РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. гр. Хасково, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200923 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от Р. П. Б. от град Хасково срещу Наказателно постановление
№ 22-1253-000239 от 09.03.2022г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3, предл. 1 - ро от Закона за
движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На осн. чл.185 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 20 лева, на осн.чл.183, ал.1,т.1, предл.1и 2 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 10 лева и на осн.чл.183, ал.1,т.1, предл.3 от ЗДвП му
е наложено наказание глоба в размер на 10 лева. В подадената жалба се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, издадено в нарушение на процесуалният и материалният закон. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В
съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли изложените в нея
1
оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена без уважение. При условията на
евентуалност, възразява за прекомерност на разноските, в случай че такива се претендират в
размер на установения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на
адвокатските възнаграждения.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 25.02.2022г., свидетелите И. И. Ч. и В. С. К., служители в С“ПП“ при ОД МВР -
Хасково били на работа, като в около 17:50 часа, в гр.Хасково, на ул.“Вихър“ до №4, в
посока ул.“Беласица“ спрели за проверка лек автомобил „*****“ с рег.№ *****. При
проверката се установило, че автомобилът е собственост на Н.Б.Д. от гр.Хасково и се
управлява от жалбоподателят Р. П. Б.. Двамата свидетели при извършването на проверката
на документите на жалбоподателя установили, че същият видимо е употребил алкохол и
предприели действия за тестването на водача с техническо средство, Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен № ARВА – 0065, за употреба на алкохол. Р. П. Б. отказал да бъде изпробван с
техническото средство за употреба на алкохол, като бил издаден и талон за изследване
№******, но водачът не дал и кръвна проба. При проверката жалбоподателят не носел
СУМПС и контролен талон, както и свидетелство за регистрация на автомобила.
Установено било и че автомобилът не е представен на задължителен периодичен технически
преглед. За горните нарушения на жалбоподателят е съставен АУАН от същата дата, като
нарушенията описани в него са квалифицирани по чл.174, ал.3 от ЗДв.П, чл.147, ал.1 от
ЗДв.П, чл.100, ал.1,т.1 от ЗДв.П и по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДв.П. АУАН е предявен и връчен на
жалбоподателят, като той го е подписал и не е направил възражения по акта.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, и същите правни квалификации
на нарушенията описани в АУАН и НП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите И. И. Ч. и В. С. К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с
извършване на процесната проверка и нарушенията установени при същата. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели относно обстоятелствата, свързани с процесната
проверка и със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач
2
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал.1 от Закона за движението по пътищата –
147, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 51 от 2007 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018
г., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и
редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните
машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h,
и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи.
Чл.100, ал.1 от ЗДв.П гласи - Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от
2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
т.1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него;
т.2. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке;
Нормата на чл.185, от ЗДв.П предвижда, че - Чл. 185. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.)
За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което
не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Според чл.183, ал.1, т.1 от ЗДв.П - Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.)
Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:
т.1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007
г.) не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;
Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни
наказания са обявени от закона за наказуеми.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, по отношение на
нарушенията описани в т.1, т.3 и т.4 от НП, съдът не констатира процесуални нарушения от
3
категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално
основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето, предявяването и връчването му лично на жалбоподателя. по
отношение на нарушенията визирани в т.1, т.3 и т.4 от АУАН са посочени основните
изискуеми елементи от съставите на описаните нарушения, като е посочено мястото и
времето на извършване на същите, както и обстоятелствата при които са извършени. На
жалбоподателят е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него, от която не се е възползвал.
В случая в т.1, т.3 и т.4 НП също съдържа всички изискващи се реквизити по чл.57 от
ЗАНН, издаден е от компетентен орган в кръга на правомощията. В т.1, т.3 и т.4 от НП е
описана пълно и точно фактическата обстановка и обстоятелствата при които са извършени
нарушенията. Посочени са датата и мястото на извършването. Съдът намира, че описаните в
т.1, т.3 и т.4 от АУАН и НП нарушения с думи съответстват на дадената им правна
квалификация. Или описанието на нарушенията с думи в т.1, т.3 и т.4 от НП отговарят на
тяхната правна квалификация и приложената санкционна разпоредба. Затова и съдът
намира, че по отношение на в т.1, т.3 и т.4 от НП, същото е издадено при спазване на
процесуалните правила.
Според настоящият състав описанието на нарушението в т.2 от АУАН и съответно
в т.2 от НП, е непълно, до колкото не са посочени съществени елементи от състава на това
нарушение. Тук следва да се посочи, че според настоящият състав на съда описаното в т.2 от
НП нарушение следва да се квалифицира по чл.181, ал.1,т.1 вр.чл.147, ал.1 от ЗДвП. Тук
обаче чл.181, ал.1,т.1 от ЗДвП предвижда – Чл. 181. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Наказва се
с глоба 50 лв.: т.1. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Тоест в последната
разпоредба наред с санкцията е описано и нарушението за което същата се налага. Или с
други думи тук имаме специален субект на това нарушение - собственик или длъжностно
лице. В т.2 от НП липсва посочването на такова качество относно жалбоподателя. напротив
записано е от контролният орган и от наказващият такъв, че процесното МПС е собственост
на Н.Б.Д. от гр.Хасково. Тоест евентуалната отговорност за нарушението в т.2 от НП е
именно за собственика на автомобила - Н.Б.Д. от гр.Хасково.
По същество съдът намира, че по делото е безспорно доказано, че жалбоподателят е
извършил описаните в т.1, т.3 и т.4 от НП нарушения. Безспорно се доказа, че на посочената
дата и място в гр.Хасково, жалбоподателят е бил спрян за проверка от свидетелите И. И. Ч.
и В. С. К.. Показанията на тези двама свидетели са еднопосочни, непротиворечиви и съдът
ги кредитира изцяло. тези показания се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства. Освен това и не се оспорва факта на управление на процесното МПС от
страна на жалбоподателя. На следващо место безспорно се доказа, че при извършената
проверка жалбоподателят не е представил свидетелство за управление на МПС, контролен
талон към него и свидетелство за регистрация на автомобила. Жалбоподателят е отказал и
4
да бъде изпробван с техническото средство Дрегер 7510 с № ARВА 0065, за употреба на
алкохол. Безспорни доказателства в тази насока са показанията на свидетелите по делото. Те
се подкрепят и от писмените доказателства по делото в това число издаденият талон за
изследване №******, който талон жалбоподателят подписал, като вписал, че отказва проба.
Ето защо съдът като кредитира изцяло събраните по делото доказателства намира за
безспорно установено, че жалбоподателят е извършил описаните нарушения в т.1, т.3 и т.4
от НП за които са му наложени и съответните наказания.
По отношение на нарушението в т.1 от НП по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П, съдат
намира, че жалбоподателят е извършил това нарушение, на основание вече посочените
мотиви по-горе. Тоест безспорно се доказва, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по т.1 от НП.
Правилна е и правната квалификация на нарушението дадена в т.1 от НП - чл.174,
ал.3 от ЗДв.П. Правилно с оглед последната разпоредба са определени и наказанията по вид
и размер наложени на жалбоподателя, а именно задължителните в такива случаи на
нарушения и точно определени в ЗДв.П - лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Доказано безспорно е и нарушението описано в т.3 от НП, а именно неносенето от
страна на жалбоподателя на свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. Правилно същото е квалифицирано по
чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. правилно в случая на жалбоподателят, административната
отговорност е ангажирана на осн.чл.183, ал.1,т.1 от ЗДв.П, като е наложена глоба в размер
на 10 лева.
Правилно нарушението в т.4 от НП е квалифицирано по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП и
правилно е санкционирано по чл.183, ал.1,т.1, предл.3 от ЗДвП, като е наложено единствено
възможното наказание глоба в размер на 10 лева. Това нарушение съдът също прие за
доказано по делото.
Касателно нарушението по т.2 от НП, а именно това по чл.147, ал.1 от ЗДвП, съдът
намира същото за недоказано да е извършено от жалбоподателя, по вече посочените по-горе
съображения.
Правилно тук по т.2 от НП нарушението е квалифицирано от наказващият орган
като такова по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Тук обаче съдът намира че неправилно това
нарушение е санкционирано на осн.чл.185 от ЗДвП, като му е наложено наказание глоба в
размер на 20 лева. Това е така защото за нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП е предвидена
специална санкционна разпоредба – чл.181, ал.1, т.1- Чл. 181. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.)
Наказва се с глоба 50 лв.: т.1. собственик или длъжностно лице, което без уважителни
причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.
Последната както вече бе отбелязано включва и квалификацията на нарушението наред със
санкцията за същото.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба се
5
явява неоснователна по отношение на нарушенията визирани в т.1,т.3 и т.4 от НП, поради
което в тази си част за нарушенията по чл.174, ал.3 от ЗДв.П, чл.100, ал.1,т.1 от ЗДв.П и по
чл.100, ал.1,т.2 от ЗДв.П, атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно е необходимо да бъде потвърдено от съда.
По отношение на нарушението визирано в т.2 от НП, а именно това по чл.147, ал.1 от
ЗДв.П, НП следва да се отмени в тази си част.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1253-000239 от 09.03.2022г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, в частта в която на Р. П. Б.,
с ЕГН **********, от град Хасково е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, на осн.чл.183, ал.1,т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 10 лева и на осн.чл.183, ал.1,т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба
в размер на 10 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1253-000239 от 09.03.2022г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, в частта в която на Р. П. Б.,
с ЕГН **********, от град Хасково е наложено наказание глоба в размер на 20 лева на осн.
чл.185 от ЗДвП .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
6