Р
Е Ш Е Н И Е
№
260235 / 2.10.2020г.
гр. Перник, 02.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на трети септември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07826 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Водоснабдяване и
канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник,
кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу М.С.Г., с адрес: ***, с които се иска да бъде
признато в отношенията между страните, че М.С.Г. дължи на ищцовото дружество
сумата от 2 324,87 лева за доставена и отведена, но незаплатена вода в
жилище, находящо се на адрес: гр., ул. „”, бл., вх. ет. , ап., от които: главница в размер на 1997,23
лева за периода от 27.11.2015г. до 01.06.2019г. и 327,64 лева – лихва за забава
на месечните плащания за периода от 13.02.2016г. до 07.08.2019г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. д. № 5718/2019г. по описа на
Районен съд – Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника, в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно
правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални
води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл. ,
вх. , ет. , ап., е водоснабден.
Посочва, че ответникът се явява задължено лице за заплащане стойността на
консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на
присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен
номер. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си,
като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги, възлизащи на
сумата от 1997,23 лв. Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на
падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването
и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя искане за уважаване
на предявените искови претенции.
В
предоставения от чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез пълномощника си
адв. Б.В., е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. Оспорва се обстоятелството, че между страните
е налице облигационна връзка, предвид обстоятелството, че ответникът не е нито
собственик, нито ползвател на процесния недвижим имот. Оспорва се и
предоставянето на сочените от ищеца услуги. Оспорва се и размера на
претендираната лихва, като се сочи, че същия не е изчислен правилно. Оспорва се
и обстоятелството, че относимите общи условия са обнародвани по надлежния ред.
Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Прави се
доказателствено искане за задължаване на ищеца да представи редица документи по
реда на чл. 190 ГПК.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, пледира за
уважаване на предявените искови претенции, като намира същите за основателни и
доказани.
Пълномощника
на ответника пледира за решение, с което предявените установителни искове бъдат
отхвърлени като неоснователни. Намира, че същите са недоказани, предвид
недоказването на облигационна връзка между ответника и ищцовото дружество.
Ответникът намира, че представеното от ищеца писмено доказателство – заверено
копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, доказва, че
през процесния период собственици на процесния имот са трети лица, а не
ответника, поради и което последният не притежава качеството „потребител” на
доставените от ищеца услуги. Твърди, че представеното като писмено
доказателство заверено копие на декларация, с която ответницата поема
задълженията за консумативи на процесния имот до датата на придобиването му от
нея самата, не поражда действие спрямо ищеца.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3903
от 03.10.2019г. по ч. гр. д. № 05718 по описа за 2019г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо
за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството,
че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК
едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на предявените искови
претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени
са от страна на ищеца обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказатествена
тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно доказване съществуването на
валидно възникнало облигационно отношение с ответника като установи вземането
си на твърдяното договорно основание и в претендирания размер; че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр., ул. „”, бл., вх., ет., ап. и че през процесния период ответникът е имал
качеството потребител по смисъла на Общите условия. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в
тази връзка суми, съгласно чл. 23 от ОУ.
Безспорно е, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Перник.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква.
Според
чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на
оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги за който и да е субект, той на първо място трябва да
има качеството на “потребител” на тези услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и
канализация” ООД - Перник.
От страна на ищеца, обаче, не са
ангажирани достатъчно по обем доказателства, които да установят обстоятелството,
че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния
период, т. е. че същия е собственик или притежател на вещно право на строеж или
право на ползване върху процесния водоснабден имот. Напротив – от представеното
от ответника писмено доказателство – заверено копие на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти от 23.08.2019г. е видно, че собственици на процесния водоснабден имот са трети лица. От
страна на ищеца е представено заверено копие на Декларация от 23.08.2019г.,
подписана от ответницата, с която последната е декларирала, че владението върху
процесния имот й е предаден от родителите й, както и че всички разходи за ел.
енергия, топлинна енергия и вода, ползвани в процесния имот до 23.08.2019г. са
за нейна сметка, тъй като е била
ползвател и владелец на апартамента. Тази декларация, обаче, няма обвързващ
характер спрямо ищцовото дружество, а регулира единствено взаимоотношенията,
възникнали между ответницата и родителите й във връзка с извършената
разпоредителна сделка.
С оглед горното и предвид липсата на
пасивна материалноправна легитимация на ответника, като потребител на услугите,
искът следва да се отхвърли, ведно с искането за законна лихва, а поради липсата
на главен дълг, искът за мораторна лихва също следва да се отхвърли.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на
разноски има само ответника. Съдът намира, че ответникът е доказал разноски в
размер на 600.00 лева общо за исковото и заповедно производство, поради и което
същите следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу М.С.Г., с
адрес: ***, с които се иска да бъде признато в отношенията между страните, че М.С.Г.
дължи на ищцовото дружество сумата от 2 324,87 лева за доставена и
отведена, но незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес: гр., ул. „”, бл.,
вх. , ет. , ап. , от които: главница в размер на 1997,23 лева за периода от
27.11.2015г. до 01.06.2019г. и 327,64 лева – лихва за забава на месечните
плащания за периода от 13.02.2016г. до 07.08.2019г., ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 02.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми по ч. гр. д. № 5718/2019г. по описа на Районен съд – Перник, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване
и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник,
кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11 ДА ЗАПЛАТИ
на М.С.Г., с адрес: *** сумата от 600.00
лева, представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 05718/2019г.
по описа на ПРС, да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: