РЕШЕНИЕ
№ 2951
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330117123 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на Н.Н. и К.Н. срещу Н.Г. за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от неизпълнение
на договор, съответно от непозволено увреждане. Ищците твърдят, че с ответника е
бил сключен договор за заем за послужване на помещения в сграда в гр. П., заедно с
реалното ползване на част от дворно място за определен срок. Твърдят, че заемното
правоотношение всъщност представлява договор за ползване, който бил сключен за 10
г., като същото било свързано със сключен между ищеца и ответника договор за
покупко-продажба на недвижим имот, включително процесните помещения, както и с
уговорената по него цена, която в отношенията се заявява, че е била съобразена със
съществуваща уговорка за предоставяне на ползването. Твърдят, че през 2020 г.
ответникът и останалите съсобственици (със съгласието на ответника), извършили
действия, с които попречили на ищцата да осъществява договореното ползване.
Предвид реализиралите се събития, ищецът се наложило да пътува до България и да
остане при майка си, за да се погрижи за уреждане на взаимоотношенията във връзка с
настаняването й. Твърдят, че ищцата е напуснала процесните помещения и не е
осъществявала ползване от *** г. Считат, че предвид поведението на ответника, с
което е попречил на ищцата да осъществява ползването, същият дължи обезщетение в
размер на 1400 лева за периода от *** г.- датата на нейната смърт. Наред с горното,
твърдят, че поведението на ответника е довело до претърпяване на неимуществени
1
вреди от ищците, свързани с неудобствата във връзка с ползването на ищцата, както и
действията, които е следвало да извърши нейният син, за да обезпечи жилището на
своята майка. Предвид горното, се иска плащане на обезщетение на неимуществени
вреди в размер по 300 лева за всеки от ищците. С молба от 05.07.2021 г. се прави
искане за увеличаване на размера на претенцията за всеки от ищците от сумата от 300
лева на сумата от 1000 лева.
В срок е постъпил отговор на искова молба от ответника, с която се оспорва
претенцията. Твърди, че сключеният договор за заем за послужване е единствено в
знак на добра воля към възрастната жена и не е свързан с договора на покупко-
продажба. Оспорва се ответникът да е извършил действия, с които да е попречил на
ползването, като не е било налице тормоз и самоуправство от негова страна. Изтъква,
че във връзка с ползването до последно, е плащал всички разноски за ток и вода. Иска
се отхвърляне на претенцията.
В хода на процеса ищцата е починала и като за неин наследник е конституиран
синът й КР. К. Н..
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
82 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.
С определение от о.с.з. от 23.03.2022 г. е допуснато изменение на размера на
претенцията за неимуществени вреди на ищеца К.Н. от сумата от 300 лева за сумата от
1000 лева. Искането за изменение на размера на претенцията за неимуществени вреди
предявена от Н.Н., направено след нейната смърт, е оставено без уважение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно периода на претенцията за имуществени вреди:
С първоначалната искова молба е предявена претенция за плащането на
обезщетение в размер на средния пазарен наем за целия период на договора, включващ
и бъдеще време. В тази насока на ищцата бяха дадени указания, като през периода на
тяхното изпълнение е настъпила смъртта й. След това периодът е конкретизиран до
датата на смъртта, която се явява новонастъпило обстоятелство. Претенцията е
допустима за този период, защото същият е въведен със самата искова молба и уточнен
с оглед новите обстоятелства. Към момента на изпращането на исковата молба за
отговор периодът е изтекъл. Предприетите от ищеца изменения на иска до връчването
на препис от исковата молба на ответника съставляват поправка на исковата молба. За
тези поправки не важат ограниченията на чл. 214 ГПК за изменение на иска и на чл.
228 ГПК за заменяне на страна. До връчването на препис от исковата молба ищецът
може да измени иска без ограничения. (Определение № 178 от 12.03.2012 г. на ВКС по
2
ч. гр. д. № 105/2012 г., III г. о.)
Относно имуществените вреди:
Изложените в исковата молба обстоятелства следва да бъдат разумно тълкувани,
защото голяма част от тях макар да въвеждат релевантни за процеса обстоятелства,
представляват и предложени от ищеца правни квалификации. В този смисъл са
изводите, че е налице прикрит договор за наем, чиято цена е била платена чрез по-
малката продажна цена на имота. Реално изложените обстоятелства не водят до извод
за симулация, защото не е твърди страните по сделката да са искали да сключат друг
договор. Позоваването на договор за наем представлява извод. Между ищцата
(починала в хода на процеса) и ответника се твърди да е сключен срочен договор за
заем за послужване, като самото съгласие на последния за предоставяне на това
ползване се твърди, да е било получено с оглед уговорките по договора за покупко-
продажба на имота. Тези твърдения не променят характера на правоотношението в
договор за наем, какъвто извод се прави исковата молба. В тази насока са и изложените
в последното уточнение обстоятелства, където се конкретизира, че Н.Н. е ползвател по
договор за учредено право на ползване, иска се обезщетение поради неизпълнението на
договора, лишаването й от право на ползване и съответно поради прекратяването на
договора (последното по иска на К.Н.).
От представения договор за покупко-продажба, договор за заем за послужване и
предварителния договор за продажба на имота се установява, че между ищцата Н. Н. и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договора от 18.07.2018 г., с който
е било предоставено ползването на две партерни избени помещения, 1/2 ид.ч. от
тоалетна и реална част от двора. В договора е изрично посочено, че спрямо нея
ползването се предоставя безвъзмездно. При тези доказателства, самото неизпълнение
на задължението на ответника да осигури ползването на имота не води до
възникването на имуществени вреди за ползвателя. Такива биха се породили, ако в
следствие на това поведение страната е претърпяла имуществена загуба или е
пропуснала полза, като например да извършва разходи, свързани с невъзможността да
ползва имота. Настъпването на такива вреди не се установява по делото.
Ето защо тази претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно претенцията за неимуществени вреди на Н.Н.:
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4/2012 от
29.01.2013г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че както нарушаването на общата
забрана да не се вреди другиму, така и нарушаването на договорно задължение могат
да причинят неимуществени вреди, който следва да бъдат обезщетени. Когато
неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение)
3
на договорни задължения, на обезщетение подлежат вредите, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждането на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на
длъжника- обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
В настоящия случай неимуществените вреди се претендират заради
неизпълнението на задължението на ответника да осигури ползването на помещенията.
Установява се, че ищцата е напуснала имота, защото вече не е можела да живее
в помещенията, след разрушаването на съществувалата на етажа тоалетна. Предвид
горното, на първо място следва да се установи, че именно такова е уговореното
ползване между страните. В самия договор не е посочено изрично, че помещенията ще
се ползват за живеене. В чл. 1, ал. 2 е записано „за лично ползване“, но извод в тази
насока следва от тълкуването на клаузите. В Решение № 1/24.07.2010 г. по гр. д. №
777/10 г. на ВКС, I ГО е прието, че тълкуването може да се осъществи не само въз
основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението
на страните при сключване на договора, както и според обкръжаващите сключването
на договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия
текст не може да се открие точната воля. Сходни са и разсъжденията в Решение № 349
от 21.05.2012 г. по гр. д. № 453/2010 г. на ВКС, I ГО.
В настоящия случай в договора е уговорено предоставянето за ползване на
избени помещение, 1/2 от тоалетна и коридор, както и половината от дворното място.
От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че страната е живяла в тези
помещения още преди продажбата имота, като в предварителния договор изрично е
било уговорено да се осигури тяхното ползване. От показанията на свидетеля на
ответника се доказва, че през периода на ползването, той е посещавал ищцата, знаел е,
че използва избените помещения, като жилище и не се е противопоставял на това
положение. В самия отговор на исковата молба се признава, че договорът е сключен в
знак на добра воля към възрастната жена, живяла доста време и привикнала с този дом.
При така събраните доказателства съдът намира, че с клаузата на чл. 1, ал. 2 страните
са договорили личното ползване на Н. Н. да продължи съобразно фактическото
състояние преди прехвърлянето на собствеността, а именно като стаи за живеене,
поради което то е обусловено от наличието на санитарен възел.
От събраните гласни доказателства се установява, че действията довели до
невъзможност да се ползват помещенията като жилище са извършени от трето лице,
което е разрушило тоалетната и мивката в приземния етаж. С извършването им не
отпада задължението на ответника по договора от 2018 г. да осигурява безпрепятствено
ползване на вещта съобразно уговорено. Помещението, което представлява санитарен
възел, е съсобствено между ответника и трето лице, поради което той е имал
4
възможност да измени състоянието, за да гарантира изпълнението на договора с
ищцата, като е било предвидимо от него, че липсата на санитарен възел, ще
възпрепятства изцяло ползването на избените помещения за живеене. Налице е
бездействие, което се явява неизпълнение на договорните му задължения. Установява
се и активно поведение от негова страна, като заедно с другия съсобственик не е
позволил възстановяването на разрушената тоалетната на приземения етаж. От
събраните гласни доказателствени средства не се доказват твърденията на ответника за
спукана тръба по време на ремонта и за възстановяването на помещението за него
сметка.
В резултат на посочените действия и бездействието на ответника, ищцата е била
принудена да търси ново място, където да живее, което неминуемо е причинило редица
неудобства. Същите се установяват от показанията на разпитания по делото свидетел
на страната. Тя е била принудена да се премести на ново място, в село Ягодово, което е
довело до затруднения предвид напредналата възраст и необходимостта да бъдат
полагани грижи за нея. Преместването реално е довело до пълна промяна в начина и на
живот, като е затруднило достъпа до личния лекар, получаването на пенсията и
полагането на грижи от близки и приятели. В самия отговор се признава, че ищцата е
живяла доста време и е привикнала с този дом, поради което напускането му, взето
предвид с възрастта й, е причинило допълнителен стрес и безпокойство. С оглед на
това съдът намира, че по делото се установяват твърдените от ищцата (починала в хода
на процеса) неимуществени вреди. Същите са пряка и непосредствена последица от
неизпълнение на договорното задължение на ответника да осигури ползването на
помещенията за живеене за уговорения срок. Още при пораждането му е могло те да
бъдат предвидени от ответника, доколкото са напълно закономерна последица от
невъзможността да се ползват помещенията за жилище поради липсата на санитарен
възел.
Не се доказва правоотношението да е било прекратено с изпратената от
ответника покана от 16.10.2019г. Съгласно чл. 249, ал. 1 изречение второ ЗЗД
заемодателят може да иска връщането на вещта и преди срока, ако сам неотложно се
нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява
задълженията си по чл. 244 (уреждащ пазенето и ползването на вещта). Изложените в
поканата съображение, поради които се иска връщане, обаче са прекалено общи, като
страната се позовава на ползване на имота не по предназначение и в нарушение на
уговореното, както и на неполагането на грижи. Изявленията не съдържат никакво
конкретно поведение на страната, което да бъде подведено под тези хипотези. Такива
действия на ищцата не се установяват и от свидетелските показания, доколкото
свидетелите на ответника сочат единствено какво е било състоянието на помещенията
5
по време на ползването, без да излагат впечатления за състоянието към момента на
сключване на договора. Не се доказват и възраженията за неизпълнение на задължения
за ел. енергия и ВиК. В поканата ответникът не сочи конкретни размери на
задълженията, които са възникнали за ищцата и те не могат да се установяват от
приложените документи. От последните е видно, че е начислена електрическата
енергия от един електромер, като няма доказателства дали се отнася за самостоятелния
обект в сградата, за прилежащите помещения или за двете.
В заключение следва да се посочи, че възражението за прекратяване на договора
поради неплащане на задължения се прави за първи път в писмената защита. Такива
възражения не са въведени в отговора на исковата молба, поради което се явяват
преклудирани.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата
вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. В настоящия
случай предвид доказаните от събраните гласни доказателствени средства неудобства,
проблеми и стрес, с които е трябвало да се справи, поради преместването от жилището
си в много напреднала възраст, съдът намира, че справедливия размер на
обезщетението дължимо за причинените неимуществени вреди покрива
претендираната сума от 300 лева.
Ето защо този иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Относно иска за неимуществени вреди на К.Н.:
В исковата молба и уточненията ищецът претендира присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведения на ответника
спрямо неговата майка, страна по договора за предоставяне на ползване от 2018 г. С
последното уточнение, след дадени указания за посочва на качеството, на което се
позовава, за да претендира сумата- страна по договор или не, е заявено, че
неимуществените вреди са претърпени поради прекратения по вина на ответника
договора (за учредено право на ползване). Той не е страна по това правоотношение
поради което предявеният иск следва да бъде квалифициран по чл. 45 ЗЗД, доколкото с
последното уточнение страната не се позовава на някаква договорна обвързаност.
В този смисъл е Решение № 681 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2478/2008 г.,
II г. о., ГК, в което се приема, че претенцията следва да бъде разгледана по реда на чл.
6
45 ЗЗД тъй като отговорността на третото за един договор лице не може да бъде
ангажирана по реда на чл. 79 и сл. ЗЗД дори с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗЗД,
която установява предпоставките, при наличието на които може да бъде ангажирана
отговорността на третото лице, но не сочи на промяна във вида на неговата
отговорност, т.е. не предвижда приложение на правилата за отговорността за
неизпълнен договор и по отношение на трети за договора лица.
Текстът на чл. 51, ал. 1 ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всяка вреда,
която е пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя
следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и е непосредствена,
когато противоправният резултат директно предпоставя вредата без намесата на други
фактори на въздействие. (Решение № 449 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3696/2007
г., IV г. о.)
В настоящия случай по отношение на ищеца вредата не непосредствена, защото
самото неизпълнение на договорното задължение спрямо неговата майка, по
правоотношение, в което той не участва, с нищо не се отразява на неговата правна
сфера. Описаните в исковата молба вреди не са причинени пряко от поведението на
ответника, а са опосредени от близката роднинската връзка между двете лица и
съществуващото законово, морално, а и договорно (поред твърденията в исковата
молба) задължение ищецът да се грижи за своята възрасна майка. Поради това не е
налице една от предпоставките обуславяща отговорността на ответника и предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на К.Н., като
наследник на Н.Н. следва да бъде присъдена сумата от 50 лева за д.т. по уважения иск.
Разноски за СТЕ не следва да бъдат присъждани, защото не са относими към
предявения иск за неимуществени вреди. Не се дължи и адвокатско възнаграждение,
защото по делото са представени доказателства за плащането на такова само от ищеца
К.Н. преди смъртта на Н.Н..
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски за отхвърлените претенции в размер на 533.33 лева за адв.
възнагражднеие (2/3 от заплатеното за производството).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. ХР. Г., ЕГН **********, да заплати на КР. К. Н., ЕГН
**********, като наследник на починалата в хода на процеса Н. КР. Н., ЕГН
7
********** сумата от 300.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от неизпълнението на договор от 18.07.2018г. за предоставяне на ползването на 2
избени помещения, 1/2 ид.ч. от помещение за клозет и чешма, от входа и антрето и
реално ползване на двор, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба– 21.12.2020 г. до окончателното й погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. КР. Н., ЕГН **********, починалата в хода на
процеса, заместена от КР. К. Н., ЕГН **********, срещу Н. ХР. Г., ЕГН **********,
иск за осъждането на Н. ХР. Г. да заплати на Н. КР. Н., починалата в хода на
процеса, заместена от КР. К. Н., сумата от 1400.00 лева- обезщетение за вреди в
размер на средния пазарен наем от неизпълнение на договор от 18.07.2018г. за
предоставяне на ползването на 2 избени помещения, 1/2 ид.ч. от помещение за клозет и
чешма, от входа и антрето и реално ползване на двор за периода от 22.09.2020г. до
17.04.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от КР. К. Н., ЕГН **********, срещу Н. ХР. Г., ЕГН
**********, иск за осъждането на Н. ХР. Г. да заплати на КР. К. Н. сумата от
1000.00 лева- обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на договор от
18.07.2018г. за предоставяне на ползването на 2 избени помещения, 1/2 ид.ч. от
помещение за клозет и чешма, от входа и антрето и реално ползване на двор, сключен
между Н. КР. Н. и Н. ХР. Г..
ОСЪЖДА Н. ХР. Г., ЕГН **********, да заплати на КР. К. Н., ЕГН
**********, като наследник на починалата в хода на процеса Н. КР. Н., ЕГН
********** сумата от 50.00 лева разноски в производство по уважения иск.
ОСЪЖДА КР. К. Н., ЕГН **********, да заплати на Н. ХР. Г., ЕГН
**********, сумата от 533.33 лева разноски в производство по отхвърлените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
8