Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София,
19.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Илияна Коцева като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д. № 58 по описа за 2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 155, т.
3 от ТЗ.
Ищецът Софийска градска прокуратура твърди, че е постъпила молба от И.В.Т., с
която уведомява СГП, че управителят на ответното дружество „Т.“ ООД В.И.Т.е
починал на 31.12.2019г. и с искане да се
приложат разпоредбите на 155, т. 3 от ТЗ. От ищеца е било изискано
удостоверение за наследници и смъртен акт от район „Слатина“ – Столична община,
за да се установи смъртта на лицето на посочената дата. След смъртта на В.И.Т.ответното дружество е без управител
повече от три месеца. С оглед изложеното се налага извод, че е налице
хипотезата на чл. 155, т. 3 от ТЗ и ищецът иска да бъде постановено решение, с
което да се прекрати дружеството на посоченото основание. Ако дружеството бъде
прекратено, на основание чл. 156, ал. 1 от ТЗ, да се открие производство за
ликвидация на „Т.“ ООД.
В подадения от името на ответника, чрез И.В.Т., отговор изложените от ищеца обстоятелства
подробно се потвърждават. Съдружници в дружеството са били В.И.Т.и И.И.Т.. И.И.Т.
е починал на 28.08.2010г., като е оставил за единствен наследник по закон В.Д.Т.,
негова майка. Тя е починала на 26.03.2019г. и е оставила за наследник по закон В.И.Т.,
неин син, а след смъртта му на
31.12.2019г. негов наследник по закон е синът му И.В.Т.. Няма възражения по
иска по делото, както и по отношение на обстоятелствата, на които искът се
основава. В заключение се иска съдът да предложи на Агенция по вписванията, във
връзка с чл. 266 от ТЗ, да назначи за ликвидатор пълномощника на И.В.Т. - Б.Х.Х..
В открито съдебно заседание Б.Х.Х. е потвърдил, че е юрист, близък на семейството и тъй като И.В.Т. живее
в чужбина, го е упълномощил да извършва действия във връзка със закриване на
фирмите на неговия баща В.И.Т.,
включително да бъде ликвидатор на ответното дружество, за което не претендира
възнаграждение.
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:
„Т.“ ООД е дружество, регистрирано по ф.д. № 10823/2007г. на
Софийски градски съд, пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2010г., със
съдружници В.И.Т.и И.И.Т. и управител В.И.Т..
И.И.Т. е починал на 28.08.2010г., а на
31.12.2019г. е починал и В.И.Т.. След
смъртта му нов управител на дружеството не е бил вписван. Наследникът по закон
на В.И.Т.- И.В.Т., негов син, приел наследството му не
желае да продължи дейността на дружеството.
В дружествения договор на „Т.“ ООД липсват предвидени разпоредби
(клаузи) за такъв случай, както и липсват конкретни разпоредби (клаузи) относно евентуално производство по ликвидация на дружеството,
съответно кой следва да е ликвидатор в тези случаи, извън предвижданията на ТЗ
(в този смисъл са клаузите на чл. 26, т.4, чл. 27 и Преходните и заключителните
разпоредби на договора).
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Дружество с ограничена отговорност може да бъде
прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на
прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител
(чл. 155, т. 3 от ТЗ).
Разпоредбата е приложима и по отношение на едноличното
дружество с ограничена отговорност. Управителят е орган на това дружество (чл.
135, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от
ТЗ), който организира и ръководи дейността му съобразно закона и
решенията на едноличния собственик на капитала по чл. 147, ал. 2 от ТЗ и го
представлява (чл. 141, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), при което
липсата на избран и вписан в търговския регистър управител препятства
осъществяване на дейността на дружеството и е основание то да бъде прекратено.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е приложима и в
случая, когато управителят на едноличното дружество с ограничена отговорност
(еднолично дружество) е починал, независимо дали обстоятелството е заявено за
вписване в търговския регистър и управителят е заличен. Липсва управител на
търговското дружество, каквото е и основанието за прекратяването на дружеството
по чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ следва да се
приеме приложима и в случаите, когато починалият управител е бил и едноличен
собственик на капитала на дружеството и наследниците не са упражнили правата си
по чл. 157, ал. 1 от ТЗ в тримесечен срок от настъпване на смъртта – не са
поискали да продължат дейността на дружеството, при което в срока по чл. 155,
т. 3 от ТЗ не е бил избран и нов управител,
без в учредителния акт да е предвидено друго. Подобно е и тълкуването,
възприето в Решение № 73 от 17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о.
И при прекратяване по чл. 155, т. 3 от ТЗ, ако
наследниците поискат да продължат дейността, продължаване на прекратеното
дружество е по чл. 274 от ТЗ.
В случая от 31.12.2019г., повече от три месеца след
смъртта на В.И.Т., управител и едноличен собственик на капитала на „Т.“ ООД
след смъртта на съдружника И.И.Т., дружеството е без управител. Наследникът на В.И.Т.,
приел наследството му, И.В.Т. не желае
продължаване на дейността, както и в дружествения договор на дружеството липсва
разрешение, различно от това в ТЗ. Така,
съгласно разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ, ответното дружество
подлежи на прекратяване по този ред.
Предявеният от
Софийска градска прокуратура иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на
дружеството е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ТЗ, при прекратяване на
дружеството на основание чл. 155 от ТЗ,
се открива производство по ликвидация, която се извършва по реда на глава
седемнадесета от ТЗ (чл. 156, ал. 4, вр. чл. 266, ал. 1 от ТЗ).
Производството по ликвидация следва да бъде открито от
съда с настоящото решение, с определяне на срок за ликвидация. В този смисъл са
Решение № 159 от 15.12.2009г. по т.д. № 389/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение
№ 222 от 15.07.2011г. по т.д. № 74/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други, постановени
по реда на чл. 290 от ГПК (отм.). Изоставена е предходната съдебна практика,
съгласно която е недопустимо съединяването на исково състезателно производство
по чл. 155 от ТЗ с охранителното производство по ликвидацията (Решение № 204 от
01.03.1994г. по гр.д. № 1096/93г. на ВКС, V г.о., Решение № 48 от 16.02.2001г.
по гр.д. № 1343/2000г. на ВКС, V г.о., Решение № 394 от 07.03.2002г. по гр.д. №
1179/2001г. на ВКС, Решение № 741 от 22.04.2002г. по гр.д. № 1407/2001г. на
ВКС, V г.о. и др.).
Ликвидатор на дружеството е по правило управителят,
освен ако с учредителния акт или по решение на едноличния собственик на
капитала е определено друго лице (чл.
156, ал. 2 от ТЗ). В случая няма управител, учредителният акт не съдържа
изрично правило кой следва да бъде назначен за ликвидатор, нито има решение на
едноличния собственик на капитала, при което ликвидатор следва да бъде
определен служебно.
В случая от името на наследника по закон И.В.Т. е
предложено ликвидатор да бъде Б.Х.Х.,
заявил изрично съгласието си и пред съда, и няма пречка той да бъде назначен за
ликвидатор. Не се установяват несъвместимости, както и не се опровергава, че
той е дееспособно физическо лице, което би могло да извършва тази дейност по занятие, при полагане на грижата на добрия търговец, като носи
отговорност за дейността си като ликвидатор (чл. 266, ал. 6 и чл. 268, ал. 4 от ТЗ). Липсва изискване за специална професионална правоспособност на
ликвидаторите, но съгласно изложеното от Б.Х.Х., той е юрист.
Ликвидаторът следва единствено да представи нотариално
заверено съгласие с образец от подписа си (чл. 266, ал. 3 от ТЗ) в срока за
обжалване на настоящото решение с оглед вписванията в търговския регистър при
Агенция по вписванията по партидата на дружеството.
По правило във връзка с назначаването следва да бъде
определено и възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ), но Б.Х.Х.
изрично е заявил, че не желае заплащане на възнаграждение, при което
възнаграждение в случая не се определя.
Срокът на ликвидация следва да бъде определен на шест
месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по иска от 80 лева, съгласно
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Воден от
горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3
от ТЗ, „Т.“ ООД, с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление ***, по иска
на Софийска градска прокуратура.
ОТКРИВА, на основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266
и сл. от ТЗ, производство по ликвидация на „Т.“ ООД, с ЕИК *****и със седалище
и адрес на управление ***, като определя 6-месечен срок за провеждането му.
НАЗНАЧАВА за ликвидатор на дружеството Б.Х.Х., с ЕГН ********** и адрес ***.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, с ЕИК *****и със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 80 лева
(осемдесет лева) държавна такса по предявения иск.
Решението, в частта на прекратяването на
търговското дружество, подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на Б.Х.Х. в срока за обжалване на решението да представи нотариално заверено съгласие с
образец от подписа си (чл. 266, ал. 3 от ТЗ) с оглед вписването му като
ликвидатор по партидата на „Т.“ ООД в търговския регистър.
След влизане в сила на решението, препис
да се изпрати на Агенция по вписванията, на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия: