№ 428
гр. Благоевград, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №
20201200101459 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. АНГ. АСТ., ЕГН
**********, чрез адв.Т.Г., със съдебен адрес: гр.С., ж.к.“Сл.“, бл.2, офис 66, против ЗАД
„А.Б.“ АД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“К.А.Д.“ №59,
представлявано от А.А. и О.П.. След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел
че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл.131 ГПК на ответника да
бъде изпратен препис от нея, заедно с приложените към същата писмени доказателства. В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна.
В исковата молба се посочва, че на 29.04.2019 г. около 14.10 часа, по път11- 19км.21 + 100 /
гр. С.-гр. Р., К.Д. П., водач на автомобил “Х.“, с per. № СА2398НК удря движещия се в
насрещната лента за движение мотоциклет “К.“, с per. № СТ4518К, при което виновно
причинява ПТП, в следствие на което е пострадал водача на мотоциклета - П. АНГ. АСТ..
Навежда се, че за настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, в който са отразени обстоятелствата при настъпване на произшествието. Сочи се, че
автомобил “Х.“, с per. № СА2398НК има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилстите с „А.Б.“ АД, № на полица BG / 01 / 118002848206, със срок
на покритие - 03.10.2018 г.- 02.10.2019 г. Посочено е още, че П. АНГ. АСТ. е сериозно
пострадал с множество телесни увреждания. Сочи се, че видно от издадените медицински
документи от проведеното лечение и престой, както и прегледи в лечебни заведения ищецът
има следните травматични увреждания и силно увредено общо състояние, а именно:
счупване на тялото - диафиза на бедрената кост - открито - дясно; фрактура аперта
пунктиформис феморис дек.; мултифрагментоза; фрактура скалуле дек.; хемоторакс минима
бил; счупване на дясна ключица; плеврални изливи. Навежда се, че към настоящия момент
1
пострадалия Петър Астрадуров не е възстановен напълно от травмите в увредените области,
като движенията му били ограничени, а придвижването трудно и с помощни средства,
въпреки проведеното болнично лечение. Сочи се, че пострадалия е понесъл имуществени
вреди в резултат на процесното ПТП за консумативи и пособия за приложеното лечение, а
именно сумата в размер на 3498 лева. Навежда се още, че на 23.08.2019г. ищецът е предявил
претенция пред ответното дружество, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на водача, причинил процесното ПТП, като в законоустановения
срок същото не е заплатило обезщетение за претърпените от ищеца вреди. По изложените в
исковата молба съображения се иска от съда постановяване на решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1) сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от уврежданията, претърпени в описаното в исковата молба ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 29.04.2019 г. до окончателното плащане; както и 2) сумата от 3498 лв. (три
хиляди четиристотин деветдесет и осем лева), представляваща обезщетение за
имуществените вреди – медицински разходи за лечение на уврежданията, претърпени в
процесното ПТП, ведно със законната лихва от 29.04.2019 г. до окончателното плащане.
Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски. Ответникът по реда на
чл.131, ал.1 ГПК е изразил становище за допустимост, но неоснователност на предявените
по делото искове, като навежда доводи за недопустимост на исковата претенция за
изплащане на обезщетение за имуществени вреди. Същото искане е оспорено от ответника
както по основание, така и по размер. Ответникът оспорва и заявените в исковата молба
неимуществени вреди по вид, характер, интензитет и продължителност на лечението и
възстановителния период, както и претенцията за законна лихва. Претендират се сторените
по делото разноски.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото е допълнен доклада, като се
като добавя, че с отговора на исковата молба ответното дружество прави възражение за
съпричиняване с въведени твърдения, че е налице допринасяне на вредоносния резултат от
страна на ищеца П.А., тъй като същият е управлявал мотоциклет К. с превишена и
несъобразена с пътните условия и възможностите скорост, както и не е предприел
своевременно техническа съобразена маневра, за да предотврати ПТП при възникналата
опасност. Посочва се, че доказателствената тежест по това възражение е на ответната
страна, доколкото тя го релевира в процеса, като ответното дружество следва да докаже
твърдяните досежно съпричиняването обстоятелства, а именно управлението на ищеца с
посочения мотоциклет с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и
възможността за предприемане на маневра да предотврати ПТП.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите, от констативния протокол за ПТП с
пострадали лица №2019/1046-304 на РУ – Благоевград, неоспореното заключение на
инж.В.Н. за извършената САТЕ и допълнителното такова, се установява механизма на ПТП,
2
при което е пострадал П.А..
Установява се, че обстоятелствата, при които е настъпило ПТП са: На 29.04.2019 година
10
около 14 часа в ясно дневно и сухо време водачката К.П. е управлявал л.а.Х. с рег.№ СА
2398 НК по второкласен път II-19 в посоката от град Р. към град С., като в автомобила са
пътували още три жени. В същото това време в посоката от град С. към град Р. се е движил
мотоциклет К. с рег.№ СТ 4518 К, управляван от водача П.А.. Когато л.а.Х. се намирал в
+10
района на километър 20°, водачката П. е управлявала автомобила със скорост около 56,0
км/ч, когато на растояние от около 78,50 - 79,00 метра в лентата и за движение към град С.
навлиза задната му гума в настилката съчетано с постъпателното движение напред на л.а.Х.,
в центъра на тежестта на мотоциклета внезапно се поражда значителен въртящ момент
спрямо вертикалната му ос, в посока на часовниковата стрелка. Последвало е отклоняване
на мотоциклет К. в посока наляво и удар на задната гума в мантинелата, а тялото на водача
А. се е отделило от машината съвместно с горивния резервоар и е продължило в посока към
челното стъкло автомобила, като силно се е ударило се е в него и го е счупило. След удара
на тялото с резервоара в стъклото, много слабото триене между дрехите и повърхностите на
автомобила съчетано с постъпателното движение на л.а.Х. в посока напред, тялото на
водача А. се плъзга по предната лява колона и предната дясна врата, като удря дясното
огледало, изхвърчал и паднал зад мантинелата. Зад мантинелата пада и горивният резервоар
в непосредсвена близост до тялото на местата посочени от свидетелите и описани в
протокола за оглед след ПТП. Вследствие от постъпателното движение л.а.Х. е продължил
спирайки в посока напред до мястото, на което е спрял, и на което е бил оставен от
водачката преди да бъде преместен назад с около 2,0 метра от неизвестно лице. След
достигането на задната гума на мот. К. до мантинелата, вследствие от внезапно
възникналото съпротивление е настъпил завъртане на мотора около центъра на тежестта но
вече по посока на часовниковата стрелка. Това завъртане на мотора е довело до страничният
удар на машината и незначително плъзгане по мантинелата. Поради редуващите се
завъртания с удари предимно в окачването на мотоциклета с части конструирани с части с
еластични елементи е довело нова ротация на задната част на мотоциклета обратно на
часовниковата стрелка. Вследствие от значителната загуба на кинетична енергия и на
странична устойчивост мот. К. пада на лявата си страна върху асфалтовата настилка, за
кратко се плъзга и се установява на мястото на което е бил намерен от разследващият
полицай с предната гума насочена към матнелата на 11,10 метра по дължина от линията на
ориентир № 1, а задната гума насочена към средата на пътя на 10,30 метра спрямо линията
на същият ориентир.
В изготвената САТЕ, вещото лице е установило, че в момента на удара л.а.Х. е бил
разположен в лентата за движение на автомобили в посоката към град С. като левите му
гуми са се намирали на около 0,95 - 1,00 метра по широчина спрямо средната бяла
непрекъсната линия разделяща лентите на основното трасе и че от техническа гледна точка
основната причина за настъпване на ПТП е било управлението от водача А. със скорост от
101,2 км/ч в участък от пътя със значителен насрещен наклон, който в най - високата си част
3
от участъка преминава в десен завой. Високата скорост на мотоциклета технически е
принудило водача, за да не допусне странично занасяне да отклони в посока наляво. Това е
довело до навлизането на мот.К. в насрещната лента, която е била лентата за движение на
л.а.Х..
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото лице д-р
К.А., в резултат на претърпяното ПТП, около 19:20 часа, А. е бил приет в противошокова
„
зала на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов" - ЕАД, гр. С.. При извършени изследвания обективно е
било установено открито многофрагментно счупване на тялото на дясното бедро, счупване
на шийката на дясното бедро, счупване на тялото на дясната лопатка, неголеми двустранни
изливи в гръдния кош, остра кръвозагуба и в последствие анемичен синдром. След
стабилизиране на състоянието е преведен в клиника по ортопедия й травматология. В
клиниката е било проведено оперативно лечение на многофрагментното счупване на
дясното бедро - наместване на костните фрагменти, поставяне на бедрен пирон. За
счупването на шийката на бедрената кост е направена метална остеосинтеза с поставяне на
два винта. Провеждано е кръвопреливане за преодоляване на острата кръвозагуба и
анемичния синдром, медикаментозно лечение с обезболяващи, вкл. с морфин и лидол и
продължително актибиотично лечение. Счупването на шийката на бедрената кост му е
причинило трайно затруднение на десния долен крайник за около 12 месеца. Счупването на
тялото на бедрената кост му е причинило трайно затруднение иа десния долен крайник за
около 12 месеца. Поради тежестта на счупването и значителното разместване на костните
фрагменти, оперативно поставения бедрен пирон е възможно да бъде оставен за
продължителен период или за винаги.
По делото не е спорно обстоятелството, че към датата на събитието, описано в исковата
молба, автомобил “Х.“, с per. № СА2398НК има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилстите с „А.Б.“ АД, № на полица BG / 01 / 118002848206, със срок
на покритие - 03.10.2018 г.- 02.10.2019 г.
По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие
отговорността на водача на автомобила за причинените от него при ПТП /застрахователно
събитие/ неимуществени вреди на увреденото лице/или лица.
Установява се от представените доказателства, че с претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“, от страна на ищцата е предявена
застрахователна претенция на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане, с
депозирано искане за обезвреда на А., като до момента на предявяване на исковата молба,
ЗАД „А.Б.“ АД не се е произнесъл с окончателно становище.
С допълнително експертно заключение по САТЕ, експертът Н. е установил, че след
направен анализ на всички приети доказателства в съвкупност се установява, че мястото
±0,05
посочено на удара от свидетелите И.Н., С.Г. и С.З. с координати на около 8,85 метра по
дължина на платното за движение след линията на основен ориентир № 1, гледно в посока
±0,05
от град С. към град Р.; на около 5,00 метра по широчина на платното за движение
4
±2
вдясно от основен ориентир № 1, на около 4,40°’° метра по широчина на платното за
движение вдясно от опорна точка № 1, гледно в посока към град Р.; Ударът между л.а.Х. и
мот. К. следва да е настъпил на 0,60 ^ метра по широчина вдясно от близкият ръб на
средната бяла непрекъсната, разделителна линия между двете ленти за движение на
автомобилите, гледано в посоката за град Р.. Описаният механизмът на възникване и
протичане на ПТП и място на удар описани от свидетелите И.Н., С.Г. и С.З. от техническа
гледна точка се установява, че не съответства мястото на удара и на скорости за движение
на всяко от двете МПС. Несъответствието на скоростите за движение се потвърждава от
траектории на двете МПС в кинематичната им последователност до мястото на удара и
преместването им крайните положения след него. Експертът посочва, че по данните описани
от свидетелите И.Н., С.Г. и С.З. и място на удара с посочените координати в отговора на
въпрос № 1, от техническа гледна точка се установява, че в момента на удара мотоциклет К.
следва да е бил отклоненен под ъгъл около 7° спрямо надлъжната ос на главният път, а л.а.
Х. е бил отклоненен под ъгъл около 22°, спрямо надлъжната ос на главният път. На
поставения въпрос, относно механизъм на ПТП, заключението не може да даде отговор,
поради нереален механизъм. Експертът е анализирал детайлно свидетелските показания,
скоростта, с която са се движили двете МПС, щетите нанесени по тях, както и
разположението им след удара и е стигнал до заключение,че след мястото на удара л.а. Х. се
е установил неподвижна в обхвата на лентата за движение в посоката към град С. с
позицията с предна част сочеща в същата посоката, с които е показан на схемата към
първата експертиза. Мотоциклет К. след мястото на удара л.а. Х. се ударил в мантинелата,
плъзнал се е странично и е паднал върху лявата се страна. След падането мотоциклет К. се е
плъзнал и се е установил неподвижно зад л.а. Х. в обхвата на лентата за движение в
посоката към град С. с позицията и в посоката показана на схемата към първата експертиза.
Експертизата установява, че от техническа гледна точка основната причините за настъпване
на ПТП е било управлението от водача А. със скорост около 101,2 км/ч в участък от пътя със
значителен насрещен наклон, който в най - високата си част от участъка преминава в десен
завой. Високата скорост на мотоциклета технически е принудило водача, за да не допусне
странично занасяне да отклони К. в посока наляво. Това е довело до навлизането на
мотациклет К. към насрещната лента и лентата за движение на л.а.Х..
В съдебно заседание, на поставени от въпроси от ищеца с депозирано становище,
вещото лице Н. отговаря, че „ изходящите скорости на двете МПС-та са по-големи от
входящите, демек скоростите в момента на удара, което е теоретично невъзможно, но е и
практически, не може при удар между две МПС, които губят кинетична енергия да получат
по-високи скорости и двете при насрещен удар, което означава, че и двете МПС-та след
удара следва да са се ускорили, което е невъзможно, може да са намалили скоростите, но не
и да са ускорили. И затова тези стойности, които получавам не са верни и съответно мястото
на удара е недействително. Освен всичко останало, това място на удара ако са се ударили
там, където твърдят трябва да е осеяно с части, горивни масла и смеси, а там няма нищо,
всичкото е в другата лента, където се е намирал Хюндая и това е дясно от него, пред него и
5
в дясно от него“. Експертът посочва, че и в двете заключения е посочено къде следва да е
било местоположението на автомобилите, безспорно, че е преместен в мястото, в което е
намерен, той е намерен на това място, на което е оставен от разследващия полицай и е
фиксиран там. Това е безспорно, че там е бил и в двете заключения това е крайното
положение на автомобилите и го е посочил и графично. На поставените въпроси, Н. е
отговорил още, че реалният удар е настъпил в лентата за движение към гр. С.. Схемата на
ПТП е направена, за да може да се види, че „ударът е настъпил в насрещната лента и е
посочено местоположение на удара в насрещната лента, позицията и положението на мотор
К., на мотор Сузуки и положението на мотора от мястото на удара към мястото на удара в
мантинелата и крайното положение на връщане на автомобил Х.“.
Съдът не обсъжда показанията на свидетелите приемайки, че същите не установяват факти,
свързани с предмета на делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Нормата на чл.429, ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО“ и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран
в разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 23.08.19 г. предвиденият тримесечен срок е изтекъл на
23.11.2019г., поради което настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са
допустими.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност“,
сключен между делинквента и ответното дружество, противоправно деяние на делинквента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието,
техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената
презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът –
застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска „гражданска
отговорност“ с делинквента.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на
6
извършителя е установена с оглед изводите на Страните по делото не са формирали спор
относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска „гражданска отговорност“ с делинквента.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на
извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, респ.
констатациите в протокола за ПТП, която настоящият съдебен състав кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице по САТЕ изрично посочва в
експертизата, че причините за настъпване на процесното ПТП е била управлението от
водача А. със скорост около 101,2 км/ч в участък от пътя със значителен насрещен наклон,
който в най - високата си част от участъка преминава в десен завой. Високата скорост на
мотоциклета технически е принудило водача, за да не допусне странично занасяне да
отклони К. в посока наляво. Това е довело до навлизането на мотациклет К. към насрещната
лента и лентата за движение на л.а.Х.. Изложеното сочи, че водачът на автомобила не е
имал никаква техническа възможност да предотврати произшествието, в т. ч. и чрез спиране.
Вещото лице установява, че в момента на удара л.а.Х. е бил разположен в лентата за
движение на автомобили в посоката към град С. като левите му гуми са се намирали на
около 0,95 - 1,00 метра по широчина спрямо средната бяла непрекъсната линия разделяща
лентите на основното трасе и че от техническа гледна точка основната причина за
настъпване на ПТП е било управлението от водача А. със скорост от 101,2 км/ч в участък от
пътя със значителен насрещен наклон, който в най - високата си част от участъка преминава
в десен завой. Високата скорост на мотоциклета технически е принудило водача, за да не
допусне странично занасяне да отклони К. в посока наляво. Това е довело до навлизането до
навлизането на мот. К. в насрещната лента, която е била лентата за движение на л.а.Х..
Събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че настъпването на
процесното ПТП се дължи единствено и само на противоправното поведение на
пострадалия. В момента на удара л.а.Х. е бил разположен в лентата за движение на
автомобили в посоката към град С. като левите му гуми са се намирали на около 0,95 - 1,00
метра по широчина спрямо средната бяла непрекъсната линия разделяща лентите на
основното трасе и от техническа гледна точка основната причина за настъпване на ПТП е
било управлението от водача А. със скорост от 101,2 км/ч в участък от пътя със значителен
насрещен наклон.
Доколкото противоправността в поведението на деликвента е съществен елемент от състава
на непозволеното увреждане, респ. е предпоставка за ангажиране на отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", липсата му е пречка за уважаване
на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ. Поради това, при липсата на една от предпоставките за
ангажиране отговорността на ответниците, предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени, без да се разглеждат останалите елементи от фактическия състави и без
да се обсъждат останалите доводи на ответниците относно неоснователността на
претенциите.
Неоснователността на главните искове предпоставя и неоснователност на акцесорните-за
7
присъждане на законна лихва върху претендираните главници, считано от датата, на която
ответното дружество е следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение.
При този изход на делото разноски на ищецът не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски, както
следва – за ответника застраховател, а именно: 160 лв. – депозит за призоваване на
свидетели,5 лв.- ДТ за издаване на съдебно удостоверение, 125 лв.- депозит за САТЕ, 375лв
– депозит за САТЕ, 4236 лв. адвокатско възнаграждение, намалено до минималния размер
по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид основателното възражение за прекомерността му, или общо сумата в размер на 4901
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. АНГ. АСТ., ЕГН **********, чрез адв.Т.Г., със съдебен
адрес: гр.С., ж.к.“Сл.“, бл.2, офис 66, против ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.“К.А.Д.“ №59, представлявано от А.А. и О.П. искове за сумата
от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от уврежданията, претърпени в описаното в исковата
молба ПТП, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2019 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 3498 лв. (три хиляди четиристотин деветдесет и осем лева),
представляваща обезщетение за имуществените вреди – медицински разходи за лечение на
уврежданията, претърпени в процесното ПТП, ведно със законната лихва от 29.04.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА от П. АНГ. АСТ., ЕГН **********, чрез адв.Т.Г., със съдебен адрес: гр.С.,
ж.к.“Сл.“, бл.2, офис 66, да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.“К.А.Д.“ №59 сумата в размер 4901 лв., представляващи направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8