№ 6350
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221100100903 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. Ц., с
ЕГН:********** и с адрес: гр. София, ул. ******* срещу „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. *******, с която е предявен
иск с правно основание чл.432 КЗ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 80 000 лева, предявен като частичен иск от 150 000 лв. (сто и петдесет
хиляди лева), представляваща пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди под
формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 02.06.2019г., причинено
виновно при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка марка „Нисан“,
модел „Нот“, с peг. №СВ *******, управлявано от К. Л. К., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 01.01.2022г. до окончателно изпълнение на задължението.
Ищецът твърди, че на 02.06.2019г., около 05:40 часа, на територията на Република
Румъния, на път DN21, Община Слобозия, окръг Яломица, в посока от гр. Браила към гр.
Слобозия, се движи МПС марка „Нисан“, модел „Нот“, с peг № СВ *******, управлявано от
К. Л. К., като ищецът е пътувал на предната дясна седалка на същия автомобил. В района на
км. 85 + 200 м. водачът губи контрол над автомобила, вследствие на което навлиза в лентата
за насрещното движение, след това преминава към лявата страна на пътното платно и се
удря в друг автомобил, който е паркиран извън платното за движение. В резултат от удара
МПС марка „Нисан“ се преобръща встрани от пътното платно.
Вследствие на пътния инцидент ищецът е получила сериозни травматични
увреждания: счупване на горната част на дясна раменна кост с изместване, фрактури на
гръбначния стълб на ниво ТЗ, Т4, Т5, Т6, Т7 и Г8; хирургична фрактура на бедрената кост с
изместване. На пострадалата първоначално е поставена превръзка тип „Десо“. След
проведена консултация със специалист неврохирург на 07.06.2019г. й е извършена и
оперативна интервенция, изразяваща се в остеосинтеза на дясното рамо, като са й поставени
11 винта.
След инцидента лечението на пострадалата продължава на територията на Република
България. Възстановяването й преминава с изключително силни болки в травмираните
1
области, поради което й се налага да приема обезболяващи медикаменти. Тя била абсолютно
неподвижна, като поради множеството констатирани фрактури при нея не била в състояние
да се обслужа сама, което налагало близките й да се грижат денонощно за нея и да й помагат
за задоволяване на всичките й битови и хигиенни нужди - храна, къпане, тоалет и др. Този
период бил съпроводен с непрекъснати неудобства и дискомфорт за нея.
В законоустановения срок ответникът „ЗД Б.И.“ АД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер и иска отхвърлянето му като
неоснователен. Ответникът оспорва процесното ПТП да се е осъществило по описания в
исковата молба начин, като водачът на виновния лек автомобил да е нарушил правилата за
движение, като твърди, че процесното ПТП е настъпило по причини, които не могат да му
се вменят във вина. Оспорва причинно- следствената връзка между ПТП и настъпилите за
ищеца травматични увреждания. Оспорва твърдението, че ищецът търпи описаните в
исковата молба болки, страдания и негативни емоционални преживявания. Оспорва вида,
характера и продължителността на твърдените вреди. Оспорва и размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен с оглед принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди, че събитието е случайно (чл. 15 НК) за водача на МПС
„Нисан”, с per. № СВ *******, като за него не е била налице обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца като пътник в
МПС, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните
изисквания на ЗДвП, като степента на приноса й е 50 %. Налице е обективна причинно-
следствена връзка между поведението на самия пострадал от една страна и настъпилите
вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно
поведение. При правилно поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили или
щяха да бъдат в значително по-лека степен.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380,
ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 20.12.2021г. се установява, че ищецът е предявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от
застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по
чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск
по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните, а и видно от приетите доказателства, че за процесния
автомобил е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите към датата на процесното ПТП.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ, се установява, че механизмът на
настъпване на процесното ПТП е следният: на 02.06.2019г. около 05:40ч. лек автомобил
Нисан HOT с per. номер СВ ******* се е движил на територията на Република Румъния по
път DN21 - от гр. Браила към гр. Слобозия, като ищцата е била пътничка на предна дясна
седалка. В района на километър 85 +20° водачът на лекия автомобил заспива на волана,
автомобилът се отклонява наляво, напуска пътното платно отляво като първо се удря в
2
паркиран лек автомобил Фолксваген Бора с регистрационен номер *******, след което
следва удар в дърво и автомобилът се установява на дясната си страна. Следствие на ПТП са
пострадали водачът и пътничката на предна дясна седалка. На предна дясна седалка, на
която е била ищцата има монтиран триточков инерционен колан.
Причина за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на лек
автомобил Нисан HOT с per. номер СВ *******, който при управлението на автомобила е
допуснал да заспи и така автомобилът е станал неуправляем.
Видно от заключението по допълнителната СМЕ, неоспорена от страните, ищецът е
получил следните трнавматични увреждания:
-Фрактура на бодилестите израстъци на 4-ти до 7-ми гръден прешлен (процесус
спинози Тх4-Тх5-Тхб-Тх7). Тези фрактури са получават по пряк механизъм - удар или по
непряк механизъм - преразгъване или сгъване на гръбначния стълб. Гръбначният канал
остава интактен, няма увреда на неврални елементи. Тази травмена увреда е предизвикала
трайно затруднение на движенията на снагата (за повече от 30 дни) . Срок на имобилизация
3 седмици. Възстановяване на работоспособността след два- три месеца.
-Фрактура на горната трета на лява раменна кост (раздробена фрактура на главата
на раменната кост с разместване на фрагментите). Увредата е причинила трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни. Лечението е
оперативно, с последваща имобилизация за 45-60 дни, възстановяване на трудоспособността
след 12¬16 седмици.
-Обща травма на гръбначния стълб с гръдно-поясна полирадикулопатия с вертебрална
генеза.
Непосредствено след инцидента пострадалата е транспортирана в Окръжна болница
Слобозия, където след извършените медицински изследвания и е поставена диагноза: ПТП,
фрактура на процесус спинози Тх4-Тх5-Тхб-Тх7, фрактура на проксимална трета на лява
раменна кост.Извършено е първоначално обездвижване с превръзка „Дезо", проведена е
неврохирургична консултация в Болница „Багдасар". Потвърдени са проблемните фрактури
на процесус спинози Тх4-Тх7 (без засягане на гръбначния канал). Препоръчана е
шестседмична почивка на легло.
На 07.06.2019г. е проведено оперативна лечение - остеосинтеза на дясна раменна кост с
плака Phillos like с три отвора и 11 винта. Гладък следоперативен период. Започната
кинезитерапия. Изписана с указания за спазване на следболничен режим, поддържане;
на превръзката „Дезо" 4-6 седмици, противовъзпалително лечение. Лечението е
продължило амбулаторно, вкл. до м. ноември 2021 г., от която дата е представена справка за
проведено лечение от невролог в Молдова с диагноза:Гръдно-поясна полирадикулопатия с
вертебрална генеза, като резултат на травма на гръбначния стълб с фрактура на ТхЗ-1 Тх8,
получена през м. юни 2019 г. Пациентката продължава лечението поради наличието на
болков синдром и алергична реакция към медикаментозно лечение.
Раздробена фрактура на главата на дясната раменна кост с изместване представлява
вътреставна фрактура на главичката и на анатомичната шийка на раменната кост с
разместване на фрагментите. Лечението при този тип фрактури е оперативно - кръвна
репозиция и метална остеосинтеза. Пълно анатомично и функционално възстановяване на
увредения крайник е невъзможно. Възможни са усложнения - рамо-ръка синдром,
контрактура на раменната става, хипотрофия на раменната мускулатура, адхезивен
капсулит.
Към дата 05.04.2022г. движенията в дясното рамо продължават да са болезнени и
ограничени в следния обем в градуси: S 70-0-30 (норма 180-0-45), F 80-0-40 (норма 180-0-
50), R 30-0-60 (норма 80 - 95).
3
При проведено лечение в „СБАЛ - Гръбначен център“ на ищеца е извършена втора
оперативна интеревенция, при която е извършена екстракция на металния имплант от
дясната раменна кост, поставен при първата операция в Румъния. Болничният престой е бел
за периода 27.03. - 30.03.2022 г., като е описана дифузна палпаторна болка и крепитации в
областта на дясното рамо, ограничени и болезнени движения относно абдукция, елевация и
ротация.
При извършения личен преглед на К. Ц. на 28.11.2022г. движенията в дясната раменна
става са възможни в пълен обем, умерено болезнени в крайните фази.
Апофизата представлява костен израстък като неразделна съставна част на костта,
напр. процесус, спина, криста и др., за които се залавят мускули и ставни връзки, в случая
се касае за счупване на бодилестите израстъци (процесуС спинози) на гръдните прешлени
Тх4-Тх5-Тх6-Тх7.
Към момента ищцата се намира в задоволително общо състояние, ясно съзнание,
адекватна, ориентирана. Черепно-мозъчни нерви - в норма. Силно болезнени и ограничени
движения в шийния отдел на гръбначния стълб. Движенията в дясната раменна става са
възможни в пълен обем, умерено болезнени в крайните фази. Болка при натиск върху
бодилестите израстъци на 3-ти до 8-ми гръдни прешлени. Запазена мускулна сила за
четирите крайника. Сетивност запазена. Оживени надкостно-сухожилни рефлекси.
Координационни нарушения не се установяват. Походка запазена. Висши корови функции -
в норма.
На проведената Магнитно-резонансна томография /МРТ, ЯМР/ на шиен отдел на
гръбначен стълб № 1291/18.04.2022 г. от МДЛ „Р." са констатирани следните увреждания:
Начална дегенеративна ставна и дискова болест на гръбначния стълб от спондилозен и
остеохондрозен тип. Клинично значима дискова херния на ниво С5-С6. Дискова протрузия
на ниво С4-С5. Патологична позиция на гръбначния стълб. Тези увреждания нямат пряка
връзка с процесния пътен инцидент и нараняванията получени от него.
В представената по делото медицинска документация, вкл. приложената справка от
НЗОК, няма данни ищцата да е страдала от някакви заболявания на гръбначния стълб преди
датата на инцидента. Симптоматика, свързана с гръбначния й стълб се появява
непосредствено след процесния инцидент и във връзка с получените фрактури на Тх4-Тх8.
В представената справка от НЗОК на дата 21.05.2020 г. е извършен преглед от ортопед-
травматолог и е поставена диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в поясен
отдел с радикулопатия". По делото не е представен друг, подробен медицински документ
във връзка с тази диагноза, поради което не може да се направи обоснован извод за ев.
връзка с процесния пътен инцидент и нараняванията получени от него.
В справка от невролог в Р. Молдова от м. ноември 2021 г. е поставена
диагноза:Гръдно-поясна полирадикулопатия с вертебрална генеза, като резултат на травма
на гръбначния стълб с фрактура на Тх4- Тх8, получена през м. юни 2019 г.
Във времето тази симптоматика има хронично-рецидивиращо протичане, с
неблагоприятно повлияване от физическа преумора и неблагоприятни метеорологични
условия. Симптоматиката се дължи както на преживяната' обща травма на гръбначния стълб
и фрактурата на процесус спинози Тх4- Тх8, така и на съпътстващите начални
дегенеративни остеохондрозни и спондилоартрозни промени в шийния, гръдния и поясния
отдел на гръбначния стълб.
От изготвените експертизи е видно, че пълно анатомично и функционално
възстановяване на увредения крайник е невъзможно, като в бъдеще е вероятно вследствие
на получената фрактура да настъпят различни по естеството си усложнения. В отговора на
въпрос № 2 от СМЕ, експертът е изяснил, че възстановителният период при описаната
фрактура на дясна раменна кост продължава 12-16 седмици, а процесът на възстановяване
4
на бодилестите израстъци на гръдните прешлени - 2-3 месеца. В процесния случай, вещото
лице е посочило, че този период е продължил значително по-дълго време при ищцата.
По отношение на търпените като характер и интензитет болки и страдания, д-р М. е
изяснил, че като пряк резултат от получените травматични увреждания, ищцата е
претърпяла интензивни болки и страдания за срок от 30 дни, значителни - до 2 месеца и
умерени в следващия възстановителен период. Ищцата е изпитвала и затруднения в
ежедневието и в битовото самообслужване през целия възстановителен период.
По отношение на търпените като характер и интензитет болки и страдания, д-р М. е
изяснил, че като пряк резултат от получените травматични увреждания, ищцата е
претърпяла интензивни болки и страдания за срок от 30 дни, значителни - до 2 месеца и
умерени в следващия възстановителен период. Ищцата е изпитвала и затруднения в
ежедневието и в битовото самообслужване през целия възстановителен период.
По делото са разпитани свидетелите К. Л. К. и А.А.Г..
Видно от показанията на св.К. Л. К., след процесното ПТП, след като е дошъл в
съзнание, същият се е намирал на дясната врата на автомобила, а К. Ц. се е намирала зад
него, седалката е била издърпана назад, тъй като пострадалата е спяла при настъпване на
произшествието. От разпита на свидетеля, е видно, че ищцата е била заклещена и не е
можела да мърда, т. е. ищцата не е изпаднала извън автомобила. Свидетелят е посочил, че се
е опитал да помогне при изваждането й от автомобила, като изрично е заявил, че ищцата е
била с поставен предпазен колан.
Видно от показанията на свидетеля К. К. ищцата е била две седмици в болница,
трябвало е да лежи обездвижена като според лекарите в Румъния й е направена една от най-
сложните травматологични операции.
Видно от показанията на св. Г. същият е видял ищцата при изписването й от
болничното заведение в Румъния, като същата е била в много лошо физическо и психическо
състояние, била е отпаднала й е лежала неподвижно. Ищцата е изписана на носилка и в
легнало състояние, като свидетелят е оборудвал микробус за нуждите на транспорта й до
Република България. Свидетелят посочва, че по време на транспортирането, пострадалата се
е оплаквала от много силни болки в гърба, шията и рамото, като е била в много потиснато
състояние, поради факта, че е обездвижена. А. Г. обяснява, че ищцата е била обездвижена в
продължение на два месеца, през които именно той се е грижил за нея, помагал й е в
хигиенно-битовите нужди, като почистване с мокри кърпи, памперси, обслужване, подлоги
и др. От разпита на свидетеля стана ясно, че по време на възстановяването си К. Ц. се е
оплаквала от силни болки в гърба - в долната част и в средата, като през първите два месеца
не е можела изобщо да се движи самостоятелно. Била много потисната и нервна в този
период. Свидетелят е изяснил, че преди инцидента ищцата е работела като продавачка. След
инцидента е искала да продължи да работи, но тъй като не е можела да стои права повече от
два часа и ръката й е била почти обездвижена, се е наложило да напусне. А. Г. е посочил, че
и към настоящия момент здравословното състояние на пострадалата не е добро. Описва я
като неадекватна и нервна, като не може да стои нормално и да движи шията и главата си.
Налага й се да стои постоянно неподвижно и се оплаква от силни болки в гърба. Свидетелят
е посочил, че ищцата е провела курс по рехабилитация, но отново има нужда от оперативна
интервенция. От разпита на свидетеля става ясно, че извършената й операция в Румъния е
била изключително сложна, като са „сглобили рамото й наново“. След инцидента
пострадалата е постоянно потисната поради това, че е обездвижена, не може да работи
нормално и да извършва обичайните си дейности, да помага на тежко болния си баща и да
съдейства на родителите си нито физически, нито финансово. Свидетелят е описал, че тя не
е същият човек, станала инвалид както физически, така и психически, не може да се грижи
за себе си, както и да започне работа.
5
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и приетите по делото
съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
процесното ПТП от 02.06.2019г. е причинено виновно при управление на лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Нот“, с peг. №СВ *******, управлявано от К. Л. К..
В резултат на описаното противоправно поведение на св.К. е настъпило процесното
ПТП, при което на ищеца са причинени процесните неимуществени вреди.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП за МПС лек автомобил
марка лек автомобил марка „Нисан“, модел „Нот“, с peг. №СВ *******, е налице
задължителна застраховка "Гражданска отговорност” при ответното дружество.
В процесния случай е безспорно установено, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От показанията на свидетелите се установяват болките и страданията на ищеца както
в периода на болничното му лечение, така и в този на възстановяване и рехабилитация, така
и впоследствие до настоящия момент. Същите свидетелстват за физическите и психическите
болки на ищеца след процесното ПТП, както и за промяната му след същия инцидент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП/34г. /, вида и
характера на претърпените телесни повреди- три средни телесни повреди: фрактура на
бодилестите израстъци на 4-ти до 7-ми гръден прешлен; фрактура на горната трета на лява
раменна кост (раздробена фрактура на главата на раменната кост с разместване на
6
фрагментите) и обща травма на гръбначния стълб с гръдно-поясна полирадикулопатия с
вертебрална генеза.
Съдът отчете вида на проведеното лечение – болнично лечение за 14 дни през периода
от 02.06- 14.06.2019г., през което е проведено оперативна лечение - остеосинтеза на дясна
раменна кост с плака Phillos like с три отвора и 11 винта. Съдът отчете и проведеното второ
болнично лечение в „СБАЛ - Гръбначен център“, при което на ищеца е извършена втора
оперативна интеревенция, при която е извършена екстракция на металния имплант от
дясната раменна кост. Болничният престой е бил за периода 27.03. - 30.03.2022 г.
Съдът отчете, че първоначалният възстановителен период е приключил за около три
месеца, през които ищцата е търпяла най- интензивните болки и страдания, както и
ограничения в личния си живот и битово обслужване. Ищцата е изпитвала и затруднения в
ежедневието и в битовото самообслужване през целия възстановителен период. От
изготвените експертизи е видно, че пълно анатомично и функционално възстановяване на
увредения крайник е невъзможно, като в бъдеще е вероятно вследствие на получената
фрактура да настъпят различни по естеството си усложнения. Освен това процесните
увреждания имат хронично-рецидивиращо протичане, с неблагоприятно повлияване от
физическа преумора и неблагоприятни метеорологични условия. Доказателство за това е и
проведения преглед в „СБАЛ - Гръбначен център“ на ищеца в периода 27.03. - 30.03.202 г.,
когато е описана дифузна палпаторна болка и крепитации в областта на дясното рамо,
ограничени и болезнени движения относно абдукция, елевация и ротация. При извършения
личен преглед на К. Ц. на 28.11.2022г. същата съобщава множество оплаквания от
главоболие, световъртеж, силни болки във врата, болки в гърба и кръста. Същите симптоми
са наблюдавани приблизително три години след процесното ПТП, което е доказателство за
тежестта на увредата.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към юни 2019г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 60 000,00 лева.
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 80 000,00лв., представляващ частичен иск от пълния размер на обезщетението искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска за разликата му до пълния предявен размер съдът отчете, че
вследствие на процесното ПТП няма причинени последици, свързани с ампутации или траен
функционален дефицит на крайниците. При извършения личен преглед на К. Ц. на
28.11.2022г. движенията в дясната раменна става са възможни в пълен обем, умерено
болезнени в крайните фази, поради което и не е налице функционален дефицит. В същия
преглед е констатирано задоволително общо състояние, запазена походка, запазена
сетивност и липса на координационни нарушения.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на
20.12.2021г. В съответствие с диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира
законна лихва върху главницата, считано от 01.01.2022г., то и същата следва да бъде
присъдена от тази дата.
По възражението на ответника за съпричиняване:
7
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването
на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е
формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д.
№ 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС,
ТК, І т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и
въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на
обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на
каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна
вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда.
Недоказано е възражението на ответника, че ищецът е пътувал в процесния автомобил
без предпазен колан.
Напротив, видно от показанията на св.К. Л. К., след процесното ПТП, след като е
дошъл в съзнание, същият се е намирал на дясната врата на автомобила, а К. Ц. се е
намирала зад него, седалката е била издърпана назад, тъй като пострадалата е спяла при
настъпване на произшествието. От разпита на свидетеля, е видно, че ищцата е била
заклещена и не е можела да мърда, т. е. ищцата не е изпаднала извън автомобила.
Свидетелят е посочил, че се е опитал да помогне при изваждането й от автомобила, като
изрично е заявил, че ищцата е била с поставен предпазен колан.
Горепосочените показания не се разколебават от заключението на СМЕ, че няма
категорични медицински симптоми и типични следи от коректно поставен обезопасителен
колан при ищеца. Същият извод не отговаря на стандарта за доказване на възражението за
съпричиняване, изискващо същото да е доказано по несъмнен начин.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което
са представили списъци по чл.80 от ГПК.
Ищецът доказва разноски в общ размер на 12890лв. за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и експертизи.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 05.07.2023г., сключен от ищеца с
адв. Г. Х., ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8460лв., с
ДДС.
Ответникът обаче своевременно е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
8
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на пар. 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
Съдът намира, че възражението на ответника е неоснователно доколкото направените
от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8460,00лв., с включен в тях
ДДС, съвпадат с минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ.
Предвид гореизложеното и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 9667,50лв., представляваща направени поделото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и експертизи, в съответствие с уважената част от иска.
Ответникът е доказал разноски в размер на 400лв. за експертизи, от които в
съответствие с отхвърлената част от иска следва да му бъде присъдена сумата от 100лв.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса от 2400,00 лева, съразмерно с уважената
част от иска, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на
решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Лозенец, бул. *******, да заплати на К. Ц., с ЕГН:********** и с адрес: гр.
София, ул. ******* на основание чл.432 КЗ, сумата от 60 000лв., представляваща уважената
част от частичния иск от 80 000лв., предявен като част от иск от 150 000 лв. (сто и петдесет
хиляди лева), представляваща пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания, вследствие на ПТП от 02.06.2019г., причинено виновно
при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Нисан“, модел „Нот“, с
peг. №СВ *******, управлявано от К. Л. К., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.01.2022г. до окончателно изпълнение на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния претендиран размер на
частичния иск от 80 000лв., представляващи част от пълния размер на обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 150 000лв.
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Лозенец, бул. *******, да заплати на К. Ц., с ЕГН:********** и с адрес: гр.
София, ул. ******* сумата от 9667,50лв., представляваща направени поделото разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертизи, в съответствие с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА К. Ц., с ЕГН:********** и с адрес: гр. София, ул. ******* да заплати на
9
„ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец,
бул. *******, сумата от 100лв., представляваща направени по делото разноски за
експертизи, в съответствие с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Лозенец, бул. *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от
2400,00 лева, представляваща държавна такса, ведно със законната лихва върху държавни
вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат заплатени по следната
банкова сметка:
IBAN: BG*******, открита при „Общинска банка“ АД, с титуляр Адвокатско
дружество „Д. и Х.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10