РЕШЕНИЕ
№ 260208
гр. Русе, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ гр.с, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Красимира
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4551 по описа за 2020
г., за да се произнесе съобрази:
Ищецът „ТУРБОТРАКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителите П.П.К.В.и Г.Т.З., със седалище с. Горни Богров,
Столична Община, Област София, чрез адв. И.М., е предявил против ответника, „ДИМЕКС
ГРУП 2014“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Д.М., със
седалище гр. Русе, осъдителни искове с
правно основание чл. 79 ал. 1 предл 1, вр. чл. 258, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска
по чл. 79 ал. 1 предл 1 чл. 258
от ЗЗД за сумата 2600 лв.:
Правото произтича от следните
обстоятелства: между страните е сключен договор за услуга – диагностика и смяна
на части на камион на ответника, в изпълнение на който ищецът е изпълнил
възложената услуга точно и в срок, за което е издал фактура № ********** от
15.11.2019 г.; вземането за възнаграждение е станало изискуемо съобразно
уговореното между страните, а при липса на изрична уговорка и по силата на
закона – едновременно с приемането на извършената услуга или с изтичане на
срока за приемането й, ако възложителят е бил поканен и не се е явил да приеме.
Всички посочени по–горе обстоятелства са
безспорни между страните.
Ответника с отговора си признава иска и
заявява, че е погасил задължението за главница от 2600 лв. напълно на
12.10.2020 г.
По иска по чл. 86 от ЗЗД:
Претендираното право произтича от
следните обстоятелства: при възникнало главни вземане ответникът е изпаднал в
забава за изпълнението му.
С отговора по делото ответника не оспорва
забавата за изпълнение на възникналото вземане и заявява, че е платил дължимото
обезщетение в размер на законната лихва за периода от 07.10.2020 г. /датата на
предявяване на иска/ до 12.10.2020 г. /датата на изпълнение/ в размер на 4,33
лв.
В съдебно
заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба от
26.01.2021 г., чрез пълномощника си адв. И.М., моли съда да уважи исковете
съобразно признанието, като не оспорва представените доказателства за плащане
на задължението от ответника. Претендира направените по делото съдебни разноски,
като сочи, че ответникът е платил след образуване на делото след многократни
покани преди това, с което е станал причина за завеждане на делото.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.
79 ал. 1 предл 1, вр. чл. 258, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТУРБОТРАКС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителите П.П.К.В.и Г.Т.З.,
със седалище с. Горни Богров, Столична Община, Област София, чрез адв. И.М., против
ответника „ДИМЕКС ГРУП 2014“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Д.М.,
със седалище гр. Русе, за сумата 2600 лв., остатък от сума по фактура №
********** от 15.11.2019 г. за извършена диагностика и смяна на части на
камиона на ответника от ищцовото дружество, ведно със законната лихва от
завеждане на делото 07.10.2020 г. до окончателното изплащане.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. И.М., направи искане, да се уважат
исковете съобразно признанието, като не оспорва представените доказателства за
плащане на задължението от ответника. Претендира направените по делото съдебни
разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване
на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си,
като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
По делото са представени доказателства от ответника за
платени суми:
Платежно нареждане за
кредитен превод от 12.10.2020 г. за сумата 2600 лв. на ищцовото дружество с
основание – доплащане по фактура ********** от 15.11.2019 г. за ремонт на автомобил СБ5968РБ,
както и преводно нареждане от 11.11.2020 г. за сумата 5,06 лв. с основание –
законна лихва по гр.д. № 4551/2020 г., които плащания покриват цената на иска
по делото ведно със законната лихва.
Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право.
В случая ответника е направил правопогасяващо
възражение, като установи плащане на дължимите суми за главница и лихви изцяло.
Съдът намира искът за неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли, поради погасяване на задължението от ответната страна в
хода на делото. При евентуално уважаване на настоящите осъдителни искове по чл.
79 ал. 1 предл 1, вр. чл. 258, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцовото
дружество би се снабдило с ново съдебно изпълнително основание за платеното
вече задължение.
На осн чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер на 104 лв. държавна
такса по настоящото производство и сумата 450 лв. адвокатско възнаграждение,
тъй като плащането на задължението е извършено след образуване на делото и с
поведението си ответника е дал повод за завеждане на иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ТУРБОТРАКС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителите П.П.К.В.и Г.Т.З.,
със седалище с. Горни Богров, Столична Община, Област София, чрез адв. И.М., против
ответника „ДИМЕКС ГРУП 2014“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Д.М.,
със седалище гр. Русе, за сумата 2600 лв., остатък от сума по фактура №
********** от 15.11.2019 г. за извършена диагностика и смяна на части на
камиона на ответника от ищцовото дружество, ведно със законната лихва от
завеждане на делото 07.10.2020 г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА„ДИМЕКС
ГРУП 2014“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Д.М., със
седалище гр. Русе, ул. „Панайот Хитов“ 5 ДА ЗАПЛАТИ на „ТУРБОТРАКС БЪЛГАРИЯ“
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителите П.П.К.В.и Г.Т.З., със
седалище с. Горни Богров, Столична Община, Област София, бул. „Ботевградско
шосе“ 420 направените от ищеца разноски в размер на 104 лв. държавна такса и
сумата 450 лв. адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/