Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
гр.Шумен, 28 Февруари 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря Ж. Дучева, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №461 по описа за 2019 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №229 от 11.07.2019г. по гр.д.№286/2019г.
по описа на НПРС, Районен съд - гр.В.П.е уважил предявеният установителен иск
по чл.415, ал.1 от ГПК от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." Париж
рег.№********* /чрез клона му в Б. с ЕИК .../, срещу З.Г.З. с ЕГН **********,
като е признал за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца СУМАТА
от 764,02 лева (седемстотин шестдесет и четири лева и две ст.)– главница,
112,83 лв. (сто и дванадесет лева и осемдесет и три ст.) - възнаградителна
лихва, 88,85 лв. (осемдесет и осем лева и осемдесет и пет ст.)-законна лихва за
забава от 20.09.2017 г. до 11.11.2018 г.,както и законната лихва върху
главницата от 30.11.2018 г.до окончателното плащане ,за които по чл. 410 от ГПК
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 977 от 03.12.2018
г. по ч.гр.д. № 1642/2018 г. на НПРС.
Недоволен от така постановеното решение
останал ответника, който обжалва решението на районния съд, като е посочил
единствено че то е необосновано и незаконосъобразно, и постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, и моли съда
да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала
отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и законосъобразно и
моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.
Районен съд - гр.В.П.е бил сезиран с искова претенция
по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." Париж
рег.№********* /чрез клона му в Б. с ЕИК .../, срещу З.Г.З. с ЕГН ********** ***.
Ищецът сочи, че на 05.08.2016 г. сключил с ответника договор за потребителски
заем PLUS-13754472 в размер на 1 144 лева. Ищцовата страна изплатила сумата по
начина, уговорен в договора, като с това дружеството изпълнило задълженията си.
От този момент, по силата на сключения договор за ответника възникнало
задължението да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка от които по 67,45 лв.
Вноската включвала изплащане на главница и оскъпяване, при ГПР 44,78 % и
годишен лихвен процент-34,27 %. Ответникът заплатил 11 месечни вноски. След
това преустановил плащанията, и на 20.09.2017 г., на основание чл. 5 от договора, при неплащане
на две или повече месечни вноски, останалото вземане в размер на 876,85 лв.
станало предсрочно изискуемо в пълен размер. Освен това към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК, настъпил и крайния падеж на заема съгласно
погасителния план, т.е на дата 20.08.2018 г. Ответникът дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, в размер на 88,85 лева, за периода от
настъпване на изискуемостта на 20.09.2017 г. до 11.11.2018 г. Ищецът подал
заявление по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр. д. №1642/2018 г. по описа на
НПРС, но издадената заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Последвали указания от съда за предявяване на настоящите искове. Предвид
изложеното моли съдът да признае за установено спрямо ответника, че дължи на
ищцовото дружество 764,02 лева – главница, 112,83 лв. възнаградителна лихва,
88,85 лв.-законна лихва за забава от 20.09.2017 г. до 11.11.2018 г.,както и
законната лихва върху главницата от 30.11.2018 г.до окончателното плащане. Претендира
присъждане на направените разноски в установителното и заповедното производство.
Ответникът не е подал писмен отговор в законния срок.
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна: От представените по делото писмени доказателства
/ Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13754472 от 05.08.2016
г., извлечение от кредит и др./, се установява, че на 05.08.2016 между страните е сключен договор за кредит, в
размер на 1000 лева. На последната страница от договора, кредитополучателя е
декларирал, че е получил посочената група "Параметри и условия" сума
по посочената в чл.1 банкова сметка. ***становява, че в дължимата месечна
вноска е включена и сума от 6 лева, представляваща главница на застрахователна
премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, в общ размер на 144
лева. Предвидено е кредитът да бъде издължен чрез 24 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 67,45 лева, при средно месечно отклонение на вноска
до 1 стотинка. Предвидени са и последиците при неизпълнение задълженията на
кредитополучателя за плащане на две поредни месечни вноски, а именно предсрочна
изискуемост на цялото задължение, включително всички, определени в договора
надбавки, ведно с обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането. Ищецът сочи, че ответника е спрял плащанията на 20.08.2017 г., като
към тази дата били направени 11 месечни вноски, равняващи се, според
погасителния план, на сума от 741,95 лева, включваща главница, лихва и
застраховка по кредита. От представените от ищеца сертификат за застраховка към
процесния договор, ведно с общите условия към застраховката, се установява, че
ответникът и ищеца са подписали намерение за сключване на застрахователен
договор, но такъв, сключен със застраховател, не е представен по делото.
Предвидено е премията по застраховката да се изплаща месечно, като същата е
определена съобразно процент от заетата сума. След подадено от кредитора
заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК е било образувано ч.гр.д.№1642/2018 г. по
описа на НПРС, и издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника за следните суми: 764,02 лева (седемстотин шестдесет и четири лева и
две ст.)– главница, представляваща главница по Договор за потребителски заем
PLUS-13754472 от 05.08.2016 г., сключен между страните;, 112,83 лв. (сто и дванадесет
лева и осемдесет и три ст.) - възнаградителна лихва, 88,85 лв. (осемдесет и
осем лева и осемдесет и пет ст.)-законна лихва за забава от 20.09.2017 г. до
11.11.2018 г.,както и законната лихва върху главницата от 30.11.2018 г.до
окончателното плащане, както и
извършените по делото разноски в размер на 75 лева. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на ищеца са
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта.
Горната фактическа обстановка налага
следните правни изводи: В мотивите към т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014
год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК е посочено, че по общото правило на чл.235, ал. 3 ГПК
съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и
това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. Предсрочната изискуемост, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. В
процесния случай, ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, установяващи, че
преди образуване на заповедното производство длъжникът е бил уведомен, че
кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем. Независимо от горното доколкото към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, е бил настъпил падежа на
всички погасителни вноски по процесния договор е ирелевантно позоваването на
ищцовата страна на предсрочната изискуемост, поради което и установителната
претенция следва да се уважи в пълния ѝ предявен размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят е бил представляван от
юрисконсулт, поради което и следва да му бъде определено възнаграждение за
въззивното производство в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.25, ал. 1 НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, поради което, предвид
фактическата и правна сложност на делото, на ищеца следа де се определи и
присъди възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №229 от 11.07.2019г. по гр.д.№286/2019г. на Районен съд - гр.Н. П..
ОСЪЖДА З.Г.З. с ЕГН **********, да
заплати на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.", Париж, рег. № *********, чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон Б. с ЕИК: ..., сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направени във въззивното
производство деловодни разноски.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.