Присъда по НОХД №509/2013 на Районен съд - Казанлък

                                  М   О   Т   И   В   И

           към Присъда № 105 по НОХД № 509/2013г. на   КРС

            Обвинението срещу подс.Г. е по  чл.343б,ал.1 от НК за това,че на 02.02.2013г.в с.Розово,общ.Казанлък,на кръстовището на ул.”Освобождение” и ул.”Розова долина”,в посока север-юг,е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка”Рено Меган Сценик” с рег.№ СТ 9100 ВА,с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,а именно-1,79 на хиляда,установено по надлежния ред с техническо средство”Alcotest 7410 Plus”  Dreger с фабричен номер ARSM 0189.

           Подсъдимият в с.з.не се признава за виновен.

           Представителят на РП в с.з.поддържа обвинението.

           От събраните по делото гласни и писмени доказателства-обясненията на подсъдимия,показанията на свидетелите Н.,И.И.,Х.И.,,АУАН от 02.02.2013г.,талон за медицинско изследване,справка за показанията на техническото средство,списък на техническите средства,успешно преминали технически преглед,извлечение от ежедневна ведомост,план относно ползването на техническите средства,разпечатка от показанията на техническото средство,протокол от 08.02.2013г.,извлечение от дневник за отразяване на резултатите за използване на техническите средства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 02.02.2013г.в с.Розово,общ.Казанлък,на кръстовището на ул.”Освобождение” и ул.”Розова долина”,в посока север-юг,подс.Р.Г. управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка”Рено Меган Сценик” с рег.№ СТ 9100 ВА.На същата дата свидетелите П.Н. и И.И. изпълнявали служебните си задължения по пътен контрол.Около 21,40 ч.на посоченото по-горе място спрели за проверка управлявания от подс.Г. лек автомобил.Св.Н. тествал водача за употреба на алкохол с техническо средство”Alcotest 7410 Plus”  Dreger.В съставения от него АУАН свидетелят отразил,че техническото средство отчело 1,79 промила алкохол в кръвта на водача чрез издишания от него въздух.Свидетелят И.И. /който бил вписан  като свидетел в АУАН,присъствувал при установяване на нарушението/ издал на подс.Г. талон за медицинско изследване като в него подс.Г. вписал,че не желае да даде кръв за изследване.

            С оглед на така установената фактическа обстановка чрез посочените по-горе гласни и писмени доказателства,които кореспондират помежду си,и след анализа на тези доказателства съдът намира,че подс.Г. от обективна и от субективна страна не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК,за което му е повдигнато обвинение.

            За да бъде съставомерно деянието по чл.343б,ал.1 от НК законодателят е въвел изискване не само водачът да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,но и тази концентрация на алкохол в кръвта да е установена по надлежния ред.В случая концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Г. не е установена по надлежния ред и това прави деянието несъставомерно-липсва елемент от състава му.

            Надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача е редът,регламентиран в Наредба № 30/27.6.2001г.за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства на МЗ,МВР и МП.

            В случая са допуснати множество нарушения на редът,регламентиран в Наредбата.

            На първо място,разпоредбата на чл.3,ал.1 на цитираната Наредба изисква в съставения акт за административно нарушение за констатиране употребата на алкохол или друго упойващо вещество актосъставителят  да впише наред с другите посочени данни и фабричния номер на техническото средство.Също така следва да впише видимото състояние на водача,обясненията му за вида и количеството на употребения алкохол или друго упойващо вещество и времето на употребата им.Нито едно от тези изисквания не е изпълнено при съставянето на АУАН  от 02.02.2013г.Актосъставителят-свидетелят Н.-не е вписал нито фабричния номер на техническото средство,нито другите,описани по-горе обстоятелства.Задоволил се е да впише относно водача само: ”Управлява МПС под въздействие на алкохол”.В случая съдът не споделя виждането на представителя на РП Казанлък,че тези нередовности и несъответствия на издадения АУАН с Наредба № 30 могат да се санират чрез представяне на гласни и писмени доказателства в съдебното производство по внесен обвинителен акт за реализиране на наказателна отговорност на водача на МПС /както това беше сторено в случая/,които доказателства да установят кое точно е било използваното техническо средство и какво е било видимото състояние на водача.Касае се за изискване на императивни правни норми по Наредба № 30 на МЗ,МВР и МП,които регламентират надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или други упойващи вещества на водачите на МПС.

            Изтъква се като аргумент от представителя на обвинението,че макар и да не е вписан в АУАН,фабричният номер на използваното техническо средство е вписан в издадения талон за медицинско изследване,който е неразделна част от АУАН.Следва да се има предвид обаче,че този талон за медицинско изследване е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.3,ал.2 от Наредба № 30,която регламентира,че талонът за медицинско изследване се попълва от длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП.Видно е,че талонът за медицинско изследване е попълнен от свидетеля по АУАН И.С.И..Несъвместимо е свидетел по АУАН,вписан в него като свидетел присъствувал при установяване на нарушението,да попълва талона за медицинско изследване.Свидетелят И.С.И. се явява едновременно в две процесуални качества-свидетел,присъствувал при извършване или установяване на нарушението-чл.40,ал.1 от ЗАНН и чл.43,ал.1 от ЗАНН; и длъжностно лице,оправомощено да констатира извършването на административни нарушения,да осъществява контрол и да налага административни наказания.В случая издаденият талон за медицинско изследване не е годно доказателство и следва да се изключи от доказателствения материал.

            Свидетелите Н.,И.И. и Х.И. твърдят,че техническото средство ”Alcotest 7410 Plus”  Dreger с фабричен номер ARSM 0189 е единственото техническо средство,с което работи цялата група”Пътен контрол” към РУП Казанлък и на тази база РП Казанлък изгражда тезата си,че не е възможно в случая да е било използвано друго техническо средство,тъй като друго няма.От твърденията на посочените по-горе свидетели се установява,че гореописаното техническо средство се е предавало от смяна на смяна /когато съответната смяна е застъпвала на работа/,но не се установява по безспорен и несъмнен начин,че цялата група”Пътен контрол” е разполагала само с едно единствено /и само с това/ техническо средство.Да разполагат само с едно техническо средство е практически невъзможно,тъй като освен екипът на свидетелите Н. и И.И. по същото време работят и други екипи,на други места и тогава как става предаването на това техническо средство между различните екипи,работещи едновременно? Очевидно те също са били оборудвани с технически средства.Свидетелят Н. казва в показанията си” Има още два патрула,които са били на работа по това време”.Така съдът намира за безспорно установено само това,че соченото техническо средство ”Alcotest 7410 Plus”  Dreger с фабричен номер ARSM 0189 е било тарирано,годно,преминало технически преглед /от приложените по делото списък на техническите средства,успешно преминали технически преглед и план относно използване на техническите средства/,но не и това,че точно с това техническо средство е бил тестван именно подс.Г.  на процесното място и време.

            Предвид изложеното съдът намира,че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин,а съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК присъдата не може да почива на предположения.Съдът признава подсъдимия за виновен само тогава,когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

            В случая освен,че обвинението не е доказано по несъмнен начин,деянието е и несъставомерно-липсва елемент от състава на престъплението-тъй като концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Г. не е установена по надлежния ред.

            Тъй като липсва извършване на деянието от обективна страна,то не е необходимо да се обсъжда извършено ли е то от подс.Г. от неговата субективна страна.

            Предвид изложеното съдът намира,че на основание чл.304 от НПК подсъдимият Г. следва да бъде признат за невиновен и оправдан.

            Разноски по делото няма,поради което няма необходимост от произнасяне по този въпрос.

            Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.                                          

                                                              Районен съдия: