Р Е Ш Е Н И Е
№ 514
гр.Плевен, 09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Йорданка
Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №270 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
В Административен съд Плевен е подадена искова молба и
допълнение към нея от л.св. А.М.А. срещу
ГДИН-София, с посочено правно основание чл.284 и сл. от ЗИНЗС, с която се
претендира присъждане на обезщетение в размер на 100000лева за причинени
неимуществени вреди, вследствие на липса на достатъчно жилищна площ,
осветление, проветряване и други неблагоприятни условия, както и други подробно
описани действия и бездействия, които уронват човешкото достойнство и пораждат
чувство на страх, незащитеност и малоценност, за периода от 25.02.2015г. до
30.06.2015г. когато е бил в ОЗСА гр.Плевен, на 5-ти етаж на ОД на МВР-Плевен.
В исковата молба (наречена жалба) се сочи, че за този
период е бил в ОЗСА гр.Плевен, на 5-ти етаж на ОД на МВР-Плевен, където е бил
настанен в 6-та килия. Твърди се, че в тази килия е нямало дневна светлина,
мивка с течаща вода, както и тоалетна.
Сочи се, че слънчевата светлина е била
недостатъчна. Твърди се също, че килията не е отговаряла на изискването за
минимална жилищна площ от 4кв.м. на един л.св. Сочи се, че достъпът до банята е
бил един път седмично, като топлата вода не е достигала. Твърди се също, че
времето за свиждане им е било намалено, а не полагащото им се от 45минути. Сочи
се, че от тези лоши битови и хигиенни условия и от незаконосъобразни действия и
бездействия на затворническата администрация е търпял вреди. С допълнение към
исковата молба от 22.03.2019г. ищецът заявява, че в конкретния случай не е
осигурена: достатъчно дневна светлина; престой на открито; баня най-малко два
пъти седмично; чисто спално бельо; полагащата се квадратура от 4кв.м. на едно
лице; чист въздух; достъп до библиотека; 24часа течаща вода; постоянен достъп
до санитарен възел; неосигуряване на пералня; маса за хранене и място за
сядане. Сочи, че е поставен в неблагоприятни условия за живот, с което са му причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на яд, малоценност, страх,
нежелание за живот, унижение и др.
От ответника, чрез юрисконсулт П.П.
с надлежно пълномощно, е подаден писмен отговор, в който са наведени подробни
доводи за неоснователност на исковата претенция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева,
съобразно чл.24 от Наредбата за правната помощ.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и
със служебен защитник адв.М., който счита исковата претенция
за основателна и доказана. Счита за доказано по делото, че с действията и
бездействията на затворническата администрация са накърнени правата на ищеца.
Счита по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС за нечовешки условията в ареста, което е
довело до унижаване на човешкото достойнство на А.. Моли за присъждане на
обезщетение в справедлив размер.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт П., която счита исковата молба за неоснователна и недоказана. Сочи,
че от доказателствата по делото се установява, че ищецът не е имал здравословни
проблеми и оплаквания при престоя си в ареста в сградата на полицията. Сочи
още, че е видно от доказателствата, че въпреки липсата на тоалетна в
помещението, лицата не са били спирани и лишаване от достъп до такава, както и
по график са били извеждани до банята и до умивалника. Счита, че ищецът не е претърпял неимуществени
вреди от престоя си в ареста. Моли за отхвърляне на исковата претенция и
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита
предявеният иск за недоказан по основание и размер. Сочи, че не са събрани
доказателства за претърпени вреди, вследствие на твърдяното бездействие на
администрацията на следствения арест. Алтернативно ако се приеме искът за
доказан, счита че същият е завишен като размер. Моли за решение в този смисъл.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, а и се
установява от събраните доказателства, че на 25.02.2015г. А. е задържан и
настанен в Ареста гр.Плевен, който се намира на 5-ти етаж на сградата на ОД на
МВР-Плевен, като на 01.07.2015г. е преведен в затвора Плевен.
Видно от справка на л.39 е, че на
25.02.2015г. е настанен в килия №7 с площ 7,26кв.м. с още две лица, като на
27.02.2015г. е преместен в килия №8 с размер 10,86кв.м., в която е бил с две лица:
С.С.– до 15.05.2015г. и Х.М.– до 03.04.2015г. В тази
килия на 06.04.2015г. до 15.04.2015г. е бил настанен Т.Д.П.; на 16.04.2015г. до
01.07.2015г. е настанен Ф.Ц.Д.; на 17.05.2015г. до 19.05.2015г. е настанен Л.А.А.; на 21.05.2015г. до 22.05.2015г. е настанен И.Р.Н.; на
23.05.2015г. до 25.05.2015г. е настанен Р.Г.В.; на 28.05.2015г. до 01.07.2015г.
е настанен Л.А.А..
Видно от справката е още, че в
килиите в Ареста Плевен, поради конструктивните особености на сградата, няма
тоалетни и течаща вода, а достъпът до дневна светлина се осигурява чрез капаци,
изрязани във вратите на килиите, като осветлението се осъществява чрез два ел.плафона на 36волта.
Установява се още, че всяка килия е
оборудвана с шкафчета, масичка и стол, а при постъпването на всяко лице се
предоставя постелъчен инвентар – дюшек, калъфка,
възглавница, чаршаф, одеяло, които периодично се дават за пране в затвора
Плевен. Храненето на задържаните лица е
три пъти дневно (закуска, обяд и вечеря) в самите килии, като храната се
доставя от затвора Плевен.
Установява се също, че на
задържаните лица, съгласно дневен график, се осигурява четири пъти дневно
извеждане до баня, умивално и тоалетна и отделно при
нужда по всяко време на денонощието, като къпането се осигурява минимум два
пъти седмично. Свиждането на задържаните лица с техни близки се провежда всяка
седмица, в сряда. Достъп до лекар задържаните лица имат всеки ден, в рамките на
работното време. В Ареста Плевен няма библиотека.
От разписка, приложена на л.41 се
установява, че на 25.02.2015г. при постъпването в Ареста Плевен, на А. са
предоставени чаршаф, калъфка, възглавница, дюшек и одеяло, по 1брой. Установява
се още от доказателствата по делото, че от ищеца за процесния
период няма входирани молби и жалби относно битовите
условия в ареста, както и че не е имал здравословни оплаквания.
По делото е приложен и Доклада на Омбудсмана на Република България за условията в затворите и
арестите, видно от който е, че Арестът в гр.Плевен не е отговарял на
националните и международните стандарти, като няма изградено място за престой
на открито, няма санитарни възли в помещенията, липсва достатъчно дневна
светлина и вентилация в помещенията, което е констатирано и към 2015г., като
изрично е посочено, че през 2015г. арестът е бил преместен в сградата на
затвора Плевен и битовите проблеми са разрешени.
По делото като свидетел е разпитан
л.св.Й.С.И., който е бил с ищеца в ареста по едно и също време, но в различни
килии. Свидетелят заявява, че не е имал достъп до килията на А., а като е миел
коридора не е имал видимост в килиите. Сочи, че той лично е имал постоянен
достъп до санитарните възли, но в неговата килия не е имало тоалетна. Твърди,
че в помещението не е имало прозорци, а само обособен отвор на вратата към
коридора. Заявява, че по всяко време са имали достъп до тоалетна, винаги когато
са имали нужда. Сочи, че тъй като не са
имали пряк контакт с ищеца, не го е чувал да недоволства от нещо.
Като свидетел е разпитан л.св.С.С.В., който заявява, че не познава А. и никога не е бил с
него в ареста.
Като свидетел е разпитан и Л.А.А., който познава А. от престоя си в Ареста гр.Плевен.
Свидетелят твърди, че в помещенията не е имало тоалетна, течаща вода, прозорци.
Твърди още, че влизащата дневна светлина не е била достатъчна, като в килията е
било мрачно. Твърди, че през периодът на
неговия престой са били по трима, четирима човека в килията, различно. Заявява,
че се хранили на вишките, тъй като е имало само нещо
като маса с един стол. Сочи, че достъпът до тоалетна е бил различен, в
зависимост от реакцията на служителите.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1
вр. чл. 284 ЗИНЗС,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В случая искът е процесуално допустим, като предявен срещу надлежен
ответник. Съгласно чл. 12, ал. 2,
вр. ал. 1 от
ЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със
седалище гр. София е юридическо лице към Министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди, причинени на ищеца като
задържан под стража, от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
Ареста в град Плевен, към Областна служба "Изпълнение на наказанията"
– Плевен, която, съгласно чл. 12, ал. 3
от ЗИНЗС, е териториално подразделение на ГД "ИН".
Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото
осъществяваната от тези органи специализирана дейност по изпълнение на
наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" не се
ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с
изпълнението на мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване
упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статут.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на
обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди произтичащи
от поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, които уронват човешкото
достойнство и пораждат чувство на страх, незащитеност и малоценност, за периода
от 25.02.2015г. до 30.06.2015г. когато е бил в Ареста в гр.Плевен, на 5-ти етаж
на ОД на МВР-Плевен.
Разгледана по същество, е частично основателна.
поред
специалната разпоредба на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.),
приложим към настоящото производство, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3.
В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Предявената претенцията на ищеца има характер на иск
за вреди, причинени му поради поставянето му в неблагоприятни условия в Ареста
в гр. Плевен – изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, тоалетна,
течаща вода, достатъчно дневна светлина, чист въздух, добра хигиена и
определени други обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, т. е.
претенцията попада в обхвата на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС. Дали в настоящия случай е налице поставяне в
неблагоприятни условия е въпрос на доказване по делото. Съгласно разпоредбата
на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови
условия в местата за задържане под стража се предполагат до доказване на
противното. Ответникът в процеса следва да докаже, че условията на живот в Ареста
в гр.Плевен са отговаряли на установените стандарти за водене на нормален живот
в местата за задържане под стража, респ. лишаване от свобода, съхраняващ
физическото и психическото здраве на задържаните под стража лица и ненакърняващ
човешкото им достойнство.
В случая ищецът твърди бездействие на ответника, което
се изразява в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия в помещението,
в което е бил настанен в Ареста в гр.Плевен за процесния
период, а именно: не е осигурена достатъчно дневна светлина; престой на
открито; баня най-малко два пъти седмично; чисто спално бельо; полагащата се
квадратура от 4кв.м. на едно лице; чист въздух; достъп до библиотека; 24часа
течаща вода; постоянен достъп до санитарен възел; неосигуряване на пералня;
маса за хранене и място за сядане.
Според ищеца, поради бездействието на ответника да му
осигури условия, в които да търпи мярката за неотклонение - задържане под
стража, така както разпорежда закона, за него са настъпили вреди, изразяващи се
в болки и страдания, унизително и нечовешко отношение, чувство на страх и
малоценност.
Ефектът от неизпълнение на задълженията от страна на администрацията
на следствения арест спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в
съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация.
Според Европейския съд по правата на човека,
разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода, респ. за задържане под стража като отделен въпрос, нуждаещ се от
отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване на релевантността на всеки елемент при
разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би
могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния задържан под стража,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Както е посочено и по-горе, съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според втората
алинея за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат умишлено поставяне
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса
на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване и други виновно извършени
действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, респ.
задържания под стража, принуждава го да върши или да приема действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Правното положение на лицата, задържани под стража по
реда на НПК, в българското законодателство се урежда в ЗИНЗС, както и в
Правилника за прилагането му. В част втора "Изпълнение на
наказанията", Глава осма "Места за лишаване от свобода" на ЗИНЗС
е регламентирано изискването на чл. 40, ал. 2, т. 1 поправителното въздействие
върху затворниците да се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане
на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на
осъдените. В чл. 43, ал. 2 и сл. от закона (в редакцията му към процесния период) се уреждат материалните условия, на които
трябва да отговарят местата за лишаване от свобода. Според ал.2, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Ал.3 (в сила от
1.01.2019г. - изм., ДВ, бр. 103 от 2012г.) регламентира, че минималната жилищна
площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м., а според
ал.4 - количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление,отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода,
както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника
за прилагане на закона. В същият смисъл е и сега действащата редакция на
закона.
Тези разпоредби са доразвити в ППЗИНЗС, където в чл.20
ал.2, в относимата
редакция, се установява, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване и че количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване
се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за
обществени сгради. Ал.3 на чл.20
регламентира, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Според чл.21 ал.1 от ППЗИНЗС, в относимата редакция, спалните помещения се обзавеждат с
отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета
за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела.
Съгласно чл.21 ал.6 от ППЗИНЗС, на
лишените от свобода се създават условия за
къпане не по-малко от два пъти седмично и за
изпиране на дрехите, спалното и личното
бельо. Тази норма, обаче е създадена с ДВ бр.14 от 2017г. и не е относима към процесния период.
С нормата на чл. 240 от ЗИНЗС е регламентирано, че доколкото в част четвърта –
"Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража" не се
предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се
прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение
задържане под стража. Така посочените вътрешноправни разпоредби, с които
българският законодател установява законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, и в частност в следствените
арести, са приложими за процесния период и валидно
основание за извършване на преценка доколко тази законова гаранция реално
намира проявление в конкретната битова среда на мястото, където ищецът е бил
настанен, а именно Ареста в гр.Плевен.
Относима към спора е и нормата на чл.3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана
от България през 1992г. Съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според нея, никой не може
да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според минималните стандарти за третиране на лишените
от свобода, приети от първият конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците,
проведена в Женева в 1955г., и утвърдени от Икономическия и социален съвет с
резолюция 663 С (ХХІV) от 31.07.1957г. и 2076 (LХІІ) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила,
но спазването им е критерия за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: 10. Всички помещения, в които живеят и
работят лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, отопление и проветряване; 11. Във всички помещения,
в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а)прозорците трябва да имат
достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна
светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват
приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба; 12.Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице
лишено от свобода да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато
изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност; 13.Къпалните помещения и
броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице лишено от свобода
да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за
съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата
хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, т.е. във всеки случай
поне един път седмично в районите с умерен климат.
Налице е и съдебна практика на българските съдилища, в
която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към процесните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
Също така, следва да се има предвид и съдържанието на
редица решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода
(решение от 10.06.2006г. по делото Й.срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й.срещу България, решение от
24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Й.срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М.срещу България), в които се съдържат критерии, от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на едни ограничителен режим могат да
бъдат квалифицирани като нарушение по смисъла на чл.3 от Конвенцията. Следва да
се имат предвид и изводите на Съда по правата на човека в пилотното решение по
делото Н.и други срещу България от 27.01.2015г., че пренаселеността в
българските затвори и изключително лошите материални условия в тях, води до
нарушаване на чл.3 от Конвенцията (забрана за нечовешко и унизително отношение)
по отношение на настанените в тях лишени от свобода лица.
В контекста на горното от фактическа и правна страна,
съдът намира, че събраните по делото доказателства опровергават наведените от
ищеца твърдения, че при престоя си в Ареста Плевен не са му били осигурени маса
за хранене и място за сядане, постелъчен инвентар,
чисто спално бельо, достъп до баня най-малко два пъти седмично. От страна на ответника
е удостоверено писмено, че на ищеца е предоставен постелъчен
инвентар – дюшек, калъфка, възглавница, чаршаф и одеяло, които периодично са
давани за пране в затвора Плевен. Удостоверено е още, че всяко помещение е
оборудвано с шкафчета, масичка и стол. Ето защо, съдът не възприема за доказани
по несъмнен начин твърденията на ищеца в тази насока.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството,
че в Ареста Плевен помещенията не разполагат със собствен санитарен възел и
течаща вода. В справката на л.39 е посочено, че достъпът на задържаните в
ареста лица е съгласно дневен график – а именно четири пъти дневно се осигурява
достъп до баня, умивално и тоалетни, като при нужда и
по всяко време на денонощието. Съгласно чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. Така представените данни в справката водят до
извод, че на задържаните лица в Ареста Плевен е осигуряван достъп до общ
санитарен възел и течаща вода, включително при поискване от страна на
задържаните лица. Изложените от ищеца твърдения, че е бил принуждаван да
облекчава физиологичните си нужди в найлонови пликчета и пластмасови бутилки,
не могат да бъдат възприети за доказани. Показанията на св. Л.А.А. са в тази насока, но пък показанията на св. Й.С.И. са в
смисъл, че достъп до санитарен възел и течаща вода са имали по всяко време.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установено твърдението на ищеца, че в помещенията, в които е бил настанен в
Ареста Плевен не е била осигурена
достатъчно дневна светлина, чист въздух, престой на открито и достъп до
библиотека. В справката на л.39 е посочено, че достъп до дневна светлина се
осигурява чрез капаци, изрязани във вратите на килиите, а осветлението се
осъществява чрез два ел.плафона на 36волта. Свидетелите
поясняват, че прозорци не са налични в помещенията и там е било мрачно. В
подкрепа на изложеното е и Доклада на Омбудсмана на
Република България за условията в затворите и арестите, видно от който е, че
Ареста в гр.Плевен не е отговарял на националните и международните стандарти,
като няма изградено място за престой на открито, както и липсва достатъчно
дневна светлина и вентилация в помещенията. В справката е отразено още, че няма
библиотека, за което не е спорно. Не е конкретизирано дали се осигурява престой
на открито, но с оглед местоположението на Ареста, а именно на 5-ти етаж на
сградата на ОД на МВР-Плевен, се налага извода, че такъв не е осигуряван. В
тази насока са и свидетелските показания и Доклада на Омбудсмана
на Република България .
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установено и твърдението на ищеца, че през периода на престой в ареста не му е
осигурен полагащия се на всеки лишен от свобода минимум от жилищна площ. В
по-голяма част от процесния период – 25.02.2015г. –
30.06.2015г. ищецът е бил настанен в килии, чиито площи според представената
справка, са предоставяли разполагаема площ за едно лице от 2,17кв.м. до
3,62кв.м. Т.е. в този период площта, която може да обитава един човек в тези
помещения е в пъти по-малка от минимално допустимата в размер на 4кв.м. Следва
да се посочи, че в тази разполагаема площ влиза и площта на поставените
шкафчета, маса и стол. Този факт сам по себе си е достатъчен, за да се направи
извод, че ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения
и не е осигурил на ищеца минималната свободна жилищна площ, която да
съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно
пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за
самото му съществуване нужди като спане, преобличане, хранене и др. В случая не
се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за
ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които
биологичното съществуване на човека предполага.
От изложеното по-горе, съдът намира, че не са
изпълнени задълженията в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, регламентиращи изискванията на които
следва да отговарят спалните помещения по отношение достъпа на дневна светлина,
проветряване и минимална жилищна площ. Не са осигурени на ищеца престой на
открито и достъп до библиотека. В случая е налице незаконосъобразно бездействие
от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наказание,
са длъжни да осигуряват на осъдените лица, респ. задържаните под стража лица
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. В подкрепа на
изложеното са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи и чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария,
според която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Ето защо следва да се приеме, че основно задължение
на ответника е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото
достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена. В този смисъл е и
нормата на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.
Освен противоправното деяние
следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с
причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване
правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост,
здраве, душевност и психично състояние. Независимо, че от ответника се
представиха доказателства, че за процесния период
ищецът не е имал оплаквания от влошено здравословно или емоционално състояние,
то следва да се отчете, че поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла
на чл.3 от ЗИНЗС, само по себе си представлява третиране, способно да породи
емоционално и морално страдание, което обосновава и настъпилата неимуществена
вреда.
Предвид горното, искът за неимуществени вреди е
частично основателен. Доколкото на основание чл.52 от ЗЗД, при неимуществените
вреди съдът определя обезщетението по справедливост, и с оглед характера на
деянието, извършено от служителите на ответника и на увреждането, както и
естеството и степента на претърпените морални и физически страдания, за които е
доказано, че са в причинно следствена връзка с незаконосъобразните бездействия
от страна на администрацията на следствения арест и при отчитане на периода,
през който вредите са причинявани, съдът счита, че справедливото обезщетение в
случая е в размер на 200лева за целия претендиран
период. В останалата част, до пълният претендиран
размер от 100000лева, искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл.286 ал.3 от ЗИНЗС ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна
такса в размер на 10лева, като не му се присъжда възнаграждение за адвокат, тъй
като интересите му в производството са били защитавани от служебен защитник,
назначен по правилата на ЗПП.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен, четвърти
състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София да заплати на А.М.А., ЕГН:**********, понастоящем в затвора
Плевен, обезщетение в размер общо на 200лева (двеста лева) за претъпени
неимуществени вреди, вследствие на липса на достатъчно жилищна площ,
осветление, проветряване и други неблагоприятни условия, както и други подробно
описани действия и бездействия, които уронват човешкото достойнство и пораждат
чувство на страх, незащитеност и малоценност, за периода от 25.02.2015г. до
30.06.2015г. когато е бил в ОЗСА гр.Плевен, на 5-ти етаж на ОД на МВР-Плевен,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния, претендиран
размер от 100000лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София да заплати на А.М.А., ЕГН:**********, понастоящем в затвора
Плевен, направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10лева
(десет лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: