мотиви към присъда
№ 184 от 16.06.2020 год.
постановена по НОХД
№ 233/2020 г. на СсРС
Производството
пред първата инстанция е образувано по внесения от Районна прокуратура
гр.Силистра обвинителен акт срещу
Г.А.Р.,
с ЕГН **********,който e обвинен в това, че
на
25.07.2019г. в с. И., обл. Силистра е причинил другиму- на М.М.Х. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на ляв горен
крайник, обусловено от счупване на лакътната кост на лявата предмишница (чрез
нанасяне на силен удар със земеделска вила).
-престъпление
по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК.
В
предварителното изслушване на страните и след проведеното съкратено съдебно
следствие прокурорът, пледира за налагането на предвиденото по закон наказание,
по начин да способства за постигане целите по чл.36 от НК. Анализира
доказателствата, отчита отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Предлага наказанието да е по вид „Лишаване от свобода” в
минимален размер, като се приложи разпоредбата на чл.58а от НК, като не намира
да са налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността
обстоятелство/обстоятелства за определяне на наказанието под неговия минимум в
хипотезата на чл.55 НК. Предлага приложението на чл.66 от НК, тоест отлагане
изтърпяване на наложеното наказание с постановяване на изпитателен срок. Взема
отношение по вещественото доказателство- земеделска вила, която да продължи да
се съхранява по делото, тъй като не е било доказано на кого принадлежи. По
отношение на мярката за неотклонение, счита че не са налице основания за изменението
и, моли да се потвърди. Гражданския иск намира за основателен и доказан, а по
отношение размера му предоставя на съда да се произнесе по справедливост.
Пострадалия от престъплението М.М.Х. упражнява
правата си като частен обвинител и граждански ищец. Чрез своя повереник наред с
представителя на прокуратурата поддържа обвинението. Подробно анализира
доказателствата, като акцентира върху обстоятелството, че подсъдимия в
досъдебното производство не е съдействал за разкриване на обективната истина.
Срещу подс. Г.А.Р. се предявява и граждански иск за неимуществени вреди. За преживените болки, страдания и неудобства.
Пледира се за постановяване на наказание за извършеното престъпление, както и
за уважаването на гражданския иск за неимуществени вреди в едно със законната
лихва, с оглед обезщетение на причинения деликт.По делото не се претендират
разноски, поради което и съдът не се е произнесъл.
Подсъдимият Г.А.Р. се признава за виновен, признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради
което съда не е събирал доказателства за тях в съдебната фаза, като е приел
същите събрани и проверени от досъдебното производство. Съда също така
констатира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства. Защитника емоционално пледира за минимално
наказание, което да даде шанс на подсъдимия да се поправи и превъзпита.
Подробно развиват съображенията си с анализа на събраните от досъдебното
производство доказателства. Акцентира се върху обстоятелствата, че с
поведението си в наказателното производство подсъдимия е съдействал за
разкриване на обективната истина, но въпреки това са извършени и ненужни
процесуални действия. Не отрича да е упражнена физическа сила от подсъдимия насочена
към телесното увреждане на пострадалия, както и настъпилия вредоносен резултат.
Предлага определяне на обезщетение за неимуществените вреди да е справедливо и
съобразено с имотното състояние на неговия доверител, за да може и да го
заплати.
Подсъдимият в последната си дума изразява съжаление
за случилото се и демонстрира разкаяние, моли с наказанието да не му се попречи да се труди, за да може
да заплати на пострадалия обезщетение.
Съдът след като взе предвид становищата на страните
и събраните в хода на съкратеното съдебното следствие доказателства, същите от
досъдебното производство, като ги посъди по отделно и в съвкупност намери за установено следното:
Подсъдимият Г.А.Р. е пълнолетен български гражданин. Живее в с.Л., обл.Силистра. Макар да е
завършил основно образование, той не владее български език в нужната степен,
неграмотен е, владее турски език и участва в съдебното производство със
служебен защитник- адвокат и преводач
Пострадалият М.М.Х., също
е пълнолетен български гражданин, живее в с. С., обл. Силистра. В съдебното
производство процесуално се представлява от защитник- повереник.
Двамата макар да изглежда, че живеят в различни
населени места са се познавали отдавна и бил в добри отношения по между си.
На 25.07.2019г. през деня
свидетелят М.Х. празнувал рождения ден на детето си в дома си в с. С., обл.
Силистра. В дома му имало гости-съседи, приятели, познати. Около обяд към
празнуващите се присъединили подс.Г.Р. и свид.Е.С., известен с името „Ш.“,
който е родственик наподсъдимия. Двамата видимо били употребили алкохол. След
пристигането им домакинът ги почерпил с бира като гостите му изпили общо около
един литър бира. После към празнуващите се присъединил и свидетелят Н.К.от с. И.,
който е братовчед на пострадалия. Той останал на тържеството около петнайсет
минути и след това си тръгнал. Свид. Е.С.(„Ш.“) заспал на едно канапе
вследствие на употребения от него алкохол. Пострадалият също употребил около
един литър бира.
По време на празненството подс.Г.Р. и пострадалият М.Х. се скарали. Подсъдимият бил
раздразнителен, държал се предизвикателно, ругаел. Пострадалият пък искал от
тези си гости да си тръгват, поради което им поръчал такси. Докато свид.Х. се
опитвал да накара подс.Г.Р. да си тръгне, се бутали, сръчкали, скарали се, разменили си и няколко удари с ръце, при
което не са си причинявали телесни увреждания. Накрая двамата гости (под.Р. и
свид.С.) се качили в таксито и си тръгнали към с. И.. Свидетелят Н.К.през това
време се върнал в дома на пострадалия М.Х..
Приблизително два,
максимум три часа, след инцидента свидетелите М.Х. и Е.С. провели няколко
телефонни разговора за да се изяснят за случилото се. Наложило се да се срещнат
в с.И. в дома на свид.Е.М. (известен още и като Е.), чичо на Ш. (свид.Е.С.).
Във вечерните часове пострадалия и свид.Н.Кадир, с автомобила на последния
пътували до дома на Е.. Там вече се намирали подс.Г.Р. и свид.Е.С.. Пострадалият
желаел да разясни на свид.Е.М. ситуацията, за да не му се сърдят. В двора на къщата на свидетеля М. пострадалият Х., придружен от свидетеля
Кадир, разказал на свидетеля М. за случилото се през деня в дома му в с. С..
Отново възникнало скарване, при което подсъдимият блъснал пострадалия с ръце.
Пострадалият ударил шамар на Г.Р.. В тази ситуация не са си причинявали телесно
увреждане. Виждайки конфликтната ситуация между двамата, свидетелят М. им казал
всички да престанат и да не се бият в къщата му. Лицата излезли на улицата пред
дома. Свидетелят М. останал в двора си, тъй като бил трудно подвижен. Подс.Г.Р.
отишъл до съседния дом, от там взел една земеделска вила. В това време на улицата дошъл и свидетелят Н.А.М.. Подсъдимият със земеделската
вила се върнал при пострадалия. В присъствието на
свидетелите Е.Г. С. („Ш.“), Н.М.К., Е.С. М. („Е.“) и Н.А.М., подс. Р. се
доближил до пострадалия М.Х.. Като държал с ръцете си земеделската вила за
дървената ѝ дръжка, подсъдимият бързо вдигнал вилата и с вилата замахнал
към пострадалия М.Х., при което с нея нанесъл на пострадалия силен удар в
областта на лявата ръка и главата му. Ударът с вилата попаднал с металната
ѝ част едновременно върху главата и лявата предмишница на пострадалия М.Х.,
който бил вдигнал лявата си ръка над главата си с цел да се защити от удар с
вилата. При този нанесен силен удар със земеделска вила подс.Р. причинил на
пострадалия М.Х. следните увреждания:контузия на главата,умерено изразена
церебрастенна симптоматика,разкъсно- контузна рана на главата с подкожен
хематом, контузия на лявата предмишница
с рентгенови данни за счупване на лявата лакътна кост. Пострадалият изпитал силни болки в областта на главата и лявата
си ръка. От главата му потекла кръв. Свидетелят Н. Мустафа избутал подсъдимия настрана,
за да не удря пострадалия втори път, казал на Г.Р. да си тръгва с вилата към
вкъщи.
Пострадалият влязъл в
автомобила на свид.Н. Кадир, обадил се и сигнализирал на ЕЕН 112, а двамата
отишли с автомобила до гр.Силистра, където пострадалият бил прегледан в
Спешното отделение на „МБАЛ- Силистра“ АД, били извършени съответните
изследвания и му била оказана нужната медицинска помощ, като били издадени и
медицински документи.
От заключението на вещото
лице по съдебномедицинска експертиза седоказва, че при процесния инцидент е
пострадал М.М.Х., при което са му причинени следните увреждания: контузия на
главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, разкъсно- контузна рана
на главата с подкожен хематом, контузия на лявата предмишница с рентгенови
данни за счупване на лявата лакътна кост. По своя характер счупването на лакътната кост на лявата
предмишница обуславя наличието на трайно затрудняване на движението на ляв
горен крайник. Останалите увреждания обуславят наличието на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Уврежданията са причинени по
механизъм на удари с или върху твърди тъпи / тъпоръбести предмети и повърхности
и може да бъдат получени по време, начин и място, както сочат данните в делото,
а именно следствие нанесен силен удар със земеделска вила, попаднал
едновременно върху главата и лявата предмишница. Възможно е травмите на главата
и лявата предмишница да бъдат причинени едновременно с един удар, при вдигане
на лявата ръка над главата с цел защита от удар.
От заключението на вещото
лице по съдебнопсихиатрична експертиза се доказва, че подс. Г.А.Р. не страда от
психично заболяване. Той не страда от психично заболяване, няма физически недъг
и към времето на извършване на деянието не е бил в променено състояние на
съзнанието в см. на чл. 33 НК. могъл е правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото, може да дава достоверни обяснения за тях. Той не
владее в нужната степен български език. Към момента не извършване на деянието е
бил в състояние на средна степен на обикновено алкохолно опиване, експлозивната
му разновидност, което не го е лишило от възможността да разбира свойството и
значението на извършваното. Могъл е да ръководи по разумни подбуди постъпките
си, но е постъпвал със снижен от алкохола волеви самоконтрол. Към момента на
извършване на деянието не е изпаднал в състояние, съответно на клиничната
картина на силно раздразнение, пряко предизвикано от пострадалия М.Х.. В случая
се касае за конфликт, индуциран от алкохолната повлияност на двамата участници
в него.
С протокол за доброволно
предаване от 20.08.2019г. Г.А.Р. *** горепосочената земеделска вила, с която е
ударил пострадалия. На 18.12.2019г. по досъдебното производство е извършен
оглед на същата като веществено доказателство. Това е инструмент, използван
ръчно в земеделието, с дървена дръжка с
диаметър 4см и дължина 125см, и метална част, състояща се от 4 бр. метални
зъбци със средно отстояние един от друг 7см и средна дължина на зъбците ок.
25-26см, с ширина в областта на зъбците в най- широката си част 20см, а в най-
тясната част- 19см; металната част на вилата- 37,5см; зъбците са в слабо извита
дъговидна форма нагоре в черен цвят, който е слабо изтрит в предната заострена
част; металната част на вилата е захваната за дървената дръжка в едната ѝ
страна с метална пластина с размер 10см от основата на зъбците, като задната
част на пластината е захваната посредством метален болт; обща дължина на
вилата- 155см. Съставен е протокол за огледа и фотоснимки, приложени към него.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост, Г.А.Р. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност на осн. чл. 78а НК.
От изложените фактически
обстоятелства следва извод от правна страна, че с действията си Г.А.Р. е
осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на престъпление по
чл. 129, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2 НК за това, че на 25.07.2019г. в с. И., обл.
Силистра е причинил другиму- на М.М.Х. *** средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник, обусловено от
счупване на лакътната кост на лявата предмишница (чрез нанасяне на силен удар
със земеделска вила).
Обективно, подсъдимият чрез
активно действие противоправно е причинил анатомично увреждане, което по своето
естество представлява съществено засягане организма на пострадалия. Чрез
нанасяне на силен удар със земеделска вила, попаднал едновременно върху главата
и лявата предмишница на пострадалия, подс.Р. е причинил съставомерните вредни
последици. Подсъдимият е притежавал психофизични способности и необходимата
емоционално- волева зрялост, която му е давала възможност да преценява
действителното обществено значение на деянието, неговия общественоопасен
характер, както и да ръководи постъпките си разумно. Действал е като субект,
наказателно отговорен за извършеното от него. От субективна страна, деянието е
извършено при форма на вината умисъл- в създадената ситуация като наказателно
отговорно лице подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал, пряко е целял тяхното
настъпване. Налице е пряк умисъл.
Съда намери
обвинението за средна телесна повреда за доказано по безспорен и безсъмнен
начин, след цялостен анализ на събраните в досъдебното производство доказателства,
по отделно и в тяхната съвкупност- отчасти обясненията на самия подсъдим,
показания на свидетелите, писмените доказателства и доказателствени средства.
При индивидуализиране на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало и направените самопризнания в хода на съкратеното съдебно
следствие, осъзнаването на вината и изразеното съжаление, а за отегчаващи
отговорността обстоятелства прие обстоятелствата, че деянието е извършено под
въздействие на алкохол, не е съдействал за разкриване на обективната истина по
време на разследването, както и причинените множество телесни увреждания, който
по характер представляват лека телесна повреда.
Съда е задължен от чл.373
ал.2 НПК при определяне на наказанието да приложи чл.58а от НК. В случая
наказанието е постановено в условията на ал.1 от чл.58а НК. Като се определи
наказание лишаване от свобода в размер на една година, същото бе намалено с
една трета, поради което постановеното от съда наказание в присъдата е осем
месеца лишаване от свобода. Преценката на съда е, че за постигане цели на
наказанието да се въздейства спрямо подсъдимия да се поправи и превъзпита, за
да се бъде мотивиран в поведението си за въздържане от извършването на
противообществени прояви или престъпления не е необходимо ефективно да се
изтърпи това наказание, поради което на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването му за срок от три години
По отношение на предявения граждански иск:
Безспорно установени от доказателствата по делото са
телесните увреждания на пострадалия М.Х.. Настъпили са изменения в
здравословното му състояние, които са в пряка причинна връзка с деянието на
подсъдимия Г.Р.. Оздравителния процес е продължителен и болезнен. Един активен човек е загубил
трудоспособността си за определен период от време. Дори с течение на времето
физическите травми да отшумят, то психическите е невъзможно да бъдат заличени
от съзнанието на пострадалия. Безспорно пострадалия е претърпял, болки,
страдания, психически неудобства от нанесеният му побой.
Престъплението
извършено от подсъдимия представлява и граждански деликт по смисъла на чл.45 НК
и следва да се носи и гражданска отговорност. Безспорно пострадалия е претърпял
неимуществени вреди. Съда намери гражданският иск за причинените неимуществени
вреди за основателен по основания, а като изхожда от разбирането, че
физическите болки, страданията и психическите неудобства няма как да бъдат
измерени, ръководен от чувството си за справедливост и чл.52 ЗЗД присъди
обезщетение в размер на 5000, 00 лева в
едно със законна лихва от датата на непозволеното увреждане 25.07.2019 год. до
окончателното изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съда се е
произнесъл и по въпроса за разноските по делото. Г.А.Р. бе осъден да
заплати
-по сметка на МВР сумата от 369,90 лв. разноски от досъдебната фаза на
наказателното производство;
-както и по сметка на Районен съд гр.Силистра сумата
от 200,00 лв. държавна такса по уважения граждански иск.
По мярката
за неотклонение взета в досъдебната фаза на наказателното производство, съдът я
е потвърдил с отделно мотивирано определение постановено непосредствено след
прочитане на присъдата.
По гореизложените съображения съда постанови
присъдата си.
Районен съдия: