Р Е Ш Е Н И Е
№ 260094
Кюстендил,20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Кюстендил, I-ви състав,
в открито съдебно заседание на двадесети април, две хиляди двадесет и
втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ Р.
при участието на съдебния секретар ЯНКА АНГЕЛОВА и
като разгледа докладваното от съдия Р. гр. дело № 630 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
П.Й.Р., притежавал ЕГН **********,***, със съдебен
адрес ***, чрез адв. И.П. ***,починал в хода на процеса и на негово място
конституирани наследниците му Н.П.Р., ЕГН **********
и Е.П.Р., ЕГН **********, и двете с адрес ***, е предявил против
Г.Й. Н., ЕГН **********, с адрес ***, иск да бъде признато за установено по
отношение на ответникът, че ищецът, на основание наследствено правоприемство е
собственик на ½ идеална част от подробно описаният в ИМ недижим имот и да
бъде осъдана да му предаде владението му.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител
адв. М. *** оспорва иска и обстоятелствата, на които той се
основава, прави възражение, че имотът е придобит по давност с 10-годишно
владение, при условията на евентуалност ,ако искът бъде уважен,прави възражение за осъждане ищецът да му заплати сумата от
10 000.00 лв.,представляваща стойността на сторените от нея необходими разноски по запазване/възстановяване/ на имота и на сумата от 15 000 лв.,съставляваща по-малката сума между стойността на
направените полезни разноски за подобряване на 1/2 ид.част и сумата,с която се
е увеличила стойността на имота в резултат на подобренията,ведно със законната
лихва върху горните,считано от датата на предявяване на възраженията до
окончателното им изплащане и прави възражение
за задържане на имота до заплащането им.
В открито
съдебно заседание представената искова молба се поддържа от ищеца, чрез своя
процесуален представител. Претендират се разноските по делото.
Ответникът претендира отхвърляне на исковите
претенции, поддържа описаното в отговора на исковата молба, като моли съда да
присъди направените по делото разноски.
В хода на делото на мястото на ищецът са конституирани
неговите наследници-дъщерите му Н.П.Й., Н.П.Р. и Е.П.Р., поради настъпила смърт при висящ процес на
13.12.2021г., за което е издаден акт за смърт № 889 от 13.12.2021г. в гр.
Дупница, обл. Кюстендил. В открито съдебно заседание на 09.03.2022г. е направен
отказ от иска от страна на Н.Й., като делото е прекратено с протоколно
определение в същото заседание спрямо нея.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че първоначалния ищец и ответницата са
единствени наследници на Й.С.Р., ЕГН **********, починал на 02.08.2016г., за
което е съставен акт за смърт № 337 от 03.08.2016г. в гр. София, район
„Изгрев“, видно от удостоверение за наследници № 7915 1401 от 06.10.2016г.,
издадено от Община Кюстендил /л.4 от делото/.
Й.С.Р. е бил съпруг на Н. А. Р., майка на
първоначалните страни по делото, притежавала ЕГН **********, починала на
12.09.1998 г., за което е издаден акт за смърт № 260 от 13.09.1998 г. в гр.
София, район „Изгрев“, видно от представено удостоверение за наследници № 986
от 16.06.2021 г., издадено от Столична община, район „Изгрев“ /л.47 от делото/.
За сключеният между тях брак е представено удостоверение за граждански брак №
48 от 14.10.1951г., издадено от Общински народен съвет – Кюстендил /л.46 от
делото/.
С Решение №
86 от 05.09.1957 година от изпълнителния комитет на Градски народен съвет –
Кюстендил е отстъпено правото на строеж върху държавна земя за собствено жилище
на Б. А. А. и Й.С.Р. *** по плана на гр. Кюстендил от 1029 кв. метра, като е
сключен и типов договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от
08.11.1957 година между председателя на изпълнителния комитет на Градски
народен съвет – Кюстендил и Б. А. А. и Й.С.Р. /л.271 от делото/.
Видно от
Нотариален акт № 132/ 06.03.1984 г., том първи, дело № 229 от 1984 година,
съставен от районен съдия в РС – Кюстендил за право на собственост върху имот,
осъществен върху държавна земя при отстъпено право на строеж, наследодателят на
страните ЙОРДАН Р., заедно с Б. А., са осъществили правото на строеж, като са
им признати равни квоти върху имота, като в полза на Б. А. е признато правото
на собственост върху сградата в източната й страна, състояща се цялата от 71
кв.метра на сутеренен и етаж, в имот, намиращ се на улица Места, гр. Кюстендил
/л.274 от делото/.
С Решение от
09.05.1969 година на Кюстендилски народен съд е отредено за реално ползване на
Йордан Р. на 290 кв.метра незастроена площ на парцел XII-436 в кв.63 по плана
на гр. Кюстендил /л.275 от делото/.
На 16.01.2017
г. е подадена чрез Община Кюстендил до нотариус с район на действие – РС
Кюстендил молба-декларация от Г.Й. Н., ЕГН ********** за признаване право на
собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка на
основание чл.587, ал.2 и 3 от ГПК за процесния самостоятелен обект с
идентификатор 41112.500.711.4 /л.270/. Въз основа на молбата е образувано
нотариално дело № 5 от 2017 при нотариус Милена Миленкова, с рег.№ 603 по описа
на нотариалната камара, като на 23.01.2017 г. са разпитани като свидетели В. А., С. Р. и С. Н.. Въз основа на констатациите, нотариусът е издал
нотариален акт за собственост на недвижими имот по обстоятелствена проверка №
7/23.01.2017г., том първи, рег. № 157, дело № 5 от 2017г. с който признава
ответницата за собственик на ½ идеална част от процесния имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.500.711.1.4 по
КККР на гр. Кюстендил, одобрени със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота в гр.
Кюстендил, ул. „Места“ № 14, ет.2 /л.266/.
С Нотариален
акт № № 11/26.01.2017г., том първи, рег. № 196, дело № 9 от 2017г. ответницата
е призната за собственик на целия процесен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.500.711.1.4 по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със заповед
№ РД-18-96 от 28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес на имота в гр. Кюстендил, ул. „Места“ № 14, ет.2 /л.248/.
Представени
са по делото и преписи от фактури за закупени от ЕТ „ДВН-Г. Й.“ с МОЛ Г.Й.
строителни материали за доказване на направените разходи по поддръжката и
ремонта на процесния имот за периода 1995 – 2020 г. (л.82 до 224 по делото).
По делото са назначени и приети два броя
съдебно-оценителни експертизи /основна и допълнителна/, изготвени от вещо лице
инж. Д.Д..
От първото заключение на експерта се установява, че
процесния имот представлява втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
построена през 1961 година, състояща се от сутеренен /първи/ етаж и втори етаж.
При оглед на място, вещото лице е установило, че всички ремонтни дейности са
приключили, като е извършван основен ремонт на втория етаж, приключил през 2020
година. Вторият жилищен етаж се състоял от коридор, кухня, преходен хол, две
спални, както и баня и тоалетна. Всички прозорци от етажа представляват ПВЦ
дограма, като е извършена цялостна подмяна на вътрешната ел. инсталация, ВиК
инсталация, боядисване и шпакловане на стаите, нова блиндирана врата, основен
ремонт на баня с тоалетна, както и боядисване на външно стълбище към етажа.
Общата стойност на ремонтните дейности е в размер на 13 285 лева.
С допълнителното си заключение вещото лице установява,
че ако подобренията в процесния имот /самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.500.711.1.4 по КККР на гр. Кюстендил/ не бяха извършвани,
пазарната стойност на имота към момента на изготвянето му би била 43 800
лева, а след като са извършени, пазарната стойност на имота към момента на
заключението е 50 000 лева.
Съдът е допуснал до разпит шестима свидетели, по трима
за всяка от страните, при режим на довеждане.
Разпитаните свидетели на страната на ищеца твърдят, че в имота са живели родителите на ищеца до тяхната смърт,
като самият имот представлявал двуетажна къща – сутерен и етаж с двор, който
бил занемарен, обрасъл и не могло да се влиза в него. Споделят, че ответницата
не са я виждали там от 30-35 години, а първоначалният ищец е живял там в дълъг
период от време до смъртта на баща му. Свидетелката Я. споделя, че преди смъртта на наследодателя е забелязала при посещение в
имота, че част от дограмата е била сменена на първия етаж. Бащата на П.Р. ***,
като се прибирал в имота почивните дни, а майка му си живеела в имота през
цялото време.
От свидетелските показания на Н. Н., съпруг на ответницата се установи, че е била налице
уговорка между родителите и децата, според която ищецът получавал апартамент от
родителите си в София, а за ответницата оставал процесния имот. Според него,
подобренията в имота са правени по желание и без противопоставяне от страна на
бившите собственици на имота. Първият етаж бил ремонтиран след смъртта на
майката на първоначалните страни по делото, а вторият - след смъртта на бащата.
Според свидетеля, П.Р. е знаел за всички подобрения, но не се е противопоставил
на тях, тъй като „той си знаеше кое е неговото и кое не е“. Ищецът Р. веднага
след смъртта на майка му заминал за Америка заедно с жена му, като през 2007 се
върнали и се установили в София. Ищецът се появявал при баща си след развода,
но предимно живеел в София и в с. Горановци. В.Н., който е син на ответницата, споделя, че не е виждал вуйчо си почти
никога, макар да е прекарвал лятната си ваканция в процесния имот. Били
извършвани ремонти в имота, като в последните години и той помагал с тях.
Разпитана е и сестрата на съпруга на ответницата С. Н., според която преди смъртта на Й. Р. същият е споделил за неформална уговорка апартамента в
София да бъде за П.Р.,*** – за Г. Н.. Според свидетелката, П. ***, като след
втория му брак е бил в чужбина, след това и в София. На погребението на баща
му, първоначалния ищец споделил, че си отивал на село, там е къщата му и ще си
живее в с. Горановци. Ответницата живеела предимно в София и в с. Жиленци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по
делото, от правна страна съдът намира следното:
По
допустимостта
С исковата молба от страна на ищецът П.Р. е направено искане до съда да
бъде установено, че той притежава правото на собственост върху ½ идеална
част от процесния имот, и искане да бъде осъдена ответницата да предаде
владението върху имота. Без съмнение, в случая е предявен ревандикационен иск
по чл.108 ЗС.
Настоящият иск е процесуално допустим и предявен при
наличието на правен интерес за ищеца, първо с оглед на твърденията му, че
ответницата владее процесния имот, част от който той счита за своя собственост,
но за което няма влязъл в сила съдебен акт, който да разреши спора със сила на
пресъдено нещо, и второ – обстоятелството, че ответницата твърди, че упражняват
свое право на собственост, възникнало на валидно правно основание. В тази
връзка следва да се посочи, че за да бъде допустим иска по чл.108 ЗС е
достатъчно да има твърдения, че ищеца е собственик на дадена вещ въз основа на
конкретно основание, за което да няма влязло в сила съдебно установително
решение и твърдение, че ответникът владее без правно основание тази вещ.
Обстоятелството дали тези твърдения отговарят на фактическото положение е въпрос на преценка на
доказателствения материал и касае основателността, а не допустимостта на
предявения иск.
По основателността
Фактическият състав за уважаване на иска предвижда кумулативно наличие на
следните материалноправни предпоставки: 1/ ищецът е собственик на вещта,
предмет на иска; 2/ ответникът владее
тази вещ и 3/ това владение е без правно основание (така Решение № 551 от
13.09.2010 г. по гр.д. № 669/2009г. на първо гр.о., ВКС).
Ищецът поддържа като придобивно основание за правото си на собственост
наследствено правоприемство в качеството му на наследник на покойните му
родители, както на него, така и на ответницата. За да се приеме, че тези
твърдения са основателни следва да има доказателства, че праводателят на ищеца
и ответника е починал, че към датата на смъртта му в наследството се е
включвало и правото на собственост на процесния самостоятелен обект в сграда –
етаж от къща.
Не е налице спор, като се установява и от посочените
по-горе писмени доказателства, че ищецът и ответникът са наследници по закон на
починалия на 02.08.2016 г. Й.С.Р., поради
което същите са придобили правото на собственост върху процесния имот ,но само на основание наследствено правоприемство от този си наследодател. Това е така,поради следното:
От писмените доказателства безспорно се установи, че в
полза на Й. Р.,по времетраене на бракът му с Н.Р. , е било учредено право на
строеж върху държавен имот, като правото е реализирано в определения срок, с
което е възникнало и правото на собственост върху самостоятелния обект в сграда
с идентификатор 41112.500.711.1.4 по КККР на гр. Кюстендил, намиращ се в гр.
Кюстендил, ул. „Места“ № 14, ет.2,при което и с оглед константната съдебна
практика, вкл. и на ВКС /срвн. Решение № 252 от 19.03.10г. по гр.д.№ 399/09г.,
І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/ е безспорно, че имуществата, които
са придобити възмездно от един от съпрузите по време на брака преди влизане в
сила на СК от 1968 г. /отм./, когато бракът е заварен от този кодекс, са съпружеска
имуществена общност, а не лична собственост на придобилия ги съпруг. Това
становище съответства на разпоредбата на чл.103 СК от 1968 г. /отм./, според
която правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите
се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузите
по заварени бракове, както и на чл.13, ал.1 СК от 1968 г./отм./, съгласно който
недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през
време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие
име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.Със смъртта
на майката на първоначалният ищец и ответницата е бил прекратен и бракът на
същата с баща им,както и съпружеската
имуществена общност /СИО/,при което бащата по реда на прекратяване на
съсобствеността и наследяването на съпругата си е станал съсобственик с 4/6
ид.части от правото на собственост на процесният недвижим имот, а
децата-първоначалнят ищец и ответницата-по 1/6 ид.част от правото на собственост. От датата на смъртта на майката е
възникнала съсобствеността между посочените лица по отношение на имота,при
което всеки наследник е владелец на собствените си идеални части и държател на
тези на останалите,като може да придобие правото на собственост на последните
на осн.чл.79,ал.1 ЗС,само ако промени намерението си и манифестира това пред
останалите,като упражни фактическа власт по смисълът на чл.68,ал.1 ЗС върху
целият имот,т.е и върху онези части които държи, повече от десет години.
Доказателствата по делото-свидетелските показания на всички разпитани
свидетели не установиха такова обстоятелство.Ответницата не е упражнявала
фактическа власт нито лично,нито чрез другиго както по отношение на собствените
си идеални части,така и по отношение на тези на останалите съсобственици в срок
не по-малък от 10 години както след смъртта на майка си,така и след тази на
баща си.Свидетелите на установяват това,щото бащата да не е упражнявал
фактическа власт върху имота,а напротив-дори свидетелите на ответницата-нейният
съпруг,показват че по указание и желание на бащата същата е осъществявала
ремонтни дейности както в първият етаж,където е живеел бащата,така и във
вторият.Свидетелските показания не дават основания на съда да приеме,че
владението на частите на бащата,какко и на братът е било отблъснато,или пък че
последните доброволно са и го предали.Първоночалният ответник дълги години се е
намирал и извън пределите на РБългария,като няма доказателства до същият да е
достигнало манифестирано намерение за своене на неговата ид.част от правото на
собственост от страна на сестра му.При това положение ответницата след смъртта
на баща си е придобила по наследство половината от притежаваните от него
права,т.е 2/3 ид.части,колкото и нейният брат и същите вече са били съсобственици
при равин права върху имота. Констативният Нотариалният
акт, с който нотариус
Милена Миленкова е признал ответницата за едноличен собственик на
процесният имот по реда на чл. 587 ГПК,в настоящият казус не се ползва
с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията му за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти -Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК.Извода
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост в лицето на
ответнизата не се установи от събраните
в настоящият процес гласни и писмени доказателства.
Съдът счита,че следва по-подробно да посочи следното. Право на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години-чл.79 от ЗС, а
според чл.68 от ЗС“ Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.(2) Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя“.Безспорно в доктрината е,че признаците на владението са два-обективен
упражняване на фактическа власт и субективен -намерението вещта да се държи
лично,или чрез другиго като своя.Обективният
признак е лесно доказуем,докато субективният,бидейки част от душевния
мир на човека не е явен,за него се съди от проявата на обективния и с оглед
доказването е установена законова и оборима презумпция в чл.69 ЗС-владелецът
държи вещта като своя,докато не се докаже,че я държи за другиго.
Правната доктрина и съдебна практика приемат,че
владението трябва да притежава и някои допълнителни признаци.Историческият
анализ на института на владението показва ,че те произлизат от отмененият
чл.302 ЗИСС,в които е посочено , че „Владението е законно ,когато то е
постоянно ,непрекъснато, спокойно ,явно , несъмнително и с намерение да се
държи вещта като своя собствена“.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците,какъвто е настоящият казус, следва да се даде отговор на
въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта ,а то е наследствено
правоприемство,признава такава и на останалите съсобственици, то го прави
държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва
да бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е
необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от
съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал
владелец на идеалните части на останалите.
Доказателствата по делото,събраните свидетелски
показания,не установиха наличието на горните предпоставки- ответницата не е
упражнявала фактическа власт по отношение на идеалните части на останалите
съсобственици до датата на изготвяне на конст.нот.акт № 7,том I,рег.№ 157,дело № 5/2017 год. на Нотариус М. М.,не е била и държател на
идеалните части на другите съсобственици.
Съдът счита,че следва да отбележи и още нещо по повод поддържаното от
ответницата твърдение,че още приживе между
наследодателите Й. и Н. Р. и наследниците П.Р.
и Г. Н. е съществувала уговорка владението върху процесния имот да бъде
предадено на ответницата, а за ищецът да остане правото на собственост върху
жилище в гр. София, наличието на такава уговорка е релевантно обстоятелство по
делото за осъществяване на фактическия състав на твърдяната от ответницата
придобивна давност.
Ако наследодателят приживе е изразил своята воля да
предаде владението върху имота на свой родственик, било то изрично или с
конклудентни действия, който след смъртта му да има качеството негов наследник
по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена
самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността /в
този смисъл постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №3/25.01.2016г. по
гр.д.№3973/2015г. на първо г.о. на ВКС/. И ако до смъртта на лицето, което е
предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС срок, фактът на
наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от
сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе
на наследодателя.
След като по делото се поддържа от ответницата , че още приживе между наследодателите Й. и Н. Р. и наследниците им П.Р. и Г. Н. е съществувала уговорка владението върху
процесния имот да бъде предадено на последната, а за ищецът да остане правото на собственост върху жилище в гр. София,
наличието на такава уговорка би било релевантно обстоятелство по делото за
осъществяване на фактическия състав на твърдяната от ответницата придобивна
давност,но подлежи на главно и пълно доказване. Установяването на подобна уговорка ще сочи на установяване на самостоятелна фактическа власт върху
имота с намерение за придобиване на собствеността, противопоставима както на
предалите владението лица /наследодателите/, така и на техните наследници / в казуса
първоначалният ищец/, при което установилото
фактическата власт лице не е длъжно да демонстрира последваща промяна в
намерението, с което упражнява фактическата власт след откриване наследството
на лицата, от които е получило владението /в този смисъл Решение № 32 от 8.02.2016
г., постановено по гр.д. № 4591/2015 г., по описа на ВКС, първо г.о. и Решение
№ 55 от 8.10.2015 г., постановено по гр.д. № 3255/2014 г., по описа на ВКС,
второ г.о./.
И тъй като предаването на владението не е формален
акт, допустимо е установяването му чрез свидетелски показания, каквито са
допуснати по делото,но те не установяват и това твърдение на ответницата.Поради тази
постановка съдът ще обсъди по-детайлно свидетелските показания.
Свидетелските
показания по делото в по-голямата си част са противоречиви. Това се дължи на това,че всеки от свидетелите излага своите субективни възприятия от обективната
действителност,възприятията му не са непрекъснати,свидетелите не са били длъжни да водят
хронология за посещенията и наблюденията си по отношение упражняването на
фактическа власт върху имота,което без съмнение
води до разнопосочност на твърденията.Както бе изтъкнато по-горе свидетелските
показания не установиха упражняването на фактическа власт върху целия процесен
имот в изискуемият се от закона срок,нито пък промяната в намерението на
ответницата да владее,а не да държи частите на другите съсобственици.Въпреки това,следва да се отбележи че в установяването на определени обстоятелства,
показанията и на шестимата свидетели се припокриват или взаимно се допълват. Тези констатации са свързани с факта, че Н.Р. е живяла в имота
без прекъсване до смъртта си, която е настъпила в болница в гр. София на 12.09.1998 г. Другият
наследодател на страните – техният баща, е работел в Кремиковци и е прекарвал
по-голямата част от времето си в гр. София, като е прекарал последните години
от живота си в гр. София, където е и починал на 02.08.2016 г.,но до смъртта си свидетелите не твърдят ответницата да е упражнявала каквато и да е било фактическа власт върху имота,като за
тези на ищеца тя е лично непознато лице,въпреки че знаят за съществуването й.Първоначалният ищец П.Р. ***, като през 1998 година е заминал за Америка.
Налице са непротиворечащи твърдения от свидетелите, че се е върнал от Америка
през 2006-2007 година, след което се е установил в София, като периодично е
посещавал баща си в процесния имот и дори известно време и живял в къщата
заедно с него.За този период свидетелите също не установиха упражнена изключителна фактическа власт от
ответницата лично за себе си за целия имот.
Свидетелят на ответницата и нейн съпруг Н. Н. дори сочи,че след смъртта на
майката по желание на бащата на ответницата е правен ремонт на първият етаж,за
да го даде под наем,но при положение че му направят ремонт и на вторият
етаж,като през годините посещенията им в имота са били спорадични,основно
есенно време за да му помогнат да прибере ябълки и грозде, а ремонта на вторият
етаж са започнали през 20219 година.Свидетелката на ответницата Светла Н. също
показва,че ищецът П.Р. по времето,след смъртта на майка си и до тази на баща си
в отделни,макар и кратки периоди е живял при баща си.Посочените двама свидетели
не установяват твърдението на ответницата,че е упражнявала сама,нито чрез
другиго фактическа власт върху целия имот,като изрично е отблъснала владението
на баща си и брат си,променяйки намерението си за държане в своене на
притежаваните от тях идеални части,нито пък това че твърдяната уговорка между
родителите и наследниците им е била действително сторена.
По делото се доказа от представения препис на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52 от 03.07.1975 година, том
шестдесет и пети по нотариално дело № 12466 от 1975г. съставен от нотариус с
район на действие Софийски районен съд /л.54 от делото/, че наследодателите Й. и Н. Р. са прехвърлили правото си на собственост върху
жилище, представляващо апартамент № 103, блок № 47-48, етаж 8, находящ се в
ж.к. „Червена звезда“ /понастоящем *********“, Столична община/, който се явява и постоянния адрес на първоначалният ищец,посочен в исковата молба,но и такива че също чрез транслативна сделка през
1992 год. покойният ищец П.Р. е прехвърлил обратно на баща си собствеността на
горният,като апартамента е бил премет и на делба между страните по делото.
С оглед на това, съдът, след анализ на събраните
доказателства, счита че в
действителност не е била налице уговорка за разпределение приживе на собствените на Й. и Н. Р. имоти на децата
им,като на ответницата е било отредено да получи като собственост и е
предадено владението на процесният втори етаж.
Конституираните на мястото на покойният ищец П.Р.
негови законни наследници са наследили притежаваната от баща си една втора
ид.част от правото на собственост на процесният имот.
Няма спор по това,че понастоящем ответницата е тази която владее целия
процесен недвижим имот,при това за половината от него без основание,поради
което искът е основателен и ще се уважи, а като последица съдът ще отмени за ½ ид.част от правото на собственост описаният
недвижим имот в конст.нот.акт № 7,том I,рег.№ 157,дело №
5/2017 год. на Нотариус М. М. с рег.№ 603 при Нотариална камара
гр.София,вписан в Служба по вписванията с рег.№ 153 от 24.01.2017 год.,акт №
61,том I,дело №
75/2017 год. и за
½-една втора ид.част конст.нот.акт № 11,том I,рег.№
196,дело № 9/2017 год.
на Нотариус М. М. с рег.№ 603 при Нотариална камара
гр.София,вписан в Служба по вписванията с рег.№ 178 от 26.01.2017 год.,акт №
76,том I,дело №
89/2017 год.
Възражението
на ответницата за осъждане ищеца за заплащане на суми,представляващи стойност
на осъществени от нея подобрения в имота и признаване правото да го задържи до
заплащането им е допустимо,но неоснователно.Съгласно
Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК
отношенията на
ответницата с другите съсобственици във връзка с подобренията се уреждат по начина, посочен в чл. 72 и 74 ЗС,
с оглед на това дали е добросъвестен или приравнен с него от закона
недобросъвестен владелец. Тъй като в казуса ответницата като съсобственик е извършила подобрения като
съсобственик, т. е. без да е изменила намерението си да владее като такъв идеалните части на другите
съсобственици, отношенията между нея и останалите
съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа
без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици / няма доказателства за това от
ищецът да е искано съгласие,или да е давал изрично такова,съгласие за ремонтни
дейности е давано от бащата/ и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобрението е
извършено със съгласието на останалите съсобственици, и съобразно правилата за
неоснователното обогатяване - ако останалите съсобственици са се
противопоставили на извършването на подобренията/няма доказателства и за такива действия/.Поради
горното възражението е неоснователно и съдът ще го отхвърли като
неоснователно.Във връзка с възражението за подобренията и право на задържане
съдът отбелязва още и следното: Действително непротиворечащи са свидетелските показания
за факта, че в жилищната сграда, където се намира процесния имот, са
извършвани строителни работи в дълъг период от време,включително и по
времето,когато е бил жив бащата на страните,но основно след 2017 год.,като
дейностите по осъществяване на ремонт сами по себе си не означават промяна в
намерениеята на ответницата за своене идеалните части на другите съсобственици.Показанията на свидетелите за реално извършен ремонт се потвърждават от заключението на
вещото лице инж.Д.Д.,която е възприела лично при огледа на имота съществуването им и
ги е оценила.За да се уважи обаче възражението е необходимо още средствата за
ремонта да са заплатени с парични средства от ответницата,като доказателствата
в тази насока не установяват това.Доказателствата за закупени от ответницата
стоки и материали са представените от нея фактури,но те сочат като купувач не ответницата лично и като физическо лице, а
като едноличен търговец- ЕТ „ДВН-Г. Й.“ с
МОЛ Г.Й..
В теорията и съдебната практика
никога е нямало съмнение, че с регистрирането си като едноличен търговец
физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която
притежава като физическо лице,като видно и от
разпоредбата на чл.
56 ТЗ, едноличният търговец е физическо лице, а с регистрацията му
по реда на ТЗ не възниква нов правен субект. Регистрацията на едно лице като ЕТ
му дава права на търговец, тя не раздвоява физическото лице в две различни
негови качества, но позволява
имуществото на предприятието на ЕТ да може да се отграничи от неговото
лично,поради
което средствата за ремонта не са платени с лични пари на ответницата като
физическо лице и последната не е обедняла лично.
По разноските
Като резултат на уважаване на
исковата претенция , съдът следва да присъди в
полза на ищците
сторените по делото разноски.Ищецът П.Р. е освободен от заплащането на държавни
такси и разноски, като процесуалното му представителство по делото е
безплатно,поради допуснатото от съда осъществяване на безплатна правна
помощ.Конституираните в процеса на негово място след смъртта му наследници Н.П.Р.
и Е.П.Р. са сторили разноски за процеса в размер на 800.00-осемстотин лева за
процесуалното си представителство също от адв.И.П.,поради което горната сума
съдът ще им присъди.Държавната такса по делото е размер на 61.87 лева / данъчна оценка на
целия имот-12374.10 лв.-за вторият процесен етаж-половината-6 187.05
лв.,една четвърт от която е 1546.76 лв.х 4%=61.87 лв./,която сума съдът ще
осъди ответницата да заплати по сметките на РС-Кюстендил,както и сумата от
1000.00 /хиляда/лв.,представляваща държавна такса по отхвърленото възражение на
ответницата и още 5.00 /пет лева/лв.,представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист в случай,че ответницата не плати доброволно
горните в 7-дневен срок от влизането на решението в сила,респ. получаването на
покана за доброволно изпълнение.
Водим от
горното и на осн.чл.108 от Закона за собствеността и чл.72,ал.2 и 3 ЗС,съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Н.П.Р., ЕГН ********** и Е.П.Р., ЕГН **********, и двете с
адрес ***,като
наследници на починалият в хода на процеса ищец П.Й.Р.,ЕГН **********,***,и Г.Й. Н., ЕГН **********, с адрес ***, че П.Й.Р., притежавал ЕГН **********,***, на основание
наследствено правоприемство от баща си Й.С.Р., ЕГН **********, починал на
02.08.2016г., е собственик на ½ идеална част от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 41112.500.711.1.4 /землище четиредесет и една хиляди и сто и
дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и
единадесети,сграда едно,обект четири/ по КККР на гр.
Кюстендил, одобрени със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота в гр.
Кюстендил, ул. „Места“ № 14, ет.2, представляващ самостоятелен обект на етаж
втори в сграда с идентификатор 41112.500.711.1 / землище четиредесет и една хиляди и сто
и дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и
единадесети,сграда едно/, предназначение
на имота – жилищна сграда; многофамилна, сградата разположена в поземлен имот с
идентификатор 41112.500.711 / землище четиредесет и една хиляди и сто и
дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и единадесети/, с предназначение на процесния самостоятелен обект – жилище, апартамент,
брой нива на обекта – 1 (едно), с площ от 71 /седемдесет и един квадратни метра/кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: самостоятелен
обект с идентификатор 41112.500.711.3 / землище четиредесет и една хиляди и сто
и дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и
единадесети,сграда едно,обект 3/ , под обекта:
41112.500.711.2 / землище четиредесет и една хиляди и сто и дванадесет,кадастрален район
петстотин,поземлен имот седемстотин и единадесети,сграда едно,обект 2/ , над обекта: няма,а по документи за собственост представляващ първи жилищен етаж със
застроена площ от 71/седемдесет и един кв.м./кв.м.,състоящ се от три
стаи,кухня,баня с тоалетна,антре и стълбище в югозападната половина /югозападен
близнак/ от двуетажната жилищна сграда със застроеняа площ от 142.90 /сто
четиредесет и два квадратни метра и деветдесет сантиметра/кв.м.,състояща се от
сутеренен и първи етаж,построена върху държавна земя при отстъпено право на
строеж в парцел XV /петнадесети/,кв.291
/двеста деветдесет и първи/ по плана на гр.Кюстендил,преотреден в УПИ-XII-438 в кв.63 по плана на гр.Кюстендил,ведно с ¼ /една четвърт/ид.част от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,при реално
разпределение на югозападната половина,покрай регулационната линия с УПИ XI-439 на 1 /един/ метър отстояние от жилищната сграда от незастроената част ,от
незастроената част от 290 кв.м. на дял II,отреден съгласно Решение от 09.05.1969 год. по гр.д.№ 29381969 год. на КРС
и утвърдена скица-заключение на вещо лице за разпределение ползването на общия
парцел.
ОСЪЖДА Г.Й. Н., ЕГН **********, с адрес *** ДА ПРЕДАДЕ на Н.П.Р., ЕГН ********** и Е.П.Р., ЕГН **********, и двете с
адрес ***,владението на ½-една втора ид.част
от посоченият по-горе недвижим имот.
На осн.чл.537,ал.2 ГПК съдът ОТМЕНЯВА за ½ ид.част от правото на собственост описаните
в конст.нот.акт № № 7,том
I,рег.№ 157,дело № 5/2017 год. на Нотариус Милена Миленкова с рег.№ 603 при Нотариална камара
гр.София,вписан в Служба по вписванията с рег.№ 153 от 24.01.2017 год.,акт №
61,том I,дело №
75/2017 год. конст.нот.акт № 11,том I,рег.№
196,дело № 9/2017 год.
на Нотариус Милена Миленкова с рег.№ 603 при Нотариална камара гр.София,вписан в Служба по вписванията с
рег.№ 178 от 26.01.2017 год.,акт № 76,том I,дело № 89/2017 год.,недвижими
имоти.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО възражението на Г.Й. Н., ЕГН **********, с адрес ***,да бъде осъдени Н.П.Р., ЕГН **********
и Е.П.Р., ЕГН **********, и двете с адрес ***,ДА И ЗАПЛАТЯТ сумите от 10 000 /десет
хиляди/лева,представляваща ½-една втора от сторените от нея действителни
разходи по запазване /възстановяване/ на описаният по-горе недвижим имот,както
и сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева,съставляваща по-малката сума
между стойността на направените полезни разноски за подобряване на ½
ид.част от горният имот и сумата,с която се е увеличила стойността на същият в
следствие на подобренията,ведно със законната лихва върху горните суми,считано
от датата на предявяване на възраженията до окончателното им изплащане,както и
претенцията на същата за признаване на право и на осн.чл.72,ал.3 от Закон за
собствеността да задържи гореописаният процесен недвижим имот до заплащане на
посочените суми.
ОСЪЖДА Г.Й. Н., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Р., ЕГН ********** и Е.П.Р., ЕГН **********, и двете с
адрес ***,сумата от
800.00-осемстотин лева,представляваща сторените от същата разноски по воденето
на делото.
ОСЪЖДА Г.Й. Н., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКИТЕ НА РАЙОНЕН
СЪД КЮСТЕНДИЛ сумата от 61.87/
шестдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/,представляваща държавна
такса по делото, както и сумата от 1000.00 /хиляда лева/лв.,представляваща
държавна такса по отхвърленото възражение на ответницата и още 5.00 /пет лева/лв.,представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай,че
ответницата не плати доброволно горните в 7-дневен срок от влизането на
решението в сила,респ. получаването на покана за доброволно изпълнение.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: