Решение по дело №665/2014 на Районен съд - Карнобат

                                             Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                           № 1 / 4.1.2016 г.

 

                                       град Карнобат,04.01.2016 година

 

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Карнобатският районен съд,……….колегия,в публичното си заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

 

                                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                                  2.

 

при секретаря В.Х. и в присъствието на прокурора……….като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ гражданско дело № 665/2014 година,за да се произнесе взе предвид:

 

     Производството по делото е образувано по повод предявен иск за ревандикация на недвижим имот и намира своето правно основание в разпоредбата на чл.108 от Закона за собствеността.

    Ищците твърдят в молбата си,че са собственици на ПИ № 501.1719,за който бил образуван УПИ ХХІV в кв.36 по ПУП-ПРЗ на град Карнобат,ЕКАТТЕ : 36525,Община Карнобат,одобрен с протокол от 20.09.2004 година на Об.С-град Карнобат с площ от 265 квадратни метра,при съседи: ПИ № 501.643 на наследниците на Васил И.Ч.,ПИ № 501.4061 на Калчо Проданов Н. и др.,ПИ № 501.4264 на Д.Д.Н. и др.,в която има изградена масивна жилищна сграда-еднофамилна с площ от 46 квадратни метра с № 501.1719.1 на два етажа.

    Въпреки тяхното несъгласие Община-град Карнобат изработила ПУП,въз основа на който прокарала улица-тупик за връзка на имот с ХХV/1720 в кв.36 с улицата,урегулирана от южната част на техния имот,а една част от дворното им място с № 4264 било предадено по регулация към съседния им имот ПИ ХХІІІ/406 в кв.36.Това отнемане по регулация от дворното им място „осакатило” техния имот.

    За „компенсация”по регулация им било предадено едва 24 квадратни метра в югоизточната част на дворното им място,за което се снабдили с нотариален акт № 95,том VІ,дело № 1175/1998 година на 01.06.1998 година,които са : част от улицата около 12 квадратни метра,тангираща по югоизточната им граница и част от южната част от дворното място на имот ХХІІІ/4061 в кв.36 по кадастралния план на град Карнобат,Област Бургаска,собственост на тримата ответници-физически лица по наследство.По искане на ищците се извършило трасиране на границите на това придаваемо място с координати на трасираните точки : Х – 1.4658063.637;2.4658060.156 ; 3.4658046.172;4.4658060.805 и Y – 1.9546254.059 ; 2.9546261.867 ; 3.9546258.441 ; 4.9546237.711.

    Това трасиране било извършено от „Гео-КАД”ЕООД-град Бургас,в присъствието на представител на Община-град Карнобат и внесено за отразяване по плана на града в Община-град Карнобат в вх.№ 94-00-3030/03.05.2011 година.

    Между ищците и собствениците на имот ХХІІІ/4061 в кв.36-Донка и Калчо Начеви имало влязло в сила решение по адм.д. № 54/2010 година на административен съд-град Бургас,с което съдът отхвърлил изработения по тяхно искане и „одобрен” от община-град Карнобат „ПУП за промяна на плана на град Карнобат”,което било единствено в интерес на Калчеви относно”ново урегулиране на техния имот” в ущърб и ново „осакатяване” целостта на имота на ищците.

    Начеви непрекъснато пречели за въвеждането им в ползване на предаваемото им място,което водело до непрекъснато напрежение между ищците и ответниците,придобили част от своя имот по сделка,а след това „заграбвайки чрез регулация” части от съседните имоти,с което увеличавали площта на своя имот,за да могат да ползват незаконно изградените в тяхната жилищна сграда гаражи и други обекти,за чието ползване те си създавали невъзможност да ги ползват,поради застрояване и промяна на предназначението на различните обекти.Според ищците ответниците вероятно били свикнали по този начин,вместо да сложат в ред застроените от тях обекти и премахнат излишните застроени „подобрения в двора си”,като непрекъснато искали отново да получат „части от дворното им място по регулация” от съседните урегулирани имоти.

    Искат съдът да постанови решение,с което да приеме за установено спрямо Община-град Карнобат, бул.”България” № 12, Д.Д.Н.,ЕГН-**********,П.К.Н.,ЕГН-**********,и М.К.Н.,ЕГН-**********,тримата с постоянен адрес ***,че са изключителни собственици на предаденото им по регулация дворно място с площ от 24 квадратни метра на трасираните точки : Х – 1.4658063.637; 2.4658060.156;3.4658046.172; 4.4658060.805 и Y – 1.9546254.059; 2.9546261.867; 3.9546258.441; 4.9546237.711,което било първично придобиване на собственост и осъди ответниците да им предадат владените без правно основание от тях части от придадените им по регулация части от дворното място,описани по-горе.

    Молят освен това съдът да им присъди и направените по делото разноски.

   В съдебно заседание претенцията се поддържа.

  От своя страна подаденият от ответниците-физически лица отговор съответства на изискванията за неговата редовност, респективно-на разпоредбите на чл.131 и чл.132 от ГПК. Същият отговор е и напълно съотносим с предмета на делото и не страда от липса на фактическа обоснованост.Ответната страна оспорва изцяло предявения срещу й иск като неоснователен,твърдейки,че предмет на ищцовата претенция са описаните в исковата молба реално определени части от поземлени имоти.Като придобивно основание се сочело придобиването на имот по силата на дворищна регулация,удостоверено с представения с исковата молба нотариален акт № 95,том VІ,дело № 1175/1998 година.Съгласно тълкувателно решение № 11/2013 година на ОСГК по т.д. № 11/2012 година,нотариалният акт,с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК,не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179,ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса  за принадлежността на правото на собственост.В настоящото производство ответниците оспорват принадлежността на удостовереното в този нотариален акт право на собственост в патримониума на ищците.

    На първо място считат,че актът,с който е одобрен дворищнорегулационния план,предвиждащ придаване на части от общински имот към парцела на ищците,е нищожен/невалиден/ административен акт.

    Представеният с исковата молба нотариален акт,удостоверявал правото на собственост,което според съставилия го районен съдия е придобито по силата на дворищна регулация.Съгласно чл.110 от ЗТСУ/отм./, недвижимите имоти/местата със сградите, постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях/,придадени към парцели на други физически или юридически лица,се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план.Този план,предвиждащ описаното в констативния нотариален акт придаване на общински терен към парцела на ищците бил одобрен със заповед № 237/19.04.1996 година на кмета на Община Карнобат,издадена на основание чл.32,ал.1,т.2 от ЗТСУ/отм./ и констативен акт по чл.86 от ППЗТСУ/отм./,съставен на 19.05.1995 година,като тази заповед била нищожен административен акт.

    Съгласно чл.177,ал.2 от АПК актове и действия на административния орган,извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда,са нищожни.Според ответниците в настоящия случай заповедта противоречи на решение на Окръжен съд-град Бургас от 09.06.1994 година по гражданско дело № 1556/1992 година.С това решение съдът е отменил Заповед № 104/17.03.1992 година на кмета на Община Карнобат,с която е извършено изменение на регулационния план,според което към парцел ХХV/имотът на ищците-сега УПИ ХХІV-1719/ в квартал 36 по плана на град Карнобат е следвало да бъдат придадени части от улицата-тупик,находяща се източно от имота на ищците,в резултат на което придаване се е осуетявал достъпът до гаража,находящ се в имота на ответниците-имот пл.№ 642,урегулиран към онзи момент като парцел ХХІV-сега УПИ ХХІІІ-406.Съдът е констатирал,че изменението на плана е извършено в нарушение на чл.53,ал.1 от ППЗТСУ/отм./съгласно която регулационните линии на парцелите трябва да се съобразяват със съществуващите законно построени сгради/и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на закона и указанията на съда.След връщането на преписката последвало ново произнасяне със заповед № 237/19.04.1996 година.Въпреки,че решението по гражданско дело № 1556/1992 година било изрично посочено,като основание за нейното издаване,последващият административен акт бил издаден в противоречие със съдебното решение.Това обстоятелство било установено в хода на производството,развило се пред Окръжен съд-град Бургас и Върховния административен съд по повод отказ на кмета на Община Карнобат да измени на основание чл.32,т.5 от ЗТСУ,влязъл в сила ЗРП в ХХІV в квартал 36/сега ХХІІІ-406/по плана на град Карнобат.Видно от решение № 5126/25.07.2000 година по адм.д. № 3431/2000 година на Върховния административен съд и от Решение на БОС от 17.04.2001 година по адм.д. № 773/2000 година,съдилищата приели,че кметът на общината бил длъжен да допусне изменение на одобрения със заповед № 237/19.041996 година,тъй-като същата била издадена в противоречие с решението на БОС по гражданско дело № 1556/1992 година.противоречието на административния акт с решението било равносилно на нищожност на акта.

    По тези причини ответниците молят съда да се произнесе инцидентно по валидността на Заповед № 237/19.04.1996 година и да констатира нейната нищожност.

    На второ място ответниците считат,че заповед № 237/19.04.1996 година,предвиждаща придаване на части от общински имот към парцела на ищците,е нищожен/невалиден/административен акт,който не може да бъде противопоставен на ответниците,тъй-като същите не са били страни в производството по неговото издаване.

    Съгласно чл.17,ал.2 от ГПК,съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административни актове,освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото,която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.В конкретния случай ответниците не са участвали в административното производство по издаване и обжалване на акта,поради което той не ги обвързвал.Доводите им за претендираната незаконосъобразност са следните :

    1.Не е налице посоченото в заповед № 237/19.04.1996 година основание за изменение на плана-чл.32,ал.1,т.2 от ЗТСУ/отм./,когато кадастралният план съдържа съществени непълноти или грешки,които имат значение за предвижданията по подробния план.

    Редът за констатиране на непълнотите/грешките в кадастралния план към онзи момент е бил установен в чл.86 от ППЗТСУ/отм./.Съгласно ал.1 на чл.86,непълнотите или грешките в кадастралния план се установяват на самото място от техническите служби на общините,съответно от органите по кадастъра с акт,който се подписва от съставителя,молителя и пряко заинтересованите собственици.В заповедта било посочено,че в производството по издаването й бил съставен констативен протокол по чл.86 от ППЗТСУ от 19.05.1995 година.Този акт не бил подписван от ответниците,което е пречка за изменението на плана по този ред.Не е била налице и хипотезата на служебно установяване на непълнотите и грешките по ал.2 на чл.86,която гласи,че „когато на самото място има видими,ясно очертани гранични линии,а също така,когато парцелни граници по приложен регулационен план се заснемат като имотни граници,не е необходимо актът да бъде подписан и от пряко заинтересованите собственици.Трайно материализираната имотна граница като основание по чл.86,ал.2,предложение първо от ППЗТСУ /отм./ за поправка на кадастралния план без съгласието на заинтересованите собственици била налице само тогава,когато границата/”действителната”,”вярната” граница/ е съществувала към момента на одобряване на плана.Към 19.05.1996 година/както и към настоящия момент/ на място липсвали трайно материализирани имотни граници,положени по линиите на допуснатото със заповед № 237/19.04.1996 година изменение на кадастралния план и на регулационния план.

    2.Заповедта била постановена в нарушение на чл.53,ал.1 от ППЗТСУ /отм./-изменението на плана не било съобразено със съществуващия в имота на ответниците законно построен гараж.

    Предвид горното и на основание чл.17,ал.2 от ГПК молят в случай,че съдът отхвърли доводите им в защита на позицията,че се касае за нищожен административен акт,да се произнесе инцидентно по законосъобразността на заповед № 237/19.04.1996 година,тъй-като като незаконосъобразен акт,в производството по издаването на който ответниците не били участвали,същият не можел да им бъде противопоставен.

    На трето място ответниците заявяват,че дори да се приеме,че заповед № 237/19.04.1996 година бил валиден административен акт,претенцията била отново неоснователна,поради следните съображения :

    1.По отношение на онази част от спорните терени,която съгласно Заповед № 237/19.04.1996 година се придава от имота на ответниците/бивш имот пл.№ 642,сега имот пл.№ 4061/към парцела на ищците,отчуждителното действие на дворищната регулация било прекратено на основание § 8,ал.1,във връзка с § 6,ал.2 от ДР на ЗУТ.Представеният в исковата молба нотариален акт № 95,том VІ,дело № 1175/1998 година не визирал уреждане на регулационни сметки между ищците и ответниците-физически лица.

    2.По отношение на онази част от спорните терени,които,съгласно допуснатото със заповед № 237/19.04.1996 година изменение,се придават от общински имот/улица-тупик/ към парцелите на ищците,исковете били неоснователни,тъй-като в периода 25.07.2003 година до подаване на настоящата искова молба,ответниците придобили правото на преминаване,упражнявано постоянно и безпрепятствено в този период от време.

    Според чл.55 от ЗС вещни права върху чужда вещ,но само доколкото те били предвидени в закона,можели да се придобиват или учредяват с правна сделка,по давност или по други начини определени в закона.В ЗС не било уредено правото на преминаване през чужд урегулиран парцел.Такова право не било предвидено и в ЗТСУ /отм./,освен по изключение и то само по административен ред-чл.208 ППЗТСУ/отм./.С изменението на ЗУТ от 2003 година/ДВ бр.65 от 22.07.2003 година/обаче това положение било променено.В чл.192,ал.1 от ЗУТ била предвидена възможността правото на преминаване през чужд недвижим имот да може да се придобива с правна сделка между частни правни субекти,както е предвидено,че правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите.Правото можело да бъде учредено както върху неурегулирани,така и върху урегулирани поземлени имоти.След като законът предвиждал възможността за придобиване на право на преминаване по договорен път,то същото това право можело да бъде придобито и по давност.В случая ищците не били установявали фактическа власт върху придаващите се към техния имот реални части от улицата,като самата улица е във вида си от преди допуснатото със заповед № 237/19.04.1996 година изменение.От влизането в сила на нормата на чл.192,ал.1 от ЗУТ/25.07.2003 година/ до настоящия момент ответниците преминавали,за да стигнат до своето дворно място.С упражняване на правото на преминаване в продължение на повече от 10 години те придобили този сервитут по давност.Това водело до неоснователност на иска за предаване на владението върху процесните реални части-бивша общинска собственост.

    Освен това при отхвърляне на иска ответниците молят съда да им присъди направените съдебно-деловодни разноски.

    Подаденият отговор от Община Карнобат съответства на изискванията за неговата редовност, респективно-на разпоредбите на чл.131 и чл.132 от ГПК. Същият отговор е и напълно съотносим с предмета на делото и не страда от липса на фактическа обоснованост.Ответната страна оспорва изцяло предявения срещу й иск като недопустим и неоснователен.

    Не се оспорва твърдението на ищците,че същите са собственици на УПИ ХХVІ в квартал 36 по ПУП на град Карнобат.Не се оспорва и твърдението,че към собствения им имот са предадени по регулация 24 квадратни метра,както и че те са придобили тези 24 квадратни метра.Както и самите ищци признавали,придаваемото място е трасирано на място и отразено по плана на град Карнобат,т.е.придаваемото място е част от техния УПИ и не съществували никакви пречки те да владеят това място.Община Карнобат не била оспорвала собствеността на Чобанови,нито владеела тези 24 квадратни метра от техния УПИ.На практика ищците са били въведени във владение на процесните 24 квадратни метра с трасирането на придаваемото място,а дали те го владеели било лично техен избор,но категорично то не се владеело от Община Карнобат.

    Що се касае до мястото,означено на протокола за извършено трасиране от т.1 до т.2-по отношение на него имало издадена заповед № 237/19.04.1996 година за изменение на кадастралния план на град Карнобат.

    Според ответника искът е неоснователен,тъй-като Община Карнобат не е оспорвала правото на ищците върху процесното придаваемо място.След заснемането била променена имотната граница и към настоящия момент същата съвпадала с уличната регулационна граница и придаваемото място е част от УПИ на ищците,като Община Карнобат не владее каквито и да е части от имота на ищците и не е възпрепятствала по никакъв начин тяхното владение.

    С оглед на това,че Община Карнобат не била предизвикала по никакъв начин завеждането на настоящото съдебно производство,моли да бъде освободена от заплащане на съдебните разноски.

    Съдът е приел представените от страните писмени доказателства,допус-нал е и извършването на съдебно-техническа експертиза.

   След поотделната и съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,съдът приема за установено от фактическа и правна страна

следното :

    Според нормата  на чл.108 от ЗС,собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без наличието на основание за това.Съобразно с това в съдебната практика се поддържа становището,че невладеещият собственик винаги има правен интерес от предявяването на този иск. По-конкретно правният му интерес се изразява в това,че чрез този иск той ще възстанови отнетото му правомощие да владее собствения си имот.Също така би бил допустим  и иск по чл.108 от ЗС за собственост и предаване владението на реална част от дворно място,когато ищецът твърди, че е собственик на целия имот,а ответникът ползва неоснователно само тази реална част от него. В случая искът за собственост и предаване владението касае реална част от целия УПИ собствен на ищците,а ответниците се твърди, че ползват неоснователно само тази реална част от него в размер на 24 кв. м., находяща се  в югоизточната част на дворното им място,за което ищците се снабдили с нотариален акт № 95,том VІ,дело № 1175/1998 година на 01.06.1998 година,които са : част от улицата около 12 квадратни метра,тангираща по югоизточната им граница и част от южната част от дворното място на имот ХХІІІ/4061 в кв.36 по кадастралния план на град Карнобат,Област Бургаска,собственост на тримата ответници-физически лица по наследство,като трасираните граници на това придаваемо място са с координати на трасираните точки,както следва : Х – 1.4658063.637 ; 2.4658060.156 ; 3.4658046.172 ; 4.4658060.805 и Y – 1.9546254.059 ; 2.9546261.867 ; 3.9546258.441 ; 4.9546237.711.

    Представените от ищците по делото доказателства в подкрепа на ревандикационната им претенция сочат на несъмнения извод,че искът им е основателен и доказан.

    И това е така,защото твърдението им,че са собственици на процесните предадени им по регулация двадесет и четири квадратни метра дворно място е подкрепено с нужните доказателства,а именно-нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по регулация,№ 95,том VІ,нотариално дело № 1175/1998 година по описа на Районен съд-град Карнобат,протокол за извършено трасиране,издаден от „ГЕО-КАД”ЕООД-град Бургас от месец април 2011 година,административно дело № 54/2010 година по описа на Административен съд-град Бургас,решението по което е оставено в сила с решение на Върховния административен съд № 11294 от 09.08.2013 година по административно дело № 14810/2012 година по описа на същия съд,решение от 09.06.1994 година по гражданско дело № 1556/1992 година по описа на Окръжен съд-град Бургас,с което е отменена заповед № 104/17.03.1992 година на кмета на Община-град Карнобат,с която е извършено изменение на регулационния план,съгласно което към парцел ХХV(понастоящем УПИ ХХІV-1719)в квартал 36 по плана на град Карнобат е следвало да бъдат придадени части от улицата-тупик,находяща се източно от имота на ищците,в резултат на което достъпът до гаража,намиращ се в имота на ответниците-имот,планоснимачен номер 642,урегулиран по това време като парцел ХХІV-понастоящем  УПИ ХХІІІ-406,което съдът констатирал като нарушение разпоредбата на чл.53,ал.1 от ППЗТСУ(отм.)(съгласно която регулационните линии на парцелите трябва да се съобразяват със съществуващите  законно построени сгради,като е върнал преписката за ново произнасяне при спазване указанията на съда,след което именно е последвало ново произнасяне със заповед № 237/19.04.1996 година,протокол № 1 от 17.02.1995 година на Община – град Карнобат,отнасящ се  до взето решение за промяна на регулационната граница между парцели ХХІV и ХХV,имоти-планоснимачни номера 642 и 1719,констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 19.05.1995 година на Община –град Карнобат,заповед № 237 от 19.04.199година за изменение на КП и ЗРП,която заповед като неатакувана е влязла в законна сила,респективно-превърнала се е в стабилен индивидуален административен акт,като  съдът не приема за убедителен довода на ответната страна,че тази заповед е нищожен(невалиден)административен акт,както и от  останалите приети по делото писмени доказателства,а също така и от заключението на вещото лице,което  като неоспорено от страните                                                                                                                                                                                                                                                                                     е прието като абсолютно доказателство.По-конкретно от заключението на вещото лице,както и от признанието на ответниците-физически лица,се установява по несъмнен начин,че същите упражняват фактическо владение по отношение процесните 24 квадратни метра.

    Съдът не прие за основателен довода на ответната страна,изразяващ се в това,че ищците със заплащането на посочената в нотариалния им акт за собственост на недвижим имот,придобит по регулация,№ 95,том VІ,дело № 1175/1998 година по описа на Районен съд-град Карнобат,издаден  на 01.06.1998 година,сума не са придобили собствеността върху това дворно място,поради което и претенцията им се явява неоснователна,тъй-като ответниците-физически лица са придобили правото на преминаване през въпросната част от техния недвижим имот по давност,защото от събраните по делото писмени доказателства,както бе посочено по-горе следва противното.В тази връзка съдът не кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели,посочени от ответниците-физически лица,тъй-като същите се характеризират с вътрешни противоречия,а освен това се опровергават от събраните по делото писмени доказателства,както и от заключението на вещото лице.Освен това през целия период,за който ответниците-физически лица твърдят,че са придобили по давност  правото на преминаване през спорния имот,ищците са оспорвали тяхното владение,доказателство за което са множеството съдебни спорове между същите страни.

    Също така съдът не възприе и тезата на ответниците-физически лица, изразяваща се в  това,че отчуждителното действие на дворищната регулация било прекратено на основание параграф 8,ал.1,във връзка с параграф 6,ал.2 от ДР на ЗУТ,на което основание следвало да се приеме,че предявената претенция на ищците следва да се счете за неоснователна,в която връзка взе предвид обстоятелството,че при оспорване на признатото им с гореупоменатия нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК (в случая –от ответниците-физически лица),тъй-като същата страна неправилно се позовава на посочените по-горе норми,а освен това по делото не се събраха достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на същата теза,респективно-такива,с които да бъдат оборени удостоверените в нотариалния акт  на ищците за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация,№ 95,том VІ,нотариално дело № 1175/1998 година по описа на Районен съд-град Карнобат,факти,имащи правно значение във връзка с разрешаването на спора между страните.А освен това нормата,на която същите се позовават се отнася до връщането на придаваемите части от даден имот в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени,какъвто собственик не са ответниците-физически лица.  

    Съобразно гореизложеното,съдът счита,че претенцията на ищците да бъдат признати по отношение на ответниците-физически лица за собственици на процесните 24 квадратни метра  и същите да бъдат осъдени да им предадат владението на същия имот – е основателна, поради което този иск следва да се уважи,а претенцията им по отношение на Община– Карнобат-отхвърлена като неоснователна и недоказана.
  Съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да присъди на ищците извършените от тях съдебни разноски  в размер на 671.20 лева.

    Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 108 от ЗС, съдът

                 

                                                Р    Е    Ш    И    :

 

      ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.Н.,ЕГН-**********,П.К.Н.,ЕГН-**********,и М.К.Н.,ЕГН-**********,тримата с постоянен адрес ***,чрез адвокат М.Д.О.,с адрес ***,че Д.В.Ч.,ЕГН-**********,и Николина В.Ч.,ЕГН-**********,двамата с постоянен адрес ***,като собственици на ПИ № 501.1719,за който бил образуван УПИ ХХІV в кв.36 по ПУП-ПРЗ на град Карнобат,ЕКАТТЕ : 36525,Община Карнобат,одобрен с протокол от 20.09.2004 година на Об.С-град Карнобат с площ от 265 квадратни метра,при съседи: ПИ № 501.643 на наследниците на Васил И.Ч.,ПИ № 501.4061 на Калчо Проданов Н. и др.,ПИ № 501.4264 на Д.Д.Н. и др.,в която има изградена масивна жилищна сграда-еднофамилна с площ от 46 квадратни метра с № 501.1719.1 на два етажа,са изключителни собственици и на предаденото им към същия ПИ по регулация дворно място с площ от 24 квадратни метра на трасираните точки : Х – 1.4658063.637; 2.4658060.156;3.4658046.172; 4.4658060.805 и Y – 1.9546254.059; 2.9546261.867; 3.9546258.441; 4.9546237.711,която площ от 24 квадратни метра се владее без основание от първите трима(ответници-физически лица).

    ОСЪЖДА ответниците-физически лица Д.Д.Н.,ЕГН-**********,П.К.Н.,ЕГН-**********,и М.К.Н.,ЕГН-**********,тримата с постоянен адрес ***,чрез адвокат М.Д.О.,с адрес ***,да предадат на Д.В.Ч.,ЕГН-**********,и Николина В.Ч.,ЕГН-**********,двамата с постоянен адрес ***,владените без правно основание от тях части от придадените им по регулация части от дворното място с площ от описаните по-горе 24 квадратни метра, находящи се  в югоизточната част на дворното им място,описани в нотариален акт № 95,том VІ,дело № 1175/1998 година по описа на Районен съд-град Карнобат,издаден  на 01.06.1998 година,които са : част от улицата около 12 квадратни метра,тангираща по югоизточната им граница и част от южната част от дворното място на имот ХХІІІ/4061 в кв.36 по кадастралния план на град Карнобат,Област Бургаска,собственост по наследство на тримата ответници-физически лица,а именно : Д.Д.Н.,ЕГН-**********,П.К.Н.,ЕГН-**********,и М.К.Н.,ЕГН-**********,тримата с постоянен адрес ***,като трасираните граници на това придаваемо място са с координати на трасираните точки,както следва : Х – 1.4658063.637 ; 2.4658060.156 ; 3.4658046.172 ; 4.4658060.805 и Y – 1.9546254.059 ; 2.9546261.867 ; 3.9546258.441 ; 4.9546237.711,съобразно протокола за извършено трасиране от месец април 2011 година на Община Карнобат,представляващ неразделна част от настоящото решение.

    ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения против Община-град Карнобат,представлявана от Георги И. Димитров-кмет,със седалище и адрес на управление : град Карнобат,бул.”България” № 12,иск за признаване за установено по отношение на същата, че Д.В.Ч.,ЕГН-**********,и Николина В.Ч.,ЕГН-**********,двамата с постоянен адрес ***,като собственици на ПИ № 501.1719,за който бил образуван УПИ ХХІV в кв.36 по ПУП-ПРЗ на град Карнобат,ЕКАТТЕ : 36525,Община Карнобат,одобрен с протокол от 20.09.2004 година на Об.С-град Карнобат с площ от 265 квадратни метра,при съседи: ПИ № 501.643 на наследниците на Васил И.Ч.,ПИ № 501.4061 на Калчо Проданов Н. и др.,ПИ № 501.4264 на Д.Д.Н. и др.,в която има изградена масивна жилищна сграда-еднофамилна с площ от 46 квадратни метра с № 501.1719.1 на два етажа,са изключителни собственици и на предаденото им към същия ПИ по регулация дворно място с площ от 24 квадратни метра на трасираните точки : Х – 1.4658063.637; 2.4658060.156;3.4658046.172; 4.4658060.805 и Y – 1.9546254.059; 2.9546261.867; 3.9546258.441; 4.9546237.711,която площ от 24 квадратни метра се владее без основание от първите трима(ответници-физически лица),както и за осъждане на същата община да им предаде собствеността и владението на същото дворно място с площ от 24 квадратни метра,описано по-горе в настоящото решение.

    ОСЪЖДА Д.Д.Н.,ЕГН-**********,П.К.Н.,ЕГН-**********,и М.К.Н.,ЕГН-**********,тримата с постоянен адрес ***,да заплатят на Д.В.Ч.,ЕГН-**********,и Николина В.Ч.,ЕГН-**********,двамата с постоянен адрес ***,извършените от тях съдебни разноски в размер по  111.87 лева всеки един от тримата на всеки един от двамата(или общо сумата 671.20 лева),както и всеки един от тримата сумата 10.00 лева,представляваща държавна такса в случай на служебно издаване изпълнителни листи,които суми да се приведат по сметката на Районен съд-град Карнобат.

    РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок,считано от връчването на преписи от същото на  страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :