№ 1046
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110209050 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 състав, в открито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретаря Камелия Михайлова, като разгледа докладваното от съдията АД № 9050 по
описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Я. В. В., ЕГН -********** срещу ЗАПОВЕД за задържане на
лице рег. № 228зз-584/ 25.05.2024 г.,издадена от П. И. К.– старши полицай при 04 РУ-СДВР,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан Я. В. В., ЕГН -********** за срок
до 24 часа.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, за него се явява
процесуален представител-адв. Ал.- К. от САК, който пледира за отмяна на издадената
Заповед по съображенията, изложени в жалбата. Претендира присъждане на напавените от
жалбопадателя разноски. Представено е писмено становище. Изложени са доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт, поради което се иска отмяната му.
Ответникът – редовно призован, се явява лично и не ползва процесуален представител в
хода на съдебните прения. Приложео е писмено становище от пълномощник-гл.юрк. *** в
което са изложени съображения за законосъобразност на издадената заповед. Иска се съдът
да постанови Решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди
Заповедта, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Направено
е и възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
Със Заповед за задържане на лице рег. № 228зз-584/ 25.05.2024 г.,издадена от П. И. К.–
старши полицай при 04 РУ-СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан Я. В.
В., ЕГН -********** за срок до 24 часа., в помещение за временно задържане на 04 РУ-
СДВР, поради данни за извършено престъпление по чл. 354а от НК. Като фактическо
1
основание за задържането му е посочено „притежание на наркотични вещества“.
Жалбоподателят бил освободен на 26.05.2024 г. в 12:55 ч., видно от отбелязването на
заповедта. Заповедта за задържане му била връчена, за което свидетелства разписката към
заповедта. По образуваното ДП № 1107/25.05.2024г. по описа на 04-СДВР няма данни за
привлечени в качеството на обвиняеми лица.
В хода на производството пред СРС от СРП са изпратени заверени копия на материалите
по досъдебно производство № 11107/24г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 16951/2024 г.
по описа на СРП. В хода на досъдебното производство е бил изготвен Протокол за оглед на
местопроизшествие от 25.05.2024г. С Протокол за обиск на лице-Я. В., предал на 25.0524г.
лични вещи, които към датата на освобождаването му от 04 РУ, му били върнати. Видно от
материалите в хода на образуваното досъдебно производство като свидетели били разпитани
задържания *** полицаите ***, *** и поемните лица *** и *** Назначена била и изготвена
съдебномедицинска експертиза на *** и П.К., назначена и изготвена била СППЕ на Я. В.,
според която последният не страда от психично заболяване, няма констатирана зависимост
към алкохол и наркотици.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приложените
доказателства: писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК- Протокол за
обиск на лице, Декларация,Удостоверение за заемана длъжност от отдел "Човешки ресурси"
при СДВР, Заповед, Докладна записка; ксерокопие на материалите по Пр.пр. № 16951/2024г.
по описа на СРП.
Съдът кредитира гореизброените писмени доказателства, които оцени като
последователни, еднопосочни и непротиворечиви. При съвкупната им преценка по
несъмнен и категоричен начин се установява възприетата и описана от съда фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални
административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената
форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му,
правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е
актът с целта на закона.
С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в
условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от
24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка,
която има за цел чрез задържането да предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването
на такова. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния
извършител на престъпление.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е посочена като правно основание за
издаване на оспорваната Заповед, овластява полицейските органи да задържат лице за което
има данни, че е извършило престъпление. Според приложимата норма на чл. 74 задържането
на лицата по реда на чл. 72, ал. 1 се извършва въз основа на писмена заповед, чието
минимално задължително съдържание е установено в ал. 2. В чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са
посочени задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане. В
случая, в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, в оспорената заповед не са посочени
2
конкретни фактически основания, обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка именно на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Отразяването на
правната квалификация от НК не съставлява изпълнение на задължението на полицейския
орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи задържането. В този смисъл е и
константната практика на административните съдилища, както и на ЕСПЧ. За да се обоснове
правото на органа да упражни предоставеното му правомощие да задържи конкретно лице и
за осигуряване възможност на адресата на заповедта да защити правата си, следва в
заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на
обосновано предположение, че лицето, което се задържа е извършило конкретно
престъпление или е съпричастно към него. В атакуваната заповед не са изложени
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с извършването
на престъпно деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засягат
правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или
бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята
защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални
изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно съгласно
Тълкувателно решение № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт
могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от
административната преписка, издадени от административния орган, каквито, обаче, в случая
не са налице.
Съдът при извършената проверка констатира, че се установява и несъобразяване с целта на
закона като наложената мярка е нереципрочна на целите на чл. 22 от ЗМВР. Със
задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното
производство. Задържането за срок от 24 часа по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е ПАМ,
която се налага като превантивна мярка с цел да предотврати възможността лицето, за което
има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие, респ. да избегне назателно
преследване и да се даде възможност на органите на МВР да реализират правомощията си,
свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В конкретния
случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели.
Наред с това по делото няма данни, от които да е видно, че от момента на задържането на
лицето административният орган да е предприел действия по ангажиране на наказателната
му отговорност, както и за извършване на процесуално-следствени действия с негово
участие по преписката. Същевременно, не са представени доказателства за оказана от страна
на задържания съпротива при задържането, бягство и т. н, които да са наложили
задържането му за 24 часа.
Следва да се отбележи, че по ДП е приложена Докладна записка от 26.05.2024 г., съставена
от ст. полицай П. К. във връзка със задържането на жалбоподателя. Видно от съдържанието
й, същата е издадена след издаване на заповедта за задържане и е адресирана до началника
на 04 РУ- СДВР. За посочената докладна записка няма данни да е съобщена на
жалбоподателя и да му е продоставена възможност да се е запознал с фактическите
констатации в нея, мотивирали полицейския служител да издаде оспорената заповед. По
образуваното ДП жалбоподателят не е бил привлечен като обвиняем, респ. същият не е имал
достъп до материалите по преписката, няма данни да е бил уведомен какво противоправно
действие се твърди да е извършил и какво е обосновало задържането му. При това
положение, атакуваната заповед за задържане не е мотивирана и чрез материалите от
преписката, с които жалбоподателят да е могъл да се запознае и да организира защитата си
преди подаването на жалбата до СРС.
Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена в нарушение на административно
производствените правила и материалния закон, страда от съществени пороци, които са
довели до нарушаване на правото на защита на ж-ля, поради което следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН жалбоподателят има
право на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за
съдебното производство с оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК. В случая такива се
3
претендират от процесуалния представител на жалбоподателя, който своевременно поиска
присъждането на разноски, като видно от приложения договор за правна помощ
представляваното лице е роднина на адв. К. и е оказана безплатна правна помощ на
жалбоподателя на основание чл.38,ал.1, т. 3 от ЗА. Предвид изхода на настоящия спор, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. На основание чл. 18,
ал. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения се дължат разноски в размер
на 500 лева. Отделно по сметка на съда е внесъл и 10, 00 лева държавна такса.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и неговия изход, съдът намира, че
СДВР следва да бъде осъдена да заплати процесните парични средства в полза на адв. А. К.
от САК в размер от 500 (петстотин) лева. Отделно, следва да бъде заплатена на
жалбоподателя и внесената от него държавна такса за разглеждане на делото пред първата
инстанция в размер на 10 (десет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД за задържане на лице рег. № 228зз-584/ 25.05.2024 г.,издадена от
П. И. К.– старши полицай при 04 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
задържан Я. В. В., ЕГН -********** за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на адв. А. К. от
САК сумата от 500 (петстотин) лева, представляващи направените разноски за предоставена
правна помощ.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на Д Я. В. В.,
ЕГН -********** сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на
жалбата.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред Административния
съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4