Р Е Ш
Е Н И Е № 48
Гр. Сливен, 22.03.2021
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 305 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „Староселска череша“ ЕООД, с адрес с. С. с., общ. С.,
представлявано от У.С.Д.Т. срещу издадено от Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ Решение № 20/04/1/0/03169/3/01/03/01 за изплащане на
финансова помощ с изх. № 01-2600/3168/17.07.2020 г. В ЧАСТТА, с която е
отказано частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по
заявка за плащане № 20/04/1/0/03169/3/01 от 31.01.2020 г. общо в размер на
17 494,92 лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че 2017 г. би
трябвало да е първа за нов биологичен ангажимент по Мярка 11 от ПРСР 2014 –
2020. Със заповед на министъра поради изчерпване на бюджета по мярката била
дадена възможност биопроизводителите с изтекъл или
прекратен ангажимент по мярка 214 да заявят подпомагане по Мярка 11 под
условие, че субсидията ще бъде изплатена, ако има наличен бюджет. Впоследствие
станало ясно, че бюджетът е недостатъчен и дружеството не било подпомогнато,
без да има вина, че не е одобрено за участие по Мярка 11. През 2018 г. и 2019
г. нямало прием на нови ангажименти по Мярка 11 отново поради недостатъчен
бюджет. През 2020 г. по предложение на министъра били прехвърлени 40 млн. евро
и жалбоподателят заявил поемане на ангажимент през тази година за участие по
Мярка 11 от ПРСР 2014-2020. Това била годината, в която се оценява проекта и
одобрява финансовата помощ по Мярка 4.1 за сключения договор и проекта. Твърди,
че през 2017, 2018, 2019 и 2020 г. не било прекъсвано биопроизводството
в пълен размер и за всичките тези години дружеството е получило биосертификат от акредитирана Нидерландска сертифицираща
организация, въпреки че не е получавана субсидия по мярка 214 и мярка
11.Изискванията на чл. 13 ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. били изпълнени
изцяло, а чл. 16 от договора между ДФЗ и „Староселска
череша“ ЕООД се отнасял до 2019 г., а не за 2017 г., както се тълкувало в решението,
тъй като инвестицията била въведена в експлоатация през 2018 г. От акта не
ставало ясно как е определен размерът на санкцията.
В открито съдебно заседание оспорващото
дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява се от надлежно
упълномощен адв. Г. М. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като
присъди направените по делото разноски. В
писмени бележки заявява, че претендира от съда отмяна на оспорения акт в
частта, с която е постановен отказ за частично изплащане на финансова помощ.
Като основен мотив за отказа бил посочен неизпълнен ангажимент от дружеството по
мярка през 2016 г. по смисъла на чл. 24 ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. през
кампанията 2012 г. и издаден акт за прекратяване на ангажимента. Позовава се на
чл. 18 ал. 3 т. 3 от Наредба № 11/2009 г., указваща, че към прекратяване на
ангажимента и възстановяване на 100 % от помощта се пристъпва при неизпълнение
изискванията на чл. 24 ал. 2 от наредбата. През 2016 г. приключил петгодишния
ангажимент, поради което обосновката в акта в тази насока била нищожна.
Дружеството подавало заявления за подпомагане през всяка година, за която МЗХ
допускало прием, а именно: през 2017 г. под условия и през 2020 г., като през
2018 и 2019 г. не се допускал прием на заявления на производители с изтекъл
ангажимент, поради недостиг на бюджетни средства. Нарушения в тази насока не
били установени по делото. Като правно основание за постановяване на акта
административният орган сочел три заповеди на министъра на земеделието, с които
е разпоредено да не се приемат заявления за
подпомагане/плащане по мярка 11 през кампания 2017 г, без да са изложени в тези
актове мотиви. МЗХГ допускало прием под условие за биопроизводители
с нов биологичен ангажимент и дружеството кандидатствало за подпомагане, като
заявлението било прието в ОбС „Земеделие“ – Сливен.
Жалбоподателят нямал никаква вина, че МЗХГ и ДФЗ не са осигурили финансов
ресурс за обезпечаване на многогодишния ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Със заповед от 28.02.2020 г. се определяла
начална дата за прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 5/2009
г. за кампания 2020 г. и дружеството кандидатствало за подпомагане с подадено в
ОбС „Земеделие“ – Сливен заявление. Въпреки, че бил налице
сключен на 24.02.2017 г. договор между ДФЗ и оспорващия, на последния било
отказана част от финансовото му подпомагане за 2017 г., въпреки изпълнение на
всички условия по договора от страна на „Староселска
череша“ ЕООД. В периода след сключване на договора през 2017 г. и до настоящия
момент дружеството изпълнявало всички поети ангажименти и въпреки това му била
отказана помощ в размер на 8 747,46 лв. и наложена санкция в същия размер,
без да е ясно как се е формирала тази сума. От мотивите в акта не ставало ясно
какво е нарушението, като фактическата обстановка била сведена до цитираните на
акта за прекратяване на ангажимента за вече минал период. В нормативната уредба
и в договора нямало установена клауза, въз основа на която установено и
санкционирано нарушение да има негативно действие за целия период на договора
или да простира своето действие и за периода на действие на новия договор или
за целия, или нов програмен период. Счита, че административният орган е нарушил
чл. 48 ал. 1 и чл. 49 ал. 1 т. 4 от Наредба № 9/21.03.2015 г. С позоваване на
тези разпоредби и на чл. 63 параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014 г., счита за неясен произходът и начинът на формиране на сумата от
8 747,46 лв. за наложена корекция, в която връзка обжалваната част от
административния акт се явявала немотивирана, изведената фактическа обстановка
не кореспондирала с търсения резултат. Моли съда за отмяна на атакуваното
решение в обжалваната му част.
В открито съдебно заседание административният
орган – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява
и не се представлява. В представено в хода на съдебното производство становище
заявява, че наличието на сертификати не доказва изискването за получаване на по
– висок процент интензитет на финансовата помощ, а именно 65%, вместо 50 %.
Следвало да се прави разлика между поет и изпълняван агроекологичен
ангажимент между страните, а не че по принцип насажденията са биологични и
подлежат на сертификация. От писмените доказателства по делото се установявало,
че към момента на подаване на заявката и постановяване на отказа такъв поет
ангажимент липсва, доколкото е прекратен по силата на представени съдебни
актове, а не е поеман нов, без значение какви са причините за това. Представената
по делото застрахователна полица също не обуславяла изпълнението на
нормативните и договорни изисквания, посочени в оспорения акт и обуславящи
изплащането на финансова помощ със завишен интензитет от 65 %. Прави се
разяснение за начина на формиране на сумите в акта. Моли съда да отхвърли
жалбата, с претенция за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващото дружество „Староселска череша“ ЕООД било регистрирано с Уникален
регистрационен номер (УРН) ****** в ИСАК. По подадено заявление за подпомагане
за кампания 2012 г. по схеми и мерки за подпомагане на земеделски стопани,
включително и по мярка 214 „Агроекологични плащания“,
дружеството било одобрено за участие по мярката, с поет 5 – годишен ангажимент.
При подаване на заявлението за плащане за 2016 г. (последната година от
ангажимента) и извършена проверка било констатирано, че не са декларирани
същите площи и с Уведомително писмо изх. № 01-2600/260#9
от 09.08.2017 г. ДФ „Земеделие“ отказал финансова помощ и прекратил агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. Този административен акт
влязъл в сила след съдебно обжалване. На 24.02.2017 г. между настоящия оспорващ
и ДФЗ бил сключен Договор № 20/04/1/0/03169 за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР
2014-2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР с предмет на договора предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобрен проект № 20/04/1/0/03169
„Презасаждане на съществуваща черешова градина,
закупуване на земеделска техника и машини“. Според чл. 3 ал. 1 от този договор,
първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените документи е
37 905,50 лв. и представлява до 65 % от одобрените и реално извършени
разходи за осъществяване на проекта. Според табл. 1а, неразделна част от договора
(л. 439), размерът на разходите, за които се кандидатства, възлиза на
88 645,49 лв., одобрените за финансиране разходи са в размер на
58 316,16 лв., а размерът на одобрената субсидия е 37 905,50 лв.,
като в табл. 1 са описани одобрените разходи, в т.ч. авансово и междинно
плащане. На 31.01.2020 г. „Староселска череша“ ЕООД
подало Заявка за плащане № 20/04/1/0/03169/3/01. Във връзка със същата
Директорът на Дирекция „ДПМРСР“ при ДФ „Земеделие“ съставил Докладна записка,
адресирана до директора на Дирекция „Оторизация на плащанията“. Съгласно
същата, за първата година от бизнес плана бенефициентът следва да поддържа
заложената в табл. 4.1 площ по видове култури, а именно: 87,5 дка череши и 46.9
дка пшеница, като в чл. 16 е заложена цялата площ, тъй като след първата година
се увеличава площта на люцерната до 71,2 дка. Според Докладна записка на
Директора на Дирекция „ОППМРСР“, представените към заявката документи
удостоверявали, че за 2019 г. контролираните площи и култури са: домати – 1,08
ха, череши – 8,60 ха, череши – 0,77 ха, люцерна – 2,72 ха и люцерна – 2,04 ха;
от друга страна съгласно табл. 4.1 според одобрения бизнес план са заложени: за
първата година – череши – 87,5 дка и пшеница – 46,9 дка, от втора до десета
година: череши – 87,5 дка и люцерна – 71,2 дка; към датата на подаване на
заявката за плащане е изминала първата година (2019), считано от въвеждане в
експлоатация на инвестицията и е започнала втора година от изпълнение на бизнес
плана съгласно одобрения проект.
По подадената заявка, на 17.07.2020
г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ постановил Решение №
20/04/1/0/03169/3/01/03/01, с което по описания по – горе договор одобрил
изплащането на финансова помощ в размер на 20 410,58 лв. за подробно
описани активи и отказал частично изплащането на финансовата помощ по същата
заявка общо в размер на 17 494,92 лв. Актът бил връчен на неговия адресат
„Староселска череша“ ЕООД на 31.07.2020 г. Жалбата
срещу същия е подадена до настоящия съд, чрез административния орган на
14.08.2020 г.
Към доказателствата са приобщени
Заповед № РД09-160/28.02.2017 г., Заповед № РД09-278/31.03.2017 г. и Заповед №
РД09-361/13.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните. С първата от тях
е определен 01.03.2017 г. за начална дата за прием на заявления за подпомагане
по реда на Наредба № 5/2009 г., като е разпоредено
през кампания 2017 да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014 – 2020 г., с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети
ангажименти по реда на чл. 20 ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. за прилагане на мярка
10 „Агроекология и климат“ и чл. 17 ал. 4 от Наредба
№ 4/2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“. С втората заповед
са въведени изключения за дейностите по направления „Традиционни практики за
сезонна паша“ и „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство“, както и ангажименти по направление „Възстановяване и
поддържане на постоянно затревени площи с ВПС чрез паша“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 до размера на
декларираните площи за кампания 2016 по направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ от мярка 214 „Агроекология и климат“; през кампания 2017 да не се приемат
заявления за подпомагане/плащане по мярка 10 „Агроекология
и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“, с които се разширяват ангажименти
по реда на чл. 20 ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ и чл. 17 ал. 4 от Наредба № 4/2015
г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. С
третата заповед е допълнена втората такава, като е разпоредено
през кампания 2017 да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент с
изключение на заявления за подпомагане от биологични производители за
дейностите от направленията по подмярка „Плащания за
поддържане на биологично земеделие“; Заявяване на постоянно затревени площи в
тези заявления се допуска само от земеделски стопани, които заявяват за
подпомагане животни за дейности от направление „Биологично животновъдство“;
Приемът на заявление за подпомагане да се извърши след изразено и представено
писмено съгласие от страна на земеделския стопанин, че одобрението за участие и
предоставянето на финансова помощ ще се извърши под условие, че е наличен или
се осигури финансов ресурс за обезпечаване на многогодишните ангажименти по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.; Одобрението за участие на
площи и животни по мярка 10 „Агроекология и климат“ и
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за заявленията за
подпомагане, приети по реда и при условията на т. 2 б. „В“ и т. 4 през кампания
2017 да се извърши единствено при условие, че по данни в ДФ „Земеделие“ – РА за
съответната мярка са налице финансови средства за поемане на петгодишните
ангажименти по приетите заявления.
На 24.04.2018 г. Заместник –
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за отказ от
одобрение поради недостиг на финансови средства по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. през кампания 2017 г., адресирано до „Староселска череша“ ЕООД (л. 467 от делото).
Към административната преписка и
доказателствата са приложени Решение № 3/07.02.2018 г., постановено по адм.д. № 287/2017 г. по описа на Административен съд –
Сливен, с което е отхвърлена жалбата на „Староселска
череша“ ЕООД срещу Уведомително писмо № 01-2600/260/09.08.2017 г. на Зам.
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. във връзка със заявление за
подпомагане с УИН 20/14061/04652 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г. (л. 453). Този
съдебен акт бил оставен в сила с Решение № 869/22.01.2019 г., постановено по адм.д. № 4744/2018 г. по описа на Върховен административен
съд.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана
по същество, същата се преценява като неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – Изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие”, действащ при спазване пределите на предоставената му от закона
материална компетентност – чл. 20а ал. 2 от ЗПЗП и чл. 49 ал. 1 т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Съгласно
първата от цитираните норма, Изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен
директор на Разплащателната агенция: организира и ръководи дейността на
Разплащателната агенция и представлява Разплащателната агенция. Съобразно чл.
49 ал. 1 т. 3 от Наредба № 9/2015 г., приложима в процесния случай, в срок не
по-късно от три месеца след подаване на заявката за междинно/окончателно
плащане РА одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или цялата
финансова помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие
и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция. Актът
е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена и предметна
форма и съдържание и съдържа мотиви, поради което съдът приема, че е валиден.
Освен валиден, атакуваният в настоящото производство АУПДВ се преценява от
настоящата съдебна инстанция и като материално и процесуално законосъобразен,
при следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 27 ал.
3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо
платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са
вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд
за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния
финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз.
По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако
в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Процесният акт е
издаден с правно основание чл. 47 ал. 1 т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за
прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в
земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., указваща административни действия по одобряване или мотивиран отказ за
предоставяне на финансова помощ. За да постанови своя акт в неговата обжалвана
част, административният орган е приел от фактическа страна, че съгласно сключен
договор на 24.02.2017 г., одобрената за финансиране финансова помощ е в размер
на 65 % от одобрените за финансиране разходи за проекти, изцяло свързани с
изпълняване на поет ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. „Староселска череша“ ЕООД е било одобрено за участие по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ – Направление
„Биологично растениевъдство“ през кампания 2012 г., като за неизпълнение на
ангажимента през 2016 г. е издаден акт за прекратяване на същия. За 2017 г.
дружеството подало заявление за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“,
но не е одобрено за участие, предвид горните заповеди на МЗХ. При тези
фактически констатации административният орган е приел от правна страна, че
условията за увеличената с 15 на сто финансова помощ се считат за неизпълнени и
в разрез с чл. 16 ал. 3 от договора за финансово подпомагане, като във връзка с
установеното неспазване разпоредбите на чл. 13 ал. 3 от Наредба № 9/2015 г. и
чл. 9 ал. 1 т. 12 от Договор № 20/04/1/0/03169/24.02.2017 г. е наложил
финансова корекция на одобрената за финансиране субсидия в размер на
8 747,46 лв.. Финансова корекция в същия размер е наложена с акта и на
основание чл. 48 ал. 1 и чл. 49 ал. 1 т. 4 от Наредба № 9/2015 г. и чл. 63 от
Регламент № 809/2014 г. Съдът намира, че така възприетото като фактическо
основание за постановяване на административния отказ е съответно на събраните
доказателства. От същите се установява, че със стабилен административен акт – Уведомително
писмо изх. № 01-2600/260#9/09.08.2017 г. на
заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е прекратен агроекологичния ангажимент на „Староселска
череша“ ЕООД по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 214 „Агроекологични плащания“ на ПРСР 2017-2013 г. Едновременно
с това по подаденото от дружеството заявление за подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. е постановен
отказ с влязъл в сила административен акт, приобщен по доказателствата (л. 467)
– Уведомително писмо за отказ от одобрение поради недостиг на финансови
средства по мярка 11 „Биологично земеделие“ изх. № 01-2600/2192/24.04.2018 г.
При тези данни от фактическо естество, настоящата съдебна инстанция намира, че
в оспорения акт административният орган е приложил правилно материалния закон. Съгласно
двустранно договореното в чл. 3 ал. 1 от Договор № 20/04/1/0/03169/24.02.2017
г., първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените от
ползвателя на етапа на кандидатстване по подмярка 4.1
документи е в размер на 37 905,50 лв., съгласно Приложение № 1 „Таблица за
одобените инвестиционни разходи“ по т. 2 от
приложенията към този договор и представлява до 65 % от одобрените и реално
извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта. Съгласно чл. 13
ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка
4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от ПРСР 2014-2020 г., финансовата помощ е в размер 50 на сто от общия
размер на допустимите за финансово подпомагане разходи, като съобразно ал. 3,
финансовата помощ по ал. 1 се увеличава с 10 на сто за инвестиции, изцяло
свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2007-2013 г. В процесния случай с описания договор ДФ
„Земеделие“, като разплащателна агенция и оторизиран да одобрява проекти по
посочената подмярка 4.1 в чл. 3 първоначално е
одобрил финансова помощ по реда на чл. 13 ал. 3 от Наредбата с 15 % - но
увеличение над размера на финансовата помощ по ал. 1 (65 % от стойността на
проекта). От цитираните по – горе уведомителни писма обаче се установява, че за
кампания 2016 агроекологичният ангажимент на „Староселска череша“ по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ – направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР 2007-2013 г. е бил
прекратен за кампания 2016 (л. 450), както и че е постановен отказ за одобрение
по направление „Биологично растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“
за следващата кампания 2017 г. (л. 467). Цитираните два административни акта са
влезли в законна сила, поради което и не може да се приеме, че към датата на
постановяване на оспореното решение, респ. към датата на подаване на заявката
за плащане дружеството – жалбоподател е имало валиден агроекологичен
ангажимент, съобразно изискванията на чл. 13 ал. 3 от Наредба № 9/2015 г. Видно
е и от самата разпоредба, че задължително условие за увеличение на финансовата
помощ (която съобразно ал. 1 е 50 %) е инвестициите да са изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или
сходни ангажименти по мярка 214 „Агроекологични
плащания“, направление „Биологично земеделие“ от ПРСР 2007-2013 г. Липсата
на валидни такива ангажименти в случая игнорира приложимостта на чл. 13 ал. 3
от Наредба № 9/2015 г., доколкото законодателят категорично е обвързал
увеличението на помощта над 50 % с наличието на участие и изпълнение от страна
на кандидата на агроекологични ангажименти по
посочените мерки и направления. Обстоятелството дали към момента е имало или не
финансови средства, с които РА да предоставя финансово подпомагане по подадени
заявления, както и липсата или не на мотиви в заповедите на министъра на
земеделието и храните са ирелевантни в настоящия случай. Същите не могат да
бъдат и предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото
производство, в каквато насока излага доводи жалбоподателят. Релевантно в
случая е обстоятелството, че към момента на подаване на заявката за плащане по
процесния договор оспорващото дружество не е изпълнявало ангажименти по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или сходни ангажименти по мярка
214 „Агроекологични плащания“, направление
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2007-2013 г. Предвид това правилно решаващият
орган е приел, че не е изпълнена хипотезата на чл. 13 ал. 3 от Наредба № 9/2015
г. и размерът на финансовата помощ за ангажимента по подмярка
4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ покрива изискванията за общите допустими разходи по чл. 13 ал. 1 от
Наредбата. Това правно положение е регламентирано и в двустранно подписания
Договор № 20/04/1/0/03169/24.02.2017 г., съгласно чийто чл. 9 ал. 1 т. 12,
фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по
подадената от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да
изиска възстановяване на част или цялата помощ, когато ползвателят поддържа
несъответствие с всяко от условията по чл. 13 ал. 2, 3 и/или 4 от Наредба №
9/2015 г., за които е получил помощта по този договор в по – голям размер от 50
на сто от общите допустими разходи, с изключение на чл. 13 ал. 2 т. 1.
Изключение е въведено с изр. трето на чл. 9 ал. 1 т. 12, съгласно което, когато
помощта е отпусната в по – голям размер поради съответствие с условието по чл.
13 ал. 3 или 5, изискването по първото изречение се счита за изпълнено, ако
поетият от ползвателя многогодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г- или сходни ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2007-2013 г. не е бил прекратен поради виновно поведение на
ползвателя с влязъл в сила акт на компетентния орган. В случая, видно от приложените
към административната преписка и приобщени по делото писмени доказателства,
Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент изх. № 01-2600/260#9/09.08.2017 г. е
провокирано от нарушение на изискванията на чл. 24 ал. 1 от Наредба №
11/6.04.2009 г., като при надлежно извършени проверки е установено, че
процентът на пресичане или на съвпадение между референтната площ, за която е
поет агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ и
заявената площ за кампания 2016 е 85,61 %, вместо нормативно изискуемите 90 %.
Тези обстоятелства са били установени и в хода на проведено двуинстанционно
съдебно оспорване, при което е потвърдена законосъобразността на акта за прекратяване
на агроекологичния ангажимент. Следователно, въведеното
и двустранно договорено в чл. 9 ал. 1 т. 3 изр. трето от процесния договор изключение,
е неприложимо между фонда и ползвателя. Предвид дотук изложеното, настоящата
съдебна инстанция намира, че правилно и коректно административният орган е
приел, че с оглед наличните фактически обстоятелства е налице неизпълнение на
условията за увеличение на финансовата помощ по реда на чл. 13 ал. 3 от Наредба
№ 9/2015 г. Този извод на съда не се променя и от представените в хода на
съдебното дирене сертификати, доколкото същите не могат да удостоверят наличие
на валиден агроекологичен ангажимент към процесния
период, а свидетелстват единствено за наличието на извършвани от дружеството
фактически дейности по биологично земеделие.
На следващо място
съдът не споделя и довода на оспорващата страна за липса на мотиви досежно
определения в оспорения административен акт размер на финансовата корекция. Съгласно
нормата на чл. 48 ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., размерът на дължимите на
ползвателите плащания се изчислява въз основа на приетите за допустими и реално
извършени разходи след извършване на проверките по чл. 47, ал. 1, т. 1и 2 и при
спазване на разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014
на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на
селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 227/69 от 31 юли 2014 г.),
наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014", и на
чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г.
за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и
условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции,
приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските
райони и кръстосаното съответствие, наричан по-нататък "Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014". Според чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 г., плащанията се изчисляват въз
основа на сумите, за които е установено, че са допустими по време на
административните проверки, посочени в чл. 48. Съгласно същия параграф 1,
алинея втора, компетентният орган проверява полученото от бенефициера
искане за плащане и определя сумите, които е допустимо да получат подпомагане;
Той определя: а) сумата, която е платима на бенефициера
въз основа на искането за плащане и решението за отпускане; б) сумата, която е
платима на бенефициера след проверка на допустимостта
на разходите в искането за плащане; Ако сумата, установена съгласно б. а) от
втора алинея, надвишава сумата, установена съгласно б. б) от същата алинея с
повече от 10 % за сумата, установена съгласно посочената буква б), се прилага
административна санкция; Размерът на санкцията се равнява на разликата между
тези две суми, но не надхвърля пълното оттегляне на подпомагането. Видно от
Табл. 1а – приложение към Договор № 20/04/1/0/03169/24.02.2017 г., стойността
на цялата инвестиция е в размер на 88 645,49 лв., от които одобрени от
фонда като допустими разходи са сума в размер на 58 316,16 лв., която
стойност при интензитет от 65 % (при договарянето) формира стойност на
финансовата помощ в размер на 37 905,50 лв. При констатиране неизпълнение
на условието по чл. 13 ал. 3 от Наредба № 9/2015 г. и извършената редукция на
интензитета от 65 % на 50 % върху определения вече като допустим размер на
разходите от 58 316,16 лв., дава сума от 29 158,08 лв. При заявена за
изплащане помощ в размер на 37 905,50 лв., разликата между същата и
определената 29 158,08 лв. (50 % от допустимия размер на разходите) се редуцира
на сума в размер на 8 747,46 лв., посочена в оспорения акт като финансова
корекция. В случая е приложена и административна санкция по чл. 49 ал. 1 т. 4
от Наредба № 9/2015 г., определена съобразно цитирания по – горе същия текст на
чл. 63 параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията от
17 юли 2014 г. в същия размер. При преценка на тези данни настоящата съдебна
инстанция не намира допуснати от решаващия орган нарушения, въпреки липсата на
подробни мотиви при определяне размера на финансовата корекция. При извършване
на последните действия органът е съобразил цитираните правни норми, които са относими и абсолютно приложими.
Предвид изложеното настоящата
съдебна инстанция приема, че оспореният
административен акт - Решение № 20/04/1/0/03169/3/01/03/01 за изплащане на
финансова помощ, издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с изх. №
01-2600/3168/17.07.2020 г. в неговата обжалвана част, с която е отказано
частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по заявка за
плащане № 20/04/1/0/03169/3/01 от 31.01.2020 г. общо в размер на 17 494,92 лв. е
валиден и материално и процесуално законосъобразен, като постановен при
спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Жалбата срещу същия като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора с отхвърляне
на жалбата, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за
присъждане на разноски. Основателно е и следва да се уважи искането в тази
насока от административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер на 100,00 (сто) лева и
се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл.
172 ал. 2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Староселска
череша“ ЕООД, с адрес с. С. с., общ. С., представлявано от У.С.Д.Т. срещу
издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Решение №
20/04/1/0/03169/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ с изх. №
01-2600/3168/17.07.2020 г. В ЧАСТТА, с която е отказано частично изплащане на
финансова помощ, представляваща плащане по заявка за плащане № 20/04/1/0/03169/3/01
от 31.01.2020 г. общо в размер на 17 494,92 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА „Староселска череша“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес с. С. с.,
общ. С., представлявано от У.С.Д.Т. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: