РЕШЕНИЕ
№ 260068 21.10.2020г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети и трети
септември две хиляди и двадесета година:
Председател: Минка
Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието на секретаря Константина Рядкова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №578 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №638/29.06.2020г.,
постановено по гр.д.№2531/2019г. по описа на РС- П. са отхвърлени исковете предявени
от П.Б.П., с ЕГН **********,*** /като
наследник на Ц.Р.А., починала в хода на процеса/ против И.Т.И., с ЕГН **********
*** и П.С.Б., с ЕГН ********** ***, за обявяване за недействителни прехвърлителните сделки,
обективирани в Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот
№51/09.02.2018г., том 1, peг. №328, дело №27/2018г.- Нотариус М.Д.; и в
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №52/09.02.2018г., том 1,
peг. №329, дело №28/2018г.- Нотариус М.Д.,а именно относно: Сграда с идентификатор ********* по КККР на
гр. П., адрес на сградата: гр.П., ул.“П. Б.“ №26, сградата разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.506.63, застроена площ: 89кв.м., брой
етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна- поради липсата на надлежна представителна власт и липсата на воля за потвърждаването им, както и
евентуално съединения иск за разваляне на договора за покупко- продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №52/09.02.2018г., том 1,
peг. №329, дело №28/2018г.- Нотариус М.Д., поради виновното му неизпълнение от
страна на купувача да заплати продажната
цена в размер на 15000лв. в уговорения 30- дневен срок, като неоснователни.
Осъден е П.Б.П., с ЕГН **********,***,
да заплати на И.Т.И., с ЕГН:**********,*** и П.С.Б., с ЕГН ********** ***
сторените по делото разноски в размер на 1764,86лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от П.Б.П., чрез пълномощника му адв.И.П. в частта му, с която са
отхвърлени исковете на ищцата- майката на жалбоподателката- Ц.Р.А., за
обявяване на недействителността на прехвърлителни сделки, обективирани в
Нотариален акт за дарение на идеални част от недвижим имот №51/09.02.2018г.,
том 1, рег.№328, дело №27/2018г.- Нотариус М.Д. и в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №52/09.02.2018г., том 1, рег.№329, дело №28/2018г.-
Нотариус М.Д., като сключени при липса на представителна власт и липса на воля
за потвърждаването им.
В тази насока се визира, че
изводите на първоинстанционният съд не намират опора в събрания доказателствен
материал, а от друга се явяват в противоречие с императивните правила- да се
положи пръстов отпечатък вместо подпис и изписване на имената при липсата на
специалните предпоставки за това са нищожни на основание чл.576 от ГПК, във вр.
с чл.579, ал.2 от ГПК. В този смисъл се цитира съдебна практика.
Твърди се, че по делото са
налице обстоятелства, които недвусмислено свидетелстват за това, че процесната
упълномощителна сделка, обективирана с пълномощно с рег.№883/29.01.2018г. за
заверка на подпис и рег.№834/29.01.2018г., том 1, акт №32 за заверка на
съдържание, по описа на Нотариус А.И. е унищожаема, тъй като е била сключена в
момент, в който упълномощителката не е разбирала свойството и значението на извършеното.
Евентуално се приема, че
упълномощителната сделка е нищожна, тъй като страда от формални пороци- носи
пръстов отпечатък вместо подпис и изписване имената на страната, без да се били
налице обстоятелства за това.
Твърди се, че и в двата случая-
и при унищожаема и при нищожна упълномощителна сделка, договорите обективирани
в Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №51/09.02.2018г.,
том 1, рег.№328, дело №27/201г.- Нотариус М.Д. и в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №52/09.02.2018г., том 1, рег.№329, дело №28/2018г.-
Нотариус М.Д. се явяват сключени при липса на надлежно учредена представителна
власт, поради което същите се явяват недействителни по отношение на
жалбоподателката, поради липса на потвърждаването им от страна на нейната
майка.
Искането е да бъде отменено
решението в обжалваната му част.
Моли се за присъждане на
сторените в производството разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- И.Т.И. и П.С.Б., чрез
пълномощника им адв.П.П..
В същият се приема, че
подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна, а обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.
Излагат се съображения в насока
неоснователност на изложените твърдения във въззивната жалба.
Моли се са постановяване на
съдебен акт, с който се потвърди решение в обжалваната му част, с присъждане на
направените разноски по делото пред настоящата инстанция.
С въззивната жалба и писмен
отговор не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание,
жалбоподателят П.Б.П., редовно призован, не се явява. За същият се явява
процесуалният му представител адв.П.. От страна на същата се поддържа
подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде уважена, а обжалваното
решение се отмени, като се отхвърли предявения иск. Моли се за присъждане на
направените разноски, съгласно представен списък.
Ответниците по жалбата- И.Т.И.
и П. С.. Б., редовно призовани не се явяват. Последните се представляват от
пълномощника им адв.П.. От страна на последният се моли да бъде оставена без
уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение. В
този смисъл се излагат доводи.
Моли се за присъждане на
направените съдебно- деловодни разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е
подадена искова молба от Ц.Р. срещу И.Т.И. в която се излагат обстоятелства, че
ответникът е бил участник в нотариално производство за сключване на договори за
прехвърляне на следния недвижим имот: Сграда с идентификатор ********* по КККР
на гр. П., адрес на сградата: гр.П., ул.“П. Б.“ №26, сградата разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.506.63, със застроена площ: 89кв.м., брой
етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна.
Сочи се, че като прехвърлител в
това производство била посочена ищцата, чрез пълномощник Е.Н.Г., ЕГН **********.
Твърди се, че ответникът бил
приобретател, като с пълномощничката са подписали: договор за дарение на 10% от
% идеални части от описания имот- сделката е обективирана в Нотариален акт за
дарение на идеални части от недвижим имот №51/09.02.2018г., том І, peг.№328,
дело №27/2018г.- Нотариус М.Д. и Договор за продажба на 90% от % идеални части
от описания имот- сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №52/09.02.2018г., том І, peг.№329, дело №28/2018г.- Нотариус М.Д..
В исковата молба се налагат
доводи с които се оспорва по съдържание посочените два договора- за дарение и
за продажба, тъй като същите не обективирали действителната й воля.
Визира се от ищцата, че същата
нямала и никога не е имала воля да отчуждава имота си. Двата договора били сключени
без нейно знание и съгласие. Пълномощничката действала с пълномощно с
peг.№833/29.01.2018г. за заверка на подпис и peг. №834/29.01.2018г., том І, акт
№32 за заверка на съдържание, по описа на Нотариус А.И..
Оспорва се изцяло изявлението,
обективирано в пълномощното. А. не е желаела последиците на упълномощителната
сделка, тъй като пълномощното не било подписано в момент, в който е разбирала
свойството и значението на извършеното, нито е съзнавала последиците от това.
Визира се от същата, че на
22.01.2016г. е получила мозъчен инфаркт. В тази връзка я приели в болница за
лечение и спасили живота й, но състоянието и било тежко- първоначално въобще не
можела да се движи, да се обслужва сама,
нямала усещане за място и време. Не разпознавала хората около себе си. Била на
легло, като рядко идвала в съзнание, но дори и тогава не осъзнавала случващото
се около нея. В допълнение на последиците от мозъчния инфаркт страдала и от
рецидивиращо депресивно разстройство в умерено тежък епизод.
Твърди, че в средата на месец
януари 2018г. със сина й, който живеел и работел извън Б. се свързала
пълномощничката Е.Г.- нейна племенница, която предложила „безвъзмездно“ да
поеме грижите за нея. Синът й се съгласил, знаейки, че тя била тяхна роднина.
Сочи, че тя идвала в къщи
сутрин, обед и вечер, като й давала лекарствата, хранела я, пазарувала
хранителни продукти за дома. Към момента на „подписване“ на пълномощното
физическото и състояние вече се било подобрило, била възвърнала нормалната моторика
на крайниците си, можела да се движи и изправя сама.
Твърди, че комбинацията от медикаменти, които приемала в
съчетание с депресивното разстройство влияели силно на съзнанието й. В едни
периоди се чувствала добре, но в други и причинявали неяснота, сънливост,
замайване, несъзнателност в действията. Сочи се, че именно от това се била
възползвала пълномощничката, за да получи процесното пълномощно. Възможно било
дори да е завишила дозите от лекарствата, които приемала, за да предизвика по- силна
сънливост, след което я е закарала при нотариус, за да „подпиша“ пълномощното.
Визира се, че никога ищцата не
била изразявала воля да отчужди имота си- нито пред нея, нито пред другиго.
Последната, лично нямала никакъв спомен за момента на „подписване“ на това
пълномощно. Въобще не е разбирала, че подписва
документ- действията й не са били съзнателни. За това, че при подписване
на пълномощното не е могла да разбира
свойството и значението на извършеното, свидетелства и фактът, че
пълномощното носи пръстовия й отпечатък, вместо, както законът изисква- подпис
и трите и имена. Към момента на подписване на пълномощното- 29.01.2018 г.,
ищцата вече можела да се движи, да си изписва
имената и да се подписва. Това било видно и от представеното в настоящия
процес пълномощно, върху което собственоръчно изписала трите си имена и се
подписала. Видно било и от подписа, положен от нея, под настоящата искова
молба. В допълнение, се представя и документ- протокол, подписан от нея пред
полицейските органи през октомври 2018 г.
Твърди се, че по същата схема
пълномощничката била успяла да изтегли на нейно име и банков кредит от ДСК, за
което разбрала през пролетта на 2018г., когато я потърсили от банката, защото била
спряла да погасява кредита си. Тъй като
тя самата не била теглила кредит, веднага се свързала се със сина си по
телефона, разговаряла и с пълномощничката. Тя сама признала, че изтеглила
кредита, защото й трябвали спешно пари. Не можела да докаже доход, затова го
изтеглила на името на ищцата. Успяла да погаси част от него, но за остатъка
нямала пари. Тогава именно синът й се усъмнил, че било възможно да е извършила
и други злоупотреби. Направил справки в банките, в съда, в Агенцията по
вписванията и разбрал за процесиите две сделки. За измамните действия на
пълномощничката информирал полицейските власти, за което било образувано
досъдебно производство ДП №1054/2018г. по описа на РУ- П..
Твърди, че окончателно изгонила
пълномощничката от дома си през месец април 2018г.
Сочи се от ищцата, че не познава приобретателя по сделките- ответника И.И. и
никога не го е виждала. Още по- малко би
могла да има мотив да го надари с
имота си. Такъв не бил и посочен в самия договор. Смята, че договорът за
дарение бил сключен, за да не разбере синът й за продажбата и с цел ответницата
да заобиколи разпоредбата на чл.33 от ЗС. Продажната цена по договора за
покупко- продажба пък въобще не била я получила- нито в брой, нито по банка,
независимо, че в нотариалния акт бил определен 30- дневен срок за изпълнение
задължението на купувача.
Счита се, че упълномощителната
сделка, обективирана в пълномощно с peг.№833/29.01.2018г. за заверка на подпис
и peг.№834/29.01.2018г., том І, акт №32 за заверка на съдържание, по описа на Нотариус
А.И., се явявала унищожаема, тъй като била сключена в момент, в който поради
влошеното и здравословно състояние не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и не е
съзнавала, че подписва пълномощно за
прехвърляне на имота и.
Евентуално, упълномощителната
сделка била нищожна, на основание чл.576 от ГПК, във вр. с чл.579, ал.2 от ГПК,
тъй като в противоречие с разпоредбата чл.579, ал.2 от ГПК пълномощното носи
пръстовия й отпечатък, вместо подписа й, при положение, че не била нито
неграмотна, нито недъгава и могла да се подписва.
Приема се, че и в двата случая-
и при унищожаема и при нищожна упълномощителна сделка, договорите, обективирани
в Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №51/09.02.2018г.,
том І, peг. №328, дело №27/2018г.- Нотариус М.Д. и в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №52/09.02.2018г., том І, peг.№329, дело №28/2018г.-
Нотариус М.Д. се явяват сключени при липса на представителна власт.
Искането е, съдът да ги обяви
за недействителни по отношение на нея, поради липсата на потвърждаване от нейна
страна.
При условията на евентуалност, в
случай, че договорите, обективирани в Нотариален акт за дарение на идеални
части от недвижим имот №51/09.02.2018г., том І, peг.№328, дело №27/2018г.-
Нотариус М.Д. и в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №52/09.02.2018г.,
том І, peг. №329, дело №28/2018г.- Нотариус М.Д. не бъдат обявени за
недействителни спрямо нея, то се претендира договорът за продажба, да бъде развален по
вина на купувача. В тази насока се сочи, че последният виновно не е изпълнил
основното си задължение по договора- да плати цената за прехвърлената вещ в
размер на 15000лв. Видно от нотариалния акт определен е 30-дневен срок за
заплащането й, който срок отдавна бил изтекъл, а парите не са и били платени.
Във връзка се моли, съдът да постанови
решение, с което да обяви за
недействителни по отношение на нея прехвърлителните сделки, обективирани в
Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №51/09.02.2018г.,
том І, peг.№328, дело №27/2018г.- Нотариус М.Д. и в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №52/09.02.2018г., том І, peг.№329, дело №28/2018г.- Нотариус
М.Д., тъй като същите били сключени при липса на представителна власт и не била
налице воля за потвърждаването им от нейна страна.
При условията на евентуалност,
в случай, че бъде отхвърлен горния иск, то се моли, да бъде развален договора за покупко- продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №52/09.02.2018г.,
том І, pег.№329, дело №28/2018г.- Нотариус М.Д., поради виновното му
неизпълнение от страна на купувача И.Т.И. да заплати продажната цена в размер
на 15000лв. в уговорения 30- дневен срок.
В хода на производството пред
първоинстанционният съд, ищцата е починала и като ищец е конституиран
единствения й наследник по закон- нейният син П.Б.П.. Конституирана е за
участие в процеса и съпругата на ответника- приобретател по атакуваната в
настоящото производство възмездна сделка- П.С.Б..
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от
процесуалния представител на ответниците
е постъпил писмен отговор. В него се изразява становище в насока, че предявените
искове са допустими, но изцяло неоснователни.
Визира се, че липсата на
приложени към исковата молба доказателства, установяващи по безсъмнен начин, че
към момента на упълномощаването прехвърлителката- ищцата е била с помрачено
съзнание, изключващо волеобразуване, обуславя извода за неоснователност на
предявените искове, с които се атакувани договорите, сключени въз основа на
упълномощителната сделки.
Сочи се, че към исковата молба е
представена издадена на 28.01.2016г. Епикриза от МБАЛ П., от която не се
установява твърдяното в исковата молба „изключително тежко“ здравословно
състояние на ищцата при приемането й в болница, продължило чак до момента на
сключване на упълномощителната сделка. Нещо повече- липсвали приложени
медицински документи установяващи, че ищцата е страдала от твърдяното в
исковата молба заболяване „рецидивиращо депресивно разстройство в умерено тежък
епизод“. Към исковата молба било приложено като доказателство и копие на
„Рецептурна книжка“ на ищцата, в която били описани предписаните й лекарства.
Сред посочените лекарства в „Рецептурна книжка“ на ищцата, липсвали такива,
които да водят до описаното в исковата молба състояние на ищцата към
29.01.2019г.- сънливост, замайване, неяснота, несъзнателност в действията.
Напротив, изписаните в края на 2017г. и в началото на 2018г. на ищцата
лекарствени средства /Вицетин, Пирацетам АЛ800, Тифаксин СР/ били лекарства,
които подобрявали оросяването на мозъка и като странични действия могат да
доведат до превъзбуда, но не и до сънливост, замайване, неяснота,
несъзнателност в действията.
Излагат се доводи за
неоснователност на твърденията за
нищожност на упълномощителната сделка, на основание чл.576 от ГПК, във
вр. с чл.579, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 от ГПК.
Счита се, че именно
„недъгавост“ вследствие на възрастта на ищцата, при което ищцата неколкократно е
била допускала грешки при подписването и изписването на имената си в
пълномощното е дало основание на Нотариуса пред когото била изповядана
упълномощителната сделка да прибегне към процедурата по чл.579, ал.2 от ГПК,
във вр. с чл.189 от ГПК.
Сочи се, че неоснователността
на иска за разваляне на договора за покупко- продажба, с правно основание чл.87
от ЗЗД следва от факта, че от представените като доказателства банкови
бордера било видно, че ответника и неговата съпруга са платили продажната цена
чрез банков превод по сметка на пълномощника на ищцата /продавач по сделката/,
за което продавача бил упълномощил своя представител /при условие, че
упълномощителната сделка не била недействителна/.
От друга страна, евентуално предявения иск бил неоснователен поради това, че
ищцата- продавач /„изправната страна“ както се твърди в ИМ/ не била изпълнила
процедурата по чл.87, ал.1 от ЗЗД, а именно- не е бил даден срок за изпълнение
на задължението.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Констативен нотариален
акт №138/13.12.1993г., том VІ, дело №4230/1993г. на Нотариус Г. се установява ,
че Б.П.А. е призна за собственик на описания в исковата молба недвижим имот, а
именно: Сграда с идентификатор ********* по КККР на гр. П., адрес на сградата:
гр. П., ул. П. Б. № 26, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.506.63, застроена площ: 89 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: Жилищна
сграда - еднофамилна.
От Удостоверение за наследници
с изх.№436/31.01.2018г. се установява, че Б.П.А. е починал на 14.11.2014г.,
като е оставил наследници по закон- ищцата Ц.Р.А. и нейният син П.Б.П..
Не е спорно по делото, че
ищцата Ц.Р.А. участвала в нотариални производства, в качеството и на
прехвърлител, чрез пълномощник Е.Н.Г., а ответникът И.Т.И. бил приобретател по следните нотариални
сделки, а именно: Договор за дарение на 10% от ¾ идеални части от
описания имот- сделката е обективирана в Нотариален акт за дарение на идеални
части от недвижим имот №51/09.02.2018г., том І, peг.№328, дело №27/2018г. на Нотариус
М.Д. и Договор за продажба на 90% от 3/4 ид.части от описания имот- сделката е
обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот
№52/09.02.2018г., том І, peг.№329, дело №28/2018г. на Нотариус М.Д..
Няма спор между страните, че и
двата договора са били сключени чрез пълномощничката с пълномощно с peг.№833/29.01.2018г. за
заверка на подпис и peг.№834/29.01.2018г., том І, акт №32 за заверка на
съдържание, по описа на Нотариус А.И., като според това представено по делото
доказателство, авторството на изявлението на упълномощителката е удостоверено
чрез положен отпечатък от палец на дясна ръка с отбелязване „болест“.
Видно от това пълномощно е
налице изрично упълномощаване за извършване на разпоредителни сделки от името и
за сметката на ищцата Ц. А. в полза на Е.Н.Г. относно недвижим имот: Двуетажна
масивна жилищна сграда с площ от
84кв.м., построена в държавен парцел ХІ-260 в кв.21 по плана на гр. П.. Упълномощаването
обхваща и предоставено право на упълномощения да посочи банкова сметка ***,
както и да я получи.
Видно от 2 броя вносни бележки-
л.39 и л.40 от дата 09.02.2018г. се установява, че от страна на И.Т.И. и П.С.Б.,
всеки един от тях е внесъл в полза на Е.Н.Г. сумите от по 7500лв. или общо
15000лв.
По делото са представени
писмени доказателства, според които към настоящия момент по ДП №1410/2018г. по описа на РП- Д. против
св.Е.Г. е повдигнато обвинение за това, че на 09.03.2018г. в гр.Д.
противозаконно е присвоила сумата от 6500лв.
собственост на Ц. Р. А. от гр.П.- престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Св.М.В. в показанията си визира,
че Е.Г. е дошла в дома на ищцата в края на 2017г. през месец декември и след
като се свързала със сина на баба Ц., му заявила своята готовност да се грижи
за възрастната жена и да я гледа. Същата твърди, че след няколко месеца заварила ищцата в безпомощно състояние,
паднала на пода на дома си. Тогава извикали Е. да се погрижи, но по думите на свидетелката
точно в този период, Е. закарала възрастната жена пред нотариус да подпише
пълномощно. Свидетелката визира, че баба Ц. й казала: „…да ида за извадя
пълномощно, да ми взима пенсията и дърва и въглища да ми вземе“ и я накарала да
си сложи печат от пръста. Възрастната жена й се оплакала, че Е. й скрила
лекарствата и не й ги давала и затова жената получила инсулт. Но е категорична,
че инсулта бил получен преди Е. да дойде. Твърди, че след като получила
пълномощното, Е. изтеглила голяма сума пари от сметката на баба Ц. и даже и
сума от получен от възрастната жена кредит, с цел да погаси задължения на
нейния син.
В показанията си св.А.И.- нотариусът изповядал едностранната сделка по
упълномощаването сочи, че не си спомня конкретния случай, но при такива
удостоверявания преди заверяване на
пълномощното, съдържанието му се прочита от нотариуса на страната и ако тя е съгласна, се пристъпва
към подписването. Тъй като в случая пълномощното било за упълномощаване относно
разпореждане с недвижим имот, страната се приканвала след като й бъде прочетено
съдържанието- да го подпише и да изпише трите си имена. Ако лицето заяви, че е
в невъзможност да изпише имената си, а може само да се подпише поради някаква болест, тогава се обяснявало, че
трябва да поставят отпечатък от палеца на дясната си ръка, или при
невъзможност- на лявата, като се посочват причините за това. В случая било
направено отбелязване, че този начин на подписване е поради болест, а не поради
неграмотност.
Св.В. и св.К. визират в
показанията си, че документа за собственост на къщата се съхранявал от св.В..
Св.К. бил помолен от сина на възрастната жена да вземе документа и да му го
изпрати в Холандия, където се намирал. Междувременно Е. се обадила и поискала да й се даде копие за да може да
регистрира жената в социалните служби. К. твърди, че преснел и заверил копие от
оригинала на нотариалния акт което
предал на Е.. Категоричен е при сравнение с документа приложен по нотариалното
дело, че това е свереното от него копие.
Свидетелката Г. в показанията
си сочи, че започнала да се грижи за баба Ц., тъй като жената живеела сама, а
синът й бил в Холандия. Твърди, че баба Ц. сама изпратила хора да я повикат, за
да й помага. Твърди, че възрастната жена искала да си продаде къщата, тъй като
синът й П. дължал много пари на институции и всеки ден й се обаждал по 6-7 пъти
по телефона. Твърди, че синът П. се обадил по телефона на свой познат К., който й донесъл нотариалния акт на
къщата. След като продали къщата парите минали по банков път, защото такива
били изискванията според нотариуса. С част от парите, които получила от
продажбата погасила кредит на сина на баба Ц. в размер на 2500лв.
От три броя епикризи издадени
на името на Ц.Р.А., както и рецептурна книжка, издадена на нейно име, съответно
от заключението на комплексната съдебно- психиатрична и неврологична експертиза
се установява, че на 22.01.2016г., Ц. А. е получила мозъчен инфаркт с
левостранна хемипареза. Изписана е от болничното заведение на 28.01.2016г., като
на същата дата е постъпила за извършване на рехабилитационни процедури в
съответното отделение на МБАЛ гр. П. и е изписана на 04.02.2016г.
Вещото лице С. дава заключение
въз основа на извършен преглед на ищцата и приложената по делото медицинска
документация, че на въпросната дата 29.01.2018г. зоните на мозъка за висшите
корови функции не са били и не са засегнати, тъй като преживения мозъчен инфаркт
през 2016г. е бил в лека форма, със слабо засягане на дясната хемисфера на
мозъка, което не й е пречило да пише и да движи крайниците си. Като лечение
след изписването от болницата са изписани лекарствата Вицетин и Пирацетам, но
нито едно от тези лекарства не би могло да предизвика състояние на замаяност,
неяснота и сънливост.
След проведен тест вещото лице
дава заключение, че ищцата страда от
лека степен на изразена деменция, която свързва, както с прекараното мозъчно
заболяване, така и с възрастта на ищцата.
Вещото лице Д. дава заключение,
че рецидивиращото депресивно разстройство констатирано при ищцата /с умерено
тежък депресивен епизод без психотични прояви не е довело до качествени
психотични промени на психичната дейност, която да изключва дееспособност. Т.е.
ищцата е разбирала смисъла и значението на това което върши, както и
последиците от действията си. Напредналата възраст обаче и характерните за нея
дегенеративни мозъчни промени са довели до количествени промени в психичните
сфери, при което лицето е особено внушаемо
и маниполируемо, като може да бъде подведено и излъгано. Вещото лице дава заключение, че
на датата на сключването на сделката ищцата е могла да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи поведението си. Също така
заключението е, че е възможно предписани на ищцата лекарства, описани в
рецептурната й книжка да доведат до състояние на сънливост, замайване,
неяснота, несъзнателност в действията, а именно: антидепресанта Тифаксин СР,
който при отнемане може да доведе до сънливост, световъртеж и замайване.
Обратно, при предозиране, всички антидепресанти могат да доведат до
делироподобни изживявания, което е качествено помрачение на създанието.
Последното обаче би изключило пълен и подреден спомен за случилото се при
подписването на пълномощното, но вещото лице е установило при прегледа на
ищцата, че тя има пълен спомен за този
период / заключителна част - отговор на въпрос 1/.
При така възприетата фактическа обстановка и след като разгледа спора
по същество, настоящата въззивна инстанция намира от правна страна следното:
Жалбата за редовна и допустима-
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ
на обжалване акт.
При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно
решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на
събраните от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е
правилно, а подадената въззивна жалба е неоснователна.
В конкретният казус, първоинстанционният
съд правилно е приел неоснователността на предявените искове с правна
квалификация по чл.42, ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл.31 от ЗЗД и чл.26 ЗЗД,
както и чл.87 от ЗЗД.
В тази насока е изложил
подробни съображения, които настоящата инстанция приема, че следва да сподели в
тяхната цялост.
В конкретният казус, няма
основание да бъдат споделени възраженията в насока, че са нарушени разпоредби
на закона при изповядване на упълномощителната сделка. В тази насока следва да
се посочи, че освен подписването на процесното пълномощно, Ц. А. се е подписала
освен на трите екземпляра на пълномощното, така и на 2 екземпляра на
Декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК и 1 екземпляр на Декларацията по чл.25,
ал.7 от ЗННД.
Разпоредбата на чл.579, ал.2 от ГПК е категорична, че когато някои от участващите лица не може да се подпише
поради неграмотност и недъгавост, прилага се чл.189, като актът не се приподписва
от свидетели. В случая е приложена разпоредбата на чл.189 от ГПК касаеща
поставянето на отпечатък от десния палец
от страна на А., като е отразено от Нотариус Илкова, че причина за това
е „болест“. В показанията си последната, разпитана в качеството си на свидетел
визира, че случая не може да си го спомни, но практика е, че може да се
подпише, но не може да си изпише имената. В случая причината е посочена от нея-
по болест, тъй като най- вероятно лицето е споменало, че не може да си изпише имената.
Сочи, че това се случва доста често при възрастни хора.
Следва да се отбележи, че и от
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, не се установява,
че ищцата А. е била в невъзможност към датата на заверяване на процесното пълномощно
и декларация да извърши конкретното заверяване по различен начин от този който
е установен, а именно с полагане на палец от дясната ръка.
Установено е, както от
приложените по делото медицински документи, както и заключение на вещи лица, че
последната действително има изкара мозъчен инфаркт, което без съмнение е и
затруднил в значителна степен двигателните функции на крайниците.
Факт е обаче, че така
преживения мозъчен инфаркт не се е отразил на способността на А. да разбира
свойството и значението на постъпките си, в каквато насока са излаганите
възражения, респективно доводи в исковата й молба. Съответно способността й да
ръководи поведението си при изповядването на процесната упълномощителна сделка.
В тази насока неопровергани са
твърденията на вещите лица в изготвеното
от тях заключение и категоричността на същите, че прекарания мозъчен инфаркт,
не е довел до такива количествени и качествени промени в психичната й сфера,
които промени да водят до невъзможността ищцата да разбира свойството и
значението на постъпките си и способността да ръководи поведението си.
Действително не се отрича от
вещите лица, че предвид възрастта на А., същата би била по- манипулируема, но
на практика твърдения за въвеждане на заблуждение се навеждат едва във
въззивната жалба, а не с исковата молба, където са изложени съвсем различни
доводи. Независимо от този си извод, настоящата инстанция следва да се посочи,
че на практика не са и налице доказателства в насока на въвеждане в
заблуждение. В този аспект не може се извеждат изводи за наличие за измамни
действия, с оглед на приложения по делото обвинителен акт, тъй като същия касае
съвсем различна и неотносима към настоящия спор фактология.
Въззивният съд не намира, че
следва да възприема показанията на св.В. в насока, че Е.Г., съзнателно не е
полагала грижи за А.. Същата коментира, че знае, че първата е криела
лекарствата, а да не се пият те от ищцата. В тази връзка следва да се визира,
противоречието което се установява, че последната е навежда доводи, че й са
скривани лекарства, а напротив, че са и завишавани дозите. При така
констатираното, няма как да се извеждат генерални изводи от показанията на тази
свидетелка.
Както бе посочено по- горе
категорично е заключението на съдебно- психологичната, неврологична експертиза
за конкретното състояние на ищцата А. към датата на заверка на процесното
пълномощно. Същата е разбирала свойството и значението на извършваното от нея.
Респективно не е и налице нарушена процедурата при извършване на заверката на
нейните подписи от страна на Нотариуса.
Предвид на изложеното,
настоящата инстанция споделяйки изцяло крайните правни изводи на
първоинстанционният съд намира, че подадената въззивна жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно се потвърди.
С оглед изхода на делото, следва в тежест на жалбоподателят П., следва
да се присъдят направените разноски пред втора инстанция от страна на И.И. и П.Б.
в размер на 1100лв.- адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №638/29.06.2020г., постановено по гр.д.№2531/2019г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА П.Б.П.,
с ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ в на
И.Т.И., с ЕГН ********** *** и П.С.Б., с ЕГН ********** *** сторените по делото
разноски в размер на 1100лв.- адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ от страните по делото, в
едномесечен срок, от получаване на съобщението.
Председател:
Членове:1.
2.