Р Е Ш Е Н И Е
№ 46 08.04.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище
на девети март две
хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Росица Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Тодорова
Албена
Стефанова
Секретар- С. И.
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 20 по описа за 2021 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63 ал.1 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Търговище, подадена чрез ст.юрисконсулт Р.
Х. против Решение № 8/11.01.2021 г. по НАХД № 931/ 2020 г. на Районен съд гр.Търговище, с което е изменено
НП №25-000090/12.11.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Търговище,
като на основание чл.415в от КТ описаното в НП административно нарушение - чл.303,
ал.3 от КТ на „Акцент 9084“ ЕООД гр.Търговище е преквалифицирано като „маловажен
случай“ и размерът на наложената на основание чл.414, ал.1 от КТ „имуществена
санкция“ е изменен от 1500 лева на 200 лева.
В касационната жалба като
основание се навежда неправилно приложение на материалния закон. Излагат се
доводи, обосноваващи, че случая неправилно е квалифициран от въззивният съд
като „маловажен“ и че не са налице предпоставките за приложение на чл.415в от КТ. Моли се оспореното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което
НП изцяло да се потвърди.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от ст.юрисконсулт Р. Х., която поддържа жалбата на изложените в
нея основания и доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба
– „Акцент 9084“ ЕООД гр.Търговище се представлява от адвокат Д.П., който излага
становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, обосноваващи правилно
приложение от страна на възивния съд на разпоредбата на чл.415в от КТ и
съответствие на решението с материалния закон. Моли оспореното въззивно решение
да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява
становище, за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че не са налице касационни основания за отмяна. Дава заключение, че оспореното
решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на
касационен съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящата
инстанция констатира, че Районният
съд е приел следната фактическа обстановка:
На 01.07.2020 г. около 13.10 часа
била извършена проверка от инспектори от Дирекция "Инспекция по труда” гр.
Търговище по работни места на обект - кафе „Акцент“ в гр. Търговище, пл. „…..“,
стопанисван от „Акцент 9084“ ЕООД гр. Търговище. При проверката било
установено, че в обекта полага труд Г. Н. Г., роден на *** г. (лице от 16 до 18
години) с ЕГН **********. Посоченото лице
Г. работел като барман - приготвял напитки за клиенти: фрешове,
лимонади, чай, кафе и др. Работното му време за деня било от 11.00 ч. до 15.00
ч., почивни дни през седмицата по график и уговорено трудово възнаграждение в
размер на 305 лв. При извършена проверка в книгата /регистър/ за постъпили
искания и издадени разрешения за приемане на работа на лица до 18- годишна
възраст в Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Търговище било установено, че към 01.07.2020
г. от работодателя „Акцент 9084“ ЕООД няма постъпило искане и издадено
разрешение за приемане на работа на Г. Н. Г.. Предвид констатацията, че на
01.07.2020 г. работодателят е приел на работа в обекта - кафе „Акцент“ в гр.
Търговище, пл. „Свобода“, непълнолетния Г. Н. Г. (лице от 16 до 18 години), без
разрешение на Дирекция „ИТ“-Търговище, на „Акцент 9084“ ЕООД бил съставен АУАН №
25-000090/29.07.2020 г. за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ. Актът е надлежно съставен
и предявен на управителя на дружеството.
АУАН бил подписан без възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не
са били депозирани писмени такива. Въз основа на така съставения АУАН на
12.11.2020 г. Директорът на „ИТ“- Търговище издал Наказателно постановление №
25-000090, с което за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ на основание чл.
414,ал. 1 от КТ наложил на „Акцент 9084“ ЕООД гр.Търговище, в качеството на
работодател административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500
лв.
При
така установеното Районният съд е приел, че НП е издадено от компетентно лице
при спазване на процесуалните правила. Извел е извод, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че санкционираното лице е осъществило
състава на описаното в НП нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ. Въззивният съд е приел обаче, че
конкретния случай на административно нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ разкрива
признаците на „маловажен“ случай. При извеждане на извода си
въззивният съд е отчел, че санкционираното дружество незабавно, след
установяване на нарушението е предприело мерки за отстраняването му като е
инициирало искане до Дирекция „ИТ“ гр.Търговище, като в резултат на това е
издадено разрешение преди издаването на АУАН. Въззивният съд е отчел също така,
че към момента на нарушението непълнолетното лице е било на 17 г. и 9м., както
и естеството на работата му. Районният съд е приел че са налице предпоставките
за квалифициране на случая като „маловажен“ и прилагайки чл.415в, ал.1 от КТ е
изменил НП като прилагайки чл.415в, ал.1 от КТ е преквалифицирал описано в НП административното
нарушение като „маловажен“ случай и на основание същата разпоредба на чл.415в,
ал.1 от КТ е изменил размера на наложената
„имуществена санкция“ от 1500лв. на 200 лева.
Настоящият съд, в рамките на касационната
проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
Районният
съд е приел за безспорно установено по делото, че дружество „Акцент 9084“ ЕООД гр. Търговище в
качеството си на работодател е осъществило състава на описаното в НП
административно нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ. При така приетото от фактическа страна от въззивния съд, изводите на последния,
че по отношение на конкретния случай на административно нарушение са налице
предпоставките за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ не се споделят от
настоящата инстанция по следните съображения:
Приемането
на работа на лице, ненавършило 18 години, без надлежно разрешение е
регламентирано от законодателя като състав на престъпление, за което с
разпоредбата на чл.192а от НК са предвидени наказания лишаване от свобода до
шест месеца и глоба от хиляда до три хиляди лева. С посочената регламентация е налице
законодателна оценка, че засягането на този вид обществени отношения е с
по-висока степен на обществена укоримост и че те следва да са обект на
по-засилена и интензивна защита. Едновременно с изложеното от приложения по
делото Констативен протокол
№ПР2017784/28.07.2020г. по делото се установява, че при извършената
проверка на място е констатирано наемането на работа на още едно непълнолетно
лице, без съответно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Търговище,
както и наемането на работа на две лица при неспазване на изискването на чл.63,
ал.4 от КТ, което разкрива една по-висока степен на обществена опасност.
Също
така, поисканото от дружеството разрешение от Дирекция „ИТ“-Търговище, за
приемане на работа на непълнолетния Г. Н. Г., като действие не е извършено
незабавно. Лицето е констатирано да полага труд в обекта на дружеството на
01.07.2020г., а поисканото от дружеството
разрешение е депозирано в Дирекцията не на същия или на следващия ден, а
8- дни по-късно - на 09.07.2020г.
Предвид това не може да се изведе извод, че нарушението е било веднага
отстранено, като предпоставка по чл.415в ал.1 от КТ. Не може да се приеме и че
не са настъпили вредни последици и за работника, тъй като за да се сключи
писмен трудов договор с работника, преди това работодателят трябва да е получил
разрешение от Дирекцията за приемането на работа на непълнолетното лице.
Даденото разрешение също така има действие само занапред, с оглед на което за
положения от непълнолетния труд на 01.07.2020г., правоотношението на последния
с работодателят му, нито може законосъобразно да се обяви от тази дата с
постановление по чл.405а от КТ, нито законосъобразно да се оформи от посочената
дата в сключен писмен трудов договор. Последното води до накърняване на
трудовите права на работника и реално до настъпване на вредни последици в
правната сфера на последния.
В
случая установеното нарушение на чл.303,ал.3 от КТ е типично за вида си и не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение
с други нарушения от същия вид. Предвид това и с оглед значимостта на
обществените отношения, обект на защита на нормите, систематично поставени в Раздел I „Специална защита на
непълнолетните“ от КТ, където е и нормата
на чл.303, ал.3 от КТ, настоящата инстанция приема, че не са налице признаци на „маловажен“ случай. По отношение
на конкретния случай на административно нарушение касационният съд приема, че не
са били налице предвидените в
специалната норма на чл.415в от КТ предпоставки и прилагайки посочената
разпоредба и преквалифицирайки описаното в НП административно нарушение като
„маловажен“ случай, въззивният съд е постановил решението си при неправилно
приложение на материалния закон. Последното
е касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1,т.1, във връзка с ал.2 от НПК.
Наказателното постановление е постановено от компетентен орган, при липса на
допуснати процесуални нарушения, които да са съществени, при правилно приложение на материалния закон,
като на дружеството е наложен минимално предвидения в чл.414, ал.1 от КТ размер на наказанието „имуществена санкция“.
На основание всичко гореизложено,
следва оспореното решение да се отмени като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което НП изцяло да
се потвърди.
Предвид изхода на
правния спор на основание чл.63, ал.3 и
ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/2019г./, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер от 80 лева, съгласно чл.27е от Наредба за заплащане на
правна помощ.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 8/11.01.2021 г. по НАХД № 931/ 2020 г. на Районен съд гр.Търговище, с което е
изменено Наказателно постановление №25-000090/12.11.2020г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Търговище И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №25-000090/12.11.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Търговище, с
което на „Акцент 9084“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Търговище, обл.Търговище, ул. „…“ №.., ет..,ап…, представлявано
от управителя Е. Д. М., за нарушение на чл.303,ал.3 от КТ, на основание чл.414,ал.1
от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Акцент 9084“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Търговище, обл.Търговище, ул. „.. .“ №4, ет...,ап..,
представлявано от управителя Е. Д. М. да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Търговище разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване или протест на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.