Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

 

гр. София, 16.04.2018г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                                      

                                                       

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: М.Г.

                           МАРИЯ БОГДАНОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия М.Г. въззивно гражданско дело № 4364 по описа за 1995г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение от 02.05.1997г., постановено по гр.д. № 4364/1995г. по описа на СГС, ГК, е отменено решението от 17.05.1995г. по гр.д. № 1064/1993г. по описа на СРС, ГО, 41 състав на основание чл. 208, ал. 2 от ГПК /отм./ и е даден ход на делото за разглеждане по същество пред настоящата инстанция.

Ищците К.К.Д., Д.И.Д. и В.И.Д. /конституирани по реда на чл. 120 от ГПК /отм./ като законни наследници на починалите в хода на висящото производство първоначални ищци по делото – Л. Д. и И.Д./ твърдят, че наследодателят им И.Д. С. притежавал недвижим имот, представляващ апартамент в гр. София на ул. „********застроен на 75, 37 кв.м., който имот на основание ЗОЕГПНС бил одържавен. След одържавяването, на 01.08.1961г., имотът бил продаден на ответницитеК.Г.Д. и Н. П.Д.. Така извършената сделка била нищожна поради използване на партийното положение на Н. Д., както и поради противоречие със закона – конкретно се твърди, че не е съществувало валидно наемно правоотношение с купувачите поради липса на настанителна заповед за процесния имот. Излагат се доводи и за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд предоставен на народните съвети /обн. Изв. Бр. 30/1957г., отм., ДВ, бр. 6 от 20.01.1967г./, тъй като другата наемателка в имота – С.Ш.не е дала съгласие за покупката на жилището. Поради изложеното ищците молят да бъде постановено решение, с което на основание чл. 7 ЗВСОНИ да бъде прогласена нищожността на сделката, по силата на която ответниците са придобили от държавата процесния недвижим имот. Претендират разноски по делото.

Ответниците П.Н.П. и Е.Н.Д. /конституирани по реда на чл. 120 от ГПК /отм./ като законни наследници на починалите в хода на висящото производство първоначални ответници по делото –К.Д. и Н. Д./ оспорват предявените искове като неоснователни и правят искане съдът да постанови решение, с което същите да се отхвърлят.

Ответникът Столична община не взема становище по исковете.

Ответникът Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От представения като доказателство договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 142, том ХVІІ, регистър 3342, нот. дело № 3122/1941г., се установява, че И.Д. С. придобил в качеството на купувач правото на собственост върху апартамент, намиращ се на втори надпартерен етаж на зданието изградено върху дворно място, находящо се в гр. София, ул. „*******, м. Центъра, съставляващо парцел VІІ, кв. 389 по плана на гр. София, който апартамент се състои от три стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и две антрета, заедно с принадлежащите му добавки – едно таванско помещение и едно зимнично помещение, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

Видно от удостоверение за наследници № 3142/ 27.05.1992г. на СО- Район "Средец", И.Д. С. е починал на 16.03.1960г., като оставил за законни наследници първоначалните ищци М.Н.Б., Л. П.Д. и И.Д.Д..

Установява се от акт за завземане на недвижим имот за държавен от 14.12.1949 г., че от И.Д. С. по реда на ЗОЕГПНС по преписка № 3740/1948 г. и ПМС № 20/1949г. били одържавени притежаваните от посоченото лице недвижим имоти, както следва: апартамент, находящ се на ул. „******* – трети етаж и апартамент на същия адрес – на втори етаж, заедно със съответните им избени помещения и идеални части от мястото и от общите части на сградата, със застроена площ от 110 кв.м. за апартамента от 3 стаи и застроена площ от 130 кв.м. за апартамента от 4 стаи. В акта е вписано предаване на имота за ползване на "Софжилфонд".

Като доказателство по делото е представена преписката по покупко-продажба на апартамент, находящ се в гр. София, на ул. „*******. Процедурата по закупуване е започнала по молба наК.Г.Д. и Н. П.Д. от 20.05.1960г. С доклад от 17.01.1961г. на зам.-председателя на ИК на СГНС, адресиран до изпълкома на СГНС, последният е уведомен за взетото решение от Комисията по разпореждане с държавни имоти, а именно – че се дава съгласие за продажбата на процесния държавен тристаен апартамент на лицатаК.Г.Д. и Н. П.Д., които са наематели на две от стаите на същия апартамент.

С договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд предоставен на народните съвети от 01.08.1961г., сключен на основание решение на ИК на СНГС № 18 от 23.05.1957г., СГНС продал наК.Г.Д. и Н. П.Д. следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „********съставляващ парцел VІІ, кв. 389, м. Центъра, представляващ тристаен апартамент застроен на 75, 37 кв.м., находящ се на ул. „********заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото, ведно с мазе и таван, за сумата от 69 783 лева. Изрично в решението на ИК на СГНС за продажба на имота е посочено, че се запазват жилищните условия на наемателката С.А., която не е дала съгласие за извършване на продажбата.

По делото е представено удостоверение от 13.04.2016г., издадено от кмета на район Средец, в което е посочено, че в преписката за продажба на жилищен имот, представляващ тристаен апартамент с площ от 75, 37 кв.м., находящ се на втори етаж в сграда на ул. *********, закупен отК.Г.Д. и Н. П.Д. с договор за продажба от 01.08.1961г., не се съдържа настанителна заповед. Посочено е още, че жилищата на територията на СГНС през посочения период са управлявани от „Софжилфонд“, а архивите за наемните преписки и досиета не са предадени в цялост на районната администрация при извършените административно-териториални промени в гр. София.

В производството пред въззивния съд са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. И. И., които следва да се кредитират като обективни, непротиворечиви с останалите доказателства по делото, и отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства. Свидетелят е близък приятел на сина на ответниците още от детските му години и живеел със своето семейство близо до семейство Д.. Той излага възприятия относно обстоятелството, че ответниците живеели в апартамента на ул. „******* под наем в една стая, за която плащали наемна цена. По-късно – между 1960г. - 1963г., те закупили този апартамент. В останалите стаи от жилището живеели под наем други семейства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, изр.1 от ЗВСОНИ собствениците на имоти по чл. 1, а именно на имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /ЗОЕГПС- обн. ДВ- бр.87 от 1948 г.; попр. бр.91 от 1948 г./, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, или техните наследници, които не са получили обезщетение, могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт.

В предмета на доказване на този специален установителен според ТР № 1 от 17.05.1995г. по гр.д.№3/1994 г. на ОСГК на ВС иск е установяване недействителността на основанието, по силата на което третото лице е придобило от държавата имот по чл. 1 или чл. 2 от закона, в конкретния случай - недействителността на сключения на 01.08.1961г. договор за покупко-продажба между държавата и ответниците.

Конкретните обстоятелства, на които ищците основават иска си - пороците на сделката следва да сочат нарушения на императивни материалноправни норми или такива, свързани с формата или процедурата по придобиването на имота от третите лица. Тези именно обстоятелства са предмет на доказване в процеса и тяхното установяване обуславя основателността на предявения иск.

Налице е в случая предвидената в чл. 7, ал.1 ЗВСОНИ процесуална предпоставка - искът е предявен в предвидения 1-годишен срок от влизането на закона в сила /а именно в срок до 25.02.1993 г./, който при това е възстановен през периода 22.11.1997 г.- 21.03.1998 г.- по силата на & 2, ал.1 от ПЗР на ЗОСОИ, обявен за противоконституционен, считано от 21.03.1998г. Установява се въз основа на събраните по делото писмени доказателства и активната материално-правна легитимация на ищците, явяващи се законни наследници на бившия собственик на имота – И.Д. Стойков, починал на 16.03.1960г., от когото същият е отчужден по реда на ЗОЕГПНС. Правото на собственост на И.Д. Стойков се установява въз основа на приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 142, том ХVІІ, регистър 3342, нот. дело № 3122/1941г., а относно факта на одържавяването му по реда на ЗОЕГПНС е представен акт за завземане на недвижим имот за държавен от 14.12.1949 г.

Не е спорно по делото и че имотът съществува реално до размерите, в които е бил отчужден - по смисъла на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ. Данни и доказателства за настъпила промяна в имота, обосноваваща извод, че вече не съществува в размерите, в които е бил отчужден, не са посочени и събрани по делото. Липсват и доводи, а също и доказателства, отчужденият собственик да е получил парично или имотно обезщетение за одържавения през 1949г. имот, което би съставлявало пречка за реституцията по смисъла на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ. Установява се от приложените удостоверения за наследници и качеството на законни наследници на И.Д. Стойков на ищците по делото.

По заявените основания за нищожност на разпоредителната сделка, настоящият съдебен състав намира следното:

Относно съществуването на наемно правоотношение:

Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд предоставен на народните съвети /обн. Изв. Бр. 30/1957г./, в приложимата редакция – към датата на сключване на процесния договор от 01.08.1961г, жилища в изцяло държавните блокове, единичните държавни жилища в етажна собственост и индивидуалните държавни жилищни сгради в парцели, определени за едно и двуетажно строителство, в които има настанени наематели, могат да се продават само на наемателите или на лица, които са постигнали споразумение помежду си и със съответния изпълком на народния съвет относно преминаването им в друго жилище, като при всички случаи споразумението следва да бъде одобрено от изпълнителния комитет на народния съвет.

Във връзка с подготовката на покупко-продажбата в доклада от 17.01.1961г. на зам.-председателя на ИК на СГНС, адресиран до изпълкома на СГНС, се посочва, че лицатаК.Г.Д. и Н. П.Д. са наематели на две от стаите на същия апартамент. Според разпитания по делото свидетел И. И. ответниците живеели в апартамента на ул. „******* под наем в една стая, за която плащали наемна цена. Свидетелските показания в случая са допустими на основание чл. 134, ал. 1 от ГПК /отм./, тъй като от представеното удостоверение от 13.04.2016г., издадено от кмета на район Средец, се установява, че жилищата на територията на СГНС през исковия период са управлявани от „Софжилфонд“, а архивите за наемните преписки и досиета не са предадени в цялост на районната администрация при извършените административно-териториални промени в гр. София. От съвкупната преценка на свидетелските показания и посочените  данни в преписката за продажба на процесния имот, както и предвид отразеното в удостоверението от 13.04.2016г., се налага извод, че е безспорно доказано наличието на наемно правоотношение за двете стаи в процесното жилище в полза на ответниците. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че при сключване на оспорената сделка са били спазени изискванията на чл. 5, ал. 2 от Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд предоставен на народните съвети /обн. Изв. Бр. 30/1957г., отм., ДВ, бр. 6 от 20.01.1967г./, в редакцията към датата на сключване на процесната сделка, а именно – купувачите са били наематели на продаденото жилище.

Относно твърдяното нарушение на чл. 10 от Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд предоставен на народните съвети /обн. Изв. Бр. 30/1957г., отм., ДВ, бр. 6 от 20.01.1967г./.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба в приложимата редакция - Изв., бр. 39 от 1957г., когато жилището се обитава от двама и повече наематели, при искане същото да бъде закупено от един от обитаващите го наематели, продажба се допуска при съгласие на останалите наематели или след като на последните се предостави равностойно жилище. В конкретния случай от съдържащите се в преписката за продажба данни се установява, че другата наемателка С.А. не е дала съгласие за продажбата на имота, но изрично в решението на ИК на СГНС е посочено, че продажбата се разрешава при запазване на жилищните условия на наемателката С.А.. Следователно, в случая е установена хипотезата на чл. 10, ал. 1, предл. 2-ро от Наредбата, поради което липсата на съгласие за извършване на продажбата е ирелевантно, тъй като правата на другата наемателка са били запазени. Ето защо се налага извод, че не е налице хипотеза на нарушение на императивната норма на чл. 10, ал. 1 от Наредбата.

Относно твърдяното използване на партийно положение на Н. П.Д.:

Използването на партийно положение с оглед закупуването на държавно жилище не може да се презюмира, а следва да бъде установено по делото с оглед конкретни данни. При използването на служебно или партийно положение се касае до порок на волята в лицето на органа, който определя кому да се продаде имотът, изразяваща се в мотивирането му с оглед личността на купувача, заемащ такова служебно или партийно положение, което му дава власт и поставя в зависимост служителите в посочения орган.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява към момента на провеждане на процедурата по продажбата на жилището купувачите да са заемали положение, което да им дава определени властнически правомощия, нито се установи партийната им принадлежност, нито се установи покупката да е станала поради използване на партийна принадлежност. Към момента на сключване на договора за продажба Н. П.Д. е заемал длъжността старши преподавател във Военна Академия „Г.С.Раковски“ и се е занимавал с научно-изследователска работа, аК.Г.Д. е работила в РПК „Наркооп“  - София като счетоводител, която тяхна трудова заетост не предполага оказване на влияние за покупката на жилището. Обстоятелството, че ответниците са се позовали, а длъжностните лица са се съобразили с факта, че кандидат-купувачът е политзатворник, не обосновава извод за злоупотреба, тъй като съгласно чл. 11, ал. 2, б. „а“ от  Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд предоставен на народните съвети /обн. Изв. Бр. 30/1957г., отм., ДВ, бр. 6 от 20.01.1967г./ в приложимата редакция към релевантния момент, това обстоятелство е релевантно и има значение за степенуването на кандидатите. По тези съображения се налага извод за неоснователност на претенцията, заявена на това основание.

Следва да се посочи, че предявените искове срещу Столична община и срещу държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството са неоснователни и поради следните съображения:

Легитимирани страни в процеса са: за ищец - всеки от правоимащите по чл. 3, ал. 1 и 2 ЗВСВОНИ лица, а за ответник - третото лице - приобретател на имота. Не е задължително конституиране на Министерството на финансите като контролираща страна, защото изходът на процеса няма да се отрази върху патримониума на държавата /Тълкувателно решение №1/1995г. на ОСГК на ВС/. С оглед изложеното Столична община и държавата не са пасивно материално легитимирани по предявените искове, тъй като изходът на процеса не би могъл да се отрази върху патримониума на общината, съответно на държавата. По специалния установителен иск, ако ищецът установи, че сделката, на която се позовава третото лице е нищожна, от това ще следва, че тя не е породила правно действие, а имотът, придобит от третото лице е останал в патримониума на държавата, и той следва да се възстанови в полза на ищеца въз основа на реституционния закон.

По тези съображения предявените искове с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ са неоснователни и следва да се отхвърлят.

При този изход на спора право на разноски имат ответниците, но същите не претендират присъждане на съдебни разноски.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.К.Д., ЕГН **********, Д.И.Д., ЕГН ********** и В.И.Д., ЕГН **********, и тримата с адрес *** /конституирани по реда на чл. 120 от ГПК /отм./ в хода на второинстанционното производство като законни наследници на първоначалните ищци – Л. П.Д. и И.Д.Д./ срещу П.Н.П., ЕГН **********,***, Е.Н.Д., ЕГН **********,*** /последните двама конституирани по реда на чл. 120 от ГПК /отм./ в хода на второинстанционното производство като законни наследници на първоначалните ответнициК.Г.Д. и Н. П. *** и Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. „Св. Св. ***********, искове с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ за установяване нищожността на договора от 01.08.1961г. за покупко-продажба на апартамент, находящ се в гр. С., ул. ***********, представляващ тристаен апартамент застроен на 75, 37 кв.м., заедно с мазе и таван, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото, поради нарушение на чл. 5, ал. 2 от Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд предоставен на народните съвети /обн. Изв. Бр. 30/1957г., отм., ДВ, бр. 6 от 20.01.1967г./ - липса на валидно наемно правоотношение, нарушение на чл. 10 от Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд предоставен на народните съвети /обн. Изв. Бр. 30/1957г., отм., ДВ, бр. 6 от 20.01.1967г./ - липса на съгласие на другите наематели за продажба на апартамента и като сключен при използване на партийно положение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.

                                       

                                       

                                       

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                      

       

                                                                                                     

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                                     2.