РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Велико Търново , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110101640 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на С. С. В., в която се излагат твърдения, че
на* от жилището му в *е извършена кражба на движими вещи на обща стойност 10500 лв.,
във връзка с което е образувано досъдебно производство* за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Изтъква се, че по досъдебното производство не са извършени
необходимите действия за установяване на извършителя на престъплението като с
постановление от 07.07.2003г. на *същото е спряно, за което ищецът не е уведомен. Твърди
се, че с постановление от 18.07.2018г. на *досъдебното производство е прекратено поради
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Навеждат се доводи, че бездействието на
ответника за своевременно провеждане на разследването в разумен срок е причинило на
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и притеснения както и
имуществени вреди, равняващи се на стойността на откраднатите вещи, за които не е
заплатено обезщетение в производството по чл. 60а от ЗСВ. С оглед гореизложеното се
отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да осъди ответника, да заплати
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 10500 лв., ведно със законната лихва от предявяване на
исковете до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК представя отговор, в който оспорва основателността
на исковите претенции. Оспорва твърденията за претърпените вреди от ищеца и техния
размер като алтернативно излага становище, че същите са прекомерни. С оглед
гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *е образувано досъдебно производство *, за това че на *– престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. За периода от *в хода на разследването са извършени оглед на
местопроизшествие, разпит на ищеца и експертна справка, след което с постановление от
07.07.2003г. на наблюдаващия прокурор, досъдебното производство е спряно поради
неустановяване на извършителя и е върнато на разследващия орган за продължаване на
издирването. По делото липсват доказателства препис от постановлението да е връчен на
ищеца съгласно чл. 239, ал. 3 от НПК /отм./. С постановление от 18.07.2018г. на прокурор
*досъдебното производство е прекратено тъй като е установено, че наказателната
отговорност за престъплението е погасена поради изтичане на предвидената в закона
давност, препис от което е връчен на ищеца на *. На *последният подал заявление по чл.
60а, ал. 1 от ЗСВ за заплащане на обезщетение за нарушаване правото му на разглеждане и
решаване на досъдебното производство в разумен срок поради бездействие на
разследващите органи и прокуратурата, което е отхвърлено по реда на чл. 60е, ал. 1, т. 1 от
ЗСВ тъй като продължителността на производството не надхвърля разумния срок. От
съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е
изживял отрицателни емоции от престъпното посегателство спрямо имуществото му и от
бездействието на разследващите органи и прокуратурата за разкриване на извършителя на
престъплението като загубил доверие в тях относно изпълнение на задълженията им.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е пострадал от престъпление, за което досъдебното производство е прекратено, като
е изчерпал процедурата за обезщетение за вреди по Глава трета „а” от ЗСВ, по която не е
постигнато споразумение. Това обосновава правния му интерес за предявяване на иск по чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ при нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на
производството в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС. За да се установи
нарушаване на изискването за разглеждане и решаване на производството в разумен срок
следва да бъдат съобразени неговата продължителност и обстоятелствата, които са я
обусловили /сложност на делото, поведение на страните, поведение на компетентните
органи и др./, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да
получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
наказателното производство. Сложността на делото се преценява с оглед естеството на
фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите,
необходимостта от събиране на писмени доказателства и извършване на експертизи, и
всички други релевантни обстоятелства. Поведението на пострадалия също е от значение
2
тъй като се очаква да сътрудничи на компетентните органи в хода на наказателното
производство, но той не е длъжен да проявява активност тъй като не може да извършва
действия по разследването и издирвателни мероприятия. Следва да бъде преценено и
поведението на компетентните органи като от значение са действията им за ускоряване на
производството тъй като те трябва да контролират всички останали участници да полагат
максимални усилия за предотвратяване на ненужното му забавяне.
В разглеждания случай се установява, че досъдебното производство необосновано е
продължило над 15 години като след първоначалните действия по разследването през 2003г.
други такива не са извършвани. Единствената причина за това е неизпълнението на
правомощията на наблюдаващия прокурор по реда на чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК след спиране
на досъдебното производство да осъществи надзор за своевременното му провеждане,
включително и да изиска информация за предприетите мерки по издирване на извършителя
на престъплението. По делото липсват процесуални действия, чрез които да се направи опит
да се преодолее причината за неговото спиране, което логично е довело до погасяване по
давност на наказателното преследване за извършеното престъпление и до прекратяването му
по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК. Липсват доказателства поведението на ищеца да е в
причинна връзка със забавяне на наказателното производство, а бездействието на
компетентните органи в продължение на години прави ирелевантна сложността на делото
като критерии за превишаване на разумния срок. От гореизложеното се достига до извода,
че правото на ищеца за разглеждане и решаването на наказателното производство в разумен
срок е нарушено като претърпените от него вреди подлежат на обезщетяване съгласно чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди от изживените негативни емоции от
бездействието на разследващите органи и прокуратурата, които са били с интензивен
характер само при първоначалния етап на разследването и при узнаване за прекратяването
на досъдебното производство. За това свидетелства незаинтересоваността на ищеца в
продължение на 15 години за хода на производството, независимо че не е уведомен за
спирането му, от което се достига до извода че резултатът от същото отдавна е престанал да
има съществено значение за него. При това положение с оглед разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД, съдът намира че обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 1500
лв. се явява справедливо. Обезщетение над този размер е прекомерно тъй като забавянето на
наказателното производство не е довело до трайна промяна на психоемоционалното
състояние на ищеца или до други неблагоприятни изменения на здравето му. С оглед
гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва от предявяването на
иска – 08.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като претенцията по чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ в частта за разликата от 1500 лв. до 20000 лв. е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Вредите от престъплението не са в пряка причинна връзка с необоснованото забавяне на
3
наказателното производство, а са резултат от противоправното поведение на неговия
извършител. С оглед на това те не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ като само на това основание претенцията на ищеца за осъждане на ответника да
заплати сумата от 10500 лв., равняваща се на стойността на откраднатите вещи, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на основание чл. 78 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 10 лв., представляващи направените по
делото разноски за държавна такса.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на С. С. В. с
ЕГН: ********** *, сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на
досъдебно производство *, ведно със законната лихва, считано от
08.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
10 лв. /десет лева/, представляващи направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователни предявените от С. С. В. с ЕГН:
********** *, срещу *, иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частта за разликата от
1500 лв. до 20000 лв. и иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 10500 лв., ведно
със законната лихва, считано от 08.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в
разумен срок на досъдебно производство *.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4