№ 83
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Ангел Попколев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600048 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 11.06.2020г. по НОХД №3898/2019г., СГС, НО,
24 състав е признал подсъдимия К. Ц. К. за ВИНОВЕН по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 304 Б, ал. 1, поради което и на
основание чл. 55 от НК му е наложил наказание ГЛОБА в размер на 5000
лева.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
С жалба срещу тази присъда, адв. Т., защитник на подсъдимия К.,
иска отмяната й, тъй като същата е неправилна и незаконосъобразна. В
жалбата и допълнението към нея се твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице съставомерно деяние и че
1
подсъдимият е могъл да влияе на свидетеля А. при взимане от негова страна
на решения във връзка с работата си. Също така се сочи, че не е изяснено
дали св. А. може да повлияе на подчинените си за решаване на проблема с
пробата. Поради това адв. Т. моли съда да отмени атакуваната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае
по повдигнатото срещу него обвинение.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като авторството на
подсъдимия К. е безспорно установено по делото. Излага съображения, че
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изводима
от събраните по делото доказателства, като наложеното наказание
кореспондира с данните за личността на подсъдимия и естеството на
извършеното. Моли за потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд
като правилна и законосъобразна.
Защитата на подсъдимия К. в лицето на адв. Т. поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в нея подробни основания. Акцентира отново
на обстоятелството, че организацията във ведомството не дава възможност на
А. да повлияе върху резултатите от извършената проверка, както и че самият
подсъдим не е могъл да влияе върху решенията на свидетеля. Моли съда да
постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия.
Подсъдимият К.К. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че
поддържа жалбата на изложените в нея основания, както и изложеното от
неговите защитници.
В дадената последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
нейното допълнение‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚
и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното
2
отменяване или изменение поради следните съображения:
Приетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд е
съответна на всички събрани по делото доказателства – показанията на
свидетелите И. А., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК, на И. Ш., на Р. И., дадени в съдебно
заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК; В.
Н., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1 от НПК; М. Г., на Н. Н., на П. С., дадени в съдебно заседание и
тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК, В. Н.,
дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1 от НПК, Б. Я., Д. В.; приетата по делото видео-техническа
експертиза - протокол № 88/2016 г., изготвена от вещото лице А. З.;
писмените доказателства и доказателствени средства - копия на Протокол с
№ Пл-007/27.01.2015 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво за
контрол на качеството на течните горива (л.64-65 от с.ф.), декларации за
съответствие на течни горива (л.66 и л. 78 от с.ф.), бележки относно взети
проби заедно с касов бон (л. 69 и л. 81 от с.ф.) заявки за изпитване на течни
горива (л.79 и л. 82 от с.ф.), протокол за изпитване с № С-0025-3/02.02.2015
г.; протокол за изпитване с № С-0025-4/02.02.2015 г.; констативен протокол
за съответствие на течното гориво с изискванията за качество с № КП -
0067/03.02.2015 г.; констативен протокол за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество с № КП - 0068/03.02.2015 г. относно горивото за
дизелови двигатели; заявление за изпитване на арбитражна проба (л. 89 от
с.ф); заповед № 15/25.02.2015 г. на ГД „ККТГ“ (л. 94 от с.ф.); протокол за
изземване на арбитражна проба № 10/26.02.2015 г. (л. 95 от с.ф.); приемо-
предавателен протокол за изпитване на арбитражна проба (л. 96 от с.ф.);
протокол от изпитване № 0084/26.02.2015 г. и резултати (л. 97-98 от с.ф.);
експертиза за съответствие на течно гориво с изискванията за качество след
3
арбитражно изпитване № Е- 010/04.03.2015 г. (л. 99-100 от с.ф.);
А
задължително предписание за забрана № С- 0068/03.02.2015 г. (л. 103-104 от
с.ф.); декларация и документи за наличност на течно гориво и за изтеглянето
му (л. 106-109 от с.ф.); заповед № Н-404/19.12.2014 г. (л. 93, т. 1 от ДП);
длъжностна характеристика (л.89-92, т. 1 от ДП); инструкция за планиране и
проверки на обекти във връзка с осъществяване контрол на качеството на
течните горива и заповед за утвърждаването й (л.21-л. 24, т. 2 от ДП);
инструкция за вземане на проби (л. 25-л.ЗО, т. 2 от ДП); Правила за
организация на дейността и минимализиране на въздействието на субективния
фактор при осъществяването й в Главна дирекция „Контрол на качеството на
течни горива“ и заповедите за утвърждаване (л.31-л.141, т. 2 от ДП);
протоколи за проведено обучение (л. 142-Л.144, т. 2 от ДП); списък на
служителите, запознати с вътрешните правила (л. 145-Л.159, т. 2 от ДП);
приемо-предавателен протокол от 17.02.2015 г. (л. 24, т. 1 от ДП), справка за
съдимост.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите
доказателства и не установи възможност въз основа на тези доказателства да
се стигне до различни изводи относно фактите по делото, независимо от
твърденията на защитата в съдебното заседание на въззивния съд, поради
което прие следното от фактическа страна:
Подсъдимият К. Ц. К. е роден на ******** г. в гр. София, с адрес в
гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, вх. *, ап. **, българин, български гражданин, с
висше образование, разведен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН: **********.
Същият е с добри характеристични данни.
През декември 2014г. свидетелят И. А. бил назначен на длъжност
Началник на отдел „Надзор на качеството на течните горива’' при ДА
„Метрологичен и технически надзор” със Заповед № Н-404 от 19.12.2014г.,
връчена му на 22.12.2014 г., съгласно която същият встъпва в тази длъжност
4
на 01.01.2015 г. На 22.12.2014 г. му била връчена и длъжностната
характеристика, според която част от основните негови задължения са да
организира, координира и контролира дейността на отдела по подготовка и
осъществяването на контрола на течните горива; да организира и контролира
обработката на документи, свързани с извършените проверки и
своевременното въвеждане на информацията в базата данни; да извършва
проверка на документи, придружаващи течните горива, и да взема проби за
изпитване; да изготвя протоколи за проверка и взимане на проби от течни
горива за контрол на качеството; да издава предписания за временно спиране
на разпространението на течни горива, които нямат декларация за
съответствие или когато тя не отговаря на изискванията; да издава
предписания при установено несъответствие на горивото с изискванията за
качество; да изготвя актове за констатирани нарушения по ЗЧАВ и ЗЕВИ; да
познава Устройствения правилник на ДАМТН и вътрешните правила за
работа в ГД „ККТГ“ и други.
Подсъдимият К.К. се познавал със свидетеля А. от много години.
Двамата поддържали близки приятелски отношения, като често обядвали
заедно, пиели кафе и обсъждали широк кръг от теми. Поради така
изградените им близки взаимоотношения подсъдимият К. знаел каква
позиция заема свидетеля А. в Държавна агенция „Метрологичен и технически
надзор” и често го посещавал на работното му място в сградата на ГД
„Контрол на качеството на течните горива“. Поради честите му посещения
подсъдимият К. бил познат за колегите на свидетеля А., а именно на
свидетелите Н., заемащ длъжността главен директор на ГД „Контрол на
качеството на течните горива“ при ДА „метрологичен и технически надзор“,
и на св.Г. – Началник сектор „Инспекция качества на течните горива“. Сред
служителите на Държавната агенция „За метрологичен и технически
контрол“ подсъдимият К. бил известен с прякора „Дядо Мраз“ поради негови
външни белези като пълно телосложение, бяла брада и бяла коса.
На 27.01.2015 г. съгласно годишния план по директива № 98-70 на
Европейския съюз и стандарт № 14274 на ДА „За метрологичен и технически
надзор” свидетелите В. Н. - инспектор по програма „Старт на кариерата“ при
ГД „ККТГ“ и старши инспектор М. Н. - командирована от гр. Плевен, били
натоварени със задачата да извършат проверка на обект на „Петрол“ АД,
5
стопанисван на основание договор за франчайз от търговско дружество
„Косатка-5“ ЕООД, представлявана от собственика й - свидетеля П. С. с
наименование „Бензиностанция метанстанция“, находяща се в гр. София, бул.
„Европа“ № 171. До бензиностанцията, обект на съответната проверка,
инспекторите били придружени от свидетеля И. А.. Пристигайки на мястото,
свидетелите Н. и Н. се легитимирали, след което пристъпили към вземане на
проби от течни горива - гориво за дизелови двигатели и бензин А-95. Те взели
по шест броя проби от всеки вид гориво, като три от тях били предназначени
за изследване в стационарна лаборатория, намираща се в сградата на ГД
„ККТГ“ при ДА „МТН“, две - за арбитражно изпитване, а последната
следвало да бъде връчена на представителя на проверявания обект. На
проверката присъствал и свидетелят И. Ш. - зам. управител на
„Бензиностанция-метанстанция“, стопанисвана от търговско дружество
„Косатка-5“ ЕООД. Извършените действия били обективирани в Протокол с
№ Пл-007/27.01.2015 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво за
контрол на качеството на течните горива. Препис от протокола ведно с една
от пробите били връчени на свидетеля Ш..
На 02.02.2015 г. изследванията на пробите приключили, като се
установило, че при пробите от горивото за дизелови двигатели се наблюдава
несъответствие с нормите за качество, изразяващо се в отклонение от
допустимите гранични стойности по показател - „Пламна температура“.
Резултатите от проведените изследвания били обективирани в протоколи за
изпитване с № С-0025-3/02.02.2015 г. относно автомобилен бензин А-95 Н и с
№ С-0025-4/02.02.2015 г. относно горивото за дизелови двигатели. Въз основа
на така проведеното изпитване и изготвени протоколи, на 03.02.2015 г. били
съставени констативни протоколи за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество с номера № КП - 0067/03.02.2015 г. относно
автомобилен бензин А-95 Н и с № КП - 0068/03.02.2015 г. относно горивото
за дизелови двигатели.
Подсъдимият К. научил по неустановен по делото точен начин, че
пробите иззети от обекта, стопанисван от „Косатка-5“ ЕООД, са показали
отклонение от нормативните изисквания за качество. Тъй като бил приятел
със свидетеля А. и познавал начина на процедиране във ведомството, решил,
че може да извлече материална облага от създалата се ситуация. Поради това
6
на 02.02.2015 г., около обяд отишъл в горепосочения обект, намиращ се в гр.
София, бул. „Европа“ № 171. Той се отправил към касиера на
бензиностанцията - свидетеля Р. И., когото попитал за името на управителя.
Подсъдимият К. поискал да разговаря с него, но след като разбрал, че
свидетелят Ш. не се намира на територията на обекта, си тръгнал. Привечер
подсъдимият отново се върнал в бензиностанцията и настоял да говори със
свидетеля Ш.. След като разбрал, че той си е тръгнал, помолил свидетелят И.
да го набере от мобилния си телефон и провел разговор с него. Подсъдимият
К. настоявал за лична среща със свидетеля Ш., отнасяща се до въпрос
нетърпящ отлагане. Той искал от управителя да се върне до
бензиностанцията, но след като свидетелят Ш. отказал, двамата се разбрали
да се срещнат на паркинг в близост до посолството на Русия. Срещата се
провела на същия ден, около 19:05 часа. Подсъдимият уведомил Ш., че
пробите, иззети от обекта, стопанисван от „Косатка-5“ ЕООД, са показали
отклонение от нормативните изисквания за качество. Обяснил му, че нещата
могат да бъдат уредени, като за целта му поискал сумата от 5 000 лева. В
противен случай го информирал, че на „Косатка-5“ ЕООД ще бъде наложена
глоба, чийто размер започвал от 10 000.00 лв. нагоре. Свидетелят Ш.
разговарял със собственика на дружеството, с когото стигнали до
заключението, че по-изгодно ще бъде да заплатят исканата от подсъдимия
сума. Ш. и К. се разбрали на следващия ден да уговорят място, където да бъде
предадена сумата от 5 000 лева.
Подсъдимият К. разбрал, че служители на Главна дирекция
„Контрол на качеството на течните горива“ при Държавна агенция
„Метрологичен и технически надзор“ ще посетят отново обекта, стопанисван
от фирмата и на 03.02.2015г. сутринта се обадил на Ш. и го предупредил.
Посъветвал го също така незабавно да изключи помпите на бензиновата и
дизеловата колонки, което свидетелят Ш. изпълнил.
Междувременно на същата дата - 03.02.2015 г., свидетелите Н. Н. -
главен инспектор в сектор „Инспекция качеството на течните горива“ в
Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавна
агенция „За метрологичен и технически надзор”, М. Г. - началник сектор
„Инспекция качества на течните горива“ към Главна дирекция „Контрол на
качеството на течните горива“ и В. Н. - инспектор по програма „Старт на
7
кариерата“ при ЕД „ККТЕ“ получили разпореждане от свидетеля А. да
посетят обекта, описан по-горе, за да връчат на негов представител
задължителни предписания за забрана разпространяването на изследваното
гориво за дизелови двигатели, при което било установено несъответствие с
нормите за качество. Служителите на Дирекцията следвало да наложат и
принудителни административни мерки на основание чл.30, ал.2 от Закон за
чистотата на атмосферния въздух - пломбиране на пистолетите за дизелово
гориво. Пристигайки на обекта, те установили, че колонките били запечатани
с лепенки върху които се четял надпис „Не работи“. Свидетелите Н., Г. и Н.
се легитимирали и връчили на свидетеля Ш. съответните документи - копия
на протоколи за изпитване, констативни протоколи за съответствие на
течното гориво с изискванията за качество, както и задължително
предписание за забрана № Ц-0068/- 3.02.2015 г. Докато последният се
запознавал с тях, на обекта дошъл свидетеля С. - собственик на дружеството
„Косатка-5“ ЕООД. Двамата изразили недоволство и възмущение от
посещението на служителите към ГД „ККТГ“, тъй като предходният ден били
посетени от неизвестно лице, което е поискало срещу сумата от 5000.00 лв.,
да уреди възникналия проблем с горивото за дизелови двигатели и да не се
стига до налагане на принудителни административни мерки. Свидетелите Н.,
Г. и Н. останали изненадани, като за да докаже твърденията си, свидетелят Ш.
показал на свидетелката Г. записи от охранителните камери, на които било
заснето посещението на подсъдимия К. в бензиностанцията. Свидетелката Г.
се свързала по телефона със свидетеля Н., на когото описала лицето от записа.
Двамата разпознали подсъдимия, известен им като „Дядо Мраз“. След като
изгледали записа и установили лицето, служителите Н., Г. и Н. се разбрали
със свидетелите Ш. и С. дизеловото гориво да бъде изтеглено.
Няколко дни по-късно свидетелят Н. помолил А. да покани на среща
подсъдимият К. в сградата на ГД „ККТГ“, за да обсъдят възникналия
проблем. На срещата освен Н. и А. присъствала и свидетелката Г..
Подсъдимият К. не отрекъл, че е бил в бензиностанцията, но твърдял че
причината затова е била да се види със свидетеля Ш., с когото били познати.
Междувременно свидетелят С. поискал взетата проба за арбитражно
изпитване да бъде изследвана в акредитирана лаборатория. Искането му било
уважено и при проведеното последващо изпитване на арбитражните проби не
8
се установили отклонения от качеството на горивото за дизелови двигатели.
По делото е изготвена видеотехническа експертиза, интерпретираща
предадените записи от камерите на бензиностанцията. От същата се
установява, че изследваните записи не са били манипулирани. Вещото лице,
след преглед на записите, е установило, че се наблюдава лице от мъжки пол,
на видима възраст около 60 години, с пълно телосложение, светла коса и
брада. Посочено е, че същото това лице взема от друго лице, което се намира
зад касата, малък обект и го поставя в близост до ухото си и след около 3
минути връща обекта и напуска полезрението на камерите.
Първоинстанционният съд детайлно е обсъдил противоречията в
доказателствения материал по делото и е направил логични и обосновани
изводи относно приетата фактическа обстановка. Извършеният в мотивите
към първоинстанционната присъда доказателствен анализ е подробен и
задълбочен, като се споделя изцяло от настоящия въззивен състав, поради
което и е безпредметно цялостното му преповтаряне в настоящото решение.
Въззивният съд не намира основания да приема нови фактически положения,
касателно участието на подсъдимия К. във вмененото му инкриминирано
деяние, независимо от твърденията на подсъдимия и неговия защитник, че от
материалите по делото не се установяват авторството и вината на
подсъдимия.
Всички доказателства сочат по категоричен начин участието на
подсъдимия К. в извършването на престъплението, за което е обвинен.
Доказателствената съвкупност е непротиворечива и между отделните събрани
доказателства не се констатират сериозни противоречия. Следва да се посочи
също така, че изложеното от защитника е свързано не толкова с
осъществилата се фактическа обстановка, а с нейното интерпретиране и със
съставомерността на извършеното от подсъдимия.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите като логични, непротиворечиви и почиващи на лични и
непосредствени впечатления за осъществилата се фактическа обстановка.
Правилно, в основата на осъществилата се фактическа обстановка, що се
9
касае конкретно до извършеното от подсъдимия, са поставени показанията на
св. Ш., към когото непосредствено е било направено предложението на
подсъдимия, поради което същият се явява пряк и непосредствен очевидец на
деянието. Ш. добросъвестно е разкрил пред съда поведението на подсъдимия
К. и конкретиката, по която се е осъществила срещата с него и обещаното от
подсъдимия съдействие, в замяна на сумата от 5000 лева. Изложеното от този
свидетел почива на лични и непосредствени впечатления за осъществилата се
фактическа обстановка, звучи логично и непротиворечиво, поради което се
кредитира от настоящия съдебен състав като отрязващо реално
осъществилата се фактическа обстановка. Следва да се посочи също така, че
изложеното от този свидетел е единно и непротиворечиво в целия ход на
наказателното производство, поради което и по отношение на показанията му
не се е наложило използването на процедурата по чл. 281 от НПК.
Изложеното от него, освен че се явява вътрешно непротиворечиво и логично
свързано, е в унисон и с останалите доказателства по делото – показанията на
свидетелите И. и С.. Свидетелят И. е непосредствен очевидец на това как К.
двукратно е търсил Ш., управител на обекта, а св. С. е имал контакт с Ш.
непосредствено след разговора му с подсъдимия за това как да бъде оправен
проблемът с горивото, което не отговаря на нормативните изисквания.
Същото се отнася и до проведения на 03.02 разговор между Ш. и подсъдимия,
при който К. е уведомил управителя за предстоящото посещение от страна на
длъжностните лица и действията, които следва да бъдат предприети от страна
на свидетеля. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели като
логични, непротиворечиви и взаимно свързани, почиващи на лични и
непосредствени впечатления от случилото се, като не са налице никакви
основания изложеното от тях да бъде подлагано под съмнение. Изложеното
от тези свидетели намира пълна опора и в данните, извеждащи се от приетата
видеотехническа експертиза, удостоверяващи явяването на подсъдимия в
обекта и провеждане на разговор по телефона на св. И.. Действително, в
кадрите от камерите не се съдържат достатъчно индивидуализиращи
признаци, които да могат да дадат възможност на вещото лице със сигурност
да потвърди, че става въпрос именно за подсъдимия К., като се съдържат
единствено общи белези, отговарящи на външността на подсъдимия. Съдът
намира обаче, че това обстоятелство се установява по несъмнен начин както
от показанията на св. И., който в съдебно заседание е посочил именно
10
подсъдимия като лицето, записано на камерите, така и от показанията на
свидетелите Г., Н. и А., които са възприели подсъдимия, когото са познавали
отпреди, на показаните им записи. Поради всичко изложено дотук, този
въззивен състав намира за установено, в която насока изцяло споделя
възприетото от страна на първоинстанционния съд, че подсъдимият К. е
лицето, което се е свързало със свидетеля Ш. и му предложило съдействие за
уреждане на проблем с горивото, в замяна на сумата от 5000 лева.
Що се отнася до показанията на свидетелите Н., Г., Н. и Н., съдът
кредитира изложеното от тях относно начина, по който е протекла проверката
на описания по-горе обект и двукратното им посещение – първоначално за
взимане на пробите, а впоследствие, след излизане на резултатите, и за
продължаване на проверката. Някои от тях не са проявили ясен спомен за
случилото се, което е преодоляно по реда на чл. 281 от НПК, чрез прочитане
на показанията им, дадени на фазата на досъдебното производство.
Изложеното от всички тези свидетели е непротиворечиво относно начина, по
който са протекли и двете посещения на обекта. Също така непротиворечиви
са показанията специално на свидетелите Г., Н. и Н. за състоянието, в което
се е намирал обекта при посещението на 03.02., обстоятелството, че
колонката за дизела е била неработеща. Също така, изложеното от тези
свидетели е в унисон с показанията на св. Ш. и св. С. относно разказа на
последните, че са им искани пари за оправяне на проблема. Изложеното от
тези свидетели е в пълна последователност и корелация с многобройните
писмени доказателства по делото – протоколи от извършени проверки и
измервания, поради което съдът намира, че изложеното от тях следва да бъде
кредитирано изцяло.
Този въззивен състав споделя и изложеното от страна на
първоинстанционния съд относно кредитирането на показанията на св. А.. Що
се отнася до начина, по който е протекла проверката в обекта на „Косатка-5“
ЕООД, намиращ се в гр. София, бул. „Европа“ № 171, изложеното от този
свидетел е в пълна корелация както с показанията на останалите свидетели,
така и с писмените доказателства по делото. Същото се отнася и до
проведената среща с подсъдимия в присъствието на св. Н. и изложеното на
тази среща от самия К.. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
независимо от неотбелязването в документацията, св. А. е присъствал на
11
първата проверка на обекта, проведена на 27.01., в която насока в мотивите
към първоинстанционната присъда има изложени подробни съображения,
които се споделят изцяло. Що се отнася до приятелските му отношения с К.,
това обстоятелство е безспорно по делото.
Правилно, показанията на свидетелите Я. и В. са възприети като
неотносими към предмета на доказване по делото, поради което и не следва
да бъдат коментирани.
Съдът кредитира с доверие и писмените доказателства по делото.
Още веднъж следва да се посочи, че този въззивен състав изцяло споделя
извършения от първоинстанционния съд обстоен и задълбочен
доказателствен анализ.
Въз основа на тази обстановка от правна страна
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият К. Ц. К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 304 Б, ал. 1, пр. 1 от НК . Правните изводи на първоинстанционния съд в
тази насока са изцяло съобразени с доказателствата по делото.
От обективна страна – на 02.02.2015 г., около 19.05 ч. в гр. София, на
паркинг в близост до посолството на Република Русия, поискал от И. Д. Ш.,
заместник управител на „Косатка - 5“ ЕООД, дар - парична сума от пет
хиляди лева, която не му се следва, за да упражни влияние при вземане на
решение от длъжностно лице във връзка със службата му - И. Б. А. - началник
отдел „Надзор на качеството на течните горива“ при ДА за метрологичен и
технически надзор, отнасящи се до резултата от проверка на проби от течни
горива, иззети на 27.01.2015 г. от служители на ГД „Надзор на качеството на
течните горива“ при ДА за метрологичен и технически надзор, от
бензиностанция „Петрол“, намираща се в гр. София, бул. „Европа“ № 171,
стопанисвана от „Косатка - 5“ ЕООД. Налице са всички признаци от състава
на вмененото на подсъдимия инкриминирано деяние. На първо място,
подсъдимият е поискал от св. Ш. дар, който безспорно не му се следва по
12
каквато и да е причина – сумата от 5000 лева. За съставомерността на
деянието не е необходимо сумата реално да е получена, като е достатъчно
единствено обективираното намерение на дееца в тази насока, което
безспорно е налице. Подсъдимият настойчиво е търсил среща със св. Ш. и
при проведената такава на паркинг, в близост до Руското посолство изрично е
поискал сумата от 5000 лева. Тази сума не се дължи на свидетеля на законно
правно основание, като напротив, целта й е изцяло противоправна и искането
й е мотивирано с нарушаване от страна на св. А. на служебните му
задължения. Безспорно свидетелят А. е длъжностно лице по смисъла чл. 93, т.
1 от НК. Същият, въз основа на заповед № Н-404 от 19.12.2014г., е заемал
длъжността „Началник отдел“ на отдел „Надзор на качеството на течни
горива“ към Главна Дирекция „Контрол на качеството на течните горива“,
която е част от Държавната агенция „Метрологичен и технически надзор“.
Съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на Държавната агенция „За
метрологичен и технически надзор“ същата е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София. Съгласно длъжностната характеристика на
свидетеля А. същият има ръководни функции, а не такива на материално
изпълнение. Тези служебни задължения на свидетеля включват правомощията
му по повод резултатите от извършената проверка на бензиностанция
„Петрол“, намираща се в гр. София, бул. „Европа“ № 171, стопанисвана от
„Косатка - 5“ ЕООД. Видно от материалите по делото, проверката в обекта е
показала отклонение от нормите за качество на дизеловото гориво, като
подсъдимият, при разговора си със свидетеля Ш. е поел ангажимент да
съдейства за промяна на този резултат срещу сумата от 5000 лева.
Възможността на подсъдимия да повлияе върху свидетеля А. се следва от
техните близки приятелски отношения. Установява се от доказателствения
материал, че двамата са били приятели, подсъдимият често е идвал на
работното място на свидетеля, като довод в тази насока се явява
обстоятелството, че в близък времеви интервал от извършване на проверката,
подсъдимият е разбрал както за резултатите от нея, така и за това къде се
намира проверявания обект и кой го стопанисва. Ето защо и този съдебен
състав приема, че тези близки отношения между подсъдимия и свидетеля по
естеството си предполагат възможност К. да повлияе на А. при вземане от
негова страна на решения, които са в рамките на служебната му
компетентност. За съставомерността на деянието не е необходимо за това да е
13
имало предварителна уговорка между дееца и длъжностното лице, нито пък
от доказателствата по делото да следва извод, че това длъжностно лице би се
поддало на влиянието от страна на лицето, с което се намира в такива близки
отношения. Достатъчно е такива да бъдат установени от доказателствата по
делото, а деецът от своя страна да е направил такова предложение към
насрещната страна, което в разглежданата хипотеза безспорно е налице.
Не може да бъде споделена тезата на защитата, че св. А. не е имал
никаква възможност да повлияе върху резултатите от проверката, поради
което действията на подсъдимия се явяват несъставомерни. В тази насока
първоинстанционният съд е изложил подробни съображения в мотивите към
атакуваната присъда, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция.
Въпреки че не участва лично в лабораторните изследвания на пробите, както
и че не е вписан в проверяващия екип при първото посещение на обекта,
ръководната му длъжност Началник на отдел, който в инкриминирания
момент е изпълнявал и функциите на св. Н., Главен Директор, му е давала
достъп до документите от проверката и възможност да влияе върху
резултатите от същата. Имал е безспорната възможност да повлияе върху
изготвяне на документите в хода на проверката, като правилно
първоинстанционният съд е наблегнал на правомощието по чл. 14, ал. 9 от
Правила за организация на дейността и минимизиране въздействието на
субективния фактор при осъществяването й в ГД „ККТГ“, утвърдени на
25.02.2015 г., които дават възможност за евентуалното прекратяване на
проверката. Ето защо, доколкото на практика се обещава неправомерно
действие от страна на длъжностно лице, няма как да се приеме, че св. А., с
оглед ръководното му положение, не е имал възможност да повлияе върху
проверката.
От всичко изложено дотук, следва изводът, че от обективна страна
К. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 304 Б,
ал. 1 от НК.
От субективна страна - подсъдимият К. е извършил деянието при пряк умисъл.
Подсъдимият е желаел настъпването на общественоопасните последици от неговото
престъпление и пряко ги е целял. Той е съзнавал наличието на всички елементи, включени в
14
обективната страна на деянието – резултатите от извършената проверка в обекта, позицията
на св. А., възможността му да повлияе върху резултатите, както и отношенията между тях,
както и евентуалната изгода на св. Ш. от съдействието на А. за решаване на проблема.
Подсъдимият е желаел настъпването на обществено опасните последици от неговото
престъпление – получаването на облага в размер на 5000 лева срещу обещанието за
съдействието на св. А.. Поради изложеното, съдът приема, че подсъдимият е съзнавал
наличието на всички елементи от обективната страна на деянието и пряко е целял
настъпването на обществено опасните последици и респективно деянието е извършено при
условията на пряк умисъл.
По така изложените причини, настоящият въззивен състав споделя
изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, че К. Ц. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 304 Б, ал. 1 от НК.
За извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл. 304 Б, ал. 1
от НК, законът предвижда наказание - „лишаване от свобода“ до ШЕСТ
ГОДИНИ или „глоба“ до 5000 хиляди лева..
Първоинстанционният съд е избрал да приложи алтернативното по-
леко наказание, а именно – наказанието ГЛОБА, като е приел, че същото
отговаря на превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства и ще
изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК. Поради това и не е наложил на
подсъдимия К. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Доколкото по делото
не е постъпил протест от страна на прокурора, с който да се иска утежняване
положението на подсъдимия, безпредметно е да се разсъждава дали в
разглежданата хипотеза не е следвало да бъде наложено именно наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА спрямо подсъдимия. Това е така, с оглед
забраната за влошаване неговото положение без наличието на съответен
протест. Поради това съдът, с оглед извода, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление, е
обвързан с наложеното от първоинстанционния съд наказание по вид, а
именно ГЛОБА. Следователно, На преценка подлежи единствено нейния
размер. Този съд намира, че няма основание за смекчаване размера на
15
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия К.,. Независимо,
че наказанието ГЛОБА е индивидуализирано в неговия максимален размер, с
оглед обстоятелството, че на подсъдимия не е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, именно така индивидуализирано наказанието
може да изпълни целите на закона, а именно – специалната и генералната
превенция. Първоинстанционният съд е проявил снизходителност спрямо
подсъдимия и не са налице предпоставките за допълнително снижаване
тежестта на санкцията, която К. следва да понесе за извършеното от него
противоправно деяние, тъй като отмерена в по-нисък размер, същата не би
изпълнила целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Следователно, в
тази си част първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Правилно също така, с оглед постановената присъда, в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски, което налага
потвърждаването на присъдата и в тази й част.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейната отмяна или
изменение, поради което и на основание чл.334, т.6 от НПК, Софийски
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда от 11.06.2020г., постановена по
НОХД №3898/2019г., по описа на СГС, НО, 24 състав.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17