№ 949
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000501034 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261481 от 01.12.2020г., постановено по гр.д.№10428/2019г., СГС е
осъдил ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК12126517, да заплати на :
- Е. М. И., ЕГН**********, и М. И. И., ЕГН**********, на основание чл.432, ал.1 от
КЗ, сумата от по 150 000/сто и петдесет хиляди/лв. за всяка, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на И. Н. И., която е настъпила при произшествие,
осъществено на 04.09.2017г., заедно със законната лихва от 01.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен размер от
270 000лв. ;
- Е. М. И., ЕГН**********, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 5 000/пет
хиляди/лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от претърпени физически увреждания при
произшествието, осъществено на 04.09.2017г., заедно със законната лихва от 01.02.2018г. до
окончателното изплащане.
Срещу решението в частта, в която в полза на всяка една от ищците е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател, за разликата над
1
80 000лв., е постъпила жалба от ответника, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е прекомерно и не е
съобразено с действително претърпените вреди, с момента на настъпване на
застрахователното събитие и установената съдебна практика.От събраните по делото
доказателства се установява, че търпените от ищците вреди са в рамките на обичайните за
сходни случаи, поради което присъждането на обезщетение в такъв висок размер би довел
до тяхното неоснователно обогатяване.Не е съобразено обстоятелството, че ищцата М.И.
има свое семейство и не живее отдавна със своите родители. Оспорват се изводите на съда,
че пострадалият не е допринесъл със своето поведение за настъпване на увреждането, тъй
като от заключението по САТЕ се установява, че починалото лице не е предприело никакви
действия, с които да предотврати настъпването на удара.Същият е участвал в движението
като водач на лек автомобил „Рено“ и при възникване на конфликтната ситуация, при която
е следвало да намали рязко скоростта на движение, е трябвало да подаде светлинен сигнал
на другите превозни средства, предвид разпоредбите на чл.31 и чл.74а от ЗДвП.Неговото
бездействие е една от причините за настъпване на инцидента.Неправилно СГС е приел, че
съпричиняването на вредоносния резултат следва да бъде противоправно. За намаляване
размера на обезщетението е достатъчно да се установи, че с поведението пострадалото лице
обективно е допринесло за настъпване на увреждането, като не е необходимо действието
или бездействието да е противоправно.Неправилно е и решението в частта, в която в полза
на ищцата Е. И. е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди, които са били
претърпени от получените при инцидента травматични увреждания.Същата не е доказала, че
в действителност е претърпяла вреди, а в условията на евентуалност, че размерът на
присъденото обезщетение е несъобразено с естеството на полученото увреждане и
сравнително кратката продължителност на възстановителния период, която е приключила в
рамките на до 2 месеца.С оглед на горното моли съда да отмени решението в обжалваната
му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли частично предявените искове,
като съобрази действително претърпените от ищците вреди и осъщественото от пострадалия
съпричиняване на увреждането.Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ищците, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му част.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред възивния съд е процесуално
допустимо.По същество е частично основателна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от страните оплаквания относно неговата неправилност.Не е спорно по делото,
че наследодателят на ищците е загинал при ПТП, което е било причинено виновно и
противоправно от застрахования водач Н. К., а се спори относно справедливия размер на
2
следващото се обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалия.
В процесния случай ищците претендират заплащането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи с в болки и страдания от факта на настъпилата смърт на
лице, което е техен съпруг и баща.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Съобразно задължителните указания на ППВС№4/1968г. обективно същесвуващите
обстоятелства, които следва да се съобразят при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на св.И., кредитирани от съда като обективни и в резултат на
непосредствени впечатления се установява, че ищцата Е. И. и починалия са били съпрузи,
които са живели съвместно от около 30г.Били са много добро семейство и са имали
превъзходни отношения помежду си.Е. изживяла много тежко загубата на своя съпруг,
затворила се в себе си и ограничила социалните си контакти.Напуснала жилището, в което
са живеели съвместно с починалия и се установила да живее при своята майка, тъй като
всичко там й напомняло за него.
От показанията на св.Ч. се установява, че М.И. е приела тежко загубата на своя
баща.Двамата са имали силна връзка и са поддържали постоянен контакт помежду
си.Внезапната му смърт е рефлектирала върху отношенията в семейството и водения
отпреди това социален живот.Започнала е да има проблеми със съня и ограничила
контактите с близки и приятели.
Предвид горното и при съобразяване възрастта на починалото лице, което е било на
66г. към момента на настъпване на инцидента, съдът намира, че на съпругата следва да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди от 130 000лв., а на дъщеря му от
110 000лв.Така определения размер е съобразен и със съдебната практика в сходни случаи :
влязло в законна сила решение по в.гр.д.№5773/2019г. на САпС, с което в полза на
преживялата съпруга е присъдено обезщетение от 120 000лв., а на всяко едно от децата по
100 000лв.Починалият е бил на 59г., а застрахователното събитие е настъпило през 2015г.
3
Неоснователни са оплакванията на ответника, че пострадалото лице е допринесло за
настъпване на увреждането.От заключението по допуснатата по делото САТЕ, кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че пътният инцидент, при
който е починал наследодателя на ищците, е настъпил в лявото платно на автомагистрала
„Тракия“.В дясно на движението на двата автомобила, които са участвали в инцидента, е
имало други два катастрофирали автомобила.Пострадалият е предприел действия по
намаляване на скоростта на движение, тъй като е възприел възникналата опасност за
движение, като скоростта на движение на управлявания от него автомобил е била 58км.ч.
непосредствено преди инцидента.Застрахованият водач е могъл да възприеме автомобила на
пострадалия на разстояние по-голямо от 300м., като е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара с другия автомобил с контролирано намаляване на скоростта.Това
не е било сторено, което е единствената причина за настъпване на инцидента.Не се
установява възражението на застрахователя, че пострадалият е създал опасност за
движението, тъй като е намалил рязко скоростта си на движение/изследване на този въпрос
в заключението е нямало/.Същият е нямал задължението да включи едновременно всички
пътепоказатели, с които да укаже на другите участници, че е налице опасност за движението,
тъй като разпоредбата на чл.31 от ЗДвП предвижда, че това действие може да се извърши по
преценка на водача /възможност, а не задължение/.
Неоснователни са оплакванията на ответника, които са свързани с присъденото от
СГС обезщетение за неимуществени вреди в полза на Е. И., които тя е претърпяла от
получените при инцидента увреждания.Същата е получила контузия на гръдния кош и
корема, които са причинили по-висок интензитет на търпените болки за период до 15дни от
травмата, а общата продължителност на лечебния и възстановителен период е била 3-4
месеца.В този период е изпитвала силни болки в кръста, гърба и гърдите.С оглед на горното
съдът намира, че справедливото обезщетение е от 5 000лв.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, които ищците са
претърпели от смъртта на И. И., поради което обжалваното решение следва да се отмени
като неправилно в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е бил уважен за разликата : от 130 000лв. до 150 000лв. за ищцата Е. И. ; от 110 000лв.
до 150 000лв. за М.И..В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
В полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, които се
изразяват в заплатена държавна такса и адвокатски хонорар за двете
инстанции.Основателни са възраженията на насрещната страна за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като делото пред въззивния съд, с оглед
естеството на направените оплаквания не съставлява правна или фактическа сложност.Не са
били извършвани нови процесуални действия.С оглед на горното съдът намира, че на
страната следва да се определят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция, които са съобразени с минималните размери по Наредба №1 за МРАВ.Същите са
4
в размер на 6 312лв. с ДДС.Общият размер на разноските, които се следват на
жалбоподателя е 4 487.67лв., от които 582.53лв. за производството пред СГС.
На адв.М.П. следва да се присъди възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за
предоставеното на ищцата Е.И. безплатно процесуално представителство.Същото възлиза на
2019.33лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261481 от 01.12.2020г., постановено по гр.д.№10428 /2019г. на
СГС в частта, в която ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК12126517 е осъден да заплати на Е.
М. И., ЕГН**********, и М. И. И., ЕГН**********, обезщетение за неимуществени вреди
от настъпилата смърт на И. Н. И. в резултат от осъществено на 04.09.2017г. ПТП, за
разликата от : 130 000/сто и тридесет хиляди/лв. до 150 000/сто и петдесет хиляди/лв. за Е.
М. И. ; 110 000/сто и десет хиляди/лв. до 150 000/сто и петдесет хиляди/лв. за М. И. И.,
както и в частта за разноските : за разликата над 9 600 /девет хиляди и шестстотин/лв. по
отношение на дължимата от ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК12126517 държавна такса по
реда на чл.78, ал.6 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. М. И., ЕГН**********, срещу ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД,
ЕИК12126517, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата смърт
на И. Н. И. в резултат от осъществено на 04.09.2017г. ПТП, за разликата от 130 000/сто и
тридесет хиляди/лв. до 150 000/сто и петдесет хиляди/лв. ;
ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. И., ЕГН**********, срещу ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД,
ЕИК12126517, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата смърт
на И. Н. И. в резултат от осъществено на 04.09.2017г. ПТП, за разликата от 110 000/сто и
десет хиляди/лв. до 150 000/сто и петдесет хиляди/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261481 от 01.12.2020г., постановено по гр.д.№10428
/2019г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. М. И., ЕГН**********, и М. И. И., ЕГН**********, да заплатят на
ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК12126517, сумата от 4 487.67/четири хиляди четиристотин
осемдесет и седем цяло и шестдесет и седем/лв., представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК12126517, да заплати на адв.М. И. П. от
САК, сумата от 2 019.33/две хиляди и деветнадесет цяло и тридесет и три/лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6