Решение по дело №2594/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262719
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20203110102594
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

.../28.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско  отделение, 14-ти състав, в  открито съдебно заседание, проведено на  двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

                                      Районен съдия:  Даниела Павлова

 

 

 при участието на секретаря К.И.  като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2594 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

  Производството пред РС Варна е образувано по молба с която са предявени  осъдителни  искове с пр.осн.чл.50, вр.чл.45 и иск по чл.86 ЗЗД от М.П.Д. с ЕГН ********** ***, ЕИК ****, с адрес гр.Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 43 за заплащане  на сумата 15000.00 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на травматичини увреждания: Счупване на лъчевата кост на дясна предмишница на типично място, счупване на шиповидния израстък на лакътната кост на дясната предмишница, навяхване на глезенната става на дясната подбедрица, двустранен околоочен хематом, кръвонасядане и подкожен хематом в челната област на главата, ожулвания по гърба на носа, в областта на лявата скула и лявото коляно, причинени от инцидент на 13.12.2019г. - пропадане в дупка на ул." ****" в гр.Варна, ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 312.50 лева, считано от 13.12.2019г. - датата на увреждането до 25.02.2020г. - дата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 82.00 (осемдесет и два) лева, представляваща общия размер на имуществените вреди, включващ направени разходи за закупуване на фиксатор за глезен в размер на 42.00 (четиридесет и два)лв. и такса за издаване на мед. удостоверение в размер на 40.00 (четиридесет)лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 13.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Моли  за присъждане на разноски за  производството, включително и  адвокатски хонорар.

           Твърденията от които ищцата черпи права са, че тя  живее в района на Колхозен пазар, гр.Варна и работи като начална учителка в ОУ „Константин Арабаджиев", което също се намира близо до дома й, поради което ежедневно й се налага да минава по улиците около дома си. На 13.12.2019г. около 17.15 ч. тя решила да отиде до аптеката, която се намира на ул." Йосиф Стоянов, за да си купи лекарства. Тротоарите на улицата били блокирани от паркирани автомобили, поради което била принудена да върви по пътното платно. Когато стигнала до книжарницата на същата улица, тъй като вече е било тъмно и липсвало улично осветление Д.  пропаднала  с десния си крак в дупка на пътното платно и паднала  напред. В момента на падането усетила силен удар в главата, след което усетила и кръв, и се опитала да стане, но установила, че не може. Погледнала си ръката и около китката имало подутина. При опит да свие крака си, за да се изправи усетила силна болка, поради което й било невъзможно да се изправи, като през това същото време от носа й течало обилно кръв. Тя успяла само да седне, като веднага на помощ се притекли две млади момчета, които я изправили и се обадили на Бърза помощ. Веднага след случилото се около нея се струпали много хора, които се опитвали да й помогнат, подавали салфетки, за да спре кръвта. След пристигане на линейка, същата била откарана в МБАЛ „СВЕТА АННА - ВАРНА"АД, където била прегледана и е направено рентгенологично изследване. От лист за преглед на пациент в Спешно отделение издаден от същото лечебно заведение, амб. № 8672/13.12.2019г. е видно, че в резултат от пропадане в дупка на улицата, ищцата  е наранила лицето си, десните горен и долен крайници. Поставена е диагноза: Фрактура на радиуса на типично място с дистанция на фрагментите и фрактура на улната в дясно; фисура на фибуларния малеол в дясно; контузия в дясно. След гипсиране на ръката и поставяне на ортеза на долния крайник била освободена за домашно лечение. След инцидента същата няколкократно е била прегледана от лекари специалисти, видно от амбулаторните листи. От амбулаторен лист № 000002/02.01.2020г., издаден в МЦ „Св.Анна-Варна" от специалист ортопед е поставена основна диагноза: „Съчетано счупване на долните краища на лакътната и..., придружаващи заболявания и усложнения: Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезен."

            От издаденото Медицинско удостоверение № 1312/2019г., издадено от МБАЛ „СВЕТА АННА - ВАРНА"АД се установява какви травматични увреждания е получила доверителката ми при инцидента, а именно: Счупване на лъчевата кост на дясна предмишница на типично място, счупване на шиповидния израстък на лакътната кост на дясната предмишница, навяхване на глезенната става на дясната подбедрица, двустранен околоочен хематом, кръвонасядане и подкожен хематом в челната област на главата, ожулвания по гърба на носа, в областта на лявата скула и лявото коляно. От заключението е видно, че счупването на лъчевата кост на дясната предмишница на типичното място и счупването на шиповидния израстък на лакътната кост на дясната предмишница са обусловили трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период от около 2-3 месеца при благоприятно протичане на оздравителни процес. Останалите травматични увреждания, в своята съвкупност, са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

           След изписване от болницата в продължение на около месец и половина грижи за пострадалата са поети от дъщеря й, тъй като същата не можела да става от леглото и да се движи, имала нужда от помощ, когато й се налагало да отиде до банята и до тоалета. След този период започнала да ползва патерица и да се придвижва в дома си. След инцидента същата е била много изплашена, сънувала кошмари, като всяка вечер кошмарът, който е изживяла е минавал през главата й отново, и отново изживявала това, което й се случило. Все още вечер, когато си лягала и затваряла очи  чувала този трясък на падането, този стрес, който изживяла на улицата, на която е паднала. Същата тази улица е буквално на гърба на блока, в който живее. Вследствие на инцидента  има  тревожност,  безпокойство, безсъние, по цели нощи се събужда на няколко пъти, има болки и от това безпокойство и страх, които е изпитала. Едва от няколко дни се опитвала да излезе навън сама, не смеела да мине от там, тъй като изпитвала страх, поради това, че цялата улица е изпълнена с дупки. След изписването от болницата близките й  са поели ежедневните грижи за нея. Поради силните болки многократно са й били давани болкоуспокояващи лекарства, за да облекчат болките. Всеки разговор с близките й бил изключително труден и я връщал към преживения ужас. В резултат на телесните увреждания  и лечението, ищцата  е претърпяла и към настоящия момент продължава да търпи болки и страдания. От тези твърдения ищцата черпи права в производството по предявените осъдителни претенции. 

        Ответникът Община Варна оспорва  предявените искове  като неоснователни, необосновани и недоказани. Счита, че представените с исковата молба доказателства са относими, допустими и не възразява срещу приемането им, доколкото имат предполагаема връзка с наведените от ищцата най-общи твърдения, че на 13.12.2019 г., около 17:15 ч. е претърпяла инцидент, като описва следния механизъм: отивайки до аптеката, намираща на ул. „Йосиф Стоянов", не било възможно да ползва тротоара - бил блокиран от паркирани автомобили, принудена била да върви по пътното платно и като стига до книжарницата на същата улица, вследствие настъпила тъмнина и липса на улично осветление, десният й крак попада в дупка и пада напред. По причина на горепосоченото, ищцата твърди, че са настъпили травматичните увреждания, описани в исковата молба.

        На първо място, оспорва обстоятелството, изразено чрез абстрактното твърдение, че на 12.12.2019 г. на посочената улица е съществувала т. нар. дупка, съдържаща в себе си потенциал за причиняване на увреждания като описаните в исковата молба. Оспорва и твърдението, че ищцата е получила описаните   увреждания на пътното платно на ул. „Йосиф Стоянов", където твърди, че попаднала в дупка. Намира, че така описания от ищцата механизъм, по който са настъпили въпросните увреждания е твърде общ, не съдържа достатъчно конкретност и индивидуализация на деликтната вещ, което затруднява защитата на  ответника. Подобен механизъм би могъл да се приложи към която и да е друга улица в града, с аналогични твърдения за качествата на общинската вещ, респ. за неизпълнение на задълженията на собственика на вещта за нейната поддръжка в изправно състояние или обезопасяване при установена неизправност.

        На второ място, твърдението, че върху дадена улична настилка има неравност на платното за движение на ППС не води автоматично до заключението, че същата представлява опасност за пешеходците и следва да бъде обозначена и обезопасена. Дори и да е имало някаква неравност върху пътното платно, тя е била незначителна, вследствие нормалното износване на материала. Ако се проследи на място произволно взета улица в гр. Варна, твърде вероятно е да се открие  някаква неравност на пътното платно, вследствие износване, улягане или друга причина, което не означава, че е налице опасна за пешеходците неравност на пътното платно. Човек би могъл да падне и да получи увреждания и върху напълно изправна пътна настилка, ако носи неподходящи обувки при мокро и тъмно време или при подхлъзване, стъпвайки върху отложени и недобросъвестно изхвърлени на пътя отпадъци от храна, опаковки и пр., което собственикът не може да предвиди, веднага да отстрани и обезопаси. При така описания от ищцата механизъм на деликта, причинната връзка между уврежданията и вещта, между уврежданията и неизпълнени задължения на ответника по нейното обозначаване и обезопасяване е предполагаема, хипотетична, следователно недоказана.

       По данни на общинската дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване" през периода от 07.11.2019 г. до 05.12.2019 г. е извършен текущ ремонт на пътна и улична мрежа, пътни съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за нуждите на Община Варна на територията на район „Одесос" за 2019 г. Ремонтът е извършен в изпълнение на Договор с per. №19001983ВН/07.11.2019г., сключен между Община Варна и ДЗЗД „Черно море 2016", гр. Варна, ЕИК *****, представлявано от Бистра Николова Николова, с участници в консорциума „И." ЕООД, ***03524, представлявано от Милен Гочев и „А.С." ЕООД, ***, ЕИК ****, представлявано от Методи Иванов Аврамов.  В тази връзка е направил искане за привличане като трети лица на посочените дружества. Моли за отхвърляне на исковете и заплащане на разноски за производството.

       В производството са привлечени като трети лица – помагачи на страната на ответника дружествата „И." ЕООД, ***03524, представлявано от Милен Гочев и „А.С." ЕООД, ***, ЕИК ****.  Същите са представили становище с което сочат, че не носят отговорност за вредите, които е получила ищцата по описания начин, тъй като едва на 15.05.2020 г. с възлагателно писмо № Д20000508ВН-001вн/15.05.2020 г. във връзка с договор № Д20000508ВН/04.05.2020 г.  ва ДЗЗД „Черно море 2016“ е възложено изпълнението на текущ ремонт на пътна и улична мрежа, пътни съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за нуждите на Община Варна, на територията на район „Одесос“ – „Синя зона-2“. Видно от приложената към възлагателното писмо писмо ориентировъчнасоличествена-стойностна сметка, на стр.2, позиции „4“ и „10“ фигурира наименование на СМР в района на ул.“Йосиф Стоянов“ между ул.“Радецки“ и ул.“Г.Бенковски“ – района в който ищцата твърди, че е настъпил инцидента през 2019 г.  Цитираните договори и възлагателни писма са представени към становищата.

      В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат молбата и отговора.

     Съдът, като прецени по реда на чл.235 от ГПК  събраните в производството и относими към разрешаване на спора доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

    От представените писмени доказателства   фиш за спешна медицинска помощ,  лист за преглед на пациент в Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД,  амб. № 8672/13.12.2019 г., допълнителен лист към лист за преглед на пациент, искане за рентгенологично изследване, констативен протокол, се установява по безспорен начин, че ищцата М.Д. е получила травматично увреждане  на 13.12.2019 г. около 17.15 часа, при движение по общинска улица - ул.“Йосиф Стоянов“ до №15 в гр.Варна, получено след падане. Посочена е диагноза на пострадалото лице „фрактура на радиуса на типично място с дисплацзия на фрагментите и фрактура на улита в дясно“. В амбулаторен лист от 16.12.2019 г. е посочена основна диагноза „съчетано счупване на долните краища на лакътната става“, придружаващи заболявания и усложнения – навяхване и разтягане на ставните връзки на глезен. Поставен е гипс за 35 дни и ортеза на глезен за 15 дни.  След гипсиране на ръката и поставяне на ортеза на долния крайник била освободена за домашно лечение. След инцидента пациентката  няколкократно е била прегледана от лекари специалисти, видно от амбулаторните листи. От амбулаторен лист № 000002/02.01.2020г., издаден в МЦ „Св.Анна-Варна" от специалист ортопед е поставена основна диагноза: „Съчетано счупване на долните краища на лакътната и..., придружаващи заболявания и усложнения: Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезен."

       От медицинско удостоверение № 1312/2019 г., издадено от лекар в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД след извършен преглед на ищцата са описани травматичните увреждания- счупване на лъчева кост на дясната предмишница на типично място и счупване на шиповидния израстък на лакътната кост на дясната предмишница, които са обусловили трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период от около 2-3 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Останалите травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. 

  От събраните в производството гласни доказателства  посредством разпита на  свидетелката Станислава Д. – дъщеря на ищцата се установява, че на ул. „Йосиф Стоянов“ където е станал инцидента с майка й  в момента няма дупки,  но тогава – 13.12.2019 г. е имало.  В момента е „синя зона“, а тогава колите спирали на платното, на тротоарите, навсякъде. Тротоарите не ставали за вървене защото са тесни и имало  големи бетонни саксии. Майка й  отивала да си купи лекарства към 17.10 часа и  се спънала в тази дупка, вследствие на което е  паднала  по лице  на земята. Някой от минувачите й се обадил по телефона и тя отишла да я прибере.  Била много стресната и изплашена, хората я вдигнали, не можела да се движи, била подпряна на една кола.  Плачела,  имала кръв, ръката й висяла,  главата й била  ударена  и кървяла. Изчакали  „Бърза помощ“, защото майка й не можела да седне в нейната кола. В „Спешния център“ направили снимки на глава, на ръце, на крака. На дясната й ръка китката била счупена и я гипсирали на две места. Получила  оток на очите,  цялата била  синя. Установило се, че кракът й е пукнат,  коляното било охлузено. Изписали за движение  помощни средства - две патерици, но било  невъзможно да ги ползва, защото дясната й ръка била гипсирана. Дъщерята на ищцата се грижела за нея около месец и половина като я взела в дома си.

 Дупката била доста широка като дълбочината била различна, най-дълбоката част около педя  15-20 см.  майка й била  много стресирана и много трудно изживяла стреса.  Не можела да се обслужва сама, не можела да се облече, да си измие зъбите и по тази причина била в дома на свидетелката за месец и половина за да се грижат за нея. Майка й имала страшни  болки и плачела непрекъснато, в началото  не можела да спи от болки, била неспокойна, сега е останал стрес от случилото се. Психически  била  разстроена и много травмирана, особенно защото не можела да си подготви тържеството с децата в училище, които са в първи клас. Тревожела се дали ще се възстанови и че натоварва близките си. Имала емоционални проблеми и плачела.  Тревожела се, че е преди  пенсия и  ползването на болничен ще се отрази на  пенсията й.  По тази пличина си прекратила болничните след втория месец. Едната причина била  заради пенсията, а другата, че  искала да е сред децата. Изолацията не й действала добре.  Все още  движенията на ръката й са ограничени. Не успяла да се възстанови напълно, което й затруднява и работата. Когато е тъмно сега тя се притеснява да излиза заради преживяното след този инцидент. Свидетелката заявява с категоричност,  че  преди инцидента е нямало ремонти в района. Дупките на ул. „Радецки“ и ул. „Йосиф Стоянов“ са  от много време  и наистина е трудно за вървене. Впечатленията й са, че  не са полагани грижи за тези улици и за тротоара.  Ремонт е правен през лятото на 2020 год.

Свидетелката Ганчева разказва, че познава ищцата от 2013-2014 г., когато са  били колежки  в училище „Константин Арабаджиев“.  Знае за инцидента през 2019 год., защото тогава заедно със съпруга си минавали  през „Колхозния пазар“ и отивали да  вземат сина си от училище. Било няколко дни преди тържеството в училище, което била на 18.12.2019 г. На връщане от училището към 17.15 часа - 17.20 часа.  минали направо през ул. „Йосиф Стоянов“, след като пресекли ул.“Дрин“. Видели  паднала жена, която подминали, след няколко метра свидетелката разпознала жената, върнали се и зад гърба й я попитала: „М. ти ли си?“. Тя казала: „Да, да!“ Тя плачела,  цялата била в кръв и в много лошо състояние. Едно момче вече се било обадило  на „Бърза помощ“. М. я помолила да се свърже с дъщеря й. Тя била седнала на земята и въобще не можела да се движи. Китката на дясната й ръка висяла.  Двамата със съпруга на свидетелката я хванали от двете страни, помогнали й да стане и я опряли на една кола, защото нямало  къде да седне. Изчакали линейката,  като  съпругът на свидетелката я посрещнал  в началото на улицата. Дупката била  широка, с различна дълбочина на мяста, но в централната й част  била  около 10-15 см.  На тротоара имало  спрени коли и това възпрепятствало  движението на пешеходците, които нямало  откъде да минат.  След това се чували по телефона и М. казвала, че се  чувства безпомощна, че се чувстна ужасно от това, че не може да работи като учител, защото тя обожава децата. Психически била  много зле. Имала нужда от чужда помощ за елементарните действия. Споделила,  че й липсват децата, че е имало тържество, което е трябвало да се състои на 18.12.2019 год., но заради инцидента се е провалило и децата са били разочаровани. Споделила, че  няма да ползва повече болнични и ще се върне на работа заради пенсията. Споделила,  че въобще не може да спи, че сънува кошмари, че се чувства ужасно и че всеки път когато минава по тази улица изживява отново кошмара, който е преживяла. По тази улица имало дупки на още няколко места. Цялата улица била неосветена.

  През 2019 год. свиделката е минавала по същата  улица защото  често посещава  аптеката, която се намира там. Не  е  виждала да се извършват ремонтни дейност през работно време. Виждала е спрени коли на тротоара, които пречат да се движат пешеходците.

     От заключението на съдебномедицинската експертиза,  изготвено от д-р С., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно  дадено се установява, че описаните в  медицинко удостоверение травматични увреждания  на ищцата са в резултат на удари и тангенциално действие /триене/ с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, които са описани в молбата. Счупването на лъчевата кост на дясната предмишница на типичното място и счупването на шиповидния израстък на лакътната кост на дясната предмишница са обусловили трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период от около 2-3 месеца. Навяхването на глезенната става на дясната подбедрица е довело до затруднение на движенията за около 20-25 дни и в този смисъл е обусловило временно разстрайство на здравето, неопасно за живота. Останалите травматични увреждания в своята съвкупност също обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Към момента на изготвяне на заключението пострадалата е с възстановни движения на десния глезен, слабо ограничени движения – свиване и разгъване на дланта в областта на гривнената става. Останалите травматични увреждания са оздравели напълно. В първите дни след контузията пострадалата е изпитвала силни болки, за период от около 20-25 дни е имала затруднения на движенията на десния долен крайник, за около 2-3 месеца е имала затруднения на движенията на десния горен крайник. В първоначалния период по преценка на лекуващия лекар са подходящи обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства. Провеждането на физиотерапевтични процедури за раздвижване на дясната предмишница  и гривнена става са препоръчителни и биха могли да съкратят периода на обездвижване, както и да предотвратят последващи усложнения. Към момента на изготвяне на експертизата, като последица от счупването на костите на дясната предмишница в долна трета и тяхното заздравяване е налице слабо ограничение на движенията в областта на дясната гривнена става, което би могло да се подобри с провеждането на физикална терапия. 

    От заключението на съдебнопсихологичната  експертиза,  изготвено от В.И., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и неоспорено от страните се установява,  че  спомените от инцидента през м.декември 2019 г. са все още доминиращи в съзнанието на осв.М.Д., отключена е психотравма вследствие на същото, която все още не е преработена ефективно. Периодът след травмата и продължителното лечение е съпроводен с дистрес - екзистенциални страхове за здравето и бъдещото качество на живот, усещане за безпомощност и чувство за вина за ангажиране на близките.  Към момента се усеща ситуативна тревожност /страхова готовност и безспокойство/ вследствие на инцидента. Отчита се тенденция към фокусиране върху мисли за здравето. Няма данни за продължаващо разстройство на съня. Въпреки всички обстоятелства освидетелстваното лице използва ефективни стратегии за справяне в трудни житейски ситуации. Не се отчита симптоматика на посттравматично стресово разстройство.  Препоръчителна е психотерапия за преодоляване на последиците от острата стресова реакция. 

    От заключението на СТЕ, изготвено от инж.О., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установи, че към момента на инцидента на посоченото място е имало дупка. Това е видно от снимка към м.септември 2019 г. от програмата Google Earth. Участъкът е бил отремонтиран към 30.07.2020 г. /протокол обр.19 от 30.07.2020 г. – листи 118-120 от делото/, а договорът с изпълнител ДЗЗД „Черно море 2016“ е заведен в Община Варна на 04.05.2020 г., тоест ремонтът е започнал след същата дата.  Към момента не е възможно да се дадат точни характеристики на дупката, която вече не съществува. Видно от снимката същата е с неправилни очертания, близки до хармата на кръг. Съпоставяйки я с размерите на капака на близката канализационна шахта, който е с диаметър 0.80 см., дупката в най-широката си част е с приблизителни размери 0,50 – 0,60 м. с неравно дъно. Дълбочината й е била променлива. Съдейки по свидетелските показания тя в най-дълбоката си част е от 10-15 см. До 15-20 см. На снимката се вижда, че липсва асвалтобетонът и е оголен подосновния чакълен пласт, който е затлачен. 

    При така установеното от фактическа страна съдът извежда  следните правни изводи:

    Предявеният иск за ангажиране отговорността на ответника Община Варна е такъв с пр.осн.чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.

    Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи следва да са налице в  кумулативност и това са:  деяние, изразяващо се в действие или бездействие, неговата противоправност, настъпила  вреда и причинна връзка между деянието и вредата, вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника, както и вина на извършителя, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. За да може да бъде реализирана отговорността на възложителя е необходимо вредите да са причинени виновно от лицето, на когото е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.

    Съгласно  действащите  към датата на увреждането подзаконови нормативни актове, а именно  Наредба   № 4 от 01.07.2009 г. на МРРБ за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията на ЗУТ, общината  има вменено задължение да проектира, изпълни и поддържа достъпна среда за населението на територията на общината, включително и за хората с увреждания. От събраните в производството доказателства се установи по безспорен начин, че такова  изпълнение на конкретните задължения на общината към датата на инцидента не е налице. От същите се установи, че за ищцата са настъпили преки вреди, изразяващи се в увреждане на нейното  физическо и психическо здраве за период от около 2-3 месеца, които са настъпили  пряко от бездействието на ответника, след като същият не е изпълнил  предписани му  нормативно задължения да поддържа улиците, тротоарите и пътното платно на територията на общината в състояние, което не е опасно за живота и здравето на гражданине и да позволява тяхното изполване според тяхното предназначение. 

    От представения договор с per. №19001983ВН/07.11.2019г., сключен между Община Варна и ДЗЗД „Черно море 2016", гр. Варна, ЕИК *****, представлявано от Бистра Николова Николова, с участници в консорциума „И." ЕООД, ***03524, представлявано от Милен Гочев и „А.С." ЕООД, ***, ЕИК ****, представлявано от Методи Иванов Аврамов се установява, че ответника по делото Община Варна е възложило на изпълнителите – трети лица в производството да изпълнят  дейности по  текущ ремонт на пътна и улична мрежа, пътни съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за нуждите на Община Варна на територията на район „Одесос" за 2019 г. през периода от 07.11.2019 г. до 05.12.2019 г. От възлагателно писмо се установява, че договорът е заведен в Община Варна на 04.05.2020 г., а от протокол обр.19 от 30.07.2020 г., приложен на  листи 118-120 от делото се установява, че участъкът е бил отремонтиран към 30.07.2020 г.              

       От същите доказателства следва да се приеме с категоричност, че ремонтът на участъка, където е станал инцидента от 13.12.2019 г и са настъпили уврежданията на ищцата  е  извършен  след м.май 2020 г. тоест след инцидента. 

       С оглед изложеното съдът намира за доказани  елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, водещи до извод за основателност на молбата за ангажиране отговорността на Община Варна за обезщетяване на вредите от незаконосъобразно бездействие на нейните органи.

       Съдът, след като съобрази тежестта на претърпените болки и страдания от ищцата, която е пострадало лице,  вида и характера на увреждането, намира, че същата е претърпяла болки и страдания във  висока степен, които продължават и към момента. Следва да се отчете факта, че почти две години след инцидента Д. има ситуативна тревожност, свързана със страхова готовност и безспокойство, които са вследствие на  инцидента. Отчита се тенденция към фокусиране върху мисли за здравето, като за преодоляването им вещото лице психолог и психотерапевт препоръчва да се проведе психотерапия за преодоляване на последиците от острата стресова реакция. 

       При определяне на дължимото  обезщетението по справедливост с оглед  разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика, съдът взема предвид степента в която е засегнато физическото и психическото здраве на ищцата предвид нейното  общо състояние. В конкретния случай към датата на инцидента ищцата  е била на  63 г., преди  пенсиониране е и по тази причина се притеснявала да ползва продължителен отпуск по болест, защото размера на възнаграждението ще се отрази неблагоприятно на размера на пенсията, която ще получи. Преживяла е много тежко обстоятелството, че заради нея се е провалило тържеството на първокласниците, което те чакали с нетърпение, а тя обичала много работата си и децата. Емоционалният дискомфорт и  притесненията, които е  преживяла ищцата от увреждането са в много висока степен, тъй като същите са свързани  със  силни физически болки, така и със значителни затруднения  да извършва необходими ежедневни дейности. Изпитвала чувство на вина, че ангажира близките си с ежедневни грижи, че  е безполезна,  имала страх за здравето и живота си.

    Съдът след като съобрази тежестта на уврежданията на ищцата,  претърпените от нея болки и страдания,  вида и характера на увреждането и отражението върху физическото и психическото й здраве,    определя по справедливост  размера на обезщетението за  неимуществени вреди в размер на 8000 лева, поради което предявеният иск  за заплащане на обезщетение в претендирания размер  е  частично основателен и  следва да се уважи в претендирания размер, а за горницата до 15000 лева да се отхвърли.      

    Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което обезщетението за неимуществени и имуществени вреди се дължи  ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.13.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. От деня на увреждането до датата на подаване на исковата молба 25.02.2020 г. лихвата за забава върху главница 8000 лева е 166.67 лева. За горницата до 312.50 лева акцесорния иск подлежи на отхвърляне.

     Между станите няма спор относно вида и размера на имуществените вреди, поради което предявените съединени искови претенции за заплащане на сумата  82.00 (осемдесет и два) лв., представляваща общия размер на имуществените вреди, включващ направени разходи за закупуване на фиксатор за глезен в размер на 42.00 (четиридесет и два)лв. и такса за издаване на мед. удостоверение в размер на 40.00 (четиридесет) лева. Доказателства за извършен разход са представени с молбата и са приложени на лист 14 от делото. Този иск следва да се уважи в пълен размер като основателен и доказан по размер.   

    На осн.чл.84, ал.3 ЗЗД длъжникът е в забава и без покана, от което следва, че обезщетението се дължи от деня на непозволеното увреждане. В този смисъл ответникът дължи  законна лихва върху главница 82.00 лева  от датата на увреждането - 13.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

 

     По въпроса за разноските:

     На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът Община Варна следва да заплати на ищцата разноски за уважената част на иска за главница в размер на 8000 лева  по иска за неимуществени вреди и за главница 82 лева по иска за имуществени вреди, както и за  обезщетение за забава 166.67 лева върху първия иск.

     На осн. чл.7, ал.2 на Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ при интерес от 5000 до 10000 лв. минималното възнаграждение е  580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лева. Така изчислено  минималното възнаграждение по първия иск е 730.00 лева, а по всеки от останалите искове минималното възнаграждение е в размер на по 300 лева или общо 1330 лева.

     Ищцата претендира възнаграждение на процесуалния й представител в размер на 1200 лева, което е под минималния размер по Наредбата и същото не е прекомерно. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК разноските са в общ размер на 2160.78 лева. За уважените искове ответникът дължи разноски на ищцата в размер на общо 1157.79 лева.

 

  На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски за отхвърлената част на иска в размер на  7000 лева главница и 145.83 лева обезщетение за забава. На осн. чл.7, ал.2 на Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ минималното възнаграждение по първия иск е 680 лева, а по втория иск възнаграждението в минимален размер е 300 лева или общо 980 лева. Ответникът претендира юриск.възнаграждение в размер на 300 лева, което е под минималния размер по Наредбата и не е прекомерно. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК разноските са в общ размер на 460.00 лева. За отхвърлените искови претенции ищцата  дължи разноски на ответника  в размер на  общо 213.52 лева.

 

 На третите лица не се дължат разноски по аргумент на  чл.78, ал.10 ГПК.

 

 Мотивиран от изложеното,  съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 ОСЪЖДА  Община Варна, ЕИК ****, с адрес гр.Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 43 да заплати на  М.Д. с ЕГН **********  сумата в размер на 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на травматичини увреждания: счупване на лъчевата кост на дясна предмишница на типично място, счупване на шиповидния израстък на лакътната кост на дясната предмишница, навяхване на глезенната става на дясната подбедрица, двустранен околоочен хематом, кръвонасядане и подкожен хематом в челната област на главата, ожулвания по гърба на носа, в областта на лявата скула и лявото коляно, причинени от инцидент на 13.12.2019г. - пропадане в дупка на ул."Йосиф Стоянов" в гр.Варна, ведно със  законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;  сумата в размер на 166.67 /сто шестдесет и шест лева и 67 ст./ лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата 8000 лева, считано от 13.12.2019 г. - датата на увреждането до 25.02.2020 г. - дата на завеждане на иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 8000 лева до 15000 лева за главница и за  горницата над 166.67 лева до 312.50 лева за обезщетението за забава.

 

  ОСЪЖДА  Община Варна, ЕИК *****, с адрес гр.Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 43 да заплати на  М.Д. с ЕГН ********** сумата в размер на  82.00 (осемдесет и два) лева, представляваща общия размер на имуществените вреди, включващ разходи за закупуване на фиксатор за глезен в размер на 42.00 (четиридесет и два)лв. и такса за издаване на мед. удостоверение в размер на 40.00 (четиридесет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

 ОСЪЖДА  Община Варна да заплати на М.Д. с ЕГН ********** разноски за производството пред РС в размер на 1157.79 лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

 

 ОСЪЖДА М.Д. с ЕГН ********** *** разноски за производството пред РС в размер на 213.52 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

 

 

Решението е постановено при участието на  третите лица „И." ЕООД, ***03524 и „А.С." ЕООД, ***, ЕИК ****,  допуснати по реда на чл.219 ГПК по искане на ответника Община Варна.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред  ВОС в двуседмичен  срок от съобщението до страните.

 

 

 

                                            Районен съдия: