Решение по дело №2573/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№          /28.02.2022 година, гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IV състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2573 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалбата на Р.Ц.И. *** срещу Заповед № Л-4058/18.11.2021 година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с която е отказано преместване на лишения от свобода от Затвора – Варна в Затвора - Ловеч.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди, че майка му живее в гр. Русе, поради което, с преместването му в заведение във Велико Търново, контактите им ще бъдат по-чести. Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта и върне преписката с указания за преместването му.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Моли да бъде преместен, тъй като майка му ще може да го посещава.

Ответникът – Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията – София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. В писмено становище от 09.02.2022 година излага подробните си съображения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Административното производство е започнало по молба на Р.Ц.И. от 219 група в Затворническо общежитие от открит тип към Затвора – Варна за преместването му в гр. Велико Търново, тъй като майка му Н.Д.Г. е с постоянен адрес в гр. Русе и свиждането ще се провежда по-лесно. Към молбата е представил копие от личната карта на Н. Д. Г., от която е видно, че същата е с постоянен адрес в гр. Русе.

Въз основа на молбата е изготвено Становище от 09.11.2021 година от Началника на Затвора – Варна, от което е видно, че жалбоподателят изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т.т. 4, 5, 6 и 11 от Наказателния кодекс по присъда, постановена по НОХД № 124/2013 година по описа на Окръжен съд – Силистра. Първоначално жалбоподателят е изтърпявал наказанието в Затвора – Белене. Режимът за изтърпяване на наказанието е променен в по-лек със Заповед № 08-175/16.12.2018 година на Началника на Затвора – Белене. Със Заповед № 2258/10.05.2019 година жалбоподателят е преместен в Затвора – Варна, на основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, поради промяна на постоянния адрес на майка му. Със Заповед № 22/15.09.2020 година е преместен за изтърпяване на наказанието в Затворническо общежитие от открит тип към Затвора – Варна - Разделна. В становището е посочено, че за периода 2019 – 2021 година майката на лишения от свобода Н.Д.Г. го е посетила 3 пъти – 04.08.2019 година, 23.08.2020 година и 19.09.2021 година.

Със Заповед № 687/20.09.2021 година жалбоподателят е награден с три денонощия домашен отпуск, който същия е прекарал в гр. Силистра, при баща си Ц. И. Ж. .

Със Заповед № Л-4058/18.11.2021 година Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София е отказал преместване на лишения от свобода от Затвора – Варна в Затвора – Ловеч. За да постанови този резултат Главният директор е приел, че контактите на лишения от свобода с майка му са епизодични и не обуславят нужда от преместването му. Отделно от това е приел, че честата промяна на мястото за изтърпяване на наказанието е сериозна пречка за постигане на целите на наложеното наказание.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.11.2021 година, поради което подадената на 25.11.2021 година жалба е допустима за разглеждане, арг. чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да бъдат преместени от един затвор в друг със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, в писмена форма и съдържа ясни мотиви и диспозитив.

Съдът намира, че Главният директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е приложил правилно материалния закон, като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй към настоящия момент не е налице нова промяна в адресната регистрация на Н.Д.Г. – майка на лишения от свобода.

Съдът намира, че изводите на Главният директор за липсата на достатъчно проведени свиждания между жалбоподателя и Н.Д.Г. са неправилни, тъй като броят на свижданията не е материалноправна предпоставка по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС.

Предвид изложеното съдът намира, че Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София е постановил законосъобразен акт, жалбата срещу който следва да се отхвърли.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 3 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Ц.И., ЕГН ********** от Затвора – Варна срещу Заповед № Л-4058/18.11.2021 година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с която е отказано преместване на лишения от свобода от Затвора – Варна в Затвора - Ловеч.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

СЪДИЯ :