№ 24832
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110108212 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
На ищците следва да се дадат указания да уточнят периода (крайната дата), за който
считат че се отнася фактурираната сума от 1058,30 лв., доколкото в исковата молба е
посочен период от м.05.2019г. до м.2020г., но не е посочен кой месец през 2020г. е крайният
срок на периода.
Ищците са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими.
За процесуална икономия въпреки нередовността на исковата молба делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за връчване на ответника да посочат периода
(крайната дата), за който считат че се отнася фактурираната сума от 1058,30 лв., доколкото в
исковата молба е посочен период от м.05.2019г. до м.2020г., но не е посочен кой месец през
2020г. е крайният срок на периода, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на
указанията в дадения срок исковата молба ще бъде върната.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 02.11.2023г. от 09.40 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
1
от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че всяка от ищците Т. Г. Н., и Б. Г. Н. не дължи на ответника „Т.
всяка по 529,15 лева – 1/2 част от задължение в общ размер на 1058,30 лева по фактура № .
от м.09.2021 г. за договорна сметка ., инсталация № ., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С..
Ищците твърдят, че са наследници по закон на Г., при дял за всяка една от тях от по ½
ид. ч., като наследодателят им имал открита партида за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С.. Твърдят, че ищцата Т. Н. поискала да бъде открита партида на нейно име, като през 2022
г. същата установила, че по партидата на имота се прибавят задължения за топлинна
енергия, след като вече била извършила плащания. Твърдят, че за изясняване на размера на
задълженията за периода от 2020 г. до датата на исковата молба, са подали жалба с рег.№
./20.12.2022 г. и получили отговор рег.№ . от 01.02.2023 г., в който се посочвало, че по
партидата било извършено префактуриране на стари задължения, както и че размерът на
непогасените чрез плащане задължения е бил в размер на 1888,49 лева, в това число 1 646,20
лева главница за периода от март 2020 г. до декември 2022 г. Посочват, че съгласно
индивидуална справка за отопление и топла вода от 30.06.2021 г. за отчетен период
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. разходът за процесния недвижим имот за топлинна енергия,
БГВ и сградна инсталация е бил в общ размер на 353,12 лева без ДДС, т.е. 423,74 лв.
Твърдят, че на 11.11.2021 г. са платили общата фактура от м. 07.2021 г. за отчетен период
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., като платената сума в размер на 683,93 лева била за
погасяване на главница, която сума надхвърляла размера на реално доставената топлинна
енергия съобразно индивидуалната справка за отопление и имот от 30.06.2021 г. Твърдят, че
впоследствие, ответното дружество е издало фактура от м. 09.2021 г. за сумата от 1058,30
лева. Считат, че дружеството извършило префактуриране на стари задължения, т.е.
задължения от 09.06.2016 г. до март 2020 г. Сочат, че с вляло в сила решение, постановено
между същите страни, е бил отхвърлен предявеният от „Т. иск за сумата от 2 377,16 лева -
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., поради което следвало
да се приеме, че претендираната от ответника сума от 1058,30 лева по фактура № . от
м.09.2021 г. представлява префактурирани задължения за периода от 01.05.2019 г. до м. 2020
г. Твърдят, че са изчерпали способите за разрешаване на спора по извънсъдебен ред, поради
което имат правен интерес да предявят настоящия иск. Молят за уважаването на предявения
иск и присъждането на сторените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който прави възражение за недопустимост на предявените искове поради липсва правен
интерес от воденето им. В случай че исковата претенция се приеме за допустима, заявява, че
признава исковете, не оспорва че се касае за погасено по давност вземане, като счита, че не е
станал повод за завеждане на делото и моли поради това разноските да се възложат върху
2
ищците.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже обстоятелства, които са довели
до спиране или прекъсване на погасителната давност за процесните вземания.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и неподлежащи на
доказване между страните обстоятелствата, че същите са обвързани от облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия, че ответникът е издал фактура № . от
м.09.2021 г. за договорна сметка ., инсталация № ., за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., за сумата от 1058,30 лв., която касае стари задължения за топлинна енергия за имота,
обхванати от погасителна давност.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. Н. или на електронна
поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3