№ 3750
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИ. Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110100219 по описа за 2022 годИ.
Производството е образувано по исковата молба на Е. П. К. срещу „.......“ ООД, с която
са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
сумата 2239,99 лева, представляваща общ размер на неизплатени трудови възнаграждения за
периода от 01.01.2019 г. до 12.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 05.01.2022 г., до окончателното плащане, с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 627,94 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2019 г.
до 05.01.2022 г. върху незаплатените трудовите възнаграждения, с правно основание чл. 224,
ал. 1 КТ за сумата 1536,37 лева – неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 52 дни за 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 05.01.2022 г., до окончателното плащане и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 81,51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.06.2021 г. до
05.01.2022 г. върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
В исковата молба се твърди, че на основание сключен с ответника трудов договор от
11.01.2019 г. ищцата първоначално е заемала длъжността „общ работник“, а впоследствие е
повишена на „продавач-консултант“. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено,
считано от 30.07.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ като не е получила дължимото
трудово възнаграждение за процесния период, нито обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, описано в споразумението за прекратяване на договора от 13.07.2019 г.
Уточнява, че за м.04.2019 г. претендира възнаграждение за 10 работни дни (08.04.2019 г. –
21.04.2019 г.), а за м.05.2019 г. – 8 работни дни (01.05.2019 г. – 12.05.2019 г.). Сочи, че са и
били наложени два запора. Претендира и обезщетения за забава. Моли съда да уважи
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа, че сключеният между
страните трудов договор, връчен на ищцата на първия работен ден. Оспорва твърденията за
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен за
процесния период, като сочи, че същите са платени. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Преди да бъдат разгледани по същество заявените от ищцата искови претенции следва
съдът да се произнесе по наведеното от ответника възражение, че исковете са предявени
след изтичане на тригодишния срок по чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл.
358, ал. 2, т. 2 КТ тригодишният срок за предявяване на иска чл. 128, т. 2 КТ започва да тече
от деня, в който правото предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде
упражнено като при парични плащания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по
вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. В случая страните не
спорят, че трудовите възнаграждения се изплащат до 15-то число на месеца, следващ месеца,
за който се дължи. Съобразяването на датата, на която е депозирана исковата молба –
05.01.2022 г. дава основание на съда да приеме, че исковете са предявени преди изтичането
на тригодишния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и подлежат на
разглеждане по същество.
По отношение на исковата претенция за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск следва да се посочи, че изискуемостта на вземането е настъпила на
01.09.2021 г., на основание чл. 228, ал. 3 КТ, според който обезщетенията, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок, тъй като трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 30.07.2021 г. Исковата молба е предявена на 05.01.2022 г., поради
което тригодишния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ не е изтекъл.
По иска с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 124 КТ едно от основните задължения на работодателя е
да заплаща възнаграждение на работника или служителя, който въз основа на сключен
трудов договор е полагал труд. Следователно ищецът следва да установи в процеса, че е
работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е полагал труд
за периода, за който претендира да му се заплати трудово възнаграждение, размера на
дължимото трудово възнаграждение за процесния период, падежа на вземанията, а в тежест
на работодателя е да установи факта, че уговореното брутно трудово възнаграждение е
заплатено.
Страните не спорят, че са се намирали в трудово правоотношение, на основание
сключен на 11.01.2019 г. трудов договор, както и че за периода, за който се претендира
заплащане на трудово възнаграждение ищцата е полагала труд при ответника, за което й е
начислено във ведомостите за заплати месечно възнаграждение. За установяване размера на
исковите претенции е допуснато и прието от съда и страните заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, според което дължимото трудово възнаграждение на Е – К К. за
периода от м.01.2019 г. до м.05.2019 г. е в нетен размер е 1589,71 лева, от които 276,53 лева
за януари, 434,55 лева за февруари, 434,55 лева за март, 265, лева за април и 178,42 лева за
май. Начисляването на трудовото възнаграждение във ведомостите за заплати е факт, който е
индиция за дължимостта му, тъй като същото се извършва в изпълнение на основно
задължение на работодателя по чл.128 т.1 от КТ.
Като доказателства по делото са приети шест броя ведомости за заплати за период от
м. януари. 2019 г. до м. юли. 2019 г., касаещи изплащането на трудови възнаграждения в
полза на ищеца, чиято истинност бе оспорена от ищцата относно авторството на положените
в тях подписи за „получил сумата“, за което по реда на чл. 193 ГПК съдът постанови да се
извърши проверка чрез изслушването на съдебно-графическа експертиза. От заключението
на същата се установява, че подписите, положени в графа „Подпис получил сумата“ срещу
името „Е Кръстин П. – Колева“, в 6 бр. ведомости за заплати за м. януари. 2019 г. до м. юли.
2019 г., не са изпълнени от лицето, сочено за техен автор, а именно Е Кръстин П. – Колева,
поради което съдът на основание чл. 194, ал. 2 ГПК следва да ги признае за неистински и да
ги изключи от доказателствата по делото.
2
Приобщена е разписка от И С К за получени суми от управителя на „.......“ ООД в
размер на 2972,00 лева за Е –К П. К. за 5 заплати за периода м.01. до м.05 вкл. 2019 г. и
обезщетение за отпуск по време на майчинство. Така представената разписка е частен
документ, който не обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение на
материализираното в него изявление за конкретен факт, а именно че сумата е получена от
трето лице в полза на ищцата. По делото липсват доказателства, и не се твърди да е налице
валидно учредена представителна власт от ищцата в полза на лицето И С К, поради което не
може да се приеме, че е налице изпълнение на ответника на задължението му да заплати
трудово възнаграждение на ищеца, касателно процесния период. Независимо от
обстоятелството, че след 03.05.2019 г. ищцата се е намирала в граждански брак с лицето И
С К семейния кодекс не предвижда представителство по презумция между съпрузите, а е
необходимо изрично пълномощно.
Ответникът не установи в процеса при условията на пълно и главно доказване, че
дължимите на ищцата за периода м.01.2019 г. до м.05.2019 г. вкл. трудови възнаграждения са
били заплатени, поради което исковата й претенция следва да бъде уважена до нетния
размер, установен за дължим съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза
1589,71 лева като за разликата до пълния предявен размер 2239,99 лева подлежи на
отхвърляне като неоснователна.
Върху дължимата сума за трудово възнаграждение следва да се присъди и законна
лихва от предявяване на исковата молба в съда – 05.01.2022 г., до окончателното му
изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху незаплатеното трудово
възнаграждение.
Според чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според чл. 84, ал. 1
ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е опредЕ, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Следователно ответникът дължи обезщетение за забава на ищеца в размер на
законната лихва от момента, когато сумата е станала изискуема до предявяването на иска.
Между страните по делото не се спори, че трудовите възнаграждения се заплащат до 15-о
число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, тоест падежът настъпва тогава. На
ищеца следва да се присъди обезщетение за забава за периода след настъпване
изискуемостта на всяко едно от вземанията за трудово възнаграждение до предявяване на
исковата молба, чийто размер съдът определи на основание чл. 162 ГПК с помощта на с
помощта на calculator.bg върху установения за дължим размер на трудовите възнаграждения
и който възлиза на обща сума 444,86 лева
С оглед изложеното искът за мораторна лихва се явява частично основатЕ, като следва
да бъде уважен за сумата от 444,86 лева, дължима за периода от 16.02.2019 г. до 04.01.2022 г.,
и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 627,94 лева
По иска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение за неползвания
платен годишен отпуск. Без значение за възникване на правото на обезщетение е
основанието за прекратяване, както и причините, поради които полагащия се платен
годишен отпуск е останал неизползван от работника.
За основателността на иска в тежест на ищцата е да докаже, че за посочения период
между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което в нейна полза е
възникнало правото на ползване на платен годишен отпуск и неговия размер, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението. В тежест на ответника е да докаже или ползването на отпуска, правото
за което е възникнало, или заплащането на обезщетение за неползването му.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
полагаемият се размер на платен годишен отпуск на Е – К К. за периода от 11.01.20219 г. до
3
30.07.2021 г. е 52 работни дни, а обезщетението по чл. 224 КТ към деня на прекратяване на
ТПО – 30.07.2021 г., е в размер на 1690 лева за 52 работни дни, като дължимата сума за
получаване след приспадане на ДОД е в размер на 1521,00 лева. Ответникът, който носи
тежестта, не представи доказателства за ползването на отпуска за процесния период или
плащане на обезщетението за неползването му, поради което исковата претенция е
основателна. Следва да бъде отбелязано, че дължимостта на претендираното от ищеца
обезщетение е призната от работодателя в издадената от него Заповеди за прекратяване
трудовото правоотношение, в която е постановено изплащането именно на обезщетение по
чл. 224 КТ. С оглед изложеното искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
следва да бъде уважен до сумата от 1521,00 лева и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 1536,37 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху незаплатеното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията, дължими при прекратяване
на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов
договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва.
В случая се установява по делото, че трудовото правоотношение е прекратено, считано
от 30.07.2019 г., поради което дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск е следвало да бъде заплатено от работодателя до 31.08.2019 г. По делото не са
представени доказателства обезщетението да е заплатено, в който смисъл е и заключението
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза. Представената разписка както се
посочи по – горе не установява фактът, че сумата е получена от страна на ищцата. Ето защо
за периода от 01.09.2021 г. до депозиране на исковата молба в съда ответникът следва да
заплати обезщетение за забава върху установения за дължим размер на обезщетението по чл.
224 КТ, което съдът на основание чл. 162 ГПК с помощта на calculator.bg определи на 53,24
лева като за разликата до пълния предявен размер 81,51 лева искът следва да се отхвърли
като неосноватЕ.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Ищецът е доказал извършването на разноски в размер 800,00 лева – адвокатско
възнаграждение, платено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие № 051800
от 28.05.2024 г., от които съразмерно с уважената част от исковете следва да му се присъди
сумата от 643,60 лева.
Независимо че с нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и
служителите, ищци по дела за трудови спорове, от заплащането на дължимите държавни
такси и разноски за съдебното производство независимо от изхода на делото, същите не са
освободени от репариране разноските на ответника при отхвърляне на исковете. Ответникът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение 840,00 лева и депозит за вещо лице –
200,00 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да му се присъди
сумата 203,33 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавната такса и
депозита за вещото лице съразмерно на уважената срещу него част от исковете в размер на
144,35 лв. за държавна такса и 603,37 лева депозити за вещи лица.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на отхвърлената
част от исковете и за депозита за вещи лица следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „.......“ ООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр.
.....................редставлявано от М. Д – управител, да заплати на Е. П. К., ЕГН **********, с
адрес гр. ..........., на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 1589,71 лева, общ нетен размер на
неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.01.2019 г. до 12.05.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г., до окончателното
плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 444,86 лева обезщетение за забава за периода
от 15.02.2019 г. до 05.01.2022 г. върху незаплатените трудовите възнаграждения, на
основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 1521,00 лева – обезщетение в нетен размер за
неизползван платен годишен отпуск за 52 дни за 2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г., до окончателното плащане на основание чл.
86, ал.1 ЗЗД сумата от 53,24 лева обезщетение за забава за периода от 29.06.2021 г. до
05.01.2022 г. върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата – 643,60 лева - разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 128, т. 2 КТ за разликата над 1589,71 лева до предявения размер 2239,99 лева,
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 444,86 лева до предявения размер 627,94 лева, иска
по чл. 224 КТ за разликата над 1521,00 лева до предявения размер 1536,37 лева и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над 53,24 лева до предявения размер 81,51 лева като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 194, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 193, ал.
2 ГПК направеното от ищеца Е. П. К. оспорване на истинността на представените от
ответника ведомости за заплати за м.01.2019 г., м. 02.2019г., м.03.2019 г., м. 04.2019 г.,
05.2019 г. и м.07.2021 г. , че документите са неистински в частта относно авторството на
подписите на Е. П. К. положени за „получил сумата“ във ведомостите, като на основание чл.
194, ал. 2, изр. 2 ГПК ги изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА Е. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. ..........., да заплати на „.......“ ООД,
ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. .....................редставлявано от М. Д –
управител, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 203,33 лева, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА „.......“ ООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр.
.....................редставлявано от М. Д – управител, да заплати по сметка на Софийски районен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 144,35 лева – държавна такса и 603, 37 лева
–депозити за вещи лица.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
относно присъдените вземания по чл. 128 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.
Решението в частта, с която съдът се е произнесъл по реда на чл. 194 вр. 193 ГПК не
подлежи на обжалване, а в останалата част решението може да бъде обжалвано пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5