№ 19
гр. Пловдив , 20.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Частно наказателно
дело № 20205330208098 по описа за 2020 година
Образувано е по жалба от Ш. Ш., роден на ****г., гражданин на ****,
ЛНЧ:**********, в качеството му на ****** на „ОРЕКАДО“ ЕООД,
ЕИК:*********, с адрес – ******, срещу Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 02.11.2020г. на РП-Пловдив, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
326/2019 г. по описа на РУ – гр.Стамболийски при ОДМВР – Пловдив, пр. пр.
№ 9628/2019г. По описа на РП-Пловдив, водено за престъпление по чл.216,
ал.1 от НК.
В жалбата се сочи, че същото постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Посочва, че в хода на разследването не са извършени
всички възможни действия, не са събрани всички възможни доказателства.
Посочва, че е след образуването на досъдебното производство е призован да
даде показания и това е единственото му участие, получил е призовка да се
яви като свидетел за да представи допълнителни доказателства, но това било
първо отложено, а после вместо това получил постановлението за
прекратяване, не се е запознал с материалите по делото. Поддържа, че в хода
на разследването не са разпитани всички свидетели – другите пастири на С.,
агрономът изготвил оценката на щетите, който при огледа е видял стадото в
имота. Посочва, че е безспорно, че фиданките са изпочупени и изядени от
крави, а тези на С. са единственото стадо в района, в същия няма диви
животни. Предлага постановлението на прокурора да бъде отменено, а делото
да бъде върнато на прокурора за допълнително разследване.
1
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена от субект в кръга на
посочените от чл.243, ал.3 от НПК, а именно от П.И.Б., в качеството му на
пострадал, както следва да се счита за подадена в законоустановения
седмодневен срок, доколкото по делото няма доказателства за връчване
препис от постановлението от жалбоподателя – известието за доставяне на
същото е върнато в цялост с отбелязване, че получателят е непознат на адреса.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Ш. Ш. бил ****** на „ОРЕКАДО“ ЕООД, ЕИК:*********, което
дружество бил арендатор на 500 дка орехова градина, намираща се в
землището на село Куртово Конаре, обл. Пловдив.
За периода от 2016г. до 2018г. във въпросния масив били засадени
около 2000 броя фиданки в ореховата градина, за подмяна на част от
насажденията в същата. Самата градина обаче не била оградена със защитно
съоражение, например ограда или друго такова, което да препятства
свободното навлизане в нея на животни, било диви, било домашни.
В близост до ореховата градина на пострадалия се намирала
кравефермата на свидетелят Л. С.. В нея били отглеждани близо 100 крави, а
за пастир бил назначен свидетелят А.А.. Отношенията между свидетели Ш. и
С. не били добри.
Преди повече от три години свидетелят Ш. установил проблеми с
новите насаждения, като забелязал, че част от фиданките били стъпкани,
листата им били изядени. След като в средата на месец септември свидетелят
Ш. отново посетил ореховата градина и констатирал, че около 1800 бр.
фиданки са били унищожени. За видяното веднага сигнализирал Община
Стамболийски. Служители направили оглед на мястото и комисията
констатирала, че има нанесени щети по младите орехови насаждения, част от
тях били откъртени, друга стъпкани от животни. На място не били заварени
животни.
По думи на Ш. Ш., щетата на ореховите насаждения била нанесена от
кравите на свид. С., който от своя страна категорично отрича това, в какъвто
смисъл са и показанията на пастира А..
Горната фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели – Ш. Ш., Л.
2
С. С., А.Д.А.., В.А.А. и С.Р.М., които последователно описват същата
фактическа обстановка, и показанията на които добре кореспондират с
останалата доказателствена съвкупност по делото.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – справка от Информационна система
Ползване на земеделските земи – от която се установяват ползваните от
дружеството имоти.
При така установената фактическа обстановка прокурорът е достигнал
до извод, че не е възможно да се направи единствено възможен, обоснован
правен извод за съпричастността на лицата С. и А. към инкриминираното
деяние, доколкото съгласно константната съдебна практика, едно лице може
да бъде осъдено, респ. да му бъде повдигнато обвинение, което да може да се
поддържа и защити в съдебната фаза на наказателното производство, само
ако има пълна и несъмнена доказаност на обвинението, съответно – ако
въпреки усилията и след изчерпване на всички процесуални средства
съмненията относно съпричастността му към определено инкриминирано
деяние не отпаднат, то лицето следва да бъде оправдано, респ. наказателното
производство спрямо него следва да бъде прекратено, тъй като обвинението
ле е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Горният извод на прокурора следва да бъде споделен като правилен и
законосъобразен.
В този смисъл на първо място следва да се посочи, че по делото са
събрани данни, от които може да бъда сторен извод, че най-вероятно щетите
върху фиданките са причинени от животни. Въпреки това очевидно е, че само
от горния факт, както и от обстоятелството, че свидетелят Л. С. наблизо
стопанисвал кравеферма, трудно би могъл да бъде изведен непротиворечив
извод, че именно животните на същия са унищожили всички около 1800 бр.
фиданки, през целия повече от три годишен период, доколкото, съгласно
установеното - градината не била оградена по никакъв начин, няма данни да е
охранявана през цялото време.
Последният извод не би се променил дори и по делото несъмнено да
беше установено, че в някакъв определен момент именно животните на
3
свидетеля С. са били навлезли във въпросната орехова градина, доколкото за
да може от единичен случай да се направи заключение, че животните на С. са
унищожили всички около 1800 бр. фиданки, то следва да се стъпи на
аргумент, почиващ на „житейски вероятни“ предположения, което е
недопустимо за целите на наказателното право. Ето защо не може да бъде
категорично изключено, че определена (и невъзможно да бъде установена)
част от вредите върху насажденията не са причинени от животните на С.,
дори да бе установено, че в отделен случай/случаи последните са били в
имота на жалбоподателя.
Още с оглед изчерпателност следва да се добави, че дори по делото да
бе установено с достатъчна степен на сигурност, че отглежданите в
кравефермата на С. животни са унищожили всички около 1800 бр. фиданки
(което категорично не може да бъде установено), от отново остава
неустановен и по същество – неустановим субекта на евентуалното престъпно
деяние, с оглед невъзможността да се разкрият в подобна дълбочина
отношенията между свидетелите С. и А., съответно – да бъде преценено кой
от тях е извършил деянието виновно и при какъв вид и форма на вината.
Ето защо може да бъде споделен извода на прокурора, че не е налице
„достатъчно доказателства“ по смисъла на чл.219, ал.1 от НПК за привличане
към наказателна отговорност на определено лице.
В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че след образуването на досъдебното производство е
призован да даде показания и това е единственото му участие, получил е
призовка да се яви като свидетел за да представи допълнителни
доказателства, но това било първо отложено, а после вместо това получил
постановлението за прекратяване, не се е запознал с материалите по делото. В
този смисъл се установява, че на жалбоподателя е връчена призовка да се яви
за предявяване на материалите /л.62/, няма данни същия да се е възползвал от
това си право, в който смисъл оплакванията се явяват неоснователни.
Също съдът намери за неоснователно и възражението, че в хода на
разследването не са разпитани всички свидетели – другите пастири на С. и
агрономът изготвил оценката на щетите. По делото изцяло липсват данни за
наличието на „други пастири“ на С., каквото обстоятелство не сочи никой от
4
разпитаните свидетели, включително С. и А.. Що се отнася до издирването на
други свидетели с оглед установяване на отделен случай на наличие на
животни (крави) във въпросната градина, то вече бе посочено, че от
последното обстоятелство, само по себе си не може да бъде направен извод за
наличие предпоставките на чл.219, ал.1 от НПК.
Що се отнася до твърдението, че в животните на С. са единственото
стадо в района, както и че в същия няма диви животни, то предвид
установения дълъг (над три годишен) период на причиняване на щетите, то
очевидно е, че същите твърдения са изцяло непроверими, особено що се касае
за дивите животни.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 02.11.2020г. на РП-Пловдив, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 326/2019 г. по
описа на РУ – гр.Стамболийски при ОДМВР – Пловдив, пр. пр. №
9628/2019г. По описа на РП-Пловдив, водено за престъпление по чл.216, ал.1
от НК.
Препис да се изпрати на РП-Пловдив, жалбоподателя, пострадалите и
обвинеямите за сведение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд
гр.Пловдив в седмодневен срок от съобщаването му, по реда на чл.243, ал.7
от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5