РЕШЕНИЕ
№ 15896
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110162804 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск от ЗАД „Армеец“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането (КЗ) вр. чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП) срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ за заплащане на сумата 1183.40 лева – суброгационно вземане на ищеца,
възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на л.а. „Ауди S7 Sportback”
с рег.№ .., с включени ликвидационни разноски от 10.00 лева, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 18.11.2022г., до окончателното плащане, както и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 360.61 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода 18.11.2019 г.-17.11.2022 г. Ищецът твърди, че на 23.03.2018г., около
20:15 ч., в гр.София, на Софийски околовръстен път /републикански път II-18/, на отбивката
между село Герман и село Долни Богров до надлеза на АМ Тракия, е настъпило ПТП с л.а.
„Ауди S7 Sportback” с рег.№ ..., реализирано чрез попадане в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка, в резултат на което се разкъсала
предна дясна и задна дясна гума. Следствие на ПТП-то били нанесени вреди на стойност
1183.40 лева на застрахованото при ищеца по застраховка „Каско на МПС и „Злополука“ по
полица № ***/10.10.2018 г., валидна за периода 11.10.2016 -10.10.2020 г, на л.а. „Ауди S7
Sportback” с рег.№ ... Посочва, че отговорност за така нанесените материални вреди носи
Агенция „Пътна инфраструктура“ като стопанин на републиканската пътна мрежа,
неизпълнила задължението си за нейното поддържане в изправност, съответно за
своевременно маркиране на участъци от пътя с нарушена настилка. Ето защо, претендира
1
заплащане на сумата 1183.40 лева от ответника /1173.40 лева изплатено застрахователно
обезщетение и 10.00 лева ликвидационни разноски/, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и на сумата от 360.61 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 18.11.2019 г.-17.11.2022 г. Прави
доказателствени искания за допускане на автотехническа експертиза, гласни доказателства и
такива по чл. 192 ГПК. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът, в срока за отговор, е оспорил иска по основание и размер. Релевира, че
представените общи условия не са относими към периода на събитието и не се доказва
настъпил покрит застрахователен риск от тях. Твърди, че от представените документи не
може да се установи механизма на ПТП и същото да е покрит застрахователен риск, като
изрично оспорва обстоятелството в сочения участък от пътната мрежа да е имало
препятствие. Посочва, че мястото на произшествието не е посетено от органите на пътната
полиция и липсва съставен протокол за ПТП. Навежда и довод, че ПТП е настъпило поради
движение на л.а. в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което е допринесъл за случилото
се и е налице съпричиняване. Релевира се довод, че размерът на обезщетението е завишен.
Прави искане ищецът да бъде задължен да представи снимков материал на
местопроизшествието и препятствието на пътя. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от ищеца.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Видно от представената полица /л. 11/ за ищецът е застраховател по застраховка „Каско
на МПС и „Злополука“ по полица №***/10.10.2018 г., валидна за периода 11.10.2016 -
10.10.2020 г, на л.а. „Ауди S7 Sportback” с рег.№ ...., с покритие „П“ – пълно каско.
Приложените Общи условия съдът намира за относими към датата на събитието /т.97 от тях/
и съобразно т.8.3 вр. т.12 от ОУ, поради което не споделя релевираното от ответника
възражение. Общите условия съдържат всички реквизити, включително решенията на УС,
от който са приети /така в т.97 от тях/ и обвързват застраховащия, по смисъла на чл. 348, ал.
1 КЗ, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил
писмено, че ги приема. Подобно потвърждение е налично в договора за имуществена
застраховка „Каско на МПС“, поради което това възражение също се явява неоснователно,
ерго събитието представлява покрит застрахователен риск.
Налично е уведомление от Н. А. до ищеца, с което е отправил претенция за плащане на
обезщетение по договора. В уведомлението е посочено като описание на произшествието и
вредите „спуках предна и задна десни гуми“. Описано е, че на 23.03.2018г. гр. София,
Околовръстен път до отклонението за АМ „Тракия“ следствие на преминаване през дупки са
спукани предна и задна десни гуми. Движението е отразено в схема в уведомлението. В
приложение са налични и схема на участък от пътя.
Налична е преписката по щета, от която е видно, че увреденият автомобил е бил на
оглед, след което вредите са остойностени /подмяна на две гуми/ в размер на 1173.40 лева,
която сума е заплатена на 20.04.2018г. /л.32/.
2
Приложено е искане до АПИ за репаране на вредите, получена на 11.05.2018г. като е
поискано плащане на сумата от 1183.40 лева с включени ликвидационни разноски в нея.
Няма данни по делото в отговор на поканата ответникът да е платил.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Спорът между страните се свежда до основателността на исковата претенция, предвид
възражението на ответника, че вредите не са резултат от произшествие, настъпило в
резултат на пропадане в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на
републикански път, както и че евентуално водачът на увреденото МПС има вина за
причиняване на вредоносния резултат.
За изясняване на спора по делото е допусната и приета съдебна автотехническа
експертиза на вещо лице В. Д.. Съгласно заключението, стойността на щетите, съобразно
средствата необходими за възстановяване на увредения автомобил към датата на
произшествието, възлизат на 1173.40 лева, т.е. същите са в размер равен на предявения.
Установено е, че описаните от застрахователя вреди, могат да се получат по начина, посочен
в уведомлението за настъпване на застрахователно събитие, както и да са в причинно-
следствена връзка с описаното произшествие. Вещото лице поддържа заключението си при
изслушването. Заявява, че няма данни за размерите на препятствието, както и че е възможно
увреждането да се получи от друго събитие. Определена е стойност на ликвидационните
разноски от 15.00 лева или в по-нисък размер от търсените с иска. Заключението е прието по
делото като обосновано и пълно и като такова се кредитира от съда при изграждане на
решаващите изводи.
Като свидетел е разпитан водача на увредения л.а. „Ауди S7 Sportback”– Н. Н. А..
Свидетелят си спомня, че е участвал в самокатастрофа на старото околовръстно шосе, преди
магистрала Тракия от южната дъга и малко преди отклонението за Тракия. По време на
произшествието времето било лошо, зима, суграшица, буря, тъмно, нищо не се виждало.
Произшествието се случило като водачът, движейки се около 40-50 км/ч, попаднал в
необозначена дупка на средата на платното, която не успял да види поради лошото време, в
резултат на което спукал две гуми. Колата не можела да се придвижи на собствен ход и
водачът извикал репатрак. Свидетелят не може да опише препятствието, тъй като дупката
била пълна с вода. По време на движението около водача нямало други моторни превозни
средства, мястото не било посетено от КАТ и водачът не се обадил на КАТ, а само на
застрахователя. Показанията на свидетелят се ползват с доверие. Фактите са обективно
предадени, което личи от самия разказ на свидетеля, който в подробности, без да будят
съмнение, обяснява за случилото се, като казаното от него се подкрепя и не влиза в
противоречие с останалите доказателства по делото.
Спорът за механизма на ПТП и пряката причинно-следствен връзка между евентуално
настъпилото произшествието и вредите се изяснява от прието уведомление до ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, в което водачът Н. А. ясно и недвусмислено е
3
посочил, че причина за увредената предна и задна дясна гума е попадане на автомобила по
време на движение в дупка на платното, находяща се на Софийски околовръстен път
/републикански път II-18/. Този механизъм е пояснен и при разпита на свидетеля А., който
уточни, че участъкът не е бил обезопасен, нито е бил указан с пътни знаци или табели, че е с
неравности, поради което и с оглед лошото време не е имал възможност да възприеме
същите своевременно и да намали скоростта или да спре, за да избегне увреждането.
Свидетелските показания съдът кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, поради което ги зачита при
изясняване на механизма на ПТП.
За изясняване на механизма на ПТП-то по делото е изслушано и прието заключение по
САТЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено. В него е обяснен механизма
на ПТП – при движение л.а. „Ауди S7 Sportback” попада в необезопасена дупка на пътното
платно и реализира ПТП, в причина връзка с което са настъпили вреди на стойност 1173.40
лева. Експертът е дал отговор, че от данните по делото не може да се установи скоростта на
движение на автомобила, нито има данни за аварийно спиране и спирачен път.
Механизма на ПТП подлежи на установяване с всички средства – гласни доказателства
и експертни заключения. Анализът на доказателствения материал дава основание да се
приеме, че механизмът на ПТП е изяснен и същият кореспондира на описания от ищеца в
исковата молба такъв и в приложените документи по щетата, както и че остойностените
вреди са в пряка причинно-следствена връзка с него.
Като неоснователен съдът прецени довода на ответника, че по делото липсва съставен
протокол за ПТП, поради което не може да се установи механизма на произшествието.
Изготвянето на такъв протокол не е предпоставка за уважаване на исковата претенция, която
подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства,
а и не би могъл да има такава роля, след като в нормативната уредба няма изискване към
водачите да уведомяват органите на пътната полиция при произшествие с такъв характер,
съответно да изискват съставяне на протокол за него /чл.6 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд/. В случая, механизмът се
установява от свидетелските показания, автотехническата експертиза и приложените
документи по образуваната при ищеца щета, които взаимно си кореспондират и допълват.
Установи се от представената преписка по щета № ... от 2018г. на ищеца, че
застрахованото МПС е било на оглед при застрахователя за опис на вредите, както и че
определеното от застрахователя обезщетение е в размер на 1173.40 лева, заплатени от ищеца
на дружеството, осъществило ремонта, на 20.04.2018г. /л.32/, с което поведение ищецът се е
суброгирал в правата на собственика на увредения автомобил.
Същевременно, не се спори, че участъкът, в който е настъпило произшествието, е част
от републиканската пътна мрежа, управлението и стопанисването на която е поверена на
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Ето защо, ответникът е отговорен да
4
възстанови вредите по застрахования автомобил и то на ищеца, който се е суброгирал в
правата на застрахования. Тази отговорност възниква от установеното в процеса
неизпълнение от страна на Агенцията на задължението й да поддържа пътя в изправност,
респ. да обозначава и обезопасява участъци от нея с нарушена настилка. Уместно е да се
отбележи, че такава отговорност възниква както при вреди от пропадане на превозно
средство в дупка на пътя в резултат на износване, така и при попадане в неравност,
дължаща се на извършени ремонтни дейности или подготовка за такива. И в двата случая е
налице неравност, която застрашава безопасността на движението, поради което следва да
бъде сигнализирана.
Неоснователно е и възражението на ответника, че вина за произшествието има водачът
на процесното МПС, водачът на което е шофирал с несъобразена скорост, представляващо
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, респ. възражението, че същият е съпричинил вредоносния
резултат с това си поведение. Нарушение, което да се намира в причинна връзка с
произшествието, не се установи да е било извършено от водача А.. Показанията на водача на
увредения автомобил дават яснота за скоростта на движение, която не се явява превишена.
Същевременно, допълнителни въпроси към допуснатата експертиза не са поставени, поради
което възражението се явява неподкрепено. В допълнение, от показанията може да се
изведе, че водачът е шофирал при съблюдаване на метеорологичните условия на пътя, но
препятствието не е било обозначено, поради което е останало незабелязано от водача.
Предвид така събраните доказателства, съдът намира исковата претенция за основателна
и доказана по размер. С плащането на застрахователното обезщетение за щетата, ищецът е
встъпил в правата на застрахования, т.е. за него се е породило правото да търси репариране
на вредите от ответника. Вредите се съизмеряват с платеното застрахователно обезщетение
по договора „Каско на МПС и „Злополука“ – 1173.40 лева, ведно с т.нар. ликвидационни
разноски на застрахователя или тези, направени за определяне на обезщетението и
възлизащи на 10.00 лева. Общият размер на вземането е 1183.40 лева, а закъснението на
ответника /да не плати в срока по-горе и въпреки поканата/ дава основание да се уважи и
искането за законна лихва.
По отношение на претенцията за присъждане на закъснителни лихви:
Разпоредбата на чл.412, ал.3 от КЗ задължава застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ на увреждащото МПС да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената регресна претенция или мотивирано да откаже плащането в срок
от 30 дни от получаване на всички документи по щетата, респ. 30 дни от получаване на
регресната покана, когато не са налице данни, както и в настоящия случай, адресатът на
поканата да е изискал допълнителни документи. Разпоредбата недвусмислено изисква
погасяване на регресното вземане в посочения срок, т.е. не е достатъчно за изпълнение на
задълженията само признаването му. В този смисъл, съдът прецени, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като в срока по чл.412, ал.3 от КЗ,
започнал да тече от връчване на регресната покана – 11.05.2018г., не е възстановил
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. По същите съображения, ответникът е
5
задължен спрямо ищеца за закъснителните лихви, дължими върху главницата и изтекли в
периода, за който са поискани – 18.11.2019г.– 17.11.2022г. /датата, предхождаща
депозирането на исковата молба/. След изчисление с лихвен калкулатор, съдът прие, че
същите възлизат на 362.57 лева, поради което искът следва да бъде уважен за сумата,
търсена с исковата молба с оглед спазване на принципа на диспозитивното начало.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Този извод
произтича от обстоятелството, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото, доколкото в 30-дневния срок от получаване на поканата, изтекъл в срока за отговор
на исковата молба, не е възстановил заплатеното от ищеца и търсено от ответника
обезщетение – аргумент от чл.412, ал.3 КЗ.
Сторените от ищеца разноски възлизат в общ размер на 550.00 лева, от които 100.00
лева държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице, 50.00 лева депозит за свидетел и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК и
определено по реда на НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.411 КЗ вр.чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище: гр. София, бул. „М.“ № ..., да заплати на „ЗАД Армеец“ АД,
ЕИК ..., сумата от 1183.40 лева - суброгационно вземане, включващо 10.00 лева
ликвидационни разходи, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско на МПС и „Злополука“ по полица
№**/10.10.2018 г. за л.а. „Ауди S7 Sportback” с рег.№ ..., за вреди, настъпили в резултат на
ПТП на 23.03.2018г., около 20:15 ч., в гр.София, на Софийски околовръстен път
/републикански път II-18/, на отбивката между село Герман и село Долни Богров до надлеза
на АМ Тракия, поради пропадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище:
гр. София, бул. „М.“ № ..., да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ..., сумата от 360.61 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 18.11.2019 г.-17.11.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ..., сумата 550.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7